“Денят е чуден, слънце свети. Камбаните сънуват Бог. Градът мирише на котлети и

“Денят е чудноват, слънце свети.
Камбаните сънуват Бог.
Градът мирише на котлети
и мъничко на зелев сок.

В неделя всичко е сънливо.
Почти не виждаш жив човек.
Две лелки хулят заядливо
транспорта в този побъркан век.

Душата си до дъно изливат,
тешат се с злословия и злословия.
Прозорците с перденца скриват
прозявките си в профил.

Виж, аптекàрят по какъв начин си чака
колосаната риза отново.
Сумти, че дълго се протака.
Личи си - още е дилетант.

На черква желае да отиде
като изтънчен господин.
Защо по този начин сумти афектиран?
Ей носи ризата Полин...

Пристъпят постепенно часовете,
едва повдигат крайник след крайник.
Гостува досада в домовете.
Одумват лелките мъжете.

А измежду пазара при конете
похърква кестенът преблаг. ”

Заглавната фотография е бронзова скулптура на младия Ерих Кестнер от музея му в Дрезден