Делът на временните работници варира значително в различните страни,като средиземноморските

Делът на краткотрайните служащи варира доста в другите страни,

като средиземноморските страни членки означават едни от най-високите проценти, дружно с Полша и Нидерландия.

В същото време срочните контракти се срещат минимум в Източна Европа, да вземем за пример в балтийските страни, България и Румъния.

Това са изводите от новия отчет на Eurofound „ Обществени последствия от неустойчивостта на пазара на труда “.

Работещите на краткотрайни контракти или без формален контракт са по-малко удовлетворени от действието на демокрацията в тяхната страна, както и тези, които изпитват дали ще запазят работата си.

Те са по-малко склонни да гласоподават на избори и също по този начин е по-малко евентуално да вземат участие в демонстрации. Като цяло отчетът установи,

че непостоянните контракти, неофициалната работа и несигурните работни места са свързани с негативни резултати,

когато става дума за обществено изключване и доверие, до момента в който несигурността на работното място е в допълнение обвързвана с по-лошо богатство.

Докладът отбелязва, че в годините на възобновяване след Голямата криза краткотрайната заетост  е била относително висока, достигайки връх от близо 16% от заетостта в Европейски Съюз през 2017 година,

като най-често се употребяват краткосрочни контракти за период по-малък от 6 месеца. Оттогава делът на краткотрайните контракти е намалял,

частично тъй като доста краткотрайни служащи са изгубили работата си по време на пандемията от COVID-19.

Временната претовареност доминира в няколко държави-членки на Европейски Съюз по разнообразни аргументи.
Хърватия, Кипър, Италия, Португалия и Испания,
да вземем за пример, разчитат в огромна степен на сезонна претовареност в туристическата промишленост, до момента в който в Нидерландия изпитателните контракти са постоянно срещани, а в Германия и Австрия огромен дял от краткотрайните служащи се заемат с чиракуване.

Временната работа нормално е насилствена и най-често се прави от младежи, мъже и непознати жители.

Докато хората с по-ниско равнище на обучение са по-склонни да имат срочни контракти,

те също са постоянно срещани измежду експертите в региона на образованието и опазването на здравето.

Временно наетите служащи постоянно работят дълги часове, усещат се незадоволително заети и е най-вероятно да си търсят друга работа.

Заетите на ненапълно работно време, въпреки това, е по-вероятно да бъдат дами, като дамите са съвсем три пъти по-склонни да работят на ненапълно работно време от мъжете. 

Основната причина, посочена за работа на ненапълно работно време, са отговорностите за децата и фамилията.

В няколко държави-членки в средиземноморския район хората най-често работят на повърхностен работен ден, тъй като не могат да си намерят работа на цялостен работен ден.

Хората, които работят на повърхностен работен ден, постоянно са наети и на краткотрайни контракти.
Авторите на отчета означават, че непрекъснатите ограничения след пандемията, подхванати от държавните управления за повишение на сигурността на работните места за ексцентричните служащи, стават все по-често срещани и могат да бъдат насърчавани в други държави-членки.

По мотив публикуването на отчета, Масимилиано Маскерини,

началник на отдела за обществени политики на Eurofound, сподели:

„ Това изследване е значимо, защото демонстрира по-широките въздействия на работата и договорните съглашения освен върху обособените служащи, само че и върху обществото като цяло.

Важно е всеки в Европа да усеща, че има дял в обществото, а стабилността на работата, прозрачността и съответната претовареност са значим аспект от това. “