Део има житейски издънки в миналото си, но в последните

Део има житейски издънки в предишното си, само че в последните години е ярък облик – виновен глава на семейство, човек който спортува постоянно, не е подвластен от пороци и е за образец в работата си. С жена му Мариана и децата им живеят в къща в Годеч и се хранят със зеленчуци лично произвеждане, написа Hotarena.bg

- Део, по какъв начин ви се отразява пандемията?

- Ангажиран съм с Българския състезателен тотализатор, с участия и рекламни акции. Работата в този момент е по-малко отпреди пандемията, само че няма да се окайвам. Не съм обществен вид, та вирусът не повлия на персоналния ми живот.

- Ако решат да ви сменят като водещ на тотото...

- Смятам, че в случай че съм здрав и в кондиция, с опита, който съм натрупал през годините, ще съумея да открия съответен професионален ангажимент. На този стадий не се обрисува да ме сменят. Ако се случи нещо такова, ще се постарая да погледна метафизичен на обстановката и ще бъда признателен на сътрудниците си за отношението им към мен и за всичко, случило ми се като водещ на тотото.

- Как бяхте открит за малкия екран?

- Съдбата очевидно има своето възприятие за комизъм. Интересна беше случката с подписа, който получих от Стефан Данаилов на 5-6 години. Ясно си припомням по какъв начин държах, треперейки, книжката на Доналд Бисет " Небивалици “. Виждайки ме, господин Данаилов ме извика, прегърна ме и ме постави да седна на коляното му. В книгата ми написа: " С пожелания за звездни мигове! ". Години по-късно завареният му наследник Росен Цанков ме откри за малкия екран. Като погледна в предишното, си давам сметка по какъв начин събитията са се завъртели за мое положително.

- Имате към този момент автобиографичен стендъп театър " Как се стигна дотук ". Как стигнахте до него?

- Зрееше много време. Преди 15 години Нико Тупарев – първият ми и най-дългогодишен продуцент, след мое посещение в " Шоуто на Слави “ ми показа, че съгласно него имам бъдеще в тази посока. Аз обаче тогава бях много неподвижен и отвеян, не гледах съществено на нещата, които ми се случваха. По-късно се взех в ръце, а и понатрупах смешни случки за описване, както и една-две тъжни. Пандемията също изигра своята роля. Казах си, че няма какво толкоз да изгубвам. Отделно Борко Чучков, който стана продуцент на степдъпа ми, стартира доста да ме преследва и да подпитва дали съм почнал да пиша.

- Трудно ли ви беше да напишете текста за спектакъла?

- Справянето със зависимостите ми даде постоянна основа, на която да стъпя. Непозната за мен мощ. Обикновено не се одобрявам и непрекъснато се нервирам на себе си. За първи път в живота ми си споделих, че най-сетне съм направил нещо потребно и свястно – имам постоянна работа, брачна половинка, с която доста се обичаме, две прелестни деца, построихме къща, хората ме почитат. Исках да споделя и за предишното си.

- Колко време работихте по " Как се стигна дотук "?

- Колегите от " Спорт Тото " и " Дрийм Тийм " ме поддържаха и ми дадоха зелена светлина да работя. В рамките на една година се оформи текстът. На 4 септември беше премиерата на спектакъла. Досега сме го играли 3 пъти. Има планувано зрелище за 22 февруари, а през март и във Виена. Надяваме се и на хубаво пролетно-лятно турне в градовете на България.

- Не сте ли прекомерно прям в моноспектакъла си?

- Имах интервал на подозрения по какъв начин ще се одобри откровеността ми. Ако не съм почтен обаче, къде съм тръгнал? Близките ми ме поддържат безусловно.

- Как възприемате рецензиите?

- Има и рецензии, само че главно усмивки, сълзи и обятия. След премиерата Любо Нейков ми отдели много време и ми сподели върху какво да поразсъждавам. Покрай първото зрелище смъкнах 5 кг. Седмица преди този момент бях в необичайно положение. Останах самичък и много си поревах и се посмях. Видях живота си дотук от по-друг ъгъл.

- За коя ваша постъпка от предишното съжалявате най-вече?

- Самообвиненията за мои действия са най-голямото ми наказване. Нещата от предишното ми обаче оставиха отпечатък в мен и ми помогнаха да порасна. Благодарен съм, че въпреки всичко стигнах дотук. Можеше всичко да завърши доста по-рано.

- 10 години сте харчил по 300 лв. седмично за дрога. Ако не се бяхте отказал от опиатите, какъв щеше да е животът ви през днешния ден?

- (Смее се.) Нямаше да ме има изобщо през днешния ден, в случай че не се бях отказал. Няколко години се чистих и подреждах живота си. Методично, малко по малко. Беше като постепенно и настойчиво редене на пъзел. Най-трудно се оправих с алкохола и опиатите. Те са същинска отрова и би трябвало доста мощна битка, с цел да ги загърбиш изцяло. Днес превъзмогвам компликациите с възприятие за комизъм.

- Останаха ли ви някакви пороци?

- Да, захарта и кафето. Алкохол си разрешавам единствено през септември, когато излизам в годишна отпуска за две седмици. Тогава след каране на уиндсърф си разрешавам да пия ципуро, разредено с вода и малко лед.

- Как са жена ви Мариана и децата ви?

- Добре сме всички, популярност богу. Здрави сме и имунизирани. Децата вървят на градина в Годеч. Персоналът там е страховит.

- Колко години още ще изплащате заема за къщата си в Годеч?

- 12 години. Имаме си прелестна оранжерия, за която се грижа главно аз. Направихме зимнина, сложихме и зеле, което към този момент е готово и е доста вкусно.

- Изрусената ви коса е емблематична за вас. Бихте ли я боядисал в черно?

- Не, а и скоро няма да има, какво да се боядисва. Ще ми опада (смее се).