Над сто хиляди в цялата страна изригнаха на протести срещу

Над 100 хиляди в цялата страна изригнаха на митинги против властта и нейните официални и неофициални представители в лицето на Борисов и (най-вече) Пеевски. Из медиите завчас се пръкнаха всевъзможни разделители и проводници на опорни точки, чиято цел е да всеят разделяне, да омаловажат и да разпилеят силата на протестиращите.

Логично е, когато над 70% поддържат митингите () и толкоз хора вземат участие в тях, те да носят със себе си разнородни визии, държание, разбирания за успеваемостта на митингите и да оферират всевъзможни предписания и панацеи за поправката на общите проблеми.

Но неналичието на всеобщо единодушие по какъв начин да се оправи обстановката не значи, че хората не са прави в общото си неодобрение, което е толкоз мощно, че сплотява последователи и съперници на еврото, цесекари и левскари, млади и остарели, хора с користни претекстове да се настанят в някое властово гнезденце и такива с чисти идеали без апетити да се наредят на някоя държавна хранилка.

Но страната ни има мъчителни язви, които няма да се затворят, в случай че слагачи и амбразурчици хулят митингите и вършат разбори кое е задоволително, кое недопустимо и чепкат елементи, като че ли се пробват да създадат по-пухкава спихнатата възглавница, върху която дреме ръководещата корупция.

Хората, без значение от своя разсъдък, пол, визии и отношение към това да носят черни качулки са недоволни от:

- Хора с непонятен генезис на благосъстоянието да упражняват неофициално надзор над изпълнителната, законодателната и правосъдната власт;

- Феодалното послушание на всевъзможни кътчета на страната, където хората са ръководени посредством боязън, принуждение и стопански напън — не може да си намериш работа, в случай че не слушаш;

- Противопоставянето на горните хора, докарани с рейсове като жив щит, с цел да пазят статуквото и да “покажат и другата позиция ”, макар че не могат да кажат за какво са пристигнали на протест;

- Превземат се компании, завладяват се парцели, отвлича се имущество от Нотариуси и Еврота с подкрепи от институции;

- Балъците заплащат налози, а тарикатите дерибействат и минават метър;

- Безброй хора са конфигурирани на службички, с цел да взимат нереалистично високи заплати и бонуси, без да правят кой знае какво, до момента в който има дефицит на учители, лекари, санитари и самостоятелни читави хора, които да заемат премиерския пост;

- Все по-арогантното пробутване на политики и решения “на мрачно ”, без публично разискване и без концепция за бистрота, като че ли страната е нечий частен холдинг;

- Превръщането на институциите в гумен щемпел — подписват, узаконяват и обслужват, без даже да симулират минимална независимост;

- Масовото чувство, че изборите не трансформират нищо, ръководещите болшинства се договарят в скутове, манастири, посолства и в сепарета на заведения;

- Чувството за безотговорност: от битовото принуждение до милионните схеми в енергетика, инфраструктура и публични поръчки — всички знаят кой, всички мълчат, всички си траят “да не стане по-лошо и да си нямаме проблеми и ние ”;

- Използването на медиите като бухалка — вместо да осведомят, те омаломощават, размиват тематиките, лепят етикети и трансформират действителните проблеми в “спор сред две страни ”, няма медии в класическия смисъл на думата, няма gatekeeper-и на информацията, има стойки за микрофони и същинската публицистика е изтласкана да пуска по нещичко един път на високосна в YouTube;

- Системният отвод да се реформират правораздаването, опазването на здравето, образованието администрацията и службите, с цел да продължат да бъдат черни дупки, в които да изчезват пари, време и светлина;

Това не е обстоен лист. Но тези неща провокират неодобрение, отчаяние и яд у мнозина по така повсеместен метод, както волейболните национали ни зарадваха с представянето си.

Това, че сме безпределно разграничени и се ненавиждаме между тях, е по едно и също време истина, само че и мощно подпомагано в сгода на статуквото.

Опитите нацията да бъде разграничена във всеобщото ѝ неодобрение може би ще съумеят още веднъж — с отсрочване, насъскване, дейни мероприятия и опити за замяна.

Но казусът няма да бъде заметен под килима с лекост. Нетърпимостта е морална, икономическа и най-накрая: Национална.

А в случай че българското общество успее да се почувства като нация — ще успее да промени това, което не харесва и не желае повече да търпи.