3 ноември - Ден на българския художник
Денят на българския художник се отбелязва от 1993 година по самодейност на Сдружението за възобновление на Софийското Светогорие " Св. Пимен Зографски ". На този ден, църковния празник на св. Пимен Зографски, празнуват своя професионален празник художници, иконописци и реставратори.
Неслучайно за настойник на българските художници е определен св. Пимен Зографски. Пимен (със светското име Павел - ок. 1540 - 1620 година) е бил талантлив художник, родом от София. Произхождал от състоятелен жанр и проявявал заложба към рисуването. Неговият преподавател му се явил след гибелта си и му указал, че би трябвало да се замонаши и да посвети дарбата си на божието слово.
Павел раздава имуществото си и отива в Атонския манастир " Зограф " като духовник, приема името Пимен. Той бил благоверен духовник и се пазел от възгордяване измежду своите братя като постоянно се уединявал отвън манастира. Като станал на 55 години, му се явил ьв. Георги и му указал, че би трябвало да се върне в България и да поведе духовно народа. Пимен тръгнал към българските земи, които тогава са под най-мрачните времена на османското господство.
Черепишкият манастир, сврян в Искърското дефиле, е изключително изящен.
От този миг до края на живота си, Пимен обиколил съвсем цяла България и скрито, с доста компликации, обновил, построил и изографисал над 300 църкви и 15 манастира, в това число Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.
Края на живота си Пимен посрещнал в Черепишкия манастир, умрял на 3 ноември 1620 година Казват, че на гроба му ставали чудеса.
Изключително непретенциозен, благоверен, надарен и отдаден на българската нематериалност, св. Пимен Зографски е знак на българското художествено изкуство.
Неслучайно за настойник на българските художници е определен св. Пимен Зографски. Пимен (със светското име Павел - ок. 1540 - 1620 година) е бил талантлив художник, родом от София. Произхождал от състоятелен жанр и проявявал заложба към рисуването. Неговият преподавател му се явил след гибелта си и му указал, че би трябвало да се замонаши и да посвети дарбата си на божието слово.
Павел раздава имуществото си и отива в Атонския манастир " Зограф " като духовник, приема името Пимен. Той бил благоверен духовник и се пазел от възгордяване измежду своите братя като постоянно се уединявал отвън манастира. Като станал на 55 години, му се явил ьв. Георги и му указал, че би трябвало да се върне в България и да поведе духовно народа. Пимен тръгнал към българските земи, които тогава са под най-мрачните времена на османското господство.
Черепишкият манастир, сврян в Искърското дефиле, е изключително изящен.
От този миг до края на живота си, Пимен обиколил съвсем цяла България и скрито, с доста компликации, обновил, построил и изографисал над 300 църкви и 15 манастира, в това число Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.
Края на живота си Пимен посрещнал в Черепишкия манастир, умрял на 3 ноември 1620 година Казват, че на гроба му ставали чудеса.
Изключително непретенциозен, благоверен, надарен и отдаден на българската нематериалност, св. Пимен Зографски е знак на българското художествено изкуство.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ