Депресия и деменция – какво е общото и различното между

Депресия и деменция – какво е общото и особеното сред тях? Те са постоянно измежду нас и то съвсем невидими. Еднаквото сред тях е, че са част от живота на човек.

Случват се в неговия мозък, „ разливат се “ и в други елементи на тялото му

И при депресията, и при деменцията има когнитивни разстройства и отпада опцията човек да бъде диригент на живота си. Различното сред тях е, че депресията се явява съвсем във всяка възраст, тя е психологично заболяване и може да си отиде по някое време.

Деменцията се среща в по-зряла, даже по-напреднала възраст и тя е лоялна, вярна спътница на индивида до гроб и не е психологична болест.

За депресията се знае, че дамите страдат два пъти по-често от мъжете и положението се следи във всички възрастови, расови, етнически и социално-икономически групи.Тя се отличава с възприятие на горест, обезкуражаване, загуба на себеусещане и загуба на интерес към всекидневни действия.

Води до промени както в мислите, възприятията и държанието, по този начин и в цялостното физическо разположение на организма

Забавя се скоростта на реакциите и човек действа като откъснат. Загубата на вкус или нарасналият вкус, спадането на половата интензивност, компликациите при взимане на положителни решения и компликациите при централизация, умората, раздразнението и епизодичната загуба на паметта, необясними болки в разнообразни елементи на тялото са част от отличителните признаците на депресията.

Като цяло депресията трансформира метода, по който хората възприемат себе си и живота си. За страдание, казусът, който съпътства този развой, е притежаването на така наречен „ тунелно виждане “, т.е. хората в меланхолия виждат единствено в черно-бели нюанси.

Те мъчно или съвсем в никакъв случай не осъзнават и не могат да повярват най-много, че проблемите, които изживяват, имат своето решение. Дълбоко в себе си имат вяра, че тежките житейски обстановки няма да се трансформират и че няма да изпитат още веднъж благополучие и нравствен комфорт.

В детството депресията е маскирана зад експанзията

В юношеските години тя не е необичайност, тъй като този интервал се характеризира с узряване и стрес, който идва с него за физическото и психическото тяло, приказва се за развитийна меланхолия.

В зрелост депресията от време на време е здравословен и натурален сателит в преходите от нещо остаряло към нещо ново и това не обгръща единствено тъжни събития.

Деменцията визира хора в зряла и късна възраст

С придвижване на годините човек стартира да се оплаква от смутена памет, централизация и справяне с няколко задания по едно и също време.

Наблюдава се недостиг в изборното внимание и екзекутивните функционалности, т.е. способността за обмисляне и надзор на държанието. Забавя се скоростта на реакциите.

Сред деменциите се срещат псевдодеменции, това в действителност е депресията

Това идва да покаже, че е нужно при демонстрация на гореизброените премеждия да се потърси профилирана помощ, с цел да може да се отдиференцира за коя тъкмо диагноза става въпрос, което ще дефинира след това вярното лекуване.

Хората страдащи от чести депресии са в по-висок риск в следствие да развият деменция. Това постанова повече профилактика при тази група. Двете диагнози са тясно свързани и информираността за тях е скъп протективен фактор.

Източник: puls

Още вести четете в: Здраве За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News