Ден преди крайния срок за внасяне на държавния бюджет в

Ден преди крайния период за внасяне на държавния бюджет в Народното събрание, планът му към момента не е обществено притежание, а обществото научава за основни параметри единствено от политически анонси. тематиката разясниха предприемачът Таня Скринска, икономистът и някогашен зам.-министър на финансите Людмила Елкова и икономистът от Българска академия на науките Димитър Събев. Всички се сплотиха към тезата, че липсва предвидимост, а основни решения се взимат без публичен спор и ясна визия за бъдещето.

„ Нямам визия защо сме подготвени, тъй като преди да дойда тази заран тук, отворих уеб страницата на Министерството на финансите и там няма качени планове ", съобщи Людмила Елкова. Тя акцентира, че въпреки законовият период за внасяне на бюджета да е инструктивен, при съществуването на постоянно държавно управление е неприемливо да няма никакви анонси и гласност. Според нея тази липса на предвидимост е пагубна за вложителите. „ Няма човек с акъла си, който да пристигна и да влага ", безапелационна бе Елкова.

Според бизнесмена Таня Скринска главният въпрос, на който никой не дава отговор, е от кое място ще дойдат заложените повече доходи. „ Не може да се раздават толкоз пари, при изискване че ние ги нямаме. Не виждам промени. Какво ще получим против това ", попита тя. Скринска направи прилика с частно дружество, което не може да харчи повече, в сравнение с изкарва, тъй като ще банкрутира. Тя обърна внимание и на големия проблем със сивия бранш, който съгласно разнообразни данни доближава до 30%, както и на неналичието на връзка сред просветителната система и действителните потребности на бизнеса от фрагменти.

Икономистът от Българска академия на науките Димитър Събев дефинира подготвяния бюджет като „ бюджет на мързела ", тъй като се залага на най-лесния метод за събиране на доходи - нарастване на осигурителните вноски. Той разруши мита, че в България има плосък налог. „ Нямаме плосък налог, тъй като налозите и осигуровките постоянно вървят ръка за ръка. Имаме регресивна данъчна система ", изясни той. Според него хората с ниски и междинни приходи заплащат общо към 22-23% налози и осигуровки, до момента в който тези с приходи над оптималния застрахователен предел - едвам 15%. „ Тези 7-8 процентни пункта са казусът и цялата полемика в България ", съобщи Събев.

Експертите бяха единомислещи, че е време за почтен диалог за успеваемостта на обществените разноски и за действителни промени. „ Трябва да се променим, тъй като прекомерно дълго време карахме на инерция. Светът се промени ", заключи Димитър Събев.