Земята търси чистачи: космически боклук колкото бучка сол може да убие човек
Ден откакто светът обсъждаше на климатичната конференция в Глазгоу рисковете от човешката активност за Земята, друго, също обвързвано с хората злополучие се разигра надалеч над главите им, в космоса.
За галактическия отпадък се заприказва още веднъж по геополитическа тематика, когато тази седмица Русия взриви остарял руски сателит, с цел да тества оръжие, и го разцепи на стотици хиляди парчета. От тях не повече от 1500 могат да се засекат от Земята.
Всички тези части се въртят в орбита към планетата. Дори едно от тях можеше да сътвори риск за Международната галактическа станция и, когато прелетя наоколо, жителите ѝ бяха принудени да се приготвят за спешно политане.
А в космоса има още стотици хиляди парчета - 9600 тона боклуци, които индивидът е основал и които към този момент заплашват зараждащата се галактическа промишленост (с планиран размер 3 трлн. $ в идващите десетилетия). Кораби ще би трябвало да маневрират, с цел да заобикалят огромни и дребни парчета отпадък, които единствено ще се усилват, до момента в който всяка година се умножава броят на новите задачи.
Кой ще почисти всичко това?
" Бучка сол " може да убие човек в космоса
Зад термина " галактически отпадък " нормално се крият елементи от спътници, съставни елементи на ракети, остатъци от други апарати. Космическите апарати, разчитащи на лично гориво, нормално могат сами да излязат от орбита, само че потребността да се задели гориво за този развой лимитира потребният товар, който може да носи апаратът.
В взаимозависимост какъв брой е огромно парчето отпадък, то съставлява друг вид риск за космоса. Данните на от отчет, оповестен през януари 2011 година, сочат, че:
- 26 хиляди части са най-малко колкото топка за тенис (или доста по-големи)
- над 500 хиляди са най-малко колкото малко шарено топче за игра; ЛИНК КЪМ КАРТИНКА
- над 100 млн. са най-малко колкото бучка сол.
" Топката за тенис " може да унищожи спътник още при конфликта с него. " Топчето за игра " ще го повреди или ще нанесе вреди на галактически транспортен съд. " Бучката сол " може да пробие скафандър или да пукне прозорец на пилотиран уред.
Това значи, че предмет с размерите на бучка сол има капацитета да убие човек в космоса. Обяснението е в голямата скорост, която развиват, орбитирайки към Земята. За съпоставяне на височината на Международната галактическа станция орбиталната скорост доближава 27 500 км/ч.
Проблеми и на земята
Сравненията със земни предмети, употребявани в класификацията, са на НАСА. Оценките ѝ са консервативни по отношение на тези на Европейската галактическа организация (): съгласно нея най-малките парчета (с размер сред 1 мм и 1 см) към този момент са над 330 млн.
От сравненията и данните следва и че до момента в който орбитират, частите могат да се сблъскват, а " топките " и " бучките сол " - да се усилват. При това част от отломките са надалеч над описаните размери. Рисковете, които това основава пред бъдещето на галактическата промишленост - изпълнено с кораби, станции, спътници и най-много хора, съгласно сегашните визионери, от до " простосмъртните " галактически бизнесмени - са мъчно изчислими.
© NASA/Goddard Space Flight Center
Добрата вест е, че част от галактическия отпадък в нискоземна орбита най-после влиза в атмосферата и изгаря; това ще стане и доста парчета от заличавания руски сателит " Космос-1408 ", в случай че се има вяра на профилирана компания. Лошата е, че равносметките на Европейската галактическа организация и НАСА не демонстрират понижаване на отпадъците, защото огромна част от тях не са в такава орбита.
Достатъчно е малко късче да удари спътник, употребен в телекомуникациите, метеорологията, GPS услугите, с цел да сътвори проблем за живота на Земята., една от фирмите в нишата за галактическия отпадък, изрежда сферите, които може да бъдат наранени от галактическия отпадък: интернет, финанси, връзки, превоз, електричество, просвета, наблюдаване на Земята (за аграрни, екологични, свързани със сигурността и други цели).
В момента в орбита има 6542 спътника. От тях, написа профилираното индийско издание, едвам половината " вършат нещо ". Другите са (според ESA дейните са 4700) А единствено през 2020 година са изстреляни рекордните 1200 спътника и упованията са броят им единствено да се усилва. До 2010 година са изстрелвани приблизително едвам по 100 на година.
Само в информационния план " Старлинк " на милиардера Илон Мъск може да излетят към спътника.
"Представете си, че някой ден земната орбита се пренасели и два огромни спътника се сблъскат. И двата ще се разбият на дребни късчета, които ще се сблъскват с други спътници и ще задействат поредност от неконтролируеми конфликти. Вече се е случвало. "
Рупендра Брахамбхат,
ZME Science
Описаната нагоре обстановка обаче не е догадка, а действителност - през март китайски спътник бе от парчета от съветска ракета, изстреляна през 1996 година и се разцепи при конфликта. Имало е и на косъм. Засега те са изключения. Сателитите могат да се наместват, с цел да се избегне подобен конфликт, само че в бъдеще това ще става все по-трудно.
В публикацията, която приказва за галактическия отпадък, се загатва и така наречен - хипотезата за неприложимост на земната орбита поради големи количества отпадък. Това не наподобява проблем в този момент, само че със скоростта на " асимилиране " на околоземната орбита резултатът му може да не е надалеч.
" Мръсната работа "
С други думи, човечеството е изправено пред въпроса: по какъв начин се чисти галактически отпадък?
Задачата е сложна - най-малкото тъй като събирането на парчета една по една е скъпоструващо. Те се движат бързо и непрестанно може да трансформират позицията си и да се въртят. Засичането в една и съща орбита е предизвикателство. И улавящият, и уловеният уред при множеството технологии се унищожават в атмосферата. С времето са изследвани разнообразни хрумвания, както от частни компании, по този начин и от - да вземем за пример със специфични спътници, които да се скачват с избрани парчета и да ги влачат към Земята (в чиято атмосфера двете да изгарят заедно).
Частният бранш е все по-голям в това начинание. В последните години фирмите, чиято съществена задача се свързва с галактическия отпадък, последователно се усилват. От два месеца вниманието в софтуерния бранш ненадейно се насочи точно към него от следващия милиардер, влезнал в галактическата конкуренция - съоснователя на " Епъл " Стив Возняк. Той, чиято цел се оказа картографиране на галактическия отпадък, преди да е станало прекомерно късно. Privateer заяви преди няколко дни, че ще употребява разнообразни принадлежности, в това число стотици лични спътници, които да основат визия за измеренията на казуса. " Мисля, че приказваме за няколкостотин спътника, " споделя основният теоретичен консултант на компанията Мориба Джа за профилираното издание. " Няма да пуснем всички накуп; ще ги усилваме постепенно. "
При това работата на Возняк е единствено началният стадий. Японската Astroscale изстреля тази година спътника ELSA-D, употребяващ магнитни технологии, с цел да улавя дребни неактивни спътници в орбита. Първият сполучлив бе на 25 август 2021 година и сподели, че е допустимо обект като неактивен спътник да бъде уловен или да се реализира съединяване с него (улавянето може да стане с магнит, задържането с механична заключваща система).
Миналата година подписа, която би трябвало да стане през 2025 година и за която швейцарският стартъп получава 86 млн. евро. До същата година компанията, дружно с Astroscale, би трябвало да направи за опцията два английски галактически апарата да бъдат изведени от ниска околоземна орбита.
Възможно е и на спътници със особено " платно " или мембрана, които да се разпрострат в края на оперативния живот на спътника или ракетата и са по този начин проектирани, че да оказват помощ обектът да се притегли от земната атмосфера. Подобна технология би подсигурила, че всеки изстрелван от човек обект ще може да се " прибере " самичък.
Тази технология към този момент е в действително време, само че опцията за всеобщата ѝ приложимост следва да се изследва. Междувременно, в случай че първата фактическа задача за изчистване на галактически отпадък е след четири години, до тогава отломките от човешки апарати единствено ще се множат. Това е повода галактическите бизнесмени, последователно запълващи тази ниша, да предизвестяват: започваме с ограниченията в този момент, преди да е станало прекомерно късно.
За галактическия отпадък се заприказва още веднъж по геополитическа тематика, когато тази седмица Русия взриви остарял руски сателит, с цел да тества оръжие, и го разцепи на стотици хиляди парчета. От тях не повече от 1500 могат да се засекат от Земята.
Всички тези части се въртят в орбита към планетата. Дори едно от тях можеше да сътвори риск за Международната галактическа станция и, когато прелетя наоколо, жителите ѝ бяха принудени да се приготвят за спешно политане.
А в космоса има още стотици хиляди парчета - 9600 тона боклуци, които индивидът е основал и които към този момент заплашват зараждащата се галактическа промишленост (с планиран размер 3 трлн. $ в идващите десетилетия). Кораби ще би трябвало да маневрират, с цел да заобикалят огромни и дребни парчета отпадък, които единствено ще се усилват, до момента в който всяка година се умножава броят на новите задачи.
Кой ще почисти всичко това?
" Бучка сол " може да убие човек в космоса
Зад термина " галактически отпадък " нормално се крият елементи от спътници, съставни елементи на ракети, остатъци от други апарати. Космическите апарати, разчитащи на лично гориво, нормално могат сами да излязат от орбита, само че потребността да се задели гориво за този развой лимитира потребният товар, който може да носи апаратът.
В взаимозависимост какъв брой е огромно парчето отпадък, то съставлява друг вид риск за космоса. Данните на от отчет, оповестен през януари 2011 година, сочат, че:
- 26 хиляди части са най-малко колкото топка за тенис (или доста по-големи)
- над 500 хиляди са най-малко колкото малко шарено топче за игра; ЛИНК КЪМ КАРТИНКА
- над 100 млн. са най-малко колкото бучка сол.
" Топката за тенис " може да унищожи спътник още при конфликта с него. " Топчето за игра " ще го повреди или ще нанесе вреди на галактически транспортен съд. " Бучката сол " може да пробие скафандър или да пукне прозорец на пилотиран уред.
Това значи, че предмет с размерите на бучка сол има капацитета да убие човек в космоса. Обяснението е в голямата скорост, която развиват, орбитирайки към Земята. За съпоставяне на височината на Международната галактическа станция орбиталната скорост доближава 27 500 км/ч.
Проблеми и на земята
Сравненията със земни предмети, употребявани в класификацията, са на НАСА. Оценките ѝ са консервативни по отношение на тези на Европейската галактическа организация (): съгласно нея най-малките парчета (с размер сред 1 мм и 1 см) към този момент са над 330 млн.
От сравненията и данните следва и че до момента в който орбитират, частите могат да се сблъскват, а " топките " и " бучките сол " - да се усилват. При това част от отломките са надалеч над описаните размери. Рисковете, които това основава пред бъдещето на галактическата промишленост - изпълнено с кораби, станции, спътници и най-много хора, съгласно сегашните визионери, от до " простосмъртните " галактически бизнесмени - са мъчно изчислими.
© NASA/Goddard Space Flight Center
Добрата вест е, че част от галактическия отпадък в нискоземна орбита най-после влиза в атмосферата и изгаря; това ще стане и доста парчета от заличавания руски сателит " Космос-1408 ", в случай че се има вяра на профилирана компания. Лошата е, че равносметките на Европейската галактическа организация и НАСА не демонстрират понижаване на отпадъците, защото огромна част от тях не са в такава орбита.
Достатъчно е малко късче да удари спътник, употребен в телекомуникациите, метеорологията, GPS услугите, с цел да сътвори проблем за живота на Земята., една от фирмите в нишата за галактическия отпадък, изрежда сферите, които може да бъдат наранени от галактическия отпадък: интернет, финанси, връзки, превоз, електричество, просвета, наблюдаване на Земята (за аграрни, екологични, свързани със сигурността и други цели).
В момента в орбита има 6542 спътника. От тях, написа профилираното индийско издание, едвам половината " вършат нещо ". Другите са (според ESA дейните са 4700) А единствено през 2020 година са изстреляни рекордните 1200 спътника и упованията са броят им единствено да се усилва. До 2010 година са изстрелвани приблизително едвам по 100 на година.
Само в информационния план " Старлинк " на милиардера Илон Мъск може да излетят към спътника.
"Представете си, че някой ден земната орбита се пренасели и два огромни спътника се сблъскат. И двата ще се разбият на дребни късчета, които ще се сблъскват с други спътници и ще задействат поредност от неконтролируеми конфликти. Вече се е случвало. "
Рупендра Брахамбхат,
ZME Science
Описаната нагоре обстановка обаче не е догадка, а действителност - през март китайски спътник бе от парчета от съветска ракета, изстреляна през 1996 година и се разцепи при конфликта. Имало е и на косъм. Засега те са изключения. Сателитите могат да се наместват, с цел да се избегне подобен конфликт, само че в бъдеще това ще става все по-трудно.
В публикацията, която приказва за галактическия отпадък, се загатва и така наречен - хипотезата за неприложимост на земната орбита поради големи количества отпадък. Това не наподобява проблем в този момент, само че със скоростта на " асимилиране " на околоземната орбита резултатът му може да не е надалеч.
" Мръсната работа "
С други думи, човечеството е изправено пред въпроса: по какъв начин се чисти галактически отпадък?
Задачата е сложна - най-малкото тъй като събирането на парчета една по една е скъпоструващо. Те се движат бързо и непрестанно може да трансформират позицията си и да се въртят. Засичането в една и съща орбита е предизвикателство. И улавящият, и уловеният уред при множеството технологии се унищожават в атмосферата. С времето са изследвани разнообразни хрумвания, както от частни компании, по този начин и от - да вземем за пример със специфични спътници, които да се скачват с избрани парчета и да ги влачат към Земята (в чиято атмосфера двете да изгарят заедно).
Частният бранш е все по-голям в това начинание. В последните години фирмите, чиято съществена задача се свързва с галактическия отпадък, последователно се усилват. От два месеца вниманието в софтуерния бранш ненадейно се насочи точно към него от следващия милиардер, влезнал в галактическата конкуренция - съоснователя на " Епъл " Стив Возняк. Той, чиято цел се оказа картографиране на галактическия отпадък, преди да е станало прекомерно късно. Privateer заяви преди няколко дни, че ще употребява разнообразни принадлежности, в това число стотици лични спътници, които да основат визия за измеренията на казуса. " Мисля, че приказваме за няколкостотин спътника, " споделя основният теоретичен консултант на компанията Мориба Джа за профилираното издание. " Няма да пуснем всички накуп; ще ги усилваме постепенно. "
При това работата на Возняк е единствено началният стадий. Японската Astroscale изстреля тази година спътника ELSA-D, употребяващ магнитни технологии, с цел да улавя дребни неактивни спътници в орбита. Първият сполучлив бе на 25 август 2021 година и сподели, че е допустимо обект като неактивен спътник да бъде уловен или да се реализира съединяване с него (улавянето може да стане с магнит, задържането с механична заключваща система).
Миналата година подписа, която би трябвало да стане през 2025 година и за която швейцарският стартъп получава 86 млн. евро. До същата година компанията, дружно с Astroscale, би трябвало да направи за опцията два английски галактически апарата да бъдат изведени от ниска околоземна орбита.
Възможно е и на спътници със особено " платно " или мембрана, които да се разпрострат в края на оперативния живот на спътника или ракетата и са по този начин проектирани, че да оказват помощ обектът да се притегли от земната атмосфера. Подобна технология би подсигурила, че всеки изстрелван от човек обект ще може да се " прибере " самичък.
Тази технология към този момент е в действително време, само че опцията за всеобщата ѝ приложимост следва да се изследва. Междувременно, в случай че първата фактическа задача за изчистване на галактически отпадък е след четири години, до тогава отломките от човешки апарати единствено ще се множат. Това е повода галактическите бизнесмени, последователно запълващи тази ниша, да предизвестяват: започваме с ограниченията в този момент, преди да е станало прекомерно късно.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ