Демографската катастрофа може да прерасне в икономическа
Демографията се трансформира в безспорната насочна точка за разбор и прогнози на протичащото се в българската стопанска система.
На всеки 10 години популацията, най-малко по публични данни, понижава с по половин милион души. Ерго, имаме понижаване на работещото население, а с малко работещо население не може да се чака огромен растеж на стопанската система. Следователно имаме предпоставки за икономическа злополуката.
Отделен проблем е, че липсва съответна статистическа информация за България, което в допълнение изкривява прогнозния капацитет за правене на политика. Включително липсва оценка на вредите, нанесени от забавянето на промените и корупцията през миналите 11-12 години. Реално нямаме съществена и надеждна информация за настоящото положение на страната ни. За него разбираме от външни организации и структури като Организация на обединените нации, Европейски Съюз, Евростат, Трансперънси интернешънъл и други.
Надеждата, след приемането ни в Европейски Съюз през 2007, икономическото развиване да се форсира в резултат на европейските фондове също не се оправда. Така наречените европейски пари се оказаха изгубени и неприятно ръководени, а те са структуроопределящи за икономическото развиване.
Отделно, доста от тях бяха употребявани единствено за конюнктурно асимилиране, а не за основаване на устойчиви бизнеси. Примерите са доста, само че добра илюстрация е гледането на картофи и пазаруването на трактор във високопланински регион. След края на програмата производството на картофи свършва, тракторът ръждясва на двора, а притежателят към този момент се насочва към гледане на зайци или в случай че не успее да влезе в новата „ скица “ доста постоянно емигрира.
Десетки директни евросанкции за несъблюдение на интернационалните контракти, които усърдно се крият от обществото. В допълнение има малко задгранични вложения, доста неподписани контракти за приключващия интервал на еврофинансиране и загуба на средства по стратегиите от Европейски Съюз.
Управляващите имат интерес от увеличение на разноските. Лек против това харчене е безусловната гласност на желанията, решенията и осъществяването на решенията за харчене на средствата на данъкоплатците.
Както и понижение на държавната администрация.
На база на ревизираните данни и прогнози, дали са откровени с нас във връзка с действителната икономическа обстановка?
МВФ давал растеж на българската стопанска система 3,3% за 2019г.
Прогнозите се менят на всеки 3 месеца като равнището на река Дунав.
През последните години стопанската система ни бележи много болнав напредък без изгледи за забележителна смяна, в случай че останем с сегашния екстензивен стопански модел.
А другояче ревизирането и изглаждането на данните статистически се реализира с иконометрични операции на данните. Има голям брой разновидности за такива операции, включени във всички публикувани иконометрични приложения.
Като дребна и отворена стопанска система, България напълно зависи от това, което се случва отвън страната – в случай че международната стопанска система се забави, неизбежно и българската стопанска система ще се забави, даже и това да стане със забавяне.
Така че, в последна сметка, трендовете и огромната картина са общо взето ясни.
Забавянето на растежа в Еврозоната и действителните опасности от международна криза, слагат и съответните опасности пред растежа на България.
На всеки 10 години популацията, най-малко по публични данни, понижава с по половин милион души. Ерго, имаме понижаване на работещото население, а с малко работещо население не може да се чака огромен растеж на стопанската система. Следователно имаме предпоставки за икономическа злополуката.
Отделен проблем е, че липсва съответна статистическа информация за България, което в допълнение изкривява прогнозния капацитет за правене на политика. Включително липсва оценка на вредите, нанесени от забавянето на промените и корупцията през миналите 11-12 години. Реално нямаме съществена и надеждна информация за настоящото положение на страната ни. За него разбираме от външни организации и структури като Организация на обединените нации, Европейски Съюз, Евростат, Трансперънси интернешънъл и други.
Надеждата, след приемането ни в Европейски Съюз през 2007, икономическото развиване да се форсира в резултат на европейските фондове също не се оправда. Така наречените европейски пари се оказаха изгубени и неприятно ръководени, а те са структуроопределящи за икономическото развиване.
Отделно, доста от тях бяха употребявани единствено за конюнктурно асимилиране, а не за основаване на устойчиви бизнеси. Примерите са доста, само че добра илюстрация е гледането на картофи и пазаруването на трактор във високопланински регион. След края на програмата производството на картофи свършва, тракторът ръждясва на двора, а притежателят към този момент се насочва към гледане на зайци или в случай че не успее да влезе в новата „ скица “ доста постоянно емигрира.
Десетки директни евросанкции за несъблюдение на интернационалните контракти, които усърдно се крият от обществото. В допълнение има малко задгранични вложения, доста неподписани контракти за приключващия интервал на еврофинансиране и загуба на средства по стратегиите от Европейски Съюз.
Управляващите имат интерес от увеличение на разноските. Лек против това харчене е безусловната гласност на желанията, решенията и осъществяването на решенията за харчене на средствата на данъкоплатците.
Както и понижение на държавната администрация.
На база на ревизираните данни и прогнози, дали са откровени с нас във връзка с действителната икономическа обстановка?
МВФ давал растеж на българската стопанска система 3,3% за 2019г.
Прогнозите се менят на всеки 3 месеца като равнището на река Дунав.
През последните години стопанската система ни бележи много болнав напредък без изгледи за забележителна смяна, в случай че останем с сегашния екстензивен стопански модел.
А другояче ревизирането и изглаждането на данните статистически се реализира с иконометрични операции на данните. Има голям брой разновидности за такива операции, включени във всички публикувани иконометрични приложения.
Като дребна и отворена стопанска система, България напълно зависи от това, което се случва отвън страната – в случай че международната стопанска система се забави, неизбежно и българската стопанска система ще се забави, даже и това да стане със забавяне.
Така че, в последна сметка, трендовете и огромната картина са общо взето ясни.
Забавянето на растежа в Еврозоната и действителните опасности от международна криза, слагат и съответните опасности пред растежа на България.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ