Депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов написа коментар в социалната мрежа

Депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов написа коментар в обществената мрежа Фейсбук във връзка оповестеното през вчерашния ден проучване на Юридически барометър за законодателната активност на 49-ото Народно заседание. Публикуваме го без редакторска интервенция:

„ Вчера беше показано проучването на Юридически барометър за законодателните практики на този парламент. Заключенията в него и извадените заглавия са мощно отрицателни. С ясното схващане, че при ниското доверие към Народното събрание всеки опит за влизане в конкретика е жертван, въпреки всичко желая да подлагам на критика методиката на проучването, ръководено от Даниел Вълчев.

Изследването преглежда законодателната активност през главната метрика „ изменение на закон “. На база на това се градят всички наблюдения и изводи за това какъв брой закони са променени, какъв брой бързо се променят, какъв брой постоянно се променят, какъв брой пъти се променя един закон и така нататък

Смятам, че тази методика е неправилна и не отразява действителния законодателен развой. В този смисъл, всички изводи на нейна база са подвеждащи.

„ Изменение на закон “ може да са 50 параграфа изменителни разпореждания, които трансформират фундаментално закона, а може да е смяна на една дума. Такъв е образецът с цитирания в проучването Закон за акцизите и данъчните хранилища, в който най-малко две от промените са по 1 дума – смяна на термин („ ветеринарномедицински артикули “ с „ ветеринарни лекарствени артикули “) и смяна на име на министерство.

Далеч по-коректни мерни единици биха били „ наредба “, „ норма “ или „ изменителен параграф “. Да, това изисква по-задълбочен, включително технически-асистиран разбор на текстовете, само че ще даде надалеч по-прецизна картина.

Също по този начин, проучването вярно показва, че огромният брой промени с „ преходни и заключителни разпореждания “ се дължи на съответно два закона, които променят по 70 други, поради промяна на име на институция, само че обратно на логиката, тези „ гранични случаи “ не са изключени от данните.

Некоректно е и изказванието в проучването, че няма публично разискване на импортираните законопроекти от народни представители – по устав такова се организира на първо гласоподаване във водещата комисия, като по множеството закони постъпват мнения от заинтригуваните страни.

Ако някой желае да изследва законодателния развой съществено, ето няколко хрумвания, с изключение на главната метрика: промени, направени устно в пленарна зала или в комисия на второ четене; промени в други закони, добавени сред първо и второ четене, делене на националното законодателство от европейското (защото е обикновено европейските наставления да минават по-бързо), брой получени мнения от заинтригувани страни; съществуване на претекстове към оферти сред четенията; поредни промени в едни и същи елементи на законите (глави/раздели/членове). Знам, че не е елементарно, само че в случай че някой има рекламация да прави изводи за законодателния развой, би трябвало да го изследва в действителност задълбочено. И тогава ще излязат други, верни и рационални рецензии. “

Ще излязат ли семействата на свободния пазар на ток у нас?