Чудото С Българчето, Което Слезе От Небето! Истината За Нашия Народ, Която Вече Не Може Да Бъде Укривана
Дедите ни са били едни от най-хубавите и храбрите бойци на своето време. Поради тази причина те са били търсени и ценени от римските императори. Не е по никакъв начин необичайно, че измежду бойците в армията на Нарзис служат и българи. Те вземат присъединяване в редица жестоки конфликти.
Както при всяка война, потърпевши от насилието има освен измежду бойците, само че и измежду мирното население. В къс роман, документиран в писмата на Папа Григорий Велики (VІ-ти век) е казано нещо забавно за един наш съотечественик.
По време на битка сред имперските сили и визиготите потърпевшо малко момче. То било воловарче и очевидно е бивайки ненадейно от бързата офанзива на някоя от групите не е съумяло да се отдръпна на време. След края на борбата при детето довели един българин. Той служел като спатарий (мечоносец) при военачалник Нарзес. Българинът заговорил на смъртно раненото момче на своя език, а воловарчето дало отговор показвайки, че схваща всяка дума.
За Папа Григорий това било същинско знамение, показващо, че детето е било на небето, където е научило всичките езици, в това число и българския. Не отхвърлям съществуването на чудеса, както в предишното, по този начин и през днешния ден стават неща, които науката не е в състояни да изясни. Уверен съм обаче, че има разумно и близо до мозъка пояснение.
Защо да не е допустимо раненото воловарче е разбирало езика на българина заради това, че от най-дълбока античност на Апепинския полуостров са живели хора говорещи език, който е бил извънредно непосредствен до този на старите българи, или даже вид на нашия език?
Италианските лингвисти знаят това прелестно, само че на необятната аудитория данните не са показани тъй като са в несъгласие с догмата, че дедите ни са непознат на Европа народ. Вместо да се пренаписва историята и да се признават грубите неточности на мнозина високо уважавани учени, е по-лесно неуместните данни да се премълчат.
Знаете ли, че даже за селищното име Рим италианските езиковеди не могат да показват пояснение благодарение на латинския език? Има положителни индикации от къде е пристигнало името, само че за тях не се приказва. Плутарх споделя, че названието на Вечния град е обещано от пелазгите (които идват от Балканите). На пеласгийски Rome означавало сила(на оръжие).
“Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome. ”
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html
Странно, че никой не е потърсил връзката със стблг. дума раменъ-силен. Не е потърсена и връзка с тракийските именаРома, Ромиталк, Румиталк. А не е единствено Рим, други антични топоними и хидроними също нямат пояснение на латински. Списъкът е много дълъг, само че най-интересното е, че етимологията на странните имена е българска.
Признава се да вземем за пример, че Калис, Калатиа, Калетра имат в основата си думата тиня (която е наречена индо-европейска, въпреки латини, келти, германи, гърци и други да не я познават изобщо). За хидронимите Езарус, Езаронис, Езерения се споделя, че най-вероятно смисъла е воден басейн, само че нашата дума езеро остава незабелязана, За античната Стабия се твърди, че името идва от корен стаб –стълб, прът, ограда, добре, само че и в този случай старобългарската стоборъ –стобор остава “невидима ”, същото важи и за нашия топоним Стоб.
Тразименското езеро е известно заради борбата на римляните с Ханибал. Като пояснение на Trasimene lacus се предлага ИЕ корен tres – друсам. Земите към Тразименското езеро са били блатисти, т.е. става дума за мочурище. В земите на старите римляни срещаме още необясними названия като Листа, Плавис, Плестина. Има и планина Гаурус, дали стблг. гора-планина не предлага добра етимология, да не забравяме и диалектната ни дума гура-гора, планина.
Названия на реки, планини и селища не се появяват непринудено. Те се постановат след вековно наличие на хора говорещи избран език. Това е ясно на учените, ясно е също, че античен балкански народ е дал на етруските божествата Земла -земята и С(в)етлан –светлият. Неудобно е обаче да се признае, че Земла и Светулен са безспорни тракийски теоними. Неудобно е да се признае също, че ранните царе на латините носят тракийските имена Атис, Капус, Капетус.
Дали латинската дума vulgus – народ, простолюдие няма да е античен етноним трансформирал се в наименование на подчинено население? Vulgus, vulgaris – народ, национален, нямат пояснение на латински. Изконната латинска дума за народ е populus. Други латински думи за народ, простолюдие, навалица са plebs, plebes, plebicula, те идва от plenus – цялостен, доста (множество), plenitas – количество, огромен брой (хора).
Смятам, че както в тази ситуация с периойките в Спарта, на Апенинския полуостров е живяло население, което е покорено от старите латини и гражданските права са му били отнети. По този метод vulgus, vulgaris се трансформира в знак на безправна общественост. Тези хора може да са изгубили народностното си име, само че не и езика си.Чудото с българина е доказателство за това. Воловарчето разбиращо български език (lingua vulgarum) e принадлежало на селското население.
Това, че в земите на Италия са живели наши родственици дава най-логичното обясенние за какво Атила се смилява и не подлага Апенинския полуостров на огън и меч. Не са били молбите на папата, а обстоятелството, че при една тотална война е щяло да пострада и огромна част от простолюдието, т.е. наши родственици.
Разбирам, че казаното от мен звучи необикновено – българи в римската страна още във вековете преди Христа! Да помислим обаче трезво – в случай че нямаше общуване на българи и латини, кой е основал топонимите с българска етимология, кой е дал на етруските божества носещи български имена?
Няма случайности и явления, генетичните проучвания от 2012-та година демонстрираха, че част от жителите на Северна Италия са родственици на българите...Сега остава единствено учените да преглътнат гордостта си и да ни отдадат заслуженото почитание.
Както при всяка война, потърпевши от насилието има освен измежду бойците, само че и измежду мирното население. В къс роман, документиран в писмата на Папа Григорий Велики (VІ-ти век) е казано нещо забавно за един наш съотечественик.
По време на битка сред имперските сили и визиготите потърпевшо малко момче. То било воловарче и очевидно е бивайки ненадейно от бързата офанзива на някоя от групите не е съумяло да се отдръпна на време. След края на борбата при детето довели един българин. Той служел като спатарий (мечоносец) при военачалник Нарзес. Българинът заговорил на смъртно раненото момче на своя език, а воловарчето дало отговор показвайки, че схваща всяка дума.
За Папа Григорий това било същинско знамение, показващо, че детето е било на небето, където е научило всичките езици, в това число и българския. Не отхвърлям съществуването на чудеса, както в предишното, по този начин и през днешния ден стават неща, които науката не е в състояни да изясни. Уверен съм обаче, че има разумно и близо до мозъка пояснение.
Защо да не е допустимо раненото воловарче е разбирало езика на българина заради това, че от най-дълбока античност на Апепинския полуостров са живели хора говорещи език, който е бил извънредно непосредствен до този на старите българи, или даже вид на нашия език?
Италианските лингвисти знаят това прелестно, само че на необятната аудитория данните не са показани тъй като са в несъгласие с догмата, че дедите ни са непознат на Европа народ. Вместо да се пренаписва историята и да се признават грубите неточности на мнозина високо уважавани учени, е по-лесно неуместните данни да се премълчат.
Знаете ли, че даже за селищното име Рим италианските езиковеди не могат да показват пояснение благодарение на латинския език? Има положителни индикации от къде е пристигнало името, само че за тях не се приказва. Плутарх споделя, че названието на Вечния град е обещано от пелазгите (които идват от Балканите). На пеласгийски Rome означавало сила(на оръжие).
“Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome. ”
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html
Странно, че никой не е потърсил връзката със стблг. дума раменъ-силен. Не е потърсена и връзка с тракийските именаРома, Ромиталк, Румиталк. А не е единствено Рим, други антични топоними и хидроними също нямат пояснение на латински. Списъкът е много дълъг, само че най-интересното е, че етимологията на странните имена е българска.
Признава се да вземем за пример, че Калис, Калатиа, Калетра имат в основата си думата тиня (която е наречена индо-европейска, въпреки латини, келти, германи, гърци и други да не я познават изобщо). За хидронимите Езарус, Езаронис, Езерения се споделя, че най-вероятно смисъла е воден басейн, само че нашата дума езеро остава незабелязана, За античната Стабия се твърди, че името идва от корен стаб –стълб, прът, ограда, добре, само че и в този случай старобългарската стоборъ –стобор остава “невидима ”, същото важи и за нашия топоним Стоб.
Тразименското езеро е известно заради борбата на римляните с Ханибал. Като пояснение на Trasimene lacus се предлага ИЕ корен tres – друсам. Земите към Тразименското езеро са били блатисти, т.е. става дума за мочурище. В земите на старите римляни срещаме още необясними названия като Листа, Плавис, Плестина. Има и планина Гаурус, дали стблг. гора-планина не предлага добра етимология, да не забравяме и диалектната ни дума гура-гора, планина.
Названия на реки, планини и селища не се появяват непринудено. Те се постановат след вековно наличие на хора говорещи избран език. Това е ясно на учените, ясно е също, че античен балкански народ е дал на етруските божествата Земла -земята и С(в)етлан –светлият. Неудобно е обаче да се признае, че Земла и Светулен са безспорни тракийски теоними. Неудобно е да се признае също, че ранните царе на латините носят тракийските имена Атис, Капус, Капетус.
Дали латинската дума vulgus – народ, простолюдие няма да е античен етноним трансформирал се в наименование на подчинено население? Vulgus, vulgaris – народ, национален, нямат пояснение на латински. Изконната латинска дума за народ е populus. Други латински думи за народ, простолюдие, навалица са plebs, plebes, plebicula, те идва от plenus – цялостен, доста (множество), plenitas – количество, огромен брой (хора).
Смятам, че както в тази ситуация с периойките в Спарта, на Апенинския полуостров е живяло население, което е покорено от старите латини и гражданските права са му били отнети. По този метод vulgus, vulgaris се трансформира в знак на безправна общественост. Тези хора може да са изгубили народностното си име, само че не и езика си.Чудото с българина е доказателство за това. Воловарчето разбиращо български език (lingua vulgarum) e принадлежало на селското население.
Това, че в земите на Италия са живели наши родственици дава най-логичното обясенние за какво Атила се смилява и не подлага Апенинския полуостров на огън и меч. Не са били молбите на папата, а обстоятелството, че при една тотална война е щяло да пострада и огромна част от простолюдието, т.е. наши родственици.
Разбирам, че казаното от мен звучи необикновено – българи в римската страна още във вековете преди Христа! Да помислим обаче трезво – в случай че нямаше общуване на българи и латини, кой е основал топонимите с българска етимология, кой е дал на етруските божества носещи български имена?
Няма случайности и явления, генетичните проучвания от 2012-та година демонстрираха, че част от жителите на Северна Италия са родственици на българите...Сега остава единствено учените да преглътнат гордостта си и да ни отдадат заслуженото почитание.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ