Декарбонизацията не е просто екологична, а икономическа тема. С тези

Декарбонизацията не е просто екологична, а икономическа тема

Декарбонизацията не е просто екологична, а икономическа тематика. С тези думи Нено Ненов, стопански консултант в Представителството на Европейската комисия в България, сложи фокус върху същината на прехода в районите, наранени от затварянето на въглищни мощности. По време на Международната конференция „ Справедлив преход в Кюстендил “ той очерта действителните механизми и отговорности, които стоят зад процеса, който е извънредно динамичен.

Форумът, съфинансиран от Европейския съюз, се провежда от „ Бранд Медия България “ в партньорство с Община Кюстендил, „ Електрохолд България “ и Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “.

Според Ненов трансформацията на енергийните модели изисква прагматичен метод, при който вложенията, технологиите и бизнес логиката излизат на напред във времето. Според експертните оценки, технологиите за предпазване на сила са поевтинели над три пъти единствено за няколко години, което прави бизнес логиката зад прехода все по-силна.

Министерството на енергетиката към този момент класира планове за създаване на акумулатори по Плана за възобновяване и резистентност за над 1.1 милиарда лв.. Първоначално се предвиждаха към 3 гигавата, само че съгласно министерството капацитетът е за 10 гигаватчаса – технологията за предпазване на сила е поевтиняла трикратно “, изясни той.

Един от най-важните заключения, които Ненов направи, е обвързван със съотношението сред производството и заетостта. „ През последните 10 години производството на електрическа енергия от въглища се е нараснало, само че заетостта в бранша е намаляла с 30%. Това демонстрира, че технологиите не значат автоматизирано повече работни места – нужна е подготовка “, сподели той.

Като съответен образец за сполучлив преход той уточни румънския град Петрила, където шведска компания е вложила 10 млн. евро в цех за технологии във възобновимата сила, като 7 млн. от тях идват от Фонда за обективен преход.

Без Фонда тази инвестиция евентуално нямаше да се случи “, добави Ненов.

Първоначално са назначени 60 души, като проектите плануват уголемение до 150 чиновници.

Според него същият капацитет има и Кюстендил. Областта разполага със 122 млн. евро по Фонда за обективен преход, а някои от плановете към този момент са в ход.

Бяхме хвърлени в дълбокото без избавителен пояс “, напомни кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов, визирайки неочакваното затваряне на мините в района преди близо десетилетие.

По думите му този ранен конфликт с действителността обаче дава на Кюстендил и преимущество – опит, който в този момент може да бъде употребен рационално.

Темата за „ избавителния пояс “ бе подета и от Нено Ненов. Според него през днешния ден, за разлика от предишното, има доста повече благоприятни условия и подкрепящи механизми:

Вече сме част от Европейския съюз и имаме доста повече избавителни пояси. “

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.