*Давид Гросман (Йерусалим, 25 януари 1954 г.) е световно известен

*Давид Гросман (Йерусалим, 25 януари 1954 г.) е международно прочут израелски публицист, притежател на десетки награди. Активен пацифист и бранител на човешките права. Няколко от неговите книги са преведени на български език. През 2017 година посети София за представянето на „ Един кон влезнал в бар “ в превод от иврит на Емилия Юлзари. Този текст е оповестен във Financial Times и препечатан, с позволение на създателя, от The Times of Israel. Преводът на български език е от журналиста Йосиф Давидов, който го е разгласил на стената си във Facebook.

Кои ще бъдем, когато възкръснем от пепелта? Способни ли сме да разберем, че това, което се случи тук, е прекомерно голямо и прекомерно извънредно, с цел да бъде обсъждано през остарели парадигми?

Около 1000 цивилни убити, повече от 3000 души ранени, 200 души взети за заложници. Всеки оживял е чудодейна история за съобразителност и смелост. Безброй чудеса, безчет прояви на подвиг и всеотдайност на бойци и цивилни.

Гледам лицата на хората и виждам потрес. Изтръпване. Сърцата ни са натежали от непрекъснат товар. Отново и още веднъж си споделяме: това е призрачен сън. Кошмар без съпоставяне. Няма думи, с които да го опиша. Няма думи, които да го съдържат.

Виждам и надълбоко възприятие за изменничество. Предателството на жителите от тяхното държавно управление – от премиера и разрушителната му коалиция. Предателство към всичко, което считаме за скъпо като жители и по-специално като жители на тази страна. Предателство към неговата формираща и обвързваща концепция. От най-ценния от всички контейнер - националният дом на еврейския народ - който е бил предаден на неговите водачи за отбрана и към който те е трябвало да се отнасят с страхопочитание. Но вместо това какво видяхме? Какво сме привикнали да виждаме, като че ли е неизбежно? Това, което видяхме, е цялостното занемаряване на страната в интерес на дребни, алчни стратегии и цинична, тесногръда, бълнуваща политика.

Случващото се в този момент, е съответната цена, която Израел заплаща за това, че е бил съблазняван години наред от корумпирано управление, което го караше да се спуска от неприятно към по-лошо; която ерозира нейните институции на закона и правораздаването, нейната войска, нейната просветителна система; която беше подготвена да я сложи в екзистенциална заплаха, с цел да резервира своя министър-председател отвън пандиза.

Само си помислете в този момент с какво си сътрудничихме години наред. Помислете за цялата сила, мисли и пари, които пропиляхме, с цел да гледаме Нетаняху и фамилията му да разиграват своите драми в жанр Чаушеску. Помислете за гротескните илюзии, които сътвориха за нашите невярващи очи.

През последните девет месеца милиони израелци излизаха по улиците всяка седмица, с цел да стачкуват против държавното управление и индивида отпред на кабинета. Това беше придвижване с голямо значение, опит Израел да се върне по пътя, назад към възвишената концепция в корените на неговото битие: основаване на дом за еврейския народ. И то не кой да е дом. Милиони израелци желаеха да изградят демократична, демократична, миролюбива страна, която почита вярата на всички хора. Но вместо да се вслуша в това, което протестното придвижване има да предложи, Нетаняху избра да го дискредитира, да го показа като изменник, да подбужда против него, да задълбочи омразата измежду неговите хрумвания. И се възползваше от всяка опция, с цел да съобщи какъв брой всесилен е Израел, какъв брой съдбоносен и на първо място - какъв брой добре е квалифициран да се изправи против всяка опасност.

Кажете това на родителите, полудели от тъга, на бебето, захвърлено край пътя. Кажете това на заложниците. Кажете го на хората, които са дали своят вот за вас. Кажете го на 80-те пробива в най-модерната гранична ограда в света.

Но не се заблуждавайте и не бъркайте: с целия яд против Нетаняху и неговите хора и политиката му, ужасът от последните няколко дни не беше породен от Израел. Беше дело на Хамас. Окупацията е закононарушение, само че да гръмнеш невъзмутимо стотици цивилни - деца и родители, възрастни и заболели - това е по-тежко закононарушение. Дори в йерархията на злото има „ класиране “. Има канара на тежест, която здравият разсъдък и естествените инстинкти могат да разпознават. И когато видите окървавената пръст на мястото на музикалния фестивал, когато видите терористи от Хамас на мотоциклети да преследват млади купонджии, някои от които към момента танцуващи, без да осъзнават какво се случва …

Не знам дали хората на Хамас могат да бъдат наричани „ животни “, само че те безспорно са изгубили своята човещина.

Преживяваме тези нощи и дни като сомнамбули. Опитвайки се да устоим на изкушението да гледаме ужасяващите клипове и да слушаме слуховете. Усещане на страха, проникващ измежду тези, които за първи път от 50 години - след войната на Йом Кипур - изпитват ужасяващата вероятност за проваляне.

Кои ще бъдем, когато възкръснем от пепелта и влезем още веднъж в живота си? Когато надълбоко почувстваме болката от думите на писателя Хаим Гури, написани по време на арабско-израелската война от 1948 година: „ Колко доста са тези, които към този момент не са с нас. “ Кои ще бъдем и какви човешки същества ще бъдем, откакто осмислим това, което сме видели? Откъде ще стартираме след унищожаването и загубата на толкоз доста неща, в които сме вярвали и на които се доверявахме?

Ако мога да си разреша съмнение: Израел след войната ще бъде доста по-десен, враждебен и расистки. Наложената му война ще циментира най-екстремните, омразни стандарти и предубеждения, които рамкират - и ще продължат да рамкират още по-здраво - израелската еднаквост. И тази еднаквост занапред нататък също ще въплъщава контузията от октомври 2023 година, както и поляризацията, вътрешния раздор.

Възможно ли е това, което беше изгубено – или спряно за неопределен срок – на 7 октомври да е нищожният късмет за същински разговор, за фактически приемане на всяка от нациите съществуването на другата? И какво споделят в този момент тези, които размахваха неуместното разбиране за „ двунационална страна “? Израел и Палестина, две народи, деформирани и покварени от безкрайна война, които даже не могат да бъдат братовчеди - някой към момента има вяра ли, че те могат да бъдат сиамски близнаци? Ще би трябвало да минат доста години без война, преди даже да се намерения за разбиране и излекуване. Междувременно можем единствено да си представим размера на страха и омразата, които ще излязат на повърхността. Надявам се, апелирам се, на Западния бряг да има палестинци, които макар омразата си към Израел — техния окупатор — да се отвърнат, без значение дали посредством дейности или думи, от това, което са създали техните сънародници. Като израелец нямам право да им пропагандирам или да им споделям какво да вършат. Но като човешко създание имам право — и обвързване — да изисквам от тях хуманно и морално държание.

Към края на предишния месец водачите на Съединените щати, Израел и Саудитска Арабия приказваха въодушевено за спокойно съглашение сред Израел и саудитите, което да се основава на споразуменията за нормализиране на връзките на Израел с Мароко и Обединените арабски емирства. Палестинците съвсем не участват в тези съглашения. Нетаняху, нахален и излъчващ самочувствие, съумя, по думите му, да прекъсне връзката сред палестинския проблем и връзките на Израел с арабските страни.

Израелско-саудитското съглашение не е обвързвано със събитията от „ Черната събота “ сред Газа и Израел. Мирът, който би основало, е мир на богатите. Това е опит да се загърби сърцевината на спора. Последните няколко дни потвърдиха, че е невероятно да се стартира разрешаването на близкоизточната покруса, без да се предложи решение, което да облекчи страданието на палестинците.

Способни ли сме да се отърсим от изтърканите формули и да разберем, че това, което се случи тук, е прекомерно грандиозно и прекомерно извънредно, с цел да бъде обсъждано през остарели парадигми? Дори държанието на Израел и неговите закононарушения в окупираните територии в продължение на 56 години не могат да оправдаят или смекчат това, което беше разкрито: дълбочината на омразата към Израел, мъчителното схващане, че ние, израелците, постоянно ще би трябвало да живеем тук в нараснала зоркост и непрекъсната подготвеност за война. В непрекъснат блян да бъдем по едно и също време Атина и Спарта. И едно фундаментално подозрение, че в миналото ще можем да водим естествен, свободен живот, безграничен от закани и паники. Стабилен, сигурен живот. Живот, който е дом.