Бизнесът в България инвестира в наука повече от държавата
Държавното финансиране за научноизследователска активност в България е незадоволително - то е в границите на към 0,25% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, макар поетите задължения в Националната тактика за развиване на научните проучвания да доближи 0,50% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година и 0,70% през 2022 година Това се показва в Годишния отчет за положението и развиването на научните проучвания в научните организации и висшите учебни заведения през 2021 година, признат от държавното управление, оповестиха от държавния пресцентър и представени от БГНЕС.
Бизнесът влага повече от страната, само че частното финансиране е за приложни проучвания и пробно развиване и 95% от средствата, декларирани от национални предприятия като разноски за просвета, остават в предприятията и не обезпечават средства за фундаментални проучвания. Също по този начин не престават да се задълбочават фрагментацията във и сред главните научноизследователски организации, застаряването и постепенната загуба на човешки запаси и неефективното ръководство и потребление на резултатите в посока комерсиализацията им.
В отчета се показва, че е нужен нов Закон за поощряване на научните проучвания и нововъведения, който да сътвори по-благоприятни условия за повишение качеството на научната система, както и за осъвременяване на методите за финансиране на научните проучвания. С него ще се регламентира и въвеждането на отворен достъп до научна информация и научни данни, ще се построи и български облак за отворена просвета.
Въпреки провокациите, пред които е изправена системата, отчетът отбелязва и огромния триумф за България в интернационално отношение - приемането на кандидатурата ни за приемане на статут на „ участник “ в Комитета за научна и софтуерна политика на Организацията за икономическо съдействие и развиване. По този метод България по едно и също време затвърди желанието си за присъединение към Организацията за икономическо сътрудничество и раз и пое ангажимент да се придържа към задачите, практиките и високите стандарти на Комитета, прилагани от страните членки, и получили самопризнание за полаганите старания.
Бизнесът влага повече от страната, само че частното финансиране е за приложни проучвания и пробно развиване и 95% от средствата, декларирани от национални предприятия като разноски за просвета, остават в предприятията и не обезпечават средства за фундаментални проучвания. Също по този начин не престават да се задълбочават фрагментацията във и сред главните научноизследователски организации, застаряването и постепенната загуба на човешки запаси и неефективното ръководство и потребление на резултатите в посока комерсиализацията им.
В отчета се показва, че е нужен нов Закон за поощряване на научните проучвания и нововъведения, който да сътвори по-благоприятни условия за повишение качеството на научната система, както и за осъвременяване на методите за финансиране на научните проучвания. С него ще се регламентира и въвеждането на отворен достъп до научна информация и научни данни, ще се построи и български облак за отворена просвета.
Въпреки провокациите, пред които е изправена системата, отчетът отбелязва и огромния триумф за България в интернационално отношение - приемането на кандидатурата ни за приемане на статут на „ участник “ в Комитета за научна и софтуерна политика на Организацията за икономическо съдействие и развиване. По този метод България по едно и също време затвърди желанието си за присъединение към Организацията за икономическо сътрудничество и раз и пое ангажимент да се придържа към задачите, практиките и високите стандарти на Комитета, прилагани от страните членки, и получили самопризнание за полаганите старания.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ