Дебелянов – изящният, нежният, влюбчивият. Поетът с раздирана от любови

Дебелянов – изящният, нежният, влюбчивият. Поетът с раздирана от любови душа, оставил ни толкоз прочувствени стихове. С момичето с гълъбови очи и светеща душа от Ихтиман – учителката Иванка Дерменджийска, го свързва най-изпепеляваща обич. Наситен с писма, мощни усеща и редки срещи, техният романс продължава 13 години. Една невъзможна обич, порицавана от публични порядки и родственици, ръзкъсвана от наслада и тъга, увяхнало цвете... До слънцето на неговата пролет, Иванка, e адресирано идващото писмо на поета.

„ Тази е, в случай че не се неистина, пета година, откак аз усетих първия боязън на любовта към теб. Добри и неприятни дни са минали от тогаз, доста неща са претърпени и забравени, само че едно аз ясно помня и ясно зная – то е, че през тези пет години нито един ден не е минал, без да помисля за тебе. Аз те любех енергично и откровено и дълго, и търпеливо чаках да бъда разбран…

Аз можех доста елементарно да ти се обясня, доста пъти ми се е представяла опцията да направя това. Но аз не можех и не желаех да го направя единствено тъй като турях твоето благополучие нагоре от моето. Аз мислех, че ти любиш различен, и не желаех да стоя сред двама ви… Може грубо да съм се лъгал, като съм мислил по този начин, но… това, което е минало, не може да се върне.

През това време аз не можех да се веселя същински, тъй като скърбях, че тази, която така безумно любя, в никакъв случай няма да узнае моята обич. И аз избягвах да се срещам с дами, тъй като ме беше боязън да не се увлека по друга и да не помни теб, която изпълваше моя живот. Едни ме мислеха за леден и некадърен да любя, други – за обезверен черноглед. Аз не бях нито едното, нито другото.
Аз бях кадърен да любя и любех така свято и така откровено, както малко на брой са любили.
Безкрайна наслада съм чувствал, когато съм те виждал или когато са ми казвали нещо за теб…
Пред мисълта, че ти най-сетне ще схванеш моята обич, и че ти най-сетне ще изгрееш, слънце на моята пролет, аз се опивам от благополучие. И сега, когато ми кажеш, че ме обичаш, аз ще бъда най-щастливият в света. Защото любовта ти ми е скъпа – тя е изкупена с толкова доста душевни страдания.
Аз усещам по какъв начин твоята обич би ми вдъхнала нови сили, нова религия, нови очаквания.
Аз бих принесъл всичко пред нея. Целият свят не би могъл да ме раздели от тебе.
Най-хубавите ми мемоари са спомените за срещите с теб.
Най-хубавите ми песни ще бъдат за теб.
Аз не зная още какъв ще бъде твоят отговор, само че аз не мога да не ти кажа това, което толкова време се е набирало в душата ми.
Позволи ми да се обръщам към тебе единствено с името ти. То е така хубаво и когато го изговарям или пиша, усещам, че то показва всичката моя любов…
Вярвам, че ти няма да оставиш без отговор моето така разбъркано първо любовно писмо. Как желая да те видя!

***

Аз ще го запазя - първото писмо,
що за тебе писах - китка от лъчи,
преди ощ сърце ми есен да смрази!
Аз ще го запазя - всеки ден и час
ще го прелиствам с горестни сълзи.

Аз ще ги напиша - първите слова,
що ми ти продума, с огнено перо
връз сърцето страдно - запустял безгласен храм -
и в живота тъмен - непрогледна нощ -
единствено те щат дивно да сияят там.

Аз ще я погреба - първата фантазия,
зарад теб родена в безмълвна нощ!
Аз ще я погреба в сладка самотност
във неизвестно кътче и връз нейни гроб
ще посея тъжни есенни цветя!...

Портрет на Дебелянов ~ художник Георги Белстойнев