Закрито е Делото срещу лекарите
Делото против лекарите е заведено при започване на 1953 година по скалъпени обвинявания в интрига за елиминиране на руското управление.
Делото против лекарите се приготвя скрито още от лятото на 1951 година То е замислено като обвиняване против видни, доближени до Кремъл, лекари в незаконно лекуване на руските вождове. За руските служби за държавна сигурност това не е първият случай: още през 1937 година, в процеса против Бухарин, сходни обвинявания се насочат и към професор Д. Д. Плетньов, лекарите Л. Г. Левин, И. Н. Казаков (бесарабски българин).
В този случай обаче, съгласно текста на формалното известие за ареста се споделя, че " болшинството от участниците в терористичната група (Вовси М. С., Коган Б. Б., Фельдман А. И., Гринштейн А. М., Этингер Я. Г. и други) са свързани с интернационалната еврейска буржоазно-националистическа организация „ Джойнт “, основана от американските разследващи служби сякаш за оказване на материална помощ на евреите в други страни ".
Делото на процедура се подхранва от общата неуравновесеност на Сталин, от неговия боязън от заприказва, както и от подозрителността му към лекарите, изключително при утежняването на здравето му през 1953 година Вероятно тази недоверчивост се е дължала на обстоятелството, че „ вождът “ е вербувал лекари за наемни убийци, които са отстранявали жертвите му посредством отровни медикаменти, както да вземем за пример казусът с Андрей Жданов. От друга страна обаче, мотив за следствието е откритият от доктор Лидия Тимашук подозрителен способ при лекуването на Андрей Александровеч Жданов, довел съгласно нея до гибелта му.
Арестите на видни лекари стартират още през септември 1952 година Отначало биват задържани 37 лекари, само че броят им бързо нараства на стотици. Част от тях биват изпратени в ГУЛАГ или екзекутирани. Следствието се организира с жестоки побои върху подследствените и покачване на най-страшни обвинявания: „ шпионски терористичен скрит план и връзка с задгранични разузнавания “, „ американски наемници “, „ диверсанти в бели халати “, „ капиталистически шовинизъм “. Последното обвиняване е ориентирано против лекарите-евреи. Макар че изначало делото против лекарите не съставлява акт на антисемитизъм – обвинени по него са и видни съветски лекари, след това то се разраства в подобен.
Сред основните обвинени по делото против лекарите са: театралният режисьор Соломон Михоелс (който умира при съмнителни условия още през 1948 година, наименуван „ прочут еврейски капиталистически националист “), доктор Борис Шимельович (бивш основен хирург на Червената войска и шеф на известната Боткинска болница), Мирон Вовси (личен доктор на Сталин, брат на С. Михоелс), Яков Етингер (световноизвестен кардиолог), Борис Коган (терапевт) и други
Лидия Тимашук е наградена от Президиума на Върховния Съвет на Съюз на съветските социалистически републики с медал на Ленин „ за помощта, оказана на държавното управление в делото за изобличаване на лекарите-убийци “
„ Подписка “ до в. Правда
На 3 януари 1953 година вестниците „ Правда “ и „ Известия “ разгласяват известие на ТАСС за ареста на „ групата на лекарите-вредители “. Последва инсценирана подписка под писмо, предопределено за в. „ Правда “, в което остро се осъжда заговорът на „ буржоазните националисти “ и се показва утвърждение към дейностите на руското държавно управление. Писмото е подписано от няколко десетки видни руски евреи, измежду които: Давид Ойстрах, Самуил Маршак, Лев Ландау, Исак Дунаевски. Иля Еренбург изначало не подписва и събира храброст да изпрати писмо до Сталин, в което акцентира, че „ няма еврейска нация “ и че еврейският шовинизъм „ неизбежно води до измяна на Родината “, само че че писмото в „ Правда “ можело да бъде изтълкувано рисково от „ враговете на Родината “, заради което той не можел самичък да реши, дали да подпише, само че в случай че управителните приятели решат, че подписът му е „ желан и потребен за отбраната на Родината “, той незабавно щял да подпише. Накрая писмото с подписката не е оповестено, заради гърмежа от отвращение на западната общност от делото против лекарите. Това е първият симптом на разколебаване на руското управление по отношение на делото. Алберт Айнщайн, Уинстън Чърчил и други видни персони изпращат телеграми, в които отхвърлят обвиняванията против лекарите и упорстват за следствие.
Вълна на антисемитизъм
Публичното оповестяване на делото против лекарите провокира необятна вълна на преследвания против лекари-евреи в целия Съветски съюз. Органите на държавна сигурност фабрикуват аналогични каузи в разнообразни градове. Лекарите-евреи стартират да се боят да вървят на работа, а пациентите се опасяват да се лекуват при тях. Появява се и слух, че Сталин готви всеобщо изселване на евреите в Сибир. Много от елементарните хора в Съветски съюз през 1953 година имат вяра в истинността на обвиняванията, като необятно публикувано е мнението, че лекарите, въпреки и несъзнателно, са станали съучастници в непознат скрит план.
На 9 февруари 1953 година в руското посолство в Тел Авив е взривена бомба. На 11 февруари Съюз на съветските социалистически републики скъсва дипломатическите си връзки с Израел. Вследствие на това, интернационалният спор към делото против лекарите се изостря още повече.
Краят на делото
След известието на ТАСС за делото против лекарите Сталин живее още единствено 51 дни. На 3 април 1953 година всички оживели обвинени по делото против лекарите са освободени. На идващия ден това е оповестено в пресата.
Делото е закрито на 31 март 1953 година, а на 3 април 1953 година Централният комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз публично оправдава задържаните. Главният следовател по делото, М. Рюмин, е упрекнат за скалъпването на скрит план, задържан е и е екзекутиран.
Делото против лекарите се приготвя скрито още от лятото на 1951 година То е замислено като обвиняване против видни, доближени до Кремъл, лекари в незаконно лекуване на руските вождове. За руските служби за държавна сигурност това не е първият случай: още през 1937 година, в процеса против Бухарин, сходни обвинявания се насочат и към професор Д. Д. Плетньов, лекарите Л. Г. Левин, И. Н. Казаков (бесарабски българин).
В този случай обаче, съгласно текста на формалното известие за ареста се споделя, че " болшинството от участниците в терористичната група (Вовси М. С., Коган Б. Б., Фельдман А. И., Гринштейн А. М., Этингер Я. Г. и други) са свързани с интернационалната еврейска буржоазно-националистическа организация „ Джойнт “, основана от американските разследващи служби сякаш за оказване на материална помощ на евреите в други страни ".
Делото на процедура се подхранва от общата неуравновесеност на Сталин, от неговия боязън от заприказва, както и от подозрителността му към лекарите, изключително при утежняването на здравето му през 1953 година Вероятно тази недоверчивост се е дължала на обстоятелството, че „ вождът “ е вербувал лекари за наемни убийци, които са отстранявали жертвите му посредством отровни медикаменти, както да вземем за пример казусът с Андрей Жданов. От друга страна обаче, мотив за следствието е откритият от доктор Лидия Тимашук подозрителен способ при лекуването на Андрей Александровеч Жданов, довел съгласно нея до гибелта му.
Арестите на видни лекари стартират още през септември 1952 година Отначало биват задържани 37 лекари, само че броят им бързо нараства на стотици. Част от тях биват изпратени в ГУЛАГ или екзекутирани. Следствието се организира с жестоки побои върху подследствените и покачване на най-страшни обвинявания: „ шпионски терористичен скрит план и връзка с задгранични разузнавания “, „ американски наемници “, „ диверсанти в бели халати “, „ капиталистически шовинизъм “. Последното обвиняване е ориентирано против лекарите-евреи. Макар че изначало делото против лекарите не съставлява акт на антисемитизъм – обвинени по него са и видни съветски лекари, след това то се разраства в подобен.
Сред основните обвинени по делото против лекарите са: театралният режисьор Соломон Михоелс (който умира при съмнителни условия още през 1948 година, наименуван „ прочут еврейски капиталистически националист “), доктор Борис Шимельович (бивш основен хирург на Червената войска и шеф на известната Боткинска болница), Мирон Вовси (личен доктор на Сталин, брат на С. Михоелс), Яков Етингер (световноизвестен кардиолог), Борис Коган (терапевт) и други
Лидия Тимашук е наградена от Президиума на Върховния Съвет на Съюз на съветските социалистически републики с медал на Ленин „ за помощта, оказана на държавното управление в делото за изобличаване на лекарите-убийци “
„ Подписка “ до в. Правда
На 3 януари 1953 година вестниците „ Правда “ и „ Известия “ разгласяват известие на ТАСС за ареста на „ групата на лекарите-вредители “. Последва инсценирана подписка под писмо, предопределено за в. „ Правда “, в което остро се осъжда заговорът на „ буржоазните националисти “ и се показва утвърждение към дейностите на руското държавно управление. Писмото е подписано от няколко десетки видни руски евреи, измежду които: Давид Ойстрах, Самуил Маршак, Лев Ландау, Исак Дунаевски. Иля Еренбург изначало не подписва и събира храброст да изпрати писмо до Сталин, в което акцентира, че „ няма еврейска нация “ и че еврейският шовинизъм „ неизбежно води до измяна на Родината “, само че че писмото в „ Правда “ можело да бъде изтълкувано рисково от „ враговете на Родината “, заради което той не можел самичък да реши, дали да подпише, само че в случай че управителните приятели решат, че подписът му е „ желан и потребен за отбраната на Родината “, той незабавно щял да подпише. Накрая писмото с подписката не е оповестено, заради гърмежа от отвращение на западната общност от делото против лекарите. Това е първият симптом на разколебаване на руското управление по отношение на делото. Алберт Айнщайн, Уинстън Чърчил и други видни персони изпращат телеграми, в които отхвърлят обвиняванията против лекарите и упорстват за следствие.
Вълна на антисемитизъм
Публичното оповестяване на делото против лекарите провокира необятна вълна на преследвания против лекари-евреи в целия Съветски съюз. Органите на държавна сигурност фабрикуват аналогични каузи в разнообразни градове. Лекарите-евреи стартират да се боят да вървят на работа, а пациентите се опасяват да се лекуват при тях. Появява се и слух, че Сталин готви всеобщо изселване на евреите в Сибир. Много от елементарните хора в Съветски съюз през 1953 година имат вяра в истинността на обвиняванията, като необятно публикувано е мнението, че лекарите, въпреки и несъзнателно, са станали съучастници в непознат скрит план.
На 9 февруари 1953 година в руското посолство в Тел Авив е взривена бомба. На 11 февруари Съюз на съветските социалистически републики скъсва дипломатическите си връзки с Израел. Вследствие на това, интернационалният спор към делото против лекарите се изостря още повече.
Краят на делото
След известието на ТАСС за делото против лекарите Сталин живее още единствено 51 дни. На 3 април 1953 година всички оживели обвинени по делото против лекарите са освободени. На идващия ден това е оповестено в пресата.
Делото е закрито на 31 март 1953 година, а на 3 април 1953 година Централният комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз публично оправдава задържаните. Главният следовател по делото, М. Рюмин, е упрекнат за скалъпването на скрит план, задържан е и е екзекутиран.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ