Иван Кръстев: Ниското доверие в институциите е новата криза
Демографската рецесия и ниското доверие в институциите са главните провокации пред развиването на стопанската система както на България, по този начин и в Европа. Ключов риск за българската стопанска система въпреки всичко остава демографският проблем. Това сподели по време на 14-тата годишна среща на бизнеса и държавното управление Иван Кръстев, ръководител на Управителния съвет на Центъра за демократични тактики.
С демографския проблем той изясни и част от рецесията на демокрацията, която се случва в стопански мощни страни в региона на Централна и Източна Европа. От 1990 година районът е изгубил 18 млн. души, което се равнява на ехия и Унгария, взети дружно. Посочи, че ниската раждаемост, за която има естествени аргументи, идващи от развиването, е фактор, който доста мъчно може да се промени коренно. Една от ограниченията, с които може да се компенсира е пенсионна промяна, против която обаче даже в остарели демокрации има огромен отпор.
Вдигането на пенсионната възраст е доста сложна политика, в случай че множеството хора, които гласоподават, са в предпенсионна възраст, уточни той.
В България за демографска рецесия се приказва от 70-те години, тъй че казусът не е нов, само че това е основен риск за българската стопанска система, уточни Кръстев. Допълни, че в случай че са правилни проекциите на Организация на обединените нации, през 2050 година България ще има 40% по-малко хора от 1990 година
В същото време през 2030 година ще има изборно тяло, което ще е доста по-възрастно от в този момент и налице ще има голям поколенчески дисбаланс. Малко като група ще е младото потомство и ще бъде в риска да загуби изборите без значение по какъв начин гласоподава. По друг метод се гледа на бъдещето като си на 25 и когато си на 50 година, уточни той.
Анализира, че от ден на ден чуждени ще работят както в България, по този начин и в другите страни от района. Даде образец с Полша, където трудови мигранти са 2 млн. украинци. Този развой не може да бъде извърнат с нараснала раждаемост, добави Кръстев.
Кризата в този момент е в политиката
Ако незабавно след 2009 година се говореше, че рецесията е фокусирана върху стопанската система и финансовия бранш, то в този момент тя е в политиката и ръководството, проучва Кръстев.
Каза, че от 1788 до 2009 година по света 477 пъти е била заменена властта с военни преврати, а по-малко с избори и единствено един път в световен проект опозицията печели.
Шансовете на демокрацията да оцелее директно зависят от икономическото развиване и една от рисковите трендове, които се виждат се виждат в Европа и България без значение от икономическия напредък и покачването на приходите е доверието в институциите като цяло, което е ниско, сподели Кръстев.
Демокрацията не може да работи, когато залозите са прекомерно ниски – или непрестанно се сменя държавното управление и нищо не се трансформира, при което гласоподавателите губят интерес към политиката или когато се появи чувството, че в случай че се смени властта, всичко се сменя, цитира заключения на политолози Кръстев. Посочи, че в такива обстановки гласоподавателите губят предпочитание да се интересуват от политика или ръководещите изпитват боязън да изоставен властта.
Завърши като се обърна към премиера, който съгласно него обича китайски сентенции, с една такава. Тя гласи, че през днешния ден ръководството не е като да забиваш гвоздей в дърво, а като да пазиш равновесие върху плъзгащо се яйце без да счупиш яйцето.
България като заемодател на света
Минаха 10 година от рецесията и това е добър мотив за равносметка, която демонстрира, че България е занулила сметката на отговорностите си и е заемодател на останалия свят. Това е много феноменално достижение, уточни при откриването на срещата Иво Прокопиев, съиздател на " Дневник " и " Капитал ".
Посочи, ме макар растежа на Брутният вътрешен продукт налице е незадоволително бързо развиване и има много сериозна рецесия пред обичайния демократичен модел на обществата и страните. В същото време има много ясни трендове на рецесия, на остарелия метод на правене на бизнеса, означи той.
Десетилетието затвърди чувството, че бизнесът няма да се прави както преди, което това основава неустановеност. Традиционни вериги на добавена стойност лека-полека умират, проучва Прокопиев.
Прогнозата му е, че идващото десетилетие ще бъде на цифровата промяна. Много от моделите ще бъдат подложени на големи тествания и доста от тях няма да оцелеят. Затова е основно значимо да стартираме диалог кое прави една страна цифрово сполучлива и кое – губеща, уточни той.
Според него по това кой по какъв начин се оправи с човешкия си капитал ще раздели страните на цифрово печеливши и цифрово губещи.
С демографския проблем той изясни и част от рецесията на демокрацията, която се случва в стопански мощни страни в региона на Централна и Източна Европа. От 1990 година районът е изгубил 18 млн. души, което се равнява на ехия и Унгария, взети дружно. Посочи, че ниската раждаемост, за която има естествени аргументи, идващи от развиването, е фактор, който доста мъчно може да се промени коренно. Една от ограниченията, с които може да се компенсира е пенсионна промяна, против която обаче даже в остарели демокрации има огромен отпор.
Вдигането на пенсионната възраст е доста сложна политика, в случай че множеството хора, които гласоподават, са в предпенсионна възраст, уточни той.
В България за демографска рецесия се приказва от 70-те години, тъй че казусът не е нов, само че това е основен риск за българската стопанска система, уточни Кръстев. Допълни, че в случай че са правилни проекциите на Организация на обединените нации, през 2050 година България ще има 40% по-малко хора от 1990 година
В същото време през 2030 година ще има изборно тяло, което ще е доста по-възрастно от в този момент и налице ще има голям поколенчески дисбаланс. Малко като група ще е младото потомство и ще бъде в риска да загуби изборите без значение по какъв начин гласоподава. По друг метод се гледа на бъдещето като си на 25 и когато си на 50 година, уточни той.
Анализира, че от ден на ден чуждени ще работят както в България, по този начин и в другите страни от района. Даде образец с Полша, където трудови мигранти са 2 млн. украинци. Този развой не може да бъде извърнат с нараснала раждаемост, добави Кръстев.
Кризата в този момент е в политиката
Ако незабавно след 2009 година се говореше, че рецесията е фокусирана върху стопанската система и финансовия бранш, то в този момент тя е в политиката и ръководството, проучва Кръстев.
Каза, че от 1788 до 2009 година по света 477 пъти е била заменена властта с военни преврати, а по-малко с избори и единствено един път в световен проект опозицията печели.
Шансовете на демокрацията да оцелее директно зависят от икономическото развиване и една от рисковите трендове, които се виждат се виждат в Европа и България без значение от икономическия напредък и покачването на приходите е доверието в институциите като цяло, което е ниско, сподели Кръстев.
Демокрацията не може да работи, когато залозите са прекомерно ниски – или непрестанно се сменя държавното управление и нищо не се трансформира, при което гласоподавателите губят интерес към политиката или когато се появи чувството, че в случай че се смени властта, всичко се сменя, цитира заключения на политолози Кръстев. Посочи, че в такива обстановки гласоподавателите губят предпочитание да се интересуват от политика или ръководещите изпитват боязън да изоставен властта.
Завърши като се обърна към премиера, който съгласно него обича китайски сентенции, с една такава. Тя гласи, че през днешния ден ръководството не е като да забиваш гвоздей в дърво, а като да пазиш равновесие върху плъзгащо се яйце без да счупиш яйцето.
България като заемодател на света
Минаха 10 година от рецесията и това е добър мотив за равносметка, която демонстрира, че България е занулила сметката на отговорностите си и е заемодател на останалия свят. Това е много феноменално достижение, уточни при откриването на срещата Иво Прокопиев, съиздател на " Дневник " и " Капитал ".
Посочи, ме макар растежа на Брутният вътрешен продукт налице е незадоволително бързо развиване и има много сериозна рецесия пред обичайния демократичен модел на обществата и страните. В същото време има много ясни трендове на рецесия, на остарелия метод на правене на бизнеса, означи той.
Десетилетието затвърди чувството, че бизнесът няма да се прави както преди, което това основава неустановеност. Традиционни вериги на добавена стойност лека-полека умират, проучва Прокопиев.
Прогнозата му е, че идващото десетилетие ще бъде на цифровата промяна. Много от моделите ще бъдат подложени на големи тествания и доста от тях няма да оцелеят. Затова е основно значимо да стартираме диалог кое прави една страна цифрово сполучлива и кое – губеща, уточни той.
Според него по това кой по какъв начин се оправи с човешкия си капитал ще раздели страните на цифрово печеливши и цифрово губещи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ