Необходим е нов подход за осигуряване на психологичната грижа в болниците
Ден преди провеждането на петата годишна конференция „ Дни на психоанализата в болнична среда “, която ще се организира на 18 и 19 ноември 2023 година в София, и съвсем месец от откриването на Национален център по психосоматика, който е съорганизатор на конференцията, се срещаме с шефа на центъра - доктор Велислава Донкина-Кръстев, с цел да си поговорим намерено за мостовете и несъгласията, през призмата на психоанализата в болнична среда, за компликациите и положителните практики в сферата, и пътят напред.
Д-р Велислава Донкина - Кръстев е клиничен психолог и лекар по логика на психиката към Българска академия на науките, претендент по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация.
Работи интензивно в региона на развиването и организирането на немедицинската грижа в болнична среда в България. Сертифициран водещ на Балинтови групи. Преподава психосоматика в Нов български университет и в СУ „ Св. Климент Охридски “. Директор на Национален център по Психосоматика.
- Д-р Донкина, по какъв начин се градят мостове в обстановки на световни рецесии и ясно изразени несъгласия?
- Живеем в динамично време, случват се събития, които от време на време трансформират извънредно бързо живота ни. Не постоянно в сходни обстановки е допустимо да удържим самите нас или да се откри задоволително мощна външна опора.
И тъкмо заради тази причина, тазгодишното, пето по ред, издание на конференцията „ Дни на психоанализата в болнична среда “ е под мотото „ Мостове и несъгласия “. В два следващи дни, ще си приказваме, обменяме опит и споделяме мнение, с сътрудници психолози, психотерапевти, лекари, учени, преподаватели и другари на психосоматиката за провокациите, пред които сме изправени като експерти, и в персонален проект, във времена на световни конфликти и спорове и методите да се оправим с тях. Силно имаме вяра, че предоставяйки едно пространство за полемики е вероятният път към заедност и стъпка напред в вярната посока.
Сещам се за думите на Божидар Янев - инженер-изследовател, отговарящ за инспекцията на мостовете в Ню Йорк, който в своята книга споделя, че „ мостовете са мисли, осъществени в пространството, както мислите са мостове в съзнанието “. Затова считам, че държейки се в действителността и отчитайки нуждите, освен на сегашното, само че и на бъдещето, може да се сътвори още по-устойчива среда - друго измерение на мисловните процеси и блян за превъзмогване на рестриктивните мерки.
- Вие и Вашият екип сте основоположници на психичните центрове в болница. Началото или по-късно е сложният интервал?
- Откритото през 2019 година Звено за психична и немедицинска грижа в Специализираната болница за лекуване на хематологични болести в София е първият психоаналитичен бранш в сферата. Началото беше мъчно и нестабилно, само че във времето доста систематично изградихме добре работеща конструкция, от задоволителен брой сътрудници, всеки със своя област на консултиране - за пациентите и техните близки, за медицинските екипи, за подбора на фрагменти. Успяхме да създадем и Стандарт за работа в онко и хематологични клиники. Впоследствие, а и до през днешния ден, тези положителни практики се репликират много сполучливо. За нас не е значимо да изтъкнем, че сме първите, а че успяхме да проправим веднъж, по който да е доста по-лесно за идващите. Един прелестен образец за това е идното разкриване на Център за психична помощ в УМБАЛ „ Лозенец “, при започване на месец декември.
- Как ще обясните на елементарния човек, каква е разликата сред консултациите в обичайния кабинет и в болница?
- Ако се опрем на езика на психоанализата, разликата е в рамката (място, времетраене), тъй като в болнична среда изискванията са определящи за провеждането на консултацията. Случва се да сме покрай операционната маса или в реанимация, в боксовете за трансплантирани, при кувьозите и това постанова да сме гъвкави. Професионализмът, с който се посрещат потребностите на пациентите и на двете места обаче, е водещ.
- Лесно ли се намират фрагменти за тази характерна работа?
- Няма еднопосочен отговор. Преподавайки в два от най-големите университети в България, срещам все по - заинтригувани млади сътрудници. Много са самодейни и любопитни за познания. Срещаме пациентите постоянно в дестабилизиращ за тях миг, със мощни прекарвания и премеждия и това изисква характерен метод и грижа. Не инцидентно значимо условие за психотерапевтична подготовка е персоналната терапия. Това структурира и разрешава да си свършим работата професионално. В Националния център по психосоматика имаме департамент, който се занимава със стажантски и обучителни стратегии. Да приготвяме младите сътрудници е не просто значим приоритет, а нужда, произлизаща от все по - разрастващата се процедура за психична грижа в медицински структури.
- Как са подкрепени напъните Ви?
- Преди всичко желая да подчертая, че сме фокусирани да изпълним институционално съдействие и съдействие на равнището на професионалните групи.
Разбира се, с цел да се случат психичните центрове в лечебните заведения е належащо осъзнаване от страна на управленията, а и самите пациенти, че психичната грижа е равностойна на другите грижи в процеса на лекуване. До момента съумяваме да намерим общ език и да имаме структури, които по нищо не отстъпват на сходни в Европа.
Партнираме сполучливо в разнообразни планове с редица пациентски организации. Националният център по психосоматика приема насочвания за пациенти от цялата страна в друг етап на боледуването.
Не на последно място, имаме поддръжка и от Асоциацията на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури. Не инцидентно сплотяваме силите и ресурсите си в общи начинания, каквато е петата годишна конференция „ Дни на психоанализата в болнична среда “, за която към този момент споделих. Само обединени можем да вървим напред и да чакаме резултати.
- И говорейки за резултати, Д-р Донкина, съумяха ли българските психолози да преборят стигмата „ не съм вманиачен, че да отивам на психолог “?
- Ще се съглася, че имаше сходни трендове обратно във времето. Смятам обаче, че все по-рядко има такива реакции. Ще напомня, че психолог, психотерапевт и психиатър нямат знак на тъждество посред им и са напълно разнообразни в образованието, квалификацията и метода на работа. Все повече е застъпена психичната грижа в разнообразни сфери на живота - в детските градини и учебните заведения, в медицински структури, в бизнес организациите и други Смело настоявам, че психичната грижа все по-кохерентно се вписва в това, човек да не бъде самичък в страданието си.
Мая Игнатова, гл. секретар на АППМС*: Очакваме реализиране на консенсус за промени и интегрирани политики
Много мощно имаме вяра в ролята и мястото на съсловните организации. Да напомня, че в България този тип организации имат дългогодишна история, да вземем за пример Лекарският съюз е втората професионална организация на лекарите в света, след британската. Следваме тази традиция, виждайки в годините одобряването на потребността освен от поддръжка на ползите на съсловието, а и с цел да се осъществя приключен модел на даване на немедицинска грижа. Затова и приготвяме планове за законодателни промени по отношение на наредба на специалността, стандарти за добра процедура, подготовка на фрагментите. С допълнения в Закона за здравето, промени в подзаконови нормативни актове ще се реализира изясненост по отношение на условията към експертите, ще е предварителна защита към недобрите професионални практики и в същото време ще се конституира и коректив. Очакваме в случай че в законодателната стратегия на сегашното Народното събрание не пристигна ред на закона за психотерапията, то най-малко да се инициира необятен спор по тематиката и да се търсят подходи за превъзмогване на несъгласията, които препоръчаните досега планове, предизвикаха.
От изключителна значимост е съществуващите пропуски оптимално бързо да се преодолеят. В последна сметка водещият приоритет е грижата за пациента и мощно се надявам, че това е тематика, към която елементарно можем да реализираме единодушие за промени и интегрирани политики без оглед на партийни и властови пристрастия.
*АППМС - Асоциация на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури
Д-р Велислава Донкина - Кръстев е клиничен психолог и лекар по логика на психиката към Българска академия на науките, претендент по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация.
Работи интензивно в региона на развиването и организирането на немедицинската грижа в болнична среда в България. Сертифициран водещ на Балинтови групи. Преподава психосоматика в Нов български университет и в СУ „ Св. Климент Охридски “. Директор на Национален център по Психосоматика.
- Д-р Донкина, по какъв начин се градят мостове в обстановки на световни рецесии и ясно изразени несъгласия?
- Живеем в динамично време, случват се събития, които от време на време трансформират извънредно бързо живота ни. Не постоянно в сходни обстановки е допустимо да удържим самите нас или да се откри задоволително мощна външна опора.
И тъкмо заради тази причина, тазгодишното, пето по ред, издание на конференцията „ Дни на психоанализата в болнична среда “ е под мотото „ Мостове и несъгласия “. В два следващи дни, ще си приказваме, обменяме опит и споделяме мнение, с сътрудници психолози, психотерапевти, лекари, учени, преподаватели и другари на психосоматиката за провокациите, пред които сме изправени като експерти, и в персонален проект, във времена на световни конфликти и спорове и методите да се оправим с тях. Силно имаме вяра, че предоставяйки едно пространство за полемики е вероятният път към заедност и стъпка напред в вярната посока.
Сещам се за думите на Божидар Янев - инженер-изследовател, отговарящ за инспекцията на мостовете в Ню Йорк, който в своята книга споделя, че „ мостовете са мисли, осъществени в пространството, както мислите са мостове в съзнанието “. Затова считам, че държейки се в действителността и отчитайки нуждите, освен на сегашното, само че и на бъдещето, може да се сътвори още по-устойчива среда - друго измерение на мисловните процеси и блян за превъзмогване на рестриктивните мерки.
- Вие и Вашият екип сте основоположници на психичните центрове в болница. Началото или по-късно е сложният интервал?
- Откритото през 2019 година Звено за психична и немедицинска грижа в Специализираната болница за лекуване на хематологични болести в София е първият психоаналитичен бранш в сферата. Началото беше мъчно и нестабилно, само че във времето доста систематично изградихме добре работеща конструкция, от задоволителен брой сътрудници, всеки със своя област на консултиране - за пациентите и техните близки, за медицинските екипи, за подбора на фрагменти. Успяхме да създадем и Стандарт за работа в онко и хематологични клиники. Впоследствие, а и до през днешния ден, тези положителни практики се репликират много сполучливо. За нас не е значимо да изтъкнем, че сме първите, а че успяхме да проправим веднъж, по който да е доста по-лесно за идващите. Един прелестен образец за това е идното разкриване на Център за психична помощ в УМБАЛ „ Лозенец “, при започване на месец декември.
- Как ще обясните на елементарния човек, каква е разликата сред консултациите в обичайния кабинет и в болница?
- Ако се опрем на езика на психоанализата, разликата е в рамката (място, времетраене), тъй като в болнична среда изискванията са определящи за провеждането на консултацията. Случва се да сме покрай операционната маса или в реанимация, в боксовете за трансплантирани, при кувьозите и това постанова да сме гъвкави. Професионализмът, с който се посрещат потребностите на пациентите и на двете места обаче, е водещ.
- Лесно ли се намират фрагменти за тази характерна работа?
- Няма еднопосочен отговор. Преподавайки в два от най-големите университети в България, срещам все по - заинтригувани млади сътрудници. Много са самодейни и любопитни за познания. Срещаме пациентите постоянно в дестабилизиращ за тях миг, със мощни прекарвания и премеждия и това изисква характерен метод и грижа. Не инцидентно значимо условие за психотерапевтична подготовка е персоналната терапия. Това структурира и разрешава да си свършим работата професионално. В Националния център по психосоматика имаме департамент, който се занимава със стажантски и обучителни стратегии. Да приготвяме младите сътрудници е не просто значим приоритет, а нужда, произлизаща от все по - разрастващата се процедура за психична грижа в медицински структури.
- Как са подкрепени напъните Ви?
- Преди всичко желая да подчертая, че сме фокусирани да изпълним институционално съдействие и съдействие на равнището на професионалните групи.
Разбира се, с цел да се случат психичните центрове в лечебните заведения е належащо осъзнаване от страна на управленията, а и самите пациенти, че психичната грижа е равностойна на другите грижи в процеса на лекуване. До момента съумяваме да намерим общ език и да имаме структури, които по нищо не отстъпват на сходни в Европа.
Партнираме сполучливо в разнообразни планове с редица пациентски организации. Националният център по психосоматика приема насочвания за пациенти от цялата страна в друг етап на боледуването.
Не на последно място, имаме поддръжка и от Асоциацията на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури. Не инцидентно сплотяваме силите и ресурсите си в общи начинания, каквато е петата годишна конференция „ Дни на психоанализата в болнична среда “, за която към този момент споделих. Само обединени можем да вървим напред и да чакаме резултати.
- И говорейки за резултати, Д-р Донкина, съумяха ли българските психолози да преборят стигмата „ не съм вманиачен, че да отивам на психолог “?
- Ще се съглася, че имаше сходни трендове обратно във времето. Смятам обаче, че все по-рядко има такива реакции. Ще напомня, че психолог, психотерапевт и психиатър нямат знак на тъждество посред им и са напълно разнообразни в образованието, квалификацията и метода на работа. Все повече е застъпена психичната грижа в разнообразни сфери на живота - в детските градини и учебните заведения, в медицински структури, в бизнес организациите и други Смело настоявам, че психичната грижа все по-кохерентно се вписва в това, човек да не бъде самичък в страданието си.
Мая Игнатова, гл. секретар на АППМС*: Очакваме реализиране на консенсус за промени и интегрирани политики
Много мощно имаме вяра в ролята и мястото на съсловните организации. Да напомня, че в България този тип организации имат дългогодишна история, да вземем за пример Лекарският съюз е втората професионална организация на лекарите в света, след британската. Следваме тази традиция, виждайки в годините одобряването на потребността освен от поддръжка на ползите на съсловието, а и с цел да се осъществя приключен модел на даване на немедицинска грижа. Затова и приготвяме планове за законодателни промени по отношение на наредба на специалността, стандарти за добра процедура, подготовка на фрагментите. С допълнения в Закона за здравето, промени в подзаконови нормативни актове ще се реализира изясненост по отношение на условията към експертите, ще е предварителна защита към недобрите професионални практики и в същото време ще се конституира и коректив. Очакваме в случай че в законодателната стратегия на сегашното Народното събрание не пристигна ред на закона за психотерапията, то най-малко да се инициира необятен спор по тематиката и да се търсят подходи за превъзмогване на несъгласията, които препоръчаните досега планове, предизвикаха.
От изключителна значимост е съществуващите пропуски оптимално бързо да се преодолеят. В последна сметка водещият приоритет е грижата за пациента и мощно се надявам, че това е тематика, към която елементарно можем да реализираме единодушие за промени и интегрирани политики без оглед на партийни и властови пристрастия.
*АППМС - Асоциация на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ