Обезвреждане на демографската бомба
Демографски проблем, демографски срив, демографски колапс, демографска катастрофа… тези думи минават около ушите на политиците и на институциите и всички те остават безразлични, че България доста бързо се топи, че България остава без българи.
Тези процеси на свръхниска раждаемост на образованото население с специалности въздействат на стопанската система, възпират вложенията и дават отражение на вероятностите и на бъдещето. Страната е изправена през високи равнища на смъртност и ниско човешко възпроизводство. Опустошението става освен с военни средства.
Скоростта
За 10 години от 2011-а насам България е изгубила 845 000 души, или 11.5% от своето население, което е най-големият спад в актуалната ни история, само че и спрямо останалите европейски страни. По данни на Национален статистически институт към 7 септември 2021 г. населението на страната е 6 520 314 души. 52,1% от тях са дами, 47.9% мъже. Продължава развой на демографско остаряване, който се показва в увеличение на абсолютния брой и относителния дял на популацията на възраст 65 и повече навършени години, който доближава 23,9%. Това е с 5.4% по-високо по отношение на 2011 година и с 9.6 на 100 по отношение на 1992 година А децата и младежите до 17 години са едвам 15,9% от популацията, което е най-ниското равнище от началото на осъществяване на броене на популацията в България през 1881 година Резултатите от последното броене през 2021 година се одобряват от анализаторите като най-катастрофални спрямо всички предходни интервали.
Донор на човешка мощ
Активното младо население в страната е на сериозен най-малко, в същото време емиграцията на образовани младежи е висока, което е обществена бомба със закъснител. Чуват се изказвания, че международната борба през XXI век няма да е толкоз за запаси, що се касае за стопански дейни хора. Но откогато е паднала Желязната завеса, България и Балканите като цяло станаха донор на „ мозъци “ и работна ръка. Оказа се доста просто: „ Предложи им по-големи улеснения и по-високо възнаграждение и хората сами ще дойдат. Давай им ниски заплати, гарнирани с всевъзможни неудобства на битието, и те сами ще избягат “. И хората напущат родината си… Всичко това води да проблеми на трудовия пазар в България, само че освен на него. Кой ще работи тук – това е въпрос без отговор.
Някои успокояват, че към момента не е късно нещо да се направи. Дали?!
Предлагаме гледната точка – професионална и човешка, на двама професори и на един представител на бизнеса:
Проф. дфн., доктор ист. Нако Стефанов:
Нужно е демографско възобновление
Значими елементи от България са превърнати в антропологически пустини и има заплаха в един миг да ни залее мигрантска вълна от Африка или Азия
Снимка Красимир Свраков
Социо-демографското възобновление на България е най-важният въпрос за бъдещето на нашата страна. Ето за какво би следвало всички политики – обществени, стопански, културни, просветителни, военни, софтуерни, да бъдат подчинени на тази цел. България е в тежка демографска злополука, трансформирала значими елементи от страната ни в антропологически пустини, въпреки да живеем в свят, в който на редица континенти близо до нас се следи демографски взрив. Затова все по-неминуема наподобява заплахата да бъдем залети от външна демографска вълна.
България е пред социално-демографска злополука
Но управляващите в страната остават глухи и слепи за този проблем. Те не желаят очи в очи да признаят злополуката и настояват, че има просто демографска рецесия. Първата стъпка да се реши един проблем, е да се осъзнае, че той в действителност съществува. Докато се крием зад термини като рецесия, срив и други способи за „ замазване с розова багра “, няма по какъв начин да се разбере остротата на казуса, с цел да се тръгне към неговото решение.
Теорията на системите ясно разграничава понятието „ рецесия “ от „ злополука “. „ Кризата “ е симптом за настъпваща заплаха от пораждане на нестабилна обстановка, която може да докара до неуспех. Кризата съдържаща в себе си задаваща се заплаха от разрушение или разпад на системата. Катастрофата има други характерности. Това е към този момент осъществил се неуспех, злощастие, което в своята първа фаза води до избрана нефункционалност на системата. И в случай че това не се овладее и преодолее, в случай че не се спре придвижването в отрицателната посока, се стига неизбежно до етапа на разпад, заличаване и изгубване на системата. Катастрофалният развой не може да бъде спрян.
Днес България е в първата фаза на към този момент осъществилата се демографска злополука и се движи
към демографския разпад
когато и най-решителните дейности не биха могли да спрат процеса на изгубване на българите като народ и страната. Не бива повече да се самоуспокояваме, че проблем няма, че по този начин е в цяла Европа.
Първото, което би трябвало да се направи за превъзмогване на социално-демографската злополука на България, е да се видят аргументите и причинната верига на пагубния развой. Може да се прегледат три групи аргументи:
Преки аргументи – ниска раждаемост, висока ранна смъртност, загуба на дами във фертилна възраст, всеобща емиграция;Непреки аргументи – застаряване на популацията вследствие на всеобща миграция на млади и работоспособни хора, беднотия, безработица, обществени заболявания – обществено неравноправие, разпад на фамилията, ниско ниво на обществена сигурност, промяна на системата от обществени полезности към свръхпотребителско съзнание;Глобални аргументи – признатите модели на социално-икономическа и политическа система, която основава непреките аргументи, водещи до директните последици на демографската злополука.
Ключовата причинно-следствена верига за демографската злополука в България е по този начин наречената
векторна беднотия
при която недоимъкът се усилва във всяко последващо потомство и децата стават по-бедни от родителите си. Бедността не се мери единствено с ниско трудово заплащане, а и като неявяване на обществени запаси - благоприятни условия за професионална, гражданска и социална реализация и развитие; прилагане на базови обществени услуги като родилни домове, детски градини, учебни заведения, лечебни заведения, превоз, които всеобщо по селата към този момент са закрити.
Следващото звено на веригата е трудовата интеграция, която минава във „ векторна трудова интеграция “, като основава по-малки благоприятни условия за идващото потомство за трудова, професионална и обществена реализация. Тези хора не се усещат нито обществено сигурни, нито обществено зрели, с цел да поемат отговорност да основават фамилии и да имат деца. Съвместното общуване без обвързване се избира от хората под 40 години. От тази възрастова група са 70% от всички безбрачни двойки в България. Семейната институция се разпада – не през днешния ден, а още през през 2010 година са подписани 24 000 брака и са регистрирани 11 000 развода. А фамилиите без деца са 35%. Ако тази причинна верига не бъде прекратена, тя ще продължава да вкарва българите в бъдеще без хоризонт за българската нация и страна. Нужно е образуване на нов цивилизационен модел на развиване и основаване на
Стратегията за демографско възобновление
на България. Важна задача е да се реализира курс на действителна интеграция посредством обучение и грижа за трудовата реализация на всеки. Мерки, които биха съдействали за справяне с тежките демографски проблеми:
Понижаване или унищожаване на Данък добавена стойност за учебници, детски книги, облекла, някои детски храни или медикаменти за деца по рецепта;Приемане на стратегия за подкрепяне на фамилни двойки с проблеми в раждаемостта;Заплащането за медицинските грижи при раждане на деца да бъде поето от държавата;Увеличаване на мрежата от детски градини, там където е необходимо;Създаване на стратегии за справяне с безработицата и бедността;Предоставяне на жилища за млади фамилии на погашение, като се сътвори специфичен фонд за строителство на жилища за млади семейства;Привличане за непрекъснато местопребиваване на лица от българската диаспора по света;Програма за трудова и образователно-квалификационна стратегия за ромското население;Създаване на Държавна организация за демографско възобновление.Къде сме ниеРаждаемост: 7.97 раждания / 1000 индивида (2023 година прогноза), Сравнение със света: 217 място от 228 страни;Смъртност: 14.31 смъртни случая /1000 индивида (2023 година прогноза), Сравнение със света: 5 място от 228 страни;Миграция: -0.29 мигранти /1,000 индивида (2023 година прогноза), Сравнение със света: 118 място;Прираст: -0.66% (2023 година прогноза), Сравнение със света: 227 място от 237 страни.
Според данните на Национален статистически институт от последното броене, направено през септември-октомври 2021 година, популацията на България е 6 520 314 души. Преброени са 2 813 847 семейства, или приблизително в едно домакинство живеят по 2,3 лица. Намаление на популацията се следи при последните четири преброявания, като най-голямо е то при преброяването през 2021 година - с 844 хиляди души, или с 11,5% по отношение на 2011 година Естественият приръст за интервала 2011 - 2021 година е в размер на минус 448 хиляди души, или 53% от общото понижение за интервала. Останалите 47% се дължат на външната миграция.
По светаБум в Африка и Азия, затихване на Европа
В средата на ноември 2022 година човечеството мина 8-милиардната преграда, единствено от 2010 година насам то е повишено с 1 милиарда души Наблюдава се демографски взрив на популацията в Африка и Азия и демографско затихване на Европа. По данни на Организация на обединените нации в средата на ноември 2022 година човечеството мина 8-милиардната преграда. Така то добави още 1 милиард от 2010 година насам и още 2 милиарда души след 1998 година В 2030 година се планува популацията да доближи 8.5 милиарда В 2050 година броят на хората ще бъде 9,7 милиарда, а в края на века се чака те да са 11,2 милиарда индивида. Огромният ритъм на повишаване на популацията на Земята се дължи на първо място на
високата раждаемост в разрастващите се страни
изключително в Африка. Експертите чакат до края на века популацията на 28 от 54-те страни, ситуирани на африканския континент, да се удвои, в 10 страни - Ангола, Бурунди, Демократична република Конго, Малави, Мали, Нигер, Сомалия, Танзания, Уганда и Замбия - ще нарасне пет пъти. Прогнозата е, че броят на жителите на Черния континент ще се усили от 1,2 до съвсем 4,4 милиарда. Същевременно и популацията на азиатските страни непрестанно нараства. В съвсем всички други елементи на света раждаемостта понижава.
Според прогнозите
в Европа до 2100 година
вместо сегашните към 700 милиона души ще живеят към 646 млн., при което една немалка част от жителите ще бъдат мигранти или потомци на мигранти от Африка или Азия. Населението на Германия ще намалее от 81 на 74 милиона доникъде на века и до 63 до 2100 година като до 1/5 от тях ще са мигранти или техни потомци.
Индия и Китай ще останат най-населените страни в света. Но още в този момент, през 2023 година, а не през 2028 година, както се очакваше, Индия изпревари Китай по брой на популацията, което и при двете страни мина границата от 1, 4 милиарда души.
Развитите страни са непреклонно изправени пред казуса със
застаряването на популацията:
доникъде на XXI век 34% от европейците се чака да са на възраст над 60 години. В по-малка степен застаряването на популацията визира Латинска Америка и Азия, само че също и там се следи сходна наклонност. Според Организация на обединените нации темповете на повишаване на човечеството до 2050 година ще изпреварят съществуващите прогнози: до тогава на Земята ще живеят 170 млн. души повече, в сравнение с допускаха демографите.
Група учени от Вашингтонския университет в Сиатъл, Съединени американски щати, ръководени от известния демограф Адриан Рафтери (Adrian Raftery), съумяха да изчислят популацията до 2100 година с 95% възможност - получената цифра варира от 9 до 13 милиарда Но би трябвало да кажем, че още през 2003 година измежду откривателите на демографските трендове
изказванията за световно обезлюдяване
са също известни: доста специалисти предвиждат понижаване на популацията на Земята след 2040 година заради разнообразни неподходящи трендове, както в стопанската система, по този начин и в световната геополитическа система, само че и заради естествени феномени – сериозните климатични промени.
Организация на обединените нации също признава, че казусът с бедността в разрастващите се страни е един от най-опасните за човечеството, наред с промените на климата. Всичките тези фактори – беднотия, геополитически промени и климатични промени, ще оказват мощно въздействие и върху миграционните потоци. При това се счита, че „ демографското затихване “ на Европа ще се изправи пред мощен миграционен поток към тази територия на Земята. А и към този момент се следят наченките на „ Новото варварско настъпление “ към Европа. Опитът демонстрира, че тези мигранти образуват затворени общности, живеещи в гета, и стават източник на голям брой проблеми. Трябва да сме подготвени за подобен миг.
Проф. доктор Моника Попова, учител в Нов български университет:
Обществото да излезе от своя живот „ под прикритие “
Недопустимо е месечните такси в частните детски градини да са по-високи от семестриалните такси в множеството университети
Снимка Личен списък
Няколко са пунктовете, които съществено „ издишат “. Държавата насочва незадоволително средства към майките и към децата. В градове като София родителите по ред аргументи не могат да запишат децата си в държавна или общинска детска градина. Частните градини са от 600 до 2 000 лв. месечно. Тези суми са по-високи от семестриалните такси за студентите в множеството университети у нас. При това състояние няма по какъв начин дамата умерено да става майка.
Страхът у младежите е сковаващ
Децата от дребни би трябвало да бъдат възпитавани да носят отговорност. Да не те е боязън – значи да рискуваш. Особено когато става въпрос за основаване и развъждане на дете, би трябвало да вложиш най-голяма храброст, споделям го от персонален опит. Когато рискуваш, минаваш границата, тогава и вселената стартира да ти оказва помощ. Мистичната скица с „ кантара “ е заложена в живота. Когато жертваш нещо, получаваш друго. Съвременният човек желае, само че не жертва. Жертвата е сериозен фактор в продължаването на рода. Постоянно приканвам моите студенти да се научат да жертват. Всеки, който е в матрицата, в нормалността би трябвало да сътвори и да отгледа дете. Ако не може да има лично, да се ангажира с друго дете. Светът е цялостен с изоставени деца, които желаят да бъдат погалени.
Съвременният човек е единствено потребител
който не е теоретичен да се раздава и да жертва. Това е великански абсцес в системата. Аз съм от поколението, при което се скъса приемствеността. Настъпи срив на фамилните полезности, моето потомство реши, че тези правила към този момент не са настоящи. Държавата спря да толерира брака и фамилията. Получи се срив на всички равнища. Но този срив не може да продължава, животът е закодиран в Системата на „ Везната “.
Моето потомство избяга от селата, те се обезлюдиха. Това също е обвързвано със
срутва на фамилните полезности
Новото потомство стартира връщане към селото и към природата. Това неизбежно ща докара и до нанагорнище по демографската стълбица. По времето на Втората международна война, мъжете са воювали, а след това светът се е възстановил с помощта на женското наличие. Във всяка компания, във всеки завод е имало мини детска градина. Това може да се направи и през днешния ден. На дамата би трябвало да се помогне да сътвори дете и да го отгледа. Сега има доста самотни майки, на тях им е доста мъчно да се оправят. Масова е абдикацията на мъжете в развъждането на децата. Днес младото потомство калкулира всичко.
Прагматизмът предхожда страстта
При моето потомство нещата не стояха по този метод, само че моето потомство направи доста за тези отрицателни промени. Наблюдава се провал на фамилиите, всеобщо хората се разделят и завършват всичко в брака. Нетолерантността и неотстъпчивостта докара до това. Мнозина вземат решение, че имат право на „ втори живот “ с нов сътрудник до себе си. Това травмира душeвността на техните деца и води до отвод те да основават фамилии.
Когато дамата изгуби своя инстинкт, настава срив в обществото. Жената би трябвало да е доста мощна. Талантът и силата се дават свише. Силата се задейства, възпитава и развива от родителите и не трябва да се смазва от тях. Като майка на три деца ще кажа, че да имаш доста деца е всекидневна жертва, само че човек би трябвало да я отдава. Демографския срив ще го надмогнем, когато всеки се научи да минава линията на страха. Хората би трябвало да стъпят на бойното поле на живота и да не живеят „ Под прикритие “. Това е печелившият път, той не погубва.
Явор Костов, управляваш сътрудник на Cushman&Wakefield Forton:
Без хора няма стопанска система
Да спрем демографската злополука, тъй като вложенията ще секнат, а и скоро няма да има кой да заработва пенсиите
Снимка Личен списък
Днешната извънредно ниска раждаемост е убийствена за страната. Тревожен е и профилът на фамилиите с деца. Голяма част от работещите и образованите хора имат по едно, най-вече две деца. А това в по-дългосрочен проект е неподходяща наклонност.
Със брачната половинка ми Милена станахме родители на три деца, за
да разчупим модела
фамилиите да имат по едно, най-много две деца. Знаехме, че ще е мъчно, само че и радостно, че ще е възпитателно и за трите деца. Искаме от дребни да ги научим на отговорност към другите. Имаме късен старт в родителството, само че опитът ни сподели по какъв начин системата на опазването на здравето и на образованието изисква от ден на ден и повече от нас, родителите. Тези трудности лишават хората от ентусиазма да имат повече деца. Много по-лесно е след второто да се решиш на трето, в сравнение с след първото за поискаш второ. При нас второто дете беше инвестиция в първото – с цел да не пораства като лакомец, а третото беше отговорност към първите две. Добрата грижа към трите деца изисква освен финансови, само че и
огромни времеви благоприятни условия
Качеството на живот се промени, продължителността на живота се удължи, желанието за добра кариера се усили при една част от хората и по този начин късното родителство се трансформира в честа процедура. С финансови тласъци няма да се оправим с демографския срив, има заплаха при най-ниската каста да стане „ специалност “ да имат повече деца. За работещите хора е най-важна организацията от страна на страната и общините – да има задоволително места в детските градини, в една постройка или най-малко в непосредствена непосредственост да са детската градина и учебното заведение, с цел да може родителят да остави децата си преди работа и да ги прибере, откакто завърши работният му ден. Иначе единият от двамата би трябвало да се посвети единствено на тази логистика.
Държавата и институциите абдикират
от функционалностите да обезпечават съответни услуги на своите жители. Новото градоустройство се прави без мисъл за просветителната инфраструктура. В актуалната обстановка е значима комплексната услуга, а образованието по никакъв начин не е съобразено с действителността. В огромния град родителят няма по какъв начин да прибере детето си в 17 часа от ясла или градина, защото още в 16 часа би трябвало да тръгне от работното си място. Детската здравна грижа също става мъчно налична, педиатрите понижават.
Работещите устоят пенсионерите, по този начин е основана солидарната система. Затова е значимо да възпитаме хора, които носят висока добавена стойност за обществото. Но освен у нас, само че и по света раждаемостта е най-висока измежду най-ниско образованите прослойки и е най-ниска измежду най-високо образованите. Това демонстрира, че „ контролът “ върху раждаемостта става посредством образованието. Държавата страни от демографския проблем. Признава се, че образованието има огромна възвръщаемост, само че това не става в краткосрочния или даже в 4-годишния мандат на който и да е. И каквото е било, такова си остава.
Демографската злополука, пред която сме изправени, е
най-важната тематика
Защото без хора няма стопанска система, няма ползване, няма нищо. Време е да се сътвори система, която да подкрепя работещите и образовани родители в развъждането на повече деца. Система, основана на данъчни тласъци и облекчения, на създаване на инфраструктура и ограничения за поддръжка, които да създадат по-съвместими родителството и кариерното развиване. Първата крачка е да сложим казуса на масата, да си сложим ясна цел и да набележим политики за нейното реализиране. И да помним, че това е дълготрайна инвестиция в нас като общество и страна.
Текстът е част от бр. 115 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Тези процеси на свръхниска раждаемост на образованото население с специалности въздействат на стопанската система, възпират вложенията и дават отражение на вероятностите и на бъдещето. Страната е изправена през високи равнища на смъртност и ниско човешко възпроизводство. Опустошението става освен с военни средства.
Скоростта
За 10 години от 2011-а насам България е изгубила 845 000 души, или 11.5% от своето население, което е най-големият спад в актуалната ни история, само че и спрямо останалите европейски страни. По данни на Национален статистически институт към 7 септември 2021 г. населението на страната е 6 520 314 души. 52,1% от тях са дами, 47.9% мъже. Продължава развой на демографско остаряване, който се показва в увеличение на абсолютния брой и относителния дял на популацията на възраст 65 и повече навършени години, който доближава 23,9%. Това е с 5.4% по-високо по отношение на 2011 година и с 9.6 на 100 по отношение на 1992 година А децата и младежите до 17 години са едвам 15,9% от популацията, което е най-ниското равнище от началото на осъществяване на броене на популацията в България през 1881 година Резултатите от последното броене през 2021 година се одобряват от анализаторите като най-катастрофални спрямо всички предходни интервали.
Донор на човешка мощ
Активното младо население в страната е на сериозен най-малко, в същото време емиграцията на образовани младежи е висока, което е обществена бомба със закъснител. Чуват се изказвания, че международната борба през XXI век няма да е толкоз за запаси, що се касае за стопански дейни хора. Но откогато е паднала Желязната завеса, България и Балканите като цяло станаха донор на „ мозъци “ и работна ръка. Оказа се доста просто: „ Предложи им по-големи улеснения и по-високо възнаграждение и хората сами ще дойдат. Давай им ниски заплати, гарнирани с всевъзможни неудобства на битието, и те сами ще избягат “. И хората напущат родината си… Всичко това води да проблеми на трудовия пазар в България, само че освен на него. Кой ще работи тук – това е въпрос без отговор.
Някои успокояват, че към момента не е късно нещо да се направи. Дали?!
Предлагаме гледната точка – професионална и човешка, на двама професори и на един представител на бизнеса:
Проф. дфн., доктор ист. Нако Стефанов:
Нужно е демографско възобновление
Значими елементи от България са превърнати в антропологически пустини и има заплаха в един миг да ни залее мигрантска вълна от Африка или Азия
Снимка Красимир Свраков Социо-демографското възобновление на България е най-важният въпрос за бъдещето на нашата страна. Ето за какво би следвало всички политики – обществени, стопански, културни, просветителни, военни, софтуерни, да бъдат подчинени на тази цел. България е в тежка демографска злополука, трансформирала значими елементи от страната ни в антропологически пустини, въпреки да живеем в свят, в който на редица континенти близо до нас се следи демографски взрив. Затова все по-неминуема наподобява заплахата да бъдем залети от външна демографска вълна.
България е пред социално-демографска злополука
Но управляващите в страната остават глухи и слепи за този проблем. Те не желаят очи в очи да признаят злополуката и настояват, че има просто демографска рецесия. Първата стъпка да се реши един проблем, е да се осъзнае, че той в действителност съществува. Докато се крием зад термини като рецесия, срив и други способи за „ замазване с розова багра “, няма по какъв начин да се разбере остротата на казуса, с цел да се тръгне към неговото решение.
Теорията на системите ясно разграничава понятието „ рецесия “ от „ злополука “. „ Кризата “ е симптом за настъпваща заплаха от пораждане на нестабилна обстановка, която може да докара до неуспех. Кризата съдържаща в себе си задаваща се заплаха от разрушение или разпад на системата. Катастрофата има други характерности. Това е към този момент осъществил се неуспех, злощастие, което в своята първа фаза води до избрана нефункционалност на системата. И в случай че това не се овладее и преодолее, в случай че не се спре придвижването в отрицателната посока, се стига неизбежно до етапа на разпад, заличаване и изгубване на системата. Катастрофалният развой не може да бъде спрян.
Днес България е в първата фаза на към този момент осъществилата се демографска злополука и се движи
към демографския разпад
когато и най-решителните дейности не биха могли да спрат процеса на изгубване на българите като народ и страната. Не бива повече да се самоуспокояваме, че проблем няма, че по този начин е в цяла Европа.
Първото, което би трябвало да се направи за превъзмогване на социално-демографската злополука на България, е да се видят аргументите и причинната верига на пагубния развой. Може да се прегледат три групи аргументи:
Преки аргументи – ниска раждаемост, висока ранна смъртност, загуба на дами във фертилна възраст, всеобща емиграция;Непреки аргументи – застаряване на популацията вследствие на всеобща миграция на млади и работоспособни хора, беднотия, безработица, обществени заболявания – обществено неравноправие, разпад на фамилията, ниско ниво на обществена сигурност, промяна на системата от обществени полезности към свръхпотребителско съзнание;Глобални аргументи – признатите модели на социално-икономическа и политическа система, която основава непреките аргументи, водещи до директните последици на демографската злополука.
Ключовата причинно-следствена верига за демографската злополука в България е по този начин наречената
векторна беднотия
при която недоимъкът се усилва във всяко последващо потомство и децата стават по-бедни от родителите си. Бедността не се мери единствено с ниско трудово заплащане, а и като неявяване на обществени запаси - благоприятни условия за професионална, гражданска и социална реализация и развитие; прилагане на базови обществени услуги като родилни домове, детски градини, учебни заведения, лечебни заведения, превоз, които всеобщо по селата към този момент са закрити.
Следващото звено на веригата е трудовата интеграция, която минава във „ векторна трудова интеграция “, като основава по-малки благоприятни условия за идващото потомство за трудова, професионална и обществена реализация. Тези хора не се усещат нито обществено сигурни, нито обществено зрели, с цел да поемат отговорност да основават фамилии и да имат деца. Съвместното общуване без обвързване се избира от хората под 40 години. От тази възрастова група са 70% от всички безбрачни двойки в България. Семейната институция се разпада – не през днешния ден, а още през през 2010 година са подписани 24 000 брака и са регистрирани 11 000 развода. А фамилиите без деца са 35%. Ако тази причинна верига не бъде прекратена, тя ще продължава да вкарва българите в бъдеще без хоризонт за българската нация и страна. Нужно е образуване на нов цивилизационен модел на развиване и основаване на
Стратегията за демографско възобновление
на България. Важна задача е да се реализира курс на действителна интеграция посредством обучение и грижа за трудовата реализация на всеки. Мерки, които биха съдействали за справяне с тежките демографски проблеми:
Понижаване или унищожаване на Данък добавена стойност за учебници, детски книги, облекла, някои детски храни или медикаменти за деца по рецепта;Приемане на стратегия за подкрепяне на фамилни двойки с проблеми в раждаемостта;Заплащането за медицинските грижи при раждане на деца да бъде поето от държавата;Увеличаване на мрежата от детски градини, там където е необходимо;Създаване на стратегии за справяне с безработицата и бедността;Предоставяне на жилища за млади фамилии на погашение, като се сътвори специфичен фонд за строителство на жилища за млади семейства;Привличане за непрекъснато местопребиваване на лица от българската диаспора по света;Програма за трудова и образователно-квалификационна стратегия за ромското население;Създаване на Държавна организация за демографско възобновление.Къде сме ниеРаждаемост: 7.97 раждания / 1000 индивида (2023 година прогноза), Сравнение със света: 217 място от 228 страни;Смъртност: 14.31 смъртни случая /1000 индивида (2023 година прогноза), Сравнение със света: 5 място от 228 страни;Миграция: -0.29 мигранти /1,000 индивида (2023 година прогноза), Сравнение със света: 118 място;Прираст: -0.66% (2023 година прогноза), Сравнение със света: 227 място от 237 страни.
Според данните на Национален статистически институт от последното броене, направено през септември-октомври 2021 година, популацията на България е 6 520 314 души. Преброени са 2 813 847 семейства, или приблизително в едно домакинство живеят по 2,3 лица. Намаление на популацията се следи при последните четири преброявания, като най-голямо е то при преброяването през 2021 година - с 844 хиляди души, или с 11,5% по отношение на 2011 година Естественият приръст за интервала 2011 - 2021 година е в размер на минус 448 хиляди души, или 53% от общото понижение за интервала. Останалите 47% се дължат на външната миграция.
По светаБум в Африка и Азия, затихване на Европа
В средата на ноември 2022 година човечеството мина 8-милиардната преграда, единствено от 2010 година насам то е повишено с 1 милиарда души Наблюдава се демографски взрив на популацията в Африка и Азия и демографско затихване на Европа. По данни на Организация на обединените нации в средата на ноември 2022 година човечеството мина 8-милиардната преграда. Така то добави още 1 милиард от 2010 година насам и още 2 милиарда души след 1998 година В 2030 година се планува популацията да доближи 8.5 милиарда В 2050 година броят на хората ще бъде 9,7 милиарда, а в края на века се чака те да са 11,2 милиарда индивида. Огромният ритъм на повишаване на популацията на Земята се дължи на първо място на
високата раждаемост в разрастващите се страни
изключително в Африка. Експертите чакат до края на века популацията на 28 от 54-те страни, ситуирани на африканския континент, да се удвои, в 10 страни - Ангола, Бурунди, Демократична република Конго, Малави, Мали, Нигер, Сомалия, Танзания, Уганда и Замбия - ще нарасне пет пъти. Прогнозата е, че броят на жителите на Черния континент ще се усили от 1,2 до съвсем 4,4 милиарда. Същевременно и популацията на азиатските страни непрестанно нараства. В съвсем всички други елементи на света раждаемостта понижава.
Според прогнозите
в Европа до 2100 година
вместо сегашните към 700 милиона души ще живеят към 646 млн., при което една немалка част от жителите ще бъдат мигранти или потомци на мигранти от Африка или Азия. Населението на Германия ще намалее от 81 на 74 милиона доникъде на века и до 63 до 2100 година като до 1/5 от тях ще са мигранти или техни потомци.
Индия и Китай ще останат най-населените страни в света. Но още в този момент, през 2023 година, а не през 2028 година, както се очакваше, Индия изпревари Китай по брой на популацията, което и при двете страни мина границата от 1, 4 милиарда души.
Развитите страни са непреклонно изправени пред казуса със
застаряването на популацията:
доникъде на XXI век 34% от европейците се чака да са на възраст над 60 години. В по-малка степен застаряването на популацията визира Латинска Америка и Азия, само че също и там се следи сходна наклонност. Според Организация на обединените нации темповете на повишаване на човечеството до 2050 година ще изпреварят съществуващите прогнози: до тогава на Земята ще живеят 170 млн. души повече, в сравнение с допускаха демографите.
Група учени от Вашингтонския университет в Сиатъл, Съединени американски щати, ръководени от известния демограф Адриан Рафтери (Adrian Raftery), съумяха да изчислят популацията до 2100 година с 95% възможност - получената цифра варира от 9 до 13 милиарда Но би трябвало да кажем, че още през 2003 година измежду откривателите на демографските трендове
изказванията за световно обезлюдяване
са също известни: доста специалисти предвиждат понижаване на популацията на Земята след 2040 година заради разнообразни неподходящи трендове, както в стопанската система, по този начин и в световната геополитическа система, само че и заради естествени феномени – сериозните климатични промени.
Организация на обединените нации също признава, че казусът с бедността в разрастващите се страни е един от най-опасните за човечеството, наред с промените на климата. Всичките тези фактори – беднотия, геополитически промени и климатични промени, ще оказват мощно въздействие и върху миграционните потоци. При това се счита, че „ демографското затихване “ на Европа ще се изправи пред мощен миграционен поток към тази територия на Земята. А и към този момент се следят наченките на „ Новото варварско настъпление “ към Европа. Опитът демонстрира, че тези мигранти образуват затворени общности, живеещи в гета, и стават източник на голям брой проблеми. Трябва да сме подготвени за подобен миг.
Проф. доктор Моника Попова, учител в Нов български университет:
Обществото да излезе от своя живот „ под прикритие “
Недопустимо е месечните такси в частните детски градини да са по-високи от семестриалните такси в множеството университети
Снимка Личен списък Няколко са пунктовете, които съществено „ издишат “. Държавата насочва незадоволително средства към майките и към децата. В градове като София родителите по ред аргументи не могат да запишат децата си в държавна или общинска детска градина. Частните градини са от 600 до 2 000 лв. месечно. Тези суми са по-високи от семестриалните такси за студентите в множеството университети у нас. При това състояние няма по какъв начин дамата умерено да става майка.
Страхът у младежите е сковаващ
Децата от дребни би трябвало да бъдат възпитавани да носят отговорност. Да не те е боязън – значи да рискуваш. Особено когато става въпрос за основаване и развъждане на дете, би трябвало да вложиш най-голяма храброст, споделям го от персонален опит. Когато рискуваш, минаваш границата, тогава и вселената стартира да ти оказва помощ. Мистичната скица с „ кантара “ е заложена в живота. Когато жертваш нещо, получаваш друго. Съвременният човек желае, само че не жертва. Жертвата е сериозен фактор в продължаването на рода. Постоянно приканвам моите студенти да се научат да жертват. Всеки, който е в матрицата, в нормалността би трябвало да сътвори и да отгледа дете. Ако не може да има лично, да се ангажира с друго дете. Светът е цялостен с изоставени деца, които желаят да бъдат погалени.
Съвременният човек е единствено потребител
който не е теоретичен да се раздава и да жертва. Това е великански абсцес в системата. Аз съм от поколението, при което се скъса приемствеността. Настъпи срив на фамилните полезности, моето потомство реши, че тези правила към този момент не са настоящи. Държавата спря да толерира брака и фамилията. Получи се срив на всички равнища. Но този срив не може да продължава, животът е закодиран в Системата на „ Везната “.
Моето потомство избяга от селата, те се обезлюдиха. Това също е обвързвано със
срутва на фамилните полезности
Новото потомство стартира връщане към селото и към природата. Това неизбежно ща докара и до нанагорнище по демографската стълбица. По времето на Втората международна война, мъжете са воювали, а след това светът се е възстановил с помощта на женското наличие. Във всяка компания, във всеки завод е имало мини детска градина. Това може да се направи и през днешния ден. На дамата би трябвало да се помогне да сътвори дете и да го отгледа. Сега има доста самотни майки, на тях им е доста мъчно да се оправят. Масова е абдикацията на мъжете в развъждането на децата. Днес младото потомство калкулира всичко.
Прагматизмът предхожда страстта
При моето потомство нещата не стояха по този метод, само че моето потомство направи доста за тези отрицателни промени. Наблюдава се провал на фамилиите, всеобщо хората се разделят и завършват всичко в брака. Нетолерантността и неотстъпчивостта докара до това. Мнозина вземат решение, че имат право на „ втори живот “ с нов сътрудник до себе си. Това травмира душeвността на техните деца и води до отвод те да основават фамилии.
Когато дамата изгуби своя инстинкт, настава срив в обществото. Жената би трябвало да е доста мощна. Талантът и силата се дават свише. Силата се задейства, възпитава и развива от родителите и не трябва да се смазва от тях. Като майка на три деца ще кажа, че да имаш доста деца е всекидневна жертва, само че човек би трябвало да я отдава. Демографския срив ще го надмогнем, когато всеки се научи да минава линията на страха. Хората би трябвало да стъпят на бойното поле на живота и да не живеят „ Под прикритие “. Това е печелившият път, той не погубва.
Явор Костов, управляваш сътрудник на Cushman&Wakefield Forton:
Без хора няма стопанска система
Да спрем демографската злополука, тъй като вложенията ще секнат, а и скоро няма да има кой да заработва пенсиите
Снимка Личен списък Днешната извънредно ниска раждаемост е убийствена за страната. Тревожен е и профилът на фамилиите с деца. Голяма част от работещите и образованите хора имат по едно, най-вече две деца. А това в по-дългосрочен проект е неподходяща наклонност.
Със брачната половинка ми Милена станахме родители на три деца, за
да разчупим модела
фамилиите да имат по едно, най-много две деца. Знаехме, че ще е мъчно, само че и радостно, че ще е възпитателно и за трите деца. Искаме от дребни да ги научим на отговорност към другите. Имаме късен старт в родителството, само че опитът ни сподели по какъв начин системата на опазването на здравето и на образованието изисква от ден на ден и повече от нас, родителите. Тези трудности лишават хората от ентусиазма да имат повече деца. Много по-лесно е след второто да се решиш на трето, в сравнение с след първото за поискаш второ. При нас второто дете беше инвестиция в първото – с цел да не пораства като лакомец, а третото беше отговорност към първите две. Добрата грижа към трите деца изисква освен финансови, само че и
огромни времеви благоприятни условия
Качеството на живот се промени, продължителността на живота се удължи, желанието за добра кариера се усили при една част от хората и по този начин късното родителство се трансформира в честа процедура. С финансови тласъци няма да се оправим с демографския срив, има заплаха при най-ниската каста да стане „ специалност “ да имат повече деца. За работещите хора е най-важна организацията от страна на страната и общините – да има задоволително места в детските градини, в една постройка или най-малко в непосредствена непосредственост да са детската градина и учебното заведение, с цел да може родителят да остави децата си преди работа и да ги прибере, откакто завърши работният му ден. Иначе единият от двамата би трябвало да се посвети единствено на тази логистика.
Държавата и институциите абдикират
от функционалностите да обезпечават съответни услуги на своите жители. Новото градоустройство се прави без мисъл за просветителната инфраструктура. В актуалната обстановка е значима комплексната услуга, а образованието по никакъв начин не е съобразено с действителността. В огромния град родителят няма по какъв начин да прибере детето си в 17 часа от ясла или градина, защото още в 16 часа би трябвало да тръгне от работното си място. Детската здравна грижа също става мъчно налична, педиатрите понижават.
Работещите устоят пенсионерите, по този начин е основана солидарната система. Затова е значимо да възпитаме хора, които носят висока добавена стойност за обществото. Но освен у нас, само че и по света раждаемостта е най-висока измежду най-ниско образованите прослойки и е най-ниска измежду най-високо образованите. Това демонстрира, че „ контролът “ върху раждаемостта става посредством образованието. Държавата страни от демографския проблем. Признава се, че образованието има огромна възвръщаемост, само че това не става в краткосрочния или даже в 4-годишния мандат на който и да е. И каквото е било, такова си остава.
Демографската злополука, пред която сме изправени, е
най-важната тематика
Защото без хора няма стопанска система, няма ползване, няма нищо. Време е да се сътвори система, която да подкрепя работещите и образовани родители в развъждането на повече деца. Система, основана на данъчни тласъци и облекчения, на създаване на инфраструктура и ограничения за поддръжка, които да създадат по-съвместими родителството и кариерното развиване. Първата крачка е да сложим казуса на масата, да си сложим ясна цел и да набележим политики за нейното реализиране. И да помним, че това е дълготрайна инвестиция в нас като общество и страна.
Текстът е част от бр. 115 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ