Делхи става столица на Индия
Делхи е метрополис в Северна Индия, ситуиран в обособената административна единица под федерално ръководство Национална столична територия Делхи.
В административно отношение Делхи се разделя на няколко селища, измежду които е Ню Делхи – формалната столица на Индия, където се намират всички институции на централното ръководство на страната
С население към 24 998 000 души (2015) градската агломерация Делхи е третата по величина в света. Националната столична територия Делхи има повърхност от 1 483 km² и е ситуирана на река Ямуна, десен приток на река Ганг. Основните говорими езици са хинди и урду.
Град Делхи поражда през 6 век пр.н.е., само че се трансформира във водещ районен център по времето на Делхийския султанат (13-16 век).[3][4] През 1639 година Шах Джахан построява днешния Стар град, който от 1649 до 1857 година служи за столица на Моголската империя.[5][6] С повишаването на английското въздействие в Индия Делхи последователно губи политическото си значение за сметка на Калкута, само че през 1911 година управляващите афишират връщането на столицата в Делхи и през 20-те години е построен новият град Ню Делхи. Ню Делхи остава столица на Индия и откакто страната става самостоятелна през 1947 година.
Новият стадий в историята на Делхи стартира след борбата при Панипате в упоменатата 1526 година и завземането на града от войските на владетеля на Фергана Бабур, създателя на Моголската империи. Втория Велик Могол – падишах Хумаюн – овладява дефинитивно Делхи и в 1533 година го прави своя столица. При ръководството на сина на Хумаюн Третият император от династията император Акбар Велики Делхи губи своите столични функционалности, столицата на империята на Великите Моголов е преместена в Агра ситуирана на 200 km от Дели, а след нея не за дълго във Фатехпур-Сикри, с което стартира интервал на нескончаем крах за Делхи.
Своето великолепие Делхи възстановява при император Шах Джахан (1627—1658). По негово разпореждане тук е издигната Червената цитадела (Лал Кила), а против нея за 10 години се издига нов град, наименуван в чест на императора Шахджаханабад. Днес това е сърцето на Стария град на Делхи.
Градът попада под английски надзор през 1803 година, с което се поставя завършек на многовековното ръководство на моголите. Истински подем настава през 1911 година, когато столицата на Британска Индия е преместена от Колката в Делхи и стартира построяването на нова административна част на града наречена Ню Делхи. След оповестяването на независимостта на Индия на 15 август 1947 година, Ню Делхи е определена за столица на новата страна.
По данни от последното броене на популацията в Индия (2001), в Делхи живеят 13 782 976 души. През 2015 година Делхи е третата по величина метрополия в света след Токио и Джакарта. Гъстотата на популацията е 9294 души на квадратен километър, а грамотността 81%.
По набожен симптом максимален е броят на индусите (82%). Следват мюсюлманите (11,7%), сикхите (4%) и други. Хиндустани е най-говорения език, до момента в който британския е най-често употребяваният при писане.
В административно отношение Делхи се разделя на няколко селища, измежду които е Ню Делхи – формалната столица на Индия, където се намират всички институции на централното ръководство на страната
С население към 24 998 000 души (2015) градската агломерация Делхи е третата по величина в света. Националната столична територия Делхи има повърхност от 1 483 km² и е ситуирана на река Ямуна, десен приток на река Ганг. Основните говорими езици са хинди и урду.
Град Делхи поражда през 6 век пр.н.е., само че се трансформира във водещ районен център по времето на Делхийския султанат (13-16 век).[3][4] През 1639 година Шах Джахан построява днешния Стар град, който от 1649 до 1857 година служи за столица на Моголската империя.[5][6] С повишаването на английското въздействие в Индия Делхи последователно губи политическото си значение за сметка на Калкута, само че през 1911 година управляващите афишират връщането на столицата в Делхи и през 20-те години е построен новият град Ню Делхи. Ню Делхи остава столица на Индия и откакто страната става самостоятелна през 1947 година.
Новият стадий в историята на Делхи стартира след борбата при Панипате в упоменатата 1526 година и завземането на града от войските на владетеля на Фергана Бабур, създателя на Моголската империи. Втория Велик Могол – падишах Хумаюн – овладява дефинитивно Делхи и в 1533 година го прави своя столица. При ръководството на сина на Хумаюн Третият император от династията император Акбар Велики Делхи губи своите столични функционалности, столицата на империята на Великите Моголов е преместена в Агра ситуирана на 200 km от Дели, а след нея не за дълго във Фатехпур-Сикри, с което стартира интервал на нескончаем крах за Делхи.
Своето великолепие Делхи възстановява при император Шах Джахан (1627—1658). По негово разпореждане тук е издигната Червената цитадела (Лал Кила), а против нея за 10 години се издига нов град, наименуван в чест на императора Шахджаханабад. Днес това е сърцето на Стария град на Делхи.
Градът попада под английски надзор през 1803 година, с което се поставя завършек на многовековното ръководство на моголите. Истински подем настава през 1911 година, когато столицата на Британска Индия е преместена от Колката в Делхи и стартира построяването на нова административна част на града наречена Ню Делхи. След оповестяването на независимостта на Индия на 15 август 1947 година, Ню Делхи е определена за столица на новата страна.
По данни от последното броене на популацията в Индия (2001), в Делхи живеят 13 782 976 души. През 2015 година Делхи е третата по величина метрополия в света след Токио и Джакарта. Гъстотата на популацията е 9294 души на квадратен километър, а грамотността 81%.
По набожен симптом максимален е броят на индусите (82%). Следват мюсюлманите (11,7%), сикхите (4%) и други. Хиндустани е най-говорения език, до момента в който британския е най-често употребяваният при писане.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ