Депутатът от „Демократична България“ и член на Комисията по здравеопазване

Депутатът от „ Демократична България “ и член на Комисията по опазване на здравето в Народното събрание доктор Александър Симидчиев пред Zdrave.net

Д-р Симидчиев, вие от дълго време настоявате за смяна на Закона за здравето, посредством която да се уреди нормативно въвеждането на Националния противоепидемичен проект. Защо е толкоз значима тази смяна?

Защото по този метод ще има ясна връзка сред параметрите в този проект и успеваемостта с ясни критерии. Тогава ще можем да взимаме съответни ограничения, според от това къде виждаме, че нещо не работи.

Упрекваха Ви в предходните парламенти, че законът не може да планува всички вероятни епидемии и надлежно няма да работи добре.

Не е належащо всичките да бъдат записани в закона. Законът само и единствено вкарва в правния мир документ, наименуван Противоепидемичен проект, който е отговорност на министъра да го сътвори, и откакто го сътвори, той става законов документ, който да бъде оценен и да се следи дали се реализират параметрите в него или не. Нашето предложение не е в Народното събрание да се напише проекта, а този проект да влезе в правния мир и надлежно всеки министър, който и да е той, да е длъжен да съблюдава проекта за която и да било зараза. Към настоящия миг приказваме за ковид, само че може да се появи, не дай си Боже, по-опасна зараза, може да приказваме за грип с тежко протичане, може да бъдат най-различни други инфекции. Министерството на здравеопазването има отговорността за тактиката на осъществяване на противоепидемичните ограничения. При предходното постоянно държавно управление включването и изключването на ограниченията беше изцяло волунтаристично – каквото се реши сутринта можеше и да издържи до обяд, само че до вечерта се правеше нещо напълно друго. Същото нещо се случи и при служебното държавно управление, макар че беше направен проект с критерии. Много скоро по-късно този проект беше комплициран в едно чекмедже и започнаха отново да се вършат свободни съчинения дали да се вкарват или да не се вкарват ограничения, тъкмо тъй като този проект няма юридическа стойност. Той се основава и ръководи от министъра по избор, тъй като го няма в правния мир. Единственото, което желаеме да създадем, е да създадем опцията за юридически надзор върху спазването на проекта, когато се вкара изключителна епидемиологична конюнктура.

Министерският съвет одобри нов Национален противоепидемичен проект. Отговаря ли той на вижданията Ви за надзор на пандемията?

Макар и в началото връзката за него да ме сложи нащрек (интензивните кревати, които са късен параметър), обяснението, че се употребява многофакторен модел, ме успокои доста и с вяра очаквам да проследя резултатите от използването му.

Каква съгласно Вас беше повода болшинството депутати толкоз дълго време да протакат въвеждането на „ зеления документ “ за достъп в Народното събрание?

Това беше здравно безгрижие и морална и незаконна безнаказаност към парламентаризма като цяло. И незабавно ще кажа за какво употребявам толкоз тежки думи. Защото депутатите са едни от най-рисковите контрагенти в страната – те се срещат със ужасно доста хора, пътуват непрекъснато, събират се всекидневно по 200 индивида в една зала, където приказват на висок звук и постоянно са без маски. Ако има един-единствен човек, който е заразоносител, а другите не са защитени от имунизация или преболедували, това може да докара доста бързо до сериозен медицински проблем вътре в Народното събрание, който да предотврати опцията ние да имаме законотворческа активност тъкмо в миг, в който би трябвало да управляваме рецесии. Това като опция е чудовищно. Не е въпросът да тревожа който и да е, това е национална отговорност към парламентаризма, с цел да можем да направляваме риска за разпространяване на инфекцията вътре в Народното събрание.

Протестът против „ зеления документ “ не събра доста огромен брой хора, само че направи задоволително, с цел да изведе тематиката „ за “ и „ срещу “ на дневен ред. Какви са упованията ви за крайния резултат от дейностите на съперниците на документа?

Отправих един единствен простоват въпрос към сътрудниците, които упорстват да отпаднат ограниченията и имунизацията, каква опция оферират те? Ако те трябваше да са във властта и носеха отговорността да запазят живота и здравето на хората, какви ограничения щяха да предложат те? Само за последната година, единствено от това заболяване, над 30 000 индивида са изгубили борбата окончателно. Това не е нещо всекидневно. Графиките от Национален статистически институт ясно демонстрират трагичния резултат от тази зараза върху човешкия запас на България. Ако ние не пазим човешкия си запас, какво вършим като страна? За мен е основно значимо да съхраним живота на първо място, тъй като и стопанската система, и културата, и спорта е функционалност на живи и здрави хора. Ако нямаме живи и здрави хора, какво вършим в действителност?

Смятате ли, че основаната по избор на протестиращите работна група фактически може да докара до консенсус и по какъв начин би изглеждал съгласно Вас този консенсус?

Надявам се да е същинска ЕКСПЕРТНА работна група, а да не се трансформира в група за напън във връзка с политически гореща тематика по отношение на научно-медицинските експертни доводи. Консенсус би трябвало да градим върху потребността да съхраняваме човешки живот, на обществено и стопански допустима цена.