Какво стана с моралния капитализъм
Демократите подкрепяха мощните пазари и държавно управление. Трябва още веднъж да го създадат.
В какъв вид стопанска система имат вяра демократите в Съединени американски щати? Джо Байдън приканва за " по-силни трудови закони и данъчен кодекс, който възнаграждава междинната класа ". Бърни Сандърс желае да увеличи налозите на богатите и да подсигурява работа на всеки пълновръстен американец. Елизабет Уорън има обилие от проекти, които плануват служащите да получат места в управителните препоръки на корпорациите и разбиването на великански компании като Фейсбук и Amazon. Камала Харис приканва за огромни данъчни понижения за елементарните фамилии и " по-строги санкции за фирмите, които лъжат своите служащи ".
Най-новите изследвания на публичното мнение демонстрират, че американската общност поддържа от ден на ден оферти от този вид. Нито един от тези, които се надяват да завоюват номинацията на Демократическата партия за президентските избори в Съединени американски щати следващата година, обаче не е излязъл с по-обща визия, която да вдъхне живот на тези хрумвания, които си коства да бъдат взети под внимание. Без въодушевяващ метод за тяхното свързване те могат да доближат до гласоподавателите като едно криво-ляво меню на храна за у дома: задоволително вкусно, само че такова, което ще бъде забравено.
Така че дано оставим един правилен, въпреки и причиняващ грижи демократ да предложи решение: " честен капитализъм ", система, която по думите на конгресмена Джо Кенеди Трети от щата Масачузетс ще бъде " оценена не по това какъв брой създава, а по това какъв брой благоприятни условия открива, подкрепяна от държавно управление, което не се плаши да сътвори изискванията за почтени и обективни пазари ".
Това е задачата, която водачите на демократите афишират под разнообразни имена от учредяването на партията преди близо два века. Те са разбрали, че множеството гласоподаватели харесват общата концепция за пазарна стопанска система, при която ще имат почтен късмет да се повдигнат, само че и роптаят против стопанска система, която не е изпълнила розовите обещания на своите бранители от бизнеса и държавното управление.
Традицията води началото си от 30-те години на 19-и век, когато президентът Андрю Джаксън постанова несъгласие на актуализирания правилник на Втората банка на Съединените щати (частна банка, през която са минавали транзакциите на американското държавно управление - бел. прев.), обявявайки, че " е почтено за жалост, че богатите и мощните прекомерно постоянно подчиняват дейностите на държавното управление на своите егоистични цели ". Президентът Гроувър Кливланд възобновява офанзивата със своята офанзива против защитните мита през 80-те години на 19-и век, по този начин както вършат и Уилям Дженингс Брайън в кръстоносния си поход против " властта на парите " в края на 19-и век, и президентът Франклин Делано Рузвелт с офанзивата против " икономическите роялисти " през 30-те години на 20-и век.
За всички тези водачи на демократите моралният капитализъм бе блян към система, която да балансира отбраната на правото на американците да натрупат имущество и да стартират бизнес с неизменимата грижа за благоденствието на мъжете и дамите с дребни или междинни благоприятни условия, които от ден на ден работят за някой различен.
Тази визия съчетаваше два обособени метода за критикуване на съществуващия стопански ред и водене на акция за по-добър ред. Първият насочва сурови рецензии против съсредоточената власт, било то във финансите, индустрията, федералното държавно управление или това, което бе възприемано като съюз сред частното благосъстояние и частния капитал. Неговата визия е за едно общество на дребни притежатели или най-малко за държавно управление, което контролира прецизно едрия бизнес и го принуждава да преразпределя част от своето благосъстояние.
Вторият вид честен капитализъм се концентрира върху потисничеството над американците на работните им места, било то поради неприятни условия на труд, ниски хонорари, несигурна претовареност или възбрана на профсъюзите. Неговите бранители се пробват да обединят наетите служащи и техните симпатизанти и гледат с по-добро око на работодателите, които, без значение какъв брой огромен е техният бизнес, съблюдават правата на своите служащи и им заплащат почтени заплати.
На доктрина двата устрема не влизат в несъгласие. И Елизабет Уорън, и Бърни Сандърс подлагат на критика " монополите " като Wal-Mart, че преобладават пазара, заплащат ниски трудови хонорари и се опълчват на опитите на своите служащи да се провеждат в профсъюзи. В исторически проект обаче от това кое от двете течения надвива при демократите зависи каква коалиция ще се стремят те да изградят.
Антимонополната тематика господства през първия век от съществуването на партията - от възхода на Джаксън през 20-те години на 19-и век до началото на Голямата меланхолия през 30-те години на 20-и век - като оказва помощ на демократите да станат национална партия. През този интервал партията или подценява правата и потребностите на небелите хора, или интензивно се стреми да ги остави в иго или очевидно неравноправно състояние. Този интервал продължава дълго, защото през него партията сплотява толкоз разнообразни обществени сили като белите плантатори от юга и ирландските католици имигранти в общата им злост към северните индустриалци, финансовия хайлайф и високите мита.
През 30-те години на 20-и век концепцията за отбраната на служащите значително заменя концепцията за битката против монополите и е централна тематика за посланието на демократите до края на 60-те години на предишния век. Главният мотор на смяната е работническото придвижване, което усилва пет пъти своята членска маса по време на Голямата меланхолия и Втората международна война и се трансформира в нужната база на партията от Франклин Рузвелт до Линдън Джонсън.
За известно време наподобява, че моралният капитализъм, защитаващ служащите, може да стане американската версия на социалдемокрацията, макар че той е по-ефективен като изразителност, в сравнение с като политика. В обръщението си за " За положението на съюза " през 1944 година Рузвелт предлага стратегия от огромен мащаб, която би подсигурила на всеки американец правото на работа, дом и здравна помощ. Коалиция, сплотяваща републиканците и демократите от юга, обаче блокира законопроекта.
От 70-те години на 20-и век до началото на Голямата криза демократичните политици и деятели имаха податливост да омаловажават реториката за моралния капитализъм. Те имаха някои основателни аргументи да вършат това. Рузвелт построи мултирасова коалиция, която би смаяла и обезпокоила Андрю Джаксън. Повечето водачи на партията обаче към момента дефинират по това време работещите хора като благородна комбинация единствено от бели мъже и членове на техните фамилии.
Политическото земетресение от феминисткото придвижване и битката за правата на чернокожите унищожи тази тесногръда визия. Борбата против расистките и сексистките закони и институции бързо стана централна за ангажирания демократ. През сегашния век паниката за климатичните промени и ангажираността с правата на хората с нетрадиционна полова ориентировка бяха добавени към целите в дневния ред на партията.
В предишното основаването на идеология за честен капитализъм и на коалиция зад нея обаче се оказа най-плодоносната изборна тактика за демократите. Периодите, когато те са излизали с безапелационни причини за нуждата от основаване и по-късно от опазване на такава система са били единствените, когато партията е печелила трайно болшинство - от края на 20-те доникъде на 50-те години на 19-и век и от 30-те до края на 60-те години на 20-и век.
Естествено, огромни промени от този момент трансформираха страната и нейната политика. При все това едно болшинство от американците от всички раси, полове и националности продължава да страда от икономическа неустановеност и има дребен надзор върху трудовите си условия. Една визия за честен капитализъм би обърнала внимание на това всеобщо състояние и би предложила промени, които биха могли да го подобрят доста.
В послание от 1944 година Рузвелт показва убеденост, че в ретроспекция е бил надъхан прекомерно оптимистично за своето време. " Трябва да осъзнаем ясно обстоятелството, че същинската самостоятелна независимост не може да съществува без икономическа сигурност и самостоятелност ", афишира той. " Приехме... втори Закон за правата, в сходство с който може да бъде основана нова база за сигурност и разцвет за всички, без значение от тяхното местонахождение, раса или вяра. "
Днес демократите имат обезверена потребност да формулират една също толкоз далновидна, оптимистична решителност за създаване на удовлетворително общество. Без честен капитализъм или негов мощен еквивалент има риск те да бъдат въвлечени в междуособни битки, до момента в който техният нахален противник стартира още веднъж да повтаря обещанието си да върне на Америка " величието ", което той не може нито да дефинира, нито да донесе.
Майкъл Казин преподава история в Джорджтаунския университет и е един от редакторите на списание " Дисент ". Сега той работи над история на Демократическата партия - бел. ред.
В какъв вид стопанска система имат вяра демократите в Съединени американски щати? Джо Байдън приканва за " по-силни трудови закони и данъчен кодекс, който възнаграждава междинната класа ". Бърни Сандърс желае да увеличи налозите на богатите и да подсигурява работа на всеки пълновръстен американец. Елизабет Уорън има обилие от проекти, които плануват служащите да получат места в управителните препоръки на корпорациите и разбиването на великански компании като Фейсбук и Amazon. Камала Харис приканва за огромни данъчни понижения за елементарните фамилии и " по-строги санкции за фирмите, които лъжат своите служащи ".
Най-новите изследвания на публичното мнение демонстрират, че американската общност поддържа от ден на ден оферти от този вид. Нито един от тези, които се надяват да завоюват номинацията на Демократическата партия за президентските избори в Съединени американски щати следващата година, обаче не е излязъл с по-обща визия, която да вдъхне живот на тези хрумвания, които си коства да бъдат взети под внимание. Без въодушевяващ метод за тяхното свързване те могат да доближат до гласоподавателите като едно криво-ляво меню на храна за у дома: задоволително вкусно, само че такова, което ще бъде забравено.
Така че дано оставим един правилен, въпреки и причиняващ грижи демократ да предложи решение: " честен капитализъм ", система, която по думите на конгресмена Джо Кенеди Трети от щата Масачузетс ще бъде " оценена не по това какъв брой създава, а по това какъв брой благоприятни условия открива, подкрепяна от държавно управление, което не се плаши да сътвори изискванията за почтени и обективни пазари ".
Това е задачата, която водачите на демократите афишират под разнообразни имена от учредяването на партията преди близо два века. Те са разбрали, че множеството гласоподаватели харесват общата концепция за пазарна стопанска система, при която ще имат почтен късмет да се повдигнат, само че и роптаят против стопанска система, която не е изпълнила розовите обещания на своите бранители от бизнеса и държавното управление.
Традицията води началото си от 30-те години на 19-и век, когато президентът Андрю Джаксън постанова несъгласие на актуализирания правилник на Втората банка на Съединените щати (частна банка, през която са минавали транзакциите на американското държавно управление - бел. прев.), обявявайки, че " е почтено за жалост, че богатите и мощните прекомерно постоянно подчиняват дейностите на държавното управление на своите егоистични цели ". Президентът Гроувър Кливланд възобновява офанзивата със своята офанзива против защитните мита през 80-те години на 19-и век, по този начин както вършат и Уилям Дженингс Брайън в кръстоносния си поход против " властта на парите " в края на 19-и век, и президентът Франклин Делано Рузвелт с офанзивата против " икономическите роялисти " през 30-те години на 20-и век.
За всички тези водачи на демократите моралният капитализъм бе блян към система, която да балансира отбраната на правото на американците да натрупат имущество и да стартират бизнес с неизменимата грижа за благоденствието на мъжете и дамите с дребни или междинни благоприятни условия, които от ден на ден работят за някой различен.
Тази визия съчетаваше два обособени метода за критикуване на съществуващия стопански ред и водене на акция за по-добър ред. Първият насочва сурови рецензии против съсредоточената власт, било то във финансите, индустрията, федералното държавно управление или това, което бе възприемано като съюз сред частното благосъстояние и частния капитал. Неговата визия е за едно общество на дребни притежатели или най-малко за държавно управление, което контролира прецизно едрия бизнес и го принуждава да преразпределя част от своето благосъстояние.
Вторият вид честен капитализъм се концентрира върху потисничеството над американците на работните им места, било то поради неприятни условия на труд, ниски хонорари, несигурна претовареност или възбрана на профсъюзите. Неговите бранители се пробват да обединят наетите служащи и техните симпатизанти и гледат с по-добро око на работодателите, които, без значение какъв брой огромен е техният бизнес, съблюдават правата на своите служащи и им заплащат почтени заплати.
На доктрина двата устрема не влизат в несъгласие. И Елизабет Уорън, и Бърни Сандърс подлагат на критика " монополите " като Wal-Mart, че преобладават пазара, заплащат ниски трудови хонорари и се опълчват на опитите на своите служащи да се провеждат в профсъюзи. В исторически проект обаче от това кое от двете течения надвива при демократите зависи каква коалиция ще се стремят те да изградят.
Антимонополната тематика господства през първия век от съществуването на партията - от възхода на Джаксън през 20-те години на 19-и век до началото на Голямата меланхолия през 30-те години на 20-и век - като оказва помощ на демократите да станат национална партия. През този интервал партията или подценява правата и потребностите на небелите хора, или интензивно се стреми да ги остави в иго или очевидно неравноправно състояние. Този интервал продължава дълго, защото през него партията сплотява толкоз разнообразни обществени сили като белите плантатори от юга и ирландските католици имигранти в общата им злост към северните индустриалци, финансовия хайлайф и високите мита.
През 30-те години на 20-и век концепцията за отбраната на служащите значително заменя концепцията за битката против монополите и е централна тематика за посланието на демократите до края на 60-те години на предишния век. Главният мотор на смяната е работническото придвижване, което усилва пет пъти своята членска маса по време на Голямата меланхолия и Втората международна война и се трансформира в нужната база на партията от Франклин Рузвелт до Линдън Джонсън.
За известно време наподобява, че моралният капитализъм, защитаващ служащите, може да стане американската версия на социалдемокрацията, макар че той е по-ефективен като изразителност, в сравнение с като политика. В обръщението си за " За положението на съюза " през 1944 година Рузвелт предлага стратегия от огромен мащаб, която би подсигурила на всеки американец правото на работа, дом и здравна помощ. Коалиция, сплотяваща републиканците и демократите от юга, обаче блокира законопроекта.
От 70-те години на 20-и век до началото на Голямата криза демократичните политици и деятели имаха податливост да омаловажават реториката за моралния капитализъм. Те имаха някои основателни аргументи да вършат това. Рузвелт построи мултирасова коалиция, която би смаяла и обезпокоила Андрю Джаксън. Повечето водачи на партията обаче към момента дефинират по това време работещите хора като благородна комбинация единствено от бели мъже и членове на техните фамилии.
Политическото земетресение от феминисткото придвижване и битката за правата на чернокожите унищожи тази тесногръда визия. Борбата против расистките и сексистките закони и институции бързо стана централна за ангажирания демократ. През сегашния век паниката за климатичните промени и ангажираността с правата на хората с нетрадиционна полова ориентировка бяха добавени към целите в дневния ред на партията.
В предишното основаването на идеология за честен капитализъм и на коалиция зад нея обаче се оказа най-плодоносната изборна тактика за демократите. Периодите, когато те са излизали с безапелационни причини за нуждата от основаване и по-късно от опазване на такава система са били единствените, когато партията е печелила трайно болшинство - от края на 20-те доникъде на 50-те години на 19-и век и от 30-те до края на 60-те години на 20-и век.
Естествено, огромни промени от този момент трансформираха страната и нейната политика. При все това едно болшинство от американците от всички раси, полове и националности продължава да страда от икономическа неустановеност и има дребен надзор върху трудовите си условия. Една визия за честен капитализъм би обърнала внимание на това всеобщо състояние и би предложила промени, които биха могли да го подобрят доста.
В послание от 1944 година Рузвелт показва убеденост, че в ретроспекция е бил надъхан прекомерно оптимистично за своето време. " Трябва да осъзнаем ясно обстоятелството, че същинската самостоятелна независимост не може да съществува без икономическа сигурност и самостоятелност ", афишира той. " Приехме... втори Закон за правата, в сходство с който може да бъде основана нова база за сигурност и разцвет за всички, без значение от тяхното местонахождение, раса или вяра. "
Днес демократите имат обезверена потребност да формулират една също толкоз далновидна, оптимистична решителност за създаване на удовлетворително общество. Без честен капитализъм или негов мощен еквивалент има риск те да бъдат въвлечени в междуособни битки, до момента в който техният нахален противник стартира още веднъж да повтаря обещанието си да върне на Америка " величието ", което той не може нито да дефинира, нито да донесе.
Майкъл Казин преподава история в Джорджтаунския университет и е един от редакторите на списание " Дисент ". Сега той работи над история на Демократическата партия - бел. ред.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ