Как умират демокрациите?
Демокрациите са устойчиви? Дълго време вярвахме в това, виждайки ги непрестанно да се развиват. След рухването на Берлинската стена те изглеждаха дотам непреодолими, че Франсис Фукуяма съумя да диагностицира окончателния им успех. И ето, че възходът на националистическите сили по целия свят идва с цел да разклати сигурността. Точно по този начин: демокрациите са по-крехки, в сравнение с си мислим.
Доказателството: те към този момент поддават. След 1918 година Италия, Германия, Испания и Франция, всички със статут на правова страна и в духа на плуралистична традиция, падат поредно под ударите на националистически и завоевателни партии. Защо? Как? Това е тематиката на книга, оповестена от икономическия публицист и историк Жан-Клод Азера. Убедителна и остра историческа книга, която изяснява по какъв начин демокрациите от 30-те години на предишния век са умрели и по какъв начин, опирайки се на опита, този път можем да предотвратим бедствието, написа в собствен материал френският вестник Libération.
Авторът съпоставя ориста на 5 демокрации от 30-те години, атакувани от националистически партии, четири от които се провалят. Причините за устойчивостта на петата, Съединените щати, където икономическата рецесия беше най-жестока, оферират явен контрапункт на успеха на фашизма в Европа.
Жан-Клод Азера заобикаля всевъзможен анахронизъм: Хитлер, Мусолини, Франко, маршал Петен са открили диктаторски или тоталитарни режими. Доналд Тръмп, Реджеп Тайип Ердоган, Виктор Орбан и другите обаче ръководят в границите на конституцията на страната си. В Съединените щати тя е солидна: принуждава президента да съблюдава върховенството на закона. На други места се откриват не диктаторски или тоталитарни режими, а " демокрации ", където публичните свободи не са унищожени, а са редуцирани, рамкирани и отклонени в интерес на смесени, полуавторитарни - полудемократични системи, които толерират опозицията и разчитат на суверенитета на народа.
Всеки път демокрациите умират, тъй като не са съумели да отговорят на историческите провокации, пред които са изправени, като предизвикват хората да се обръщат към по-експедитивни партии, които не икономисват средства и се освобождават от очевидните ограничавания, наложени на държавните управления посредством демократични процедури, зачитащи правата на индивида. Какви са тези провокации? На първо място е националното оскърбление. Победена през 1918 година, Германия е унизена от Версайския контракт, който я показва като единствен провинен за войната и й постанова зависещ статут. Като спечелили италианците не извличат никакви дивиденти от битката си, обратно на обещанията на съдружниците. Първо Мусолини, след това и Хитлер яхват това възмущение, с цел да завоюват за бруталните си тези поддръжката на унизените нации. Далечно, само че ясно ехтене: оставена сама на първа линия против миграционната рецесия, презирана от другите европейски страни, които виждат в нея " Клуб Мед нация " (от Mediterranean - Средиземно море), унизената Италия издига на власт Матео Салвини.
След това идва икономическата рецесия: неспособна да се оправи с хиперинфлацията и рецесията от 30-те години на предишния век, Ваймарската република губи поддръжка за сметка на една нацистка партия, която притегля жертвите на рецесията. Точно противоположното прави Франклин Рузвелт, подъл политик, само че въодушевен президент, който дава на американците чувството, че работи в вярната посока, като употребява нови решения.
Накрая идва и рецесията на идентичността. Хитлер убеждава германците, че космополитните берлински елити, прекомерно демократични и инфилтрирани от евреите, изоставят völkisch идентичността, която е основала немското великолепие. Доналд Тръмп, въпреки и напълно друг водач, който не употребява насилствени или противозаконни средства, все пак осъжда същите глобализирани елити във Вашингтон и Силиконовата котловина, показва паниките на белите мъже против малцинствата и дава обещание възкресението на американското великолепие, както вършат и множеството модерни националистически течения. В доста страни имиграцията служи като изкупителна жертва за това страдалчество, възкресявайки застрашената еднаквост, даже в Германия на Ангела Меркел, която постоянно се е считала за имунизирана против паметта за нацисткото злополучие. Човешките права пазят ли чужденците? Те на собствен ред също са подозрителни.
Всичко това не се случва за един ден. Навлизането на диктатурите е било квалифицирано от интелектуалното проваляне на прогресивните против идеолозите на расата и нацията. Кой може да отхвърли през днешния ден, че реакционното течение на интелектуалната сцена, да вземем за пример във Франция, не стопира да печели точки, до момента в който скоро не изиска надмощие? Движение, което се ускорява за сметка на намаляване на гражданското възприятие и дискредитиране на демократичната политическа класа, опетнена от корупция и данъчна неефективност. Едни и същи аргументи пораждат сходни резултати, по-малко насилствени, само че въпреки всичко притеснителни. За демократите, които към момента са решени да пазят своя блян, това е алена лампичка за размисъл.
Libération Превод за news.bg: Петя Михайлова
Доказателството: те към този момент поддават. След 1918 година Италия, Германия, Испания и Франция, всички със статут на правова страна и в духа на плуралистична традиция, падат поредно под ударите на националистически и завоевателни партии. Защо? Как? Това е тематиката на книга, оповестена от икономическия публицист и историк Жан-Клод Азера. Убедителна и остра историческа книга, която изяснява по какъв начин демокрациите от 30-те години на предишния век са умрели и по какъв начин, опирайки се на опита, този път можем да предотвратим бедствието, написа в собствен материал френският вестник Libération.
Авторът съпоставя ориста на 5 демокрации от 30-те години, атакувани от националистически партии, четири от които се провалят. Причините за устойчивостта на петата, Съединените щати, където икономическата рецесия беше най-жестока, оферират явен контрапункт на успеха на фашизма в Европа.
Жан-Клод Азера заобикаля всевъзможен анахронизъм: Хитлер, Мусолини, Франко, маршал Петен са открили диктаторски или тоталитарни режими. Доналд Тръмп, Реджеп Тайип Ердоган, Виктор Орбан и другите обаче ръководят в границите на конституцията на страната си. В Съединените щати тя е солидна: принуждава президента да съблюдава върховенството на закона. На други места се откриват не диктаторски или тоталитарни режими, а " демокрации ", където публичните свободи не са унищожени, а са редуцирани, рамкирани и отклонени в интерес на смесени, полуавторитарни - полудемократични системи, които толерират опозицията и разчитат на суверенитета на народа.
Всеки път демокрациите умират, тъй като не са съумели да отговорят на историческите провокации, пред които са изправени, като предизвикват хората да се обръщат към по-експедитивни партии, които не икономисват средства и се освобождават от очевидните ограничавания, наложени на държавните управления посредством демократични процедури, зачитащи правата на индивида. Какви са тези провокации? На първо място е националното оскърбление. Победена през 1918 година, Германия е унизена от Версайския контракт, който я показва като единствен провинен за войната и й постанова зависещ статут. Като спечелили италианците не извличат никакви дивиденти от битката си, обратно на обещанията на съдружниците. Първо Мусолини, след това и Хитлер яхват това възмущение, с цел да завоюват за бруталните си тези поддръжката на унизените нации. Далечно, само че ясно ехтене: оставена сама на първа линия против миграционната рецесия, презирана от другите европейски страни, които виждат в нея " Клуб Мед нация " (от Mediterranean - Средиземно море), унизената Италия издига на власт Матео Салвини.
След това идва икономическата рецесия: неспособна да се оправи с хиперинфлацията и рецесията от 30-те години на предишния век, Ваймарската република губи поддръжка за сметка на една нацистка партия, която притегля жертвите на рецесията. Точно противоположното прави Франклин Рузвелт, подъл политик, само че въодушевен президент, който дава на американците чувството, че работи в вярната посока, като употребява нови решения.
Накрая идва и рецесията на идентичността. Хитлер убеждава германците, че космополитните берлински елити, прекомерно демократични и инфилтрирани от евреите, изоставят völkisch идентичността, която е основала немското великолепие. Доналд Тръмп, въпреки и напълно друг водач, който не употребява насилствени или противозаконни средства, все пак осъжда същите глобализирани елити във Вашингтон и Силиконовата котловина, показва паниките на белите мъже против малцинствата и дава обещание възкресението на американското великолепие, както вършат и множеството модерни националистически течения. В доста страни имиграцията служи като изкупителна жертва за това страдалчество, възкресявайки застрашената еднаквост, даже в Германия на Ангела Меркел, която постоянно се е считала за имунизирана против паметта за нацисткото злополучие. Човешките права пазят ли чужденците? Те на собствен ред също са подозрителни.
Всичко това не се случва за един ден. Навлизането на диктатурите е било квалифицирано от интелектуалното проваляне на прогресивните против идеолозите на расата и нацията. Кой може да отхвърли през днешния ден, че реакционното течение на интелектуалната сцена, да вземем за пример във Франция, не стопира да печели точки, до момента в който скоро не изиска надмощие? Движение, което се ускорява за сметка на намаляване на гражданското възприятие и дискредитиране на демократичната политическа класа, опетнена от корупция и данъчна неефективност. Едни и същи аргументи пораждат сходни резултати, по-малко насилствени, само че въпреки всичко притеснителни. За демократите, които към момента са решени да пазят своя блян, това е алена лампичка за размисъл.
Libération Превод за news.bg: Петя Михайлова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ