Дебатът за и против приемането на еврото в България се

Дебатът за и срещу приемането на еврото в България се вихри с цялостна мощ. Един от най-честите причини, които се чуват в последно време против общата валута е, че приемането й е довело да „ фрапантно “ повишаване на цените и надлежно обедняване на потребителите в новите страни членки на Еврозоната. Това не е единственият мотив, само че като икономист бих желал да се спра на него по-подробно, тъй като той е измерим и надлежно доказуем с обстоятелства, които не подлежат на различни или прочувствени тълкувания.

По-долу ще приложа данни за всички страни приели еврото от 2007 година насам. Избрах 2007 за начална точка най-много тъй като опитът на страни като Германия, Нидерландия или Испания от първата вълна през 1999 ми се коства надалеч по-малко значителен за България от този на по-близките, по-малки и по-сходни във всяко отношение до нас страни и стопански системи през последните 16 години. Както всяко икономическо проучване, резултатите включват числа и графики и изискват най-малко малко внимание и разбор. За тези, които са склонни да отделят нужното време, с цел да се осведомят, заключенията са показателни за това, което чака България по пътя към Еврозоната.

През последните 16 години, осем нови страни са приели еврото за своя национална валута, започвайки със Словения през 2007 и завършвайки с Хърватия през 2023. Преди тях Гърция одобри еврото през 2002, а другите страни членки на еврозоната (11 на брой) влязоха там с първата вълна през 1999 година. Ето и хронологичния лист на новите страни членки от 2007 година насам:

Словения – 1-ви януари 2007

Малта – 1-ви януари 2008

Кипър – 1-ви януари 2008

Словакия – 1-ви януари 2009

Естония – 1-ви януари 2011

Латвия – 1-ви януари 2014

Литва – 1-ви януари 2015

Хърватия – 1-ви януари 2023

Понеже всички тези страни избират началото на календарната година за прекосяване към новия валутен режим, техният опит е елементарно съпоставим образно. Графиките по-долу демонстрират изменението на потребителските цени спрямо предходния месец. Предимството на този метод е, че неочаквани промени свързани със характерни събития (като приемане на нова валута) биха се записали незабавно в равнището на показателя от идващия месец. Например, едно внезапно повишаване на цените последвало приемането на еврото на 1-ви януари би трябвало да покаже доста повишаване на показателя на цените в края на януари по отношение на равнището му в края на декември. Ако пък такова повишаване е имало не тъкмо сега на отпечатването на новите цени в евро при смяната на 1-ви януари, а в предходните 2-3 месеца или пък последователно повишаване през идващите 2-3 месеца, ние бихме видели това в равнището на показателя в интервала от септември миналата година до април в годината на приемането. Важно е да се означи, по този начин обсъжданите данни са повлияни от сезонни фактори. Например, цените през януари нормално са малко по-ниски от декември поради разпродажби и промоции след коледните празници. Въпреки това, значително повишаване на цените обвързвано с влизането в Еврозоната би трябвало да се записва незабавно посредством месечно повишаване на показателя на цените през януари. Осем страни са задоволително огромна численост, с цел да можем да създадем смислени статистически изводи. Ето какво демонстрират числата за месечната смяна на показателя на потребителските цени във всяка от осемте страни:

Словения 2007 година:

Януари демонстрира спад на показателя на цените. Тоест, цените в месеца след приемането на еврото в Словения са по-ниски от тези преди да се одобри с о.65%. Месеците преди и след датата на прехода демонстрират относително постоянни стойности вариращи от -1% до +1% месечно. Словенският опит не демонстрира никакъв резултат на повишаване обвързван с приемането на еврото.

Малта 2008 година:

И тук месец януари (през който цените минават в евро) демонстрира дребен спад, а интервалът преди и след не се характеризира със основни промени. Според статистическите данни, всичко минава без разтърсвания.

Кипър 2008 година:

Заключенията са идентични с тези на предходните три страни. Януари записва спад на цените на месечна база след въвеждане на еврото.

Словакия 2009 година:

В Словакия през януари 2009 цените се повишават с 0.4% по отношение на равнището им от декември. Промяната обаче освен е доста дребна, само че и наподобява напълно съизмерима с предходните месеци, тъй че е мъчно да се откри статистически мотив за резултат на приемане на еврото този месец.

Естония 2011 година:

Януари е единственият месец с негативен растеж на цените през обсъждания интервал в Естония. Останалите месеци не демонстрират някаква наклонност, която би могла да се свърже с новата валута.

Латвия 2014 година:

Латвия е единствената страна, в която месецът на приемане на еврото съответствува с най-високия растеж на цените за обсъждания интервал. Все отново би трябвало да се означи, че растежът е 0.6% по отношение на предходния месец, тъй че и тук в никой случай не може да се приказва за „ фрапантно “ повишаване.

Литва 2015 година:

В Литва приемането на еврото е обвързван със спад на цените през януари и февруари (спрямо предходните месеци).

Хърватия 2023:

Хърватия е най-скорошният образец на страна въвела еврото за своя национална валута. Въпреки занимателните (а и по-скоро плашещи в сравнение с забавни) истории от сервитьори в Дубровник, бензинджии в Загреб и пенсионери от Сплит за стремително повишаване на всички цени за сметка на бедния консуматор, статистиката не демонстрира нищо извънредно през януари и февруари, а март наподобява се връща към равнищата от предходната година.

В умозаключение, формалните статистически данни за страните на Европейския съюз приели еврото за своя национална валута не демонстрират каквито и да било необикновени промени в равнището на потребителските цени в интервала директно преди и директно след деня на приемане. На база на тези обстоятелства, разказите за фрапантно покачване на цените са изцяло несъстоятелни и могат да се охарактеризират или като израз на субективни страхове или съзнателно заблуждаване на необятната аудитория. Разбира се, тези стопански данни не изчерпват дебата ЗА или ПРОТИВ, само че изрично потвърждават, че опасенията за инфлационна серпантина не се поддържат от опита на нито една от страните минали по този път. Това са обстоятелствата и те са такива, каквито са. /БГНЕС

----------

Живко Мутафов е български бизнесмен, живеещ от над 30 години в Съединени американски щати. Той е експерт по разрастващи се пазари и борсови вложения. Има магистърска степен по бизнес администрация от Университета на Южна Каролина. От 1996 година живее и работи в Сан Франциско. С негово подпомагане беше открита българска секция в централната библиотека на Сан Франциско, която съдържа български книги, свързани с литературата, културата и историческото минало на страната ни. Анализът на Живко Мутафов е написан особено за БГНЕС.