Капаните на ученето онлайн
Демотивирани възпитаници и уплашени от новите си функции родители са част от резултатите от ученето у дома. Виртуалните класни стаи доведоха до загуби в образователния развой, които заплашват възможностите на учениците за бъдещето. При неразбираемия ход на пандемията онлайн образованието би трябвало да се настрои към приобщаващи способи и реализиране на по-високо качество.
Епидемията от ковид аргументи най-голямата световна рецесия в образованието и го прекатурна с главата надолу - още през април предходната година по данни на UNESCO 1.6 милиарда деца са учили отвън класната стая. И пред доста от тях стои нуждата да наваксват, с цел да не се отразят показалите се при отдалеченото образование отрицателни резултати на възможностите им за бъдещето.
Втората и третата вълна на пандемията усилиха още повече опасенията на родителите, а специалисти към този момент пресмятат и дълготрайната цена на рецесията в образователния развой, в това число икономическата. И тъй като образованието е инерционна система, последствията от това, което се случва в него през днешния ден, ще дадат действителното си отражение след време, когато сегашните възпитаници излязат на трудовия пазар.
Един разбор на просветителните икономисти Ерик Ханушек и Лутгер Вусман демонстрира, че дълготрайният резултат от пандемията в международното обучение може да бъде 3% по-ниски приходи през целия им живот за учениците, които сега са в 1 - 12 клас. Занижените или изпуснатите познания и умения, в това число от гледната точка на социализацията им, могат да доведат до дълготрайни загуби за бъдещия им професионален живот. Според Ханушек и Вусман един от най-вредните резултати от сегашната обстановка е трайно увреждане на човешкия капитал. И това може да понижи Брутният вътрешен продукт на една страна с 1.5% до края на века. С ангажимента, че става въпрос за най-груба сметка, двамата икономисти са стигнали до оценката си въз основата на годно все още пресмятане - че всяка спомагателна година обучение покачва бъдещите приходи на ученика със 7.5 - 10%. Те показват, че при по-продължително образование у дома, без значение от формата му, този напредък може да се свие продължително с към 3%.
В взаимозависимост от положението на просветителните системи преди коронавирус рецесията в някои страни тази цена може да се окаже и доста по-висока. В групата на застрашените от такова развиване е и България. Към стабилно ниските резултати от тестванията на PISA за добитите от учениците действителни умения отдалеченото образование добави в допълнение влошаващи фактори - изнервени учители, демотивирани възпитаници и уплашени от новите си функции родители. Заедно със задълбочените неравенства в система на образование пандемията слага всички пред въпроса по какъв начин да бъдат наваксани пропуските. И в по-дългосрочен проект - по какъв начин наложената от събитията еластичност в просветителната система да се настрои към реализиране на нужното качество.
Учителите дават неприятни оценки на отдалеченото образование
Затварянето на учебните заведения е една от най-критичните и нежелани ограничения против пандемията, която ръководещите са принудени да вкарват. И опитът от миналата година демонстрира основателността на такава настройка. Средната оценка, която учители от 8 страни (Австралия, Германия, Канада, Китай, Англия, Франция, Съединени американски щати Япония) дават на отдалеченото образование, е 4.8 точки от 10, демонстрира проучване на McKinsey от началото на март. Като опция на присъственото образование това е обезкуражаващ резултат. По-лош от него е единствено разновидността, при който липсва каквото и да било взаимоотношение сред преподавател и възпитаник - когато учениците учат у дома сами от учебниците.
Капитал - брой 12
В същото време разбивката на данните демонстрира и просветителните неравенства, които отдалеченото образование усилва. Резултатът измежду учителите от държавни учебни заведения се резервира като междинен, до момента в който измежду сътрудниците им в частни учебни заведения се покачва до 6.2 точки. Но се срутва до 3.5 от 10 точки в учебни заведения, където 80% от децата са обществено слаби или идват от уязвими групи. А съгласно учителите им междинното закъснение в усвояването на материала е два и половина месеца.
Още по-дълбоки неравенства
Ресурсите, с които разполага едно учебно заведение, както и настройките към образованието в фамилиите играят основна роля за успеваемостта на отдалеченото образование. В България образованието е хронично неравно и сегашната рецесия единствено утежнява този аспект. " Ние имаме доста линии на неравенства - имаме обществени, свързани със статуса и отчасти с етноса, тъй като имаме сегрегирани общности. Обаче имаме и академична сегрегация - скупчване на възпитаници с ниски резултати в едни учебни заведения и такива с високи резултати в по този начин наречените елитни учебни заведения ", разяснява за " Капитал " изпълнителният шеф на Института за проучвания в образованието Асенка Христова.
Данни събирани от Световната банка сочат, че резултатите от българското обучение се утежняват от много преди пандемията.
Според данните на интернационалното проучване PISA 2018 година за функционалната просветеност на деветокласниците дружно с Турция България е на върха по академична сегрегация измежду изследваните страни. Това се отразява и на резултатите на учениците посредством по този начин наречения peer резултат - когато в едно учебно заведение има скупчване на възпитаници с неприятни резултати и ниска мотивация, те се възпроизвеждат.
Епидемията от ковид аргументи най-голямата световна рецесия в образованието и го прекатурна с главата надолу - още през април предходната година по данни на UNESCO 1.6 милиарда деца са учили отвън класната стая. И пред доста от тях стои нуждата да наваксват, с цел да не се отразят показалите се при отдалеченото образование отрицателни резултати на възможностите им за бъдещето.
Втората и третата вълна на пандемията усилиха още повече опасенията на родителите, а специалисти към този момент пресмятат и дълготрайната цена на рецесията в образователния развой, в това число икономическата. И тъй като образованието е инерционна система, последствията от това, което се случва в него през днешния ден, ще дадат действителното си отражение след време, когато сегашните възпитаници излязат на трудовия пазар.
Един разбор на просветителните икономисти Ерик Ханушек и Лутгер Вусман демонстрира, че дълготрайният резултат от пандемията в международното обучение може да бъде 3% по-ниски приходи през целия им живот за учениците, които сега са в 1 - 12 клас. Занижените или изпуснатите познания и умения, в това число от гледната точка на социализацията им, могат да доведат до дълготрайни загуби за бъдещия им професионален живот. Според Ханушек и Вусман един от най-вредните резултати от сегашната обстановка е трайно увреждане на човешкия капитал. И това може да понижи Брутният вътрешен продукт на една страна с 1.5% до края на века. С ангажимента, че става въпрос за най-груба сметка, двамата икономисти са стигнали до оценката си въз основата на годно все още пресмятане - че всяка спомагателна година обучение покачва бъдещите приходи на ученика със 7.5 - 10%. Те показват, че при по-продължително образование у дома, без значение от формата му, този напредък може да се свие продължително с към 3%.
В взаимозависимост от положението на просветителните системи преди коронавирус рецесията в някои страни тази цена може да се окаже и доста по-висока. В групата на застрашените от такова развиване е и България. Към стабилно ниските резултати от тестванията на PISA за добитите от учениците действителни умения отдалеченото образование добави в допълнение влошаващи фактори - изнервени учители, демотивирани възпитаници и уплашени от новите си функции родители. Заедно със задълбочените неравенства в система на образование пандемията слага всички пред въпроса по какъв начин да бъдат наваксани пропуските. И в по-дългосрочен проект - по какъв начин наложената от събитията еластичност в просветителната система да се настрои към реализиране на нужното качество.
Учителите дават неприятни оценки на отдалеченото образование
Затварянето на учебните заведения е една от най-критичните и нежелани ограничения против пандемията, която ръководещите са принудени да вкарват. И опитът от миналата година демонстрира основателността на такава настройка. Средната оценка, която учители от 8 страни (Австралия, Германия, Канада, Китай, Англия, Франция, Съединени американски щати Япония) дават на отдалеченото образование, е 4.8 точки от 10, демонстрира проучване на McKinsey от началото на март. Като опция на присъственото образование това е обезкуражаващ резултат. По-лош от него е единствено разновидността, при който липсва каквото и да било взаимоотношение сред преподавател и възпитаник - когато учениците учат у дома сами от учебниците.
Капитал - брой 12
В същото време разбивката на данните демонстрира и просветителните неравенства, които отдалеченото образование усилва. Резултатът измежду учителите от държавни учебни заведения се резервира като междинен, до момента в който измежду сътрудниците им в частни учебни заведения се покачва до 6.2 точки. Но се срутва до 3.5 от 10 точки в учебни заведения, където 80% от децата са обществено слаби или идват от уязвими групи. А съгласно учителите им междинното закъснение в усвояването на материала е два и половина месеца.
Още по-дълбоки неравенства
Ресурсите, с които разполага едно учебно заведение, както и настройките към образованието в фамилиите играят основна роля за успеваемостта на отдалеченото образование. В България образованието е хронично неравно и сегашната рецесия единствено утежнява този аспект. " Ние имаме доста линии на неравенства - имаме обществени, свързани със статуса и отчасти с етноса, тъй като имаме сегрегирани общности. Обаче имаме и академична сегрегация - скупчване на възпитаници с ниски резултати в едни учебни заведения и такива с високи резултати в по този начин наречените елитни учебни заведения ", разяснява за " Капитал " изпълнителният шеф на Института за проучвания в образованието Асенка Христова.
Данни събирани от Световната банка сочат, че резултатите от българското обучение се утежняват от много преди пандемията.
Според данните на интернационалното проучване PISA 2018 година за функционалната просветеност на деветокласниците дружно с Турция България е на върха по академична сегрегация измежду изследваните страни. Това се отразява и на резултатите на учениците посредством по този начин наречения peer резултат - когато в едно учебно заведение има скупчване на възпитаници с неприятни резултати и ниска мотивация, те се възпроизвеждат.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ