Да си спомним за КОВИД…с ДОБРО!
Датата е 8-ми март, непредсказуемият „ женски месец “, годината 2020-огледалните числа „ предвещаващи “ нещо положително, съгласно вярващите в астрономията. И датата и годината несъмнено демонстрираха едно …непредсказуемото „ положително “ в България пристигна! И то със страшна мощ и страх…
В края на 2019 година в китайския град Ухан храта започнаха всеобщо да се заразяват, разболяват и умират от нов и незнаен до оня миг вирус SARS-CoV-2 или другояче казано „ КОВИД “.
Коронавируса, който прекатурна света.
В новинарските излъчвания всекидневно се отброяваше статистиката на брой болни в Китай, които мнозина пренебрегваха, тъй като максимата “ Къде е Китай, къде сме ние “ важеше с цялостна мощ или другояче казано всеки си гледаше в „ паничката “ самичък.
Но ето, че на 8-ми март 2020 година „ Негово величество “ КОВИД пристигна и в България.
Колкото и да беше одобряван несериозно и с подигравка, той остави трайна диря в живота на българите.
Без да влизаме в детайлности и да се връщаме обратно в предишното, няма по какъв начин за жалост да не си спомним, че доста от нас изгубиха близки хора.
Няма по какъв начин обаче, да не споменем, че има и нещо за което би трябвало да сме признателни на КОВИД…
Той ни напомни и научи какво е да сме положителни, съпричастни, и най-важното да ЦЕНИМ околните хора до нас.
Пет години, откакто пандемията ни затвори и „ отвори “ очите ни, може да си спомним с малко положително за неприятния КОВИД.
Останахме сами с околните си, чувахме фантазиите им, проблемитe, желанията, тъгата, терзанията. Неща, които в забързаното всекидневие всеки един от нас изпуска.
Най-вероятно не е била нужна маска с цел да желаете да видите усмивката и хубостта на индивида до вас, само че, КОВИД съумя да го направи.
Блазе им и на тези, които избягаха. От шума, свадите на съседите и мръсния въздух и бяха затворени някъде надалеч от вкъщи, само че покрай природата.
Сега не можем да се доредим да стигнем в планината, тъй като всички разбрахме какво е свободата.
Колкото и неприятна да е била пандемията за мнозина, ще Ви успокои, че обратно в годините е имало и по-зле от нас.
Най-лошите пандемии в човешката история и „ Смъртоносни такси “
Пандемия от ХИВ/СПИН през 2005-2012 година. Тя е открита за първи път в Демократична република Конго през 1976 година, лиши над 36 милиона живота от 1981 г.
Грипна пандемия през 1918 година със смъртност 20-50 милиона мъртви. Известна като най-смъртоносната грипна пандемия, тя е ориентирана най-вече към млади, здрави възрастни, което води до десетки милиони смъртни случаи по света.
Грипната пандемия от 1968 година, известна като „ Хонконгски грип “, е породена от варианта H3N2 грип A. Той се популяризира бързо по целия свят, което води до над милион смъртни случаи, макар че има относително ниска смъртност спрямо други пандемии.
Азиатски грип през 1956-1958 година с близа 2 милиона мъртви. В продължение на две години той се популяризира на голям брой континенти, убивайки почти 2 милиона души, в това число близо 70 000 в Съединените щати.
Пандемия от холера през 1910-1911 година. Произхождаща от Индия, тази холера убива над 800 000 души.
Грипна пандемия през 1889-1890 година с близо 1 милион умряли. Наречена „ съветски грип “, тази пандемия се популяризира бързо заради повишаването на градското население в края на 19 век.
Една от най-опустошителните пандемии в историята, Черната гибел заличава до 200 милиона души в Европа, Азия и Африка, публикувани от бълхи върху плъхове.
Антонинска чума 165 пр.н.е.с 5 милиона починали. Антонинската чума, евентуално едра шарка или морбили, се популяризира в Римската империя, убивайки към 5 милиона души и доста отслабва римската войска. Точната му причина остава незнайна.
Да, постоянно има нещо по-лошо, което чакаме да ни се случи.
Не би трябвало да забравяме, че „ нещата, които ни убиват ни вършат по мощни “. Важно е да има хора до нас, с които ЗАЕДНО да преминем през неприятното.
Ето за какво, SafeNews си разрешава да ви даде съвет „ търсете във всяко зло и положително “!
Автор: Петя Стефанова
Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News




