Демографската тема все по-често застава в центъра на икономическия дебат,

Демографската тематика все по-често застава в центъра на икономическия спор, и обяснимо - бързото понижаване на популацията и изключително на хората в трудоспособна възраст съставлява забележителна спънка пред разширението на капацитета на българската стопанска система в дълготраен проект. Публикуването на данните за популацията в пандемичната 2020 година ни дава мотив да обърнем внимание на динамичността на популацията на общинско равнище. В никакъв случай не може да се каже, че обособените райони в страната се трансформират с един и същи ритъм - до момента в който в цели региони, изключително на север, популацията понижава бързо, дребни общини наоколо до огромни стопански центрове усилват жителите си с релативно бързи темпове.

Номиналните стойности на популацията на общините през 2020 година не крият особени изненади. Най-много поданици - 1,31 милиона съгласно националния статистически институт, или малко под 1/5 от цялото население на страната - са съсредоточени в столицата. Много дребна е разликата сред Пловдив (342 048 души) и Варна (341 516), други 205 хиляди души живеят в Бургас, а както сме отбелязвали и преди само преброяването на популацията може да дефинира кой е вторият по величина град. През 2020 година общините с над 100 хиляди души население са 9, а с над 50 хиляди - 24. В групата на " дребните общини " с под 6 хиляди души население (които надлежно не дават отговор на условието на ЗАТУРБ за най-малък брой население за основаване на община и не биха могли да бъдат основани днес) към този момент влизат 74 общини, а с тези с под 1000 души са две - Бойница и Трекляно.

Динамиката на популацията на общинско равнище разкрива някои забавни трендове. Тук се стопираме на петгодишния интервал от 2016 до 2020 година Очаквано, поради очебийно отрицателните демографски трендове в страната като цяло, в 214 от общините популацията понижава, а в цели 110 от тях спадът надвишава 5% за петгодишния интервал. На общинската карта има няколко забележими скупчвания на общини с най-рязко стесняване на популацията - целият Северозапад, множеството общини към река Дунав, Кюстендилско, западната част на Родопите. Това е разследване на редом протичащи процеси - от една страна това са частите на страната с най-нисък натурален приръст и застаряващо население, а от друга слабите им стопански индикатори, ниски вложения и висока безработица обуславят очебийно отрицателни миграционни процеси.

При 51 общини обаче има растеж на популацията, а при 6 от тях той е с над 10%. Най-видимият клъстър на общини с огромен растеж през последните пет години е край Кърджали, където въздействие оказва както по-добрият натурален приръст, по този начин и миграционните процеси. По-интересно е образуването на кръгове от по-малки общини със забележителен растеж на популацията към няколко от водещите стопански центрове - най-ясно изразено към столицата, само че и към Пловдив, Варна, Стара Загора и Бургас. Същевременно при самите центрове се следи сдържан спад на популацията с сред 0,5% и 2% в границите на петгодишния интервал.

Привлекателността на тези по-малки общини е резултат от комбинацията на няколко фактора. Рязкото повишение на цените на жилищата в огромните градове (и изключително в столицата) и пренаселването им през последните две десетилетия вършат близките общини доста по-привлекателни. Своята роля играе и развиването на преработващата индустрия в перифериите на икономическите центрове, което основава нови и релативно добре платени работни места в дребните общини. Трябва да се има поради и подобрението на инфраструктурата, което улеснява ежедневната трудова миграция - доста е евентуално новото население на дребните общини да намира работа в икономическия център. Накрая, повишението на приходите на доста от работещите води до търсене на по-големи жилища и къщи и слагане на спокойствието на дребния град или село пред хаоса и шума на огромния град измежду целите.

Преброяването на популацията, което беше отсрочено за есента на 2021 година поради пандемията сигурно също ще докара до обилни промени на районната карта на популацията. Предишното броене беше последвано от корекции надолу в доста общини и няма причина да чакаме че идващото ще има други последици. Интересни ще са и данните за ежедневната трудова миграция, които ще разрешат да оценим новата роля на дребните периферни общини.