Дърленски: До 2050 г. всяко второ дете в „индустриализирания свят” ще е с атопичен дерматит
Дърленски: До 2050 година всяко второ дете в „ индустриализирания свят ” ще е с атопичен дерматит
Заболелите от атопичен дерматит непрестанно нарастват. През 2050 година се чака всяко второ дете в „ индустриализирания свят ” да се ражда с една или друга форма на атопия. Това е едно извънредно тежко заболяване, което все още периодичност му в детската популация е сред 10 и 30%. Над 70% от пациентите съумяват да израснат това заболяване.
Това сподели при представянето на 10-ото юбилейно издание на Националната акция за диагностика и профилактика на кожните алергични болести, доцент доктор Развигор Дърленски, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Секретарят на секцията по Дерматоалергология към Българското дерматологично сдружение, добави, че пациентите с атопичен дерматит могат да развият всевъзможни алергии, отвън тези към полените и акарите. „ Атопичният дерматит е едно заболяване, за което има какво да се направи. Не бих го нарекъл неличимо, тъй като има % на израстване, а най-новите данни демонстрират, че в случай че стартираме приложението на емолиенти – субстанции които хидратират и възвръщат кожната преграда, без да имат лекарствени субстанции в тях. Ако стартираме приложението им незабавно след раждането на деца,при които има фамилна обремененост рискът да развият атопични признаци понижават с 50%. ”, изясни кожният лекар.
Той разкри, че в последните години се следи така наречен „ кортикофобия ”, което значи боязън от лекуване с кортикостероиди. Докторът се базира на лично проучване, в което от 100 майки на деца с атопичен дерматит, над 60 се опасяват да стартират такова лекуване. Според него най-честата причина е рискът от странични резултати, медииният боязън и лекаря, който не постоянно коментира какви могат да са следствията. Положителното в тази ситуация е, че има разновидности за лекуване и без кортикостероиди, акцентира доцент Дърленски. Д-р Вероника Гинчева, съобщи че акрилатите също могат да провокират алергична реакция. Такава субстанция има в лепилата, боите, смолите, платовете и стъклопроизводството. През 1970 година е намерено, че те могат да построяват стабилната конструкция на маникюра и са въведени в производството на гел лакове, от които може да се развие контактен алергичен дерматит.
Д-р Гинчева добави още, че известният пластелин „ Слайм ”, който е бил цялостен шлагер измежду децата през 2017 година предизвика доста алергии.
„ Най-честата форма, която срещаме в всекидневието си е контактен дерматит, който визира даже и новородени бебета. При тях откриваме увреда на епидермиса от дразнещите вещества и клинично се появява до първите няколко часа след контакта. Алергичният контактен дерматит е втори по периодичност. Той се среща при към 20% в общата популация като във възрастовите групи е от 13-24% при децата и сред 33 и 64% за възрастните пациенти. Описани са над 87 000 химични вещества, които се намират в околната среда, от които 3700 са евентуално рискови контактни алергени ”, обясни доцент Здравка Демерджиева, която показа проучване, извършено измежду 153 деца на възраст от 0 до 18 година
Данните от него демонстрират, че от изследваните деца по-алергични са девойките. Именно по тази причина, с цел да знаем към какво сме алергични в интервала от 12 до 14 ноември в София, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Варна и Русе ще се вършат безвъзмездни проби за алергии. За първи път такива проби ще се вършат и във Варна, само че от 3 декември, разгласи доцент Жана Казанджиева, която е кожен лекар в Александровска болница и координатор на акцията и ръководител на секцията по Дерматоалергология към БДД.
„ Тестовете се организират с поддръжката на Европейската академия по дерматология и венерология. Кампанията е съсредоточена в нещата, които липсват в дадена страна. В България липсва тестуване, покрито от здравната каса. Ние вършим тази подмяна и даваме опция на нашите пациенти да получат безвъзмездна консултация тестуване когато страдат от кожна алергия ”, съобщи доцент Казанджиева.
Според статистиката над 150 млн. европейци страдат от хронични алергични болести и прогнозите са, че през 2025 година половината от европейците ще имат някакви алергични проблеми като алергичен ринит, алергичен конюктивит, бронхиална астма, а от кожните болести – екзема, атопичени дерматит и уртикария, от която от ден на ден хора страдат. /БГНЕС
Заболелите от атопичен дерматит непрестанно нарастват. През 2050 година се чака всяко второ дете в „ индустриализирания свят ” да се ражда с една или друга форма на атопия. Това е едно извънредно тежко заболяване, което все още периодичност му в детската популация е сред 10 и 30%. Над 70% от пациентите съумяват да израснат това заболяване.
Това сподели при представянето на 10-ото юбилейно издание на Националната акция за диагностика и профилактика на кожните алергични болести, доцент доктор Развигор Дърленски, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Секретарят на секцията по Дерматоалергология към Българското дерматологично сдружение, добави, че пациентите с атопичен дерматит могат да развият всевъзможни алергии, отвън тези към полените и акарите. „ Атопичният дерматит е едно заболяване, за което има какво да се направи. Не бих го нарекъл неличимо, тъй като има % на израстване, а най-новите данни демонстрират, че в случай че стартираме приложението на емолиенти – субстанции които хидратират и възвръщат кожната преграда, без да имат лекарствени субстанции в тях. Ако стартираме приложението им незабавно след раждането на деца,при които има фамилна обремененост рискът да развият атопични признаци понижават с 50%. ”, изясни кожният лекар.
Той разкри, че в последните години се следи така наречен „ кортикофобия ”, което значи боязън от лекуване с кортикостероиди. Докторът се базира на лично проучване, в което от 100 майки на деца с атопичен дерматит, над 60 се опасяват да стартират такова лекуване. Според него най-честата причина е рискът от странични резултати, медииният боязън и лекаря, който не постоянно коментира какви могат да са следствията. Положителното в тази ситуация е, че има разновидности за лекуване и без кортикостероиди, акцентира доцент Дърленски. Д-р Вероника Гинчева, съобщи че акрилатите също могат да провокират алергична реакция. Такава субстанция има в лепилата, боите, смолите, платовете и стъклопроизводството. През 1970 година е намерено, че те могат да построяват стабилната конструкция на маникюра и са въведени в производството на гел лакове, от които може да се развие контактен алергичен дерматит.
Д-р Гинчева добави още, че известният пластелин „ Слайм ”, който е бил цялостен шлагер измежду децата през 2017 година предизвика доста алергии.
„ Най-честата форма, която срещаме в всекидневието си е контактен дерматит, който визира даже и новородени бебета. При тях откриваме увреда на епидермиса от дразнещите вещества и клинично се появява до първите няколко часа след контакта. Алергичният контактен дерматит е втори по периодичност. Той се среща при към 20% в общата популация като във възрастовите групи е от 13-24% при децата и сред 33 и 64% за възрастните пациенти. Описани са над 87 000 химични вещества, които се намират в околната среда, от които 3700 са евентуално рискови контактни алергени ”, обясни доцент Здравка Демерджиева, която показа проучване, извършено измежду 153 деца на възраст от 0 до 18 година
Данните от него демонстрират, че от изследваните деца по-алергични са девойките. Именно по тази причина, с цел да знаем към какво сме алергични в интервала от 12 до 14 ноември в София, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Варна и Русе ще се вършат безвъзмездни проби за алергии. За първи път такива проби ще се вършат и във Варна, само че от 3 декември, разгласи доцент Жана Казанджиева, която е кожен лекар в Александровска болница и координатор на акцията и ръководител на секцията по Дерматоалергология към БДД.
„ Тестовете се организират с поддръжката на Европейската академия по дерматология и венерология. Кампанията е съсредоточена в нещата, които липсват в дадена страна. В България липсва тестуване, покрито от здравната каса. Ние вършим тази подмяна и даваме опция на нашите пациенти да получат безвъзмездна консултация тестуване когато страдат от кожна алергия ”, съобщи доцент Казанджиева.
Според статистиката над 150 млн. европейци страдат от хронични алергични болести и прогнозите са, че през 2025 година половината от европейците ще имат някакви алергични проблеми като алергичен ринит, алергичен конюктивит, бронхиална астма, а от кожните болести – екзема, атопичени дерматит и уртикария, от която от ден на ден хора страдат. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ