Ето какви са мотивите на президента Радев да наложи вето върху безумния закон на ГЕРБ за цензура и защита на личните данни и името на убийците и изнасилвачите
Държавният глава упражни пълномощието си и върна за ново разискване в Народното събрание разпоредбa от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбрана на персоналните данни с възражения против откритите с § 26 критерии при обработването на персонални данни за журналистически цели и за задачите на академичното, художественото или литературното изложение, оповестиха от правителстваната пресслужба.
Президентът акцентира, че европейският правилник, който е причина за признатите промени, изисква страните членки на Европейски Съюз посредством закон да реализират сдобряване на правото на отбрана на персоналните данни с правото на изложение и информация. Едновременно с това обаче регламентът не съдържа, нито предлага да има превес и превъзходство в упражняването на едното право над другото, т.е. отбраната на персоналните данни да е за сметка на свободата на изложение и информация.
С дефинираните 10 критерии, по които публицист, теоретичен служащ и публицист следва да преценя и да потвърждава, че е употребявал правомерно персонални данни, се основава ненужна свръхрегулация. Изискването да се извършват тези критерии, даже и поотделно, съставлява ограничаване. То визира същностното ядро на свободата на изложение и информация като главно право, прието още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от наличие и неговото практикуване губи смисъл.
Според президента не е реализирано нужното равновесие и наредбата с 10-те критерии се явява несъразмерна, небалансирана мярка. Свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция сред отбраната на персоналните данни и свободата на изложение и информация, води до мощно наклоняване на везните в интерес на правото на отбрана на персоналните данни като „ се жертва “ свободата на изложение и информация. Така под формата на критерии за пропорционалност със отбраната на персоналните данни се прикриват законови ограничавания на съществени конституционни свободи.
Пълен текст на Мотивите за налагане на несъгласие върху наредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбрана на персоналните данни:
М О Т И В И
за връщане за ново разискване в Народното събрание на наредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбрана на персоналните данни, приет от 44-то Народно заседание на 24 януари 2019 година
Уважаеми народни представители,
Споделям главната цел на измененията, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за отбрана на персоналните данни (ЗИД ЗЗЛД) – обезпечаване на ефикасното използване на новата правна рамка на Европейския съюз в региона на отбраната на персоналните данни. Без подозрение, същото включва и ограничения за използване на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година по отношение на отбраната на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни и по отношение на свободното придвижване на такива данни и за анулация на Директива 95/46/ЕО (Общ правилник по отношение на отбраната на данните).
Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламентът) в част от наредбите си има черти на инструкция и всяка от страните членки е длъжна да предприеме дейности за реализирането на заложените в тези разпореждания цели. Така член 85, пар. 1 от Регламента планува страните членки да сдобряват (от англ. reconcile – сдобрявам, координирам, сдобрявам) със закон правото на отбрана на персоналните данни с правото на независимост на изложение и информация, в това число при обработването за журналистически цели и за задачите на академичното, художественото или литературното изложение. Подкрепям напълно метода в член 85 от Регламента. Като страна членка на Европейския съюз България се употребява от тази рамка за реализиране на баланс сред двете права посредством законови средства и механизми, които счете за подобаващи. В този смисъл е и основание 153 от Регламента.
Основното състояние в член 85, пар. 1 от Регламента по отношение на мечтаното сдобряване на двете права е възпроизведено в член 25з, алинея 1 от ЗИД ЗЗЛД. В алинея 2 на член 25з законодателят е приложил характерен метод – подредил е в 10 точки критерии, по които публицист, теоретичен служащ и публицист в своята работа следва да преценя и вероятно да потвърждава дали и до каква степен е реализиран салдото сред свободата на изложение и информация, от една страна, и отбраната на персоналните данни, от друга.Ще се преценя естеството на персоналните данни и събитията, при които е добита информацията. Ще се регистрира въздействието върху персоналния живот на засегнатите хора, което слага под въпрос функционалността и предназначението на проверяващата публицистика. Ще се преценя и публичният интерес, както и дали данните са за лица, заемащи висши обществени длъжности, т.е. политици, магистрати и други Ще се преценява и дали информацията е за лица, които „ заради естеството на своята активност ” имат „ по-занижена отбрана на персоналната си цялост или чиито дейности имат въздействие върху обществото ”, без да се дава ясна формулировка кой попада в този кръг.
Заслужава да се означи, че самият Регламент не съдържа подобен лист с критерии или нещо сходно. Очевидна е легитимността на преследваната от законодателя и вменената от Регламента цел да бъде открит законов път за помиряването на двете жизненоважни за жителите съществени права. Но способът, който законодателят е приложил, провокира основателни възражения. Помиряването в член 85 на Регламента е планувано за права, прогласени в Хартата на главните права на Европейския съюз – правото на отбрана на персоналните данни (чл. 8) и свободата на изложение на мнение и информация (чл. 11). Съдържанието на т. 1-9 от член 25з, алинея 2 от ЗИД ЗЗЛД оставя усещане, че посочването на критериите е изчерпателно. Точка 10 обаче съдържа „ други условия, относими към съответния случай “ и опровергава това усещане, като отваря необятно вратата за разнообразни условия, които медията-администратор, ученият и писателят в своята работа следва да преценява, а по-късно и да потвърждава. Законодателят в един миг е осъзнал, че опитът а priori да се фиксират критерии за сдобряване, е жертван на крах. Показателно за това е, че създаващото усещане за пълнота изброяване по член 25з, алинея 2 от ЗИД ЗЗЛД приключва с общата дефиниция на точка 10. Демонстрираната неуверена позиция е източник на вътрешна несъгласуваност в законовата уредба в прорез с условията за поредност и предвидимост.
Ролята на българския законодател в процеса на реализиране задачите на Регламента е да сътвори подобаваща нормативна среда, която да направи допустимо уравновесяването на отбраната на персоналните данни и свободата на изложение и информация. Самият баланс обаче постоянно е съответна големина, която допуска гъвкава самостоятелна преценка, съобразена с особеностите на всеки обособен случай. В този смисъл свръхрегулацията не способства за реализиране на мечтаното равновесие и парадоксално се явява несъразмерна, небалансирана мярка. Тя затиска и задушава главните права в разгръщането на техния капацитет. В случая свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция или колизия на тези две права, резултира в мощно наклоняване на везните в интерес на правото на отбрана на персоналните данни, като „ се жертва “ свободата на изложение и информация. Търсеният баланс е убегнал на законодателя, защото стремежът да се даде подготвена нереална формула за уравновесена преценка не сдобрява, а генерира в допълнение напрежение сред отбраната на персоналните данни и свободата на изложение и информация.
Подобна уредба не е в услуга и на конституционното обвързване да се обезпечи свободно от държавна интервенция пространство за разрастване на личността (чл. 4, алинея 2 от Конституцията). Това, несъмнено, не изключва регулация, без която страната не би могла да се погрижи положително за правата. Въпросът е за мярата, защото всяка регулация, когато е допълнително, е отричане на същността на персоналните съществени права, която е защита против навлизането на обществената власт в непокътнатата персонална сфера (Решение № 2 от 2006 година на Конституционния съд).
Свободата на изложение на мнение и информация, както и правото на отбрана на персоналните данни, са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова страна. Като главно право свободата да се показват отзиви е провъзгласена както в член 39, алинея 1 от Конституцията, по този начин и в член 19 от Всеобщата декларация за правата на индивида, член 10, алинея 1 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи и член 11 от Хартата на главните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 година, изразяването на мнение е израз на свободата на разбиране и е преди всичко самостоятелно право на личността, което Конституцията дава на " всеки ". Всеки има право да търси, получава и популяризира информация (чл. 41 от Конституцията). Що се отнася до правото на отбрана на персоналните данни, то е належащо проявяване на неприкосновеността на персоналната сфера на индивида, провъзгласена в член 32-34 от Конституцията, член 8 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи и член 12 от Всеобщата декларация за правата на индивида. Съгласно член 8, пар. 1 от Хартата на главните права на Европейския съюз всеки има право на отбрана на неговите персонални данни.
Както бе посочено, в член 85, пар. 1 от Регламента категорично се повелява на страните членки на Европейския съюз посредством закон да реализират сдобряване на правото на отбрана на персоналните данни с правото на изложение и информация, включително при работата на публицисти, писатели и учени. В Регламента обаче не се съдържа, нито се предлага като кардинално състояние да има превес и превъзходство в упражняването на едното право над другото, т.е. отбраната на персоналните данни в избрани хипотези да е за сметка на свободата на изложение и информация. Регламентът планува салдото да се реализира чрез необятен боеприпас от законови механизми, а признатият закон не съдържа задоволително гаранции, че едното право няма да е за сметка на другото, изключително когато залогът е свободата на словото.
Налага се изводът, че възприетият законодателен метод с изброяване на критериите по член 25з, алинея 2, от които т. 10 обезсмисля посочването на предходните, не реализира предписаното координиране сред двете конкуриращи се съществени права, като несъразмерно лимитира упражняването на свободата на изложение и информация. Принципно състояние, спазвано при превъзмогване на конкуренция или колизия на главните права, включително в практиката на българския Конституционен съд (Решение № 3 от 2002 г.), е тяхното балансиране да се прави по най-щадящ метод. В случая условието да се извършват написаните в 10-те точки критерии, даже и поотделно, съставлява ограничаване, което визира същностното ядро на свободата на изложение и информация като главно право, прието още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от наличие и неговото практикуване губи смисъл. Конституционната процедура възразява кардинално по отношение на подобен метод (Решение № 15 от 2010 г.), който се отклонява същностно от откритите начала и стандарти на актуалната народна власт, и е неприемлив.
Вероятно с по този начин въведените критерии се е целяло „ улеснение “ на надзорния орган, съдилищата и даже на лицата, които обработват персонални данни, като се сътвори предвидимост и сигурност при преценката за правомерност на обработването на данни. Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за пропорционалност на отбраната на персоналните данни се прикриват законови ограничавания на съществени конституционни свободи. Реалният публичен резултат от по този начин законово регламентирания лист би рефлектирал върху титулярите на свободата на изложение на мнение и информация, без значение дали държанието им ще бъде предмет на административно или правосъдно произвеждане. Това би направило държанието на журналиста, писателя и учения прекомерно предвидимо и предстоящо евентуално съгласно закона, само че не постоянно в полза на истината. В последна сметка пострадало от възприетото законодателно позволение ще бъде цялото общество. Неслучайно в своята процедура Конституционният съд е откроил смисъла на правото свободно да се показва мнение като един от фундаменталните правила, върху които се гради всяко демократично общество и като главно изискване за неговия прогрес и за развиването на всеки човек (Решение № 7 от 1996 г.).
Очаквам Народното събрание да извърши конституционното си обвързване и задълбочено да организира ново разискване, което в този случай е изключително значимо. Не единствено тъй като се отнася до салдото сред две съществени права, само че и тъй като би трябвало да се разсеят подозренията, че европейското законодателство се употребява като фасада за пробутване на неприемливи ограничения, които ерозират доверието на българските жители в европейските полезности.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 26 по отношение на член 25з, алинея 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбрана на персоналните данни, признат от 44-то Народно заседание на 24 януари 2019 година
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Президентът акцентира, че европейският правилник, който е причина за признатите промени, изисква страните членки на Европейски Съюз посредством закон да реализират сдобряване на правото на отбрана на персоналните данни с правото на изложение и информация. Едновременно с това обаче регламентът не съдържа, нито предлага да има превес и превъзходство в упражняването на едното право над другото, т.е. отбраната на персоналните данни да е за сметка на свободата на изложение и информация.
С дефинираните 10 критерии, по които публицист, теоретичен служащ и публицист следва да преценя и да потвърждава, че е употребявал правомерно персонални данни, се основава ненужна свръхрегулация. Изискването да се извършват тези критерии, даже и поотделно, съставлява ограничаване. То визира същностното ядро на свободата на изложение и информация като главно право, прието още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от наличие и неговото практикуване губи смисъл.
Според президента не е реализирано нужното равновесие и наредбата с 10-те критерии се явява несъразмерна, небалансирана мярка. Свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция сред отбраната на персоналните данни и свободата на изложение и информация, води до мощно наклоняване на везните в интерес на правото на отбрана на персоналните данни като „ се жертва “ свободата на изложение и информация. Така под формата на критерии за пропорционалност със отбраната на персоналните данни се прикриват законови ограничавания на съществени конституционни свободи.
Пълен текст на Мотивите за налагане на несъгласие върху наредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбрана на персоналните данни:
М О Т И В И
за връщане за ново разискване в Народното събрание на наредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбрана на персоналните данни, приет от 44-то Народно заседание на 24 януари 2019 година
Уважаеми народни представители,
Споделям главната цел на измененията, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за отбрана на персоналните данни (ЗИД ЗЗЛД) – обезпечаване на ефикасното използване на новата правна рамка на Европейския съюз в региона на отбраната на персоналните данни. Без подозрение, същото включва и ограничения за използване на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година по отношение на отбраната на физическите лица по отношение на обработването на персонални данни и по отношение на свободното придвижване на такива данни и за анулация на Директива 95/46/ЕО (Общ правилник по отношение на отбраната на данните).
Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламентът) в част от наредбите си има черти на инструкция и всяка от страните членки е длъжна да предприеме дейности за реализирането на заложените в тези разпореждания цели. Така член 85, пар. 1 от Регламента планува страните членки да сдобряват (от англ. reconcile – сдобрявам, координирам, сдобрявам) със закон правото на отбрана на персоналните данни с правото на независимост на изложение и информация, в това число при обработването за журналистически цели и за задачите на академичното, художественото или литературното изложение. Подкрепям напълно метода в член 85 от Регламента. Като страна членка на Европейския съюз България се употребява от тази рамка за реализиране на баланс сред двете права посредством законови средства и механизми, които счете за подобаващи. В този смисъл е и основание 153 от Регламента.
Основното състояние в член 85, пар. 1 от Регламента по отношение на мечтаното сдобряване на двете права е възпроизведено в член 25з, алинея 1 от ЗИД ЗЗЛД. В алинея 2 на член 25з законодателят е приложил характерен метод – подредил е в 10 точки критерии, по които публицист, теоретичен служащ и публицист в своята работа следва да преценя и вероятно да потвърждава дали и до каква степен е реализиран салдото сред свободата на изложение и информация, от една страна, и отбраната на персоналните данни, от друга.Ще се преценя естеството на персоналните данни и събитията, при които е добита информацията. Ще се регистрира въздействието върху персоналния живот на засегнатите хора, което слага под въпрос функционалността и предназначението на проверяващата публицистика. Ще се преценя и публичният интерес, както и дали данните са за лица, заемащи висши обществени длъжности, т.е. политици, магистрати и други Ще се преценява и дали информацията е за лица, които „ заради естеството на своята активност ” имат „ по-занижена отбрана на персоналната си цялост или чиито дейности имат въздействие върху обществото ”, без да се дава ясна формулировка кой попада в този кръг.
Заслужава да се означи, че самият Регламент не съдържа подобен лист с критерии или нещо сходно. Очевидна е легитимността на преследваната от законодателя и вменената от Регламента цел да бъде открит законов път за помиряването на двете жизненоважни за жителите съществени права. Но способът, който законодателят е приложил, провокира основателни възражения. Помиряването в член 85 на Регламента е планувано за права, прогласени в Хартата на главните права на Европейския съюз – правото на отбрана на персоналните данни (чл. 8) и свободата на изложение на мнение и информация (чл. 11). Съдържанието на т. 1-9 от член 25з, алинея 2 от ЗИД ЗЗЛД оставя усещане, че посочването на критериите е изчерпателно. Точка 10 обаче съдържа „ други условия, относими към съответния случай “ и опровергава това усещане, като отваря необятно вратата за разнообразни условия, които медията-администратор, ученият и писателят в своята работа следва да преценява, а по-късно и да потвърждава. Законодателят в един миг е осъзнал, че опитът а priori да се фиксират критерии за сдобряване, е жертван на крах. Показателно за това е, че създаващото усещане за пълнота изброяване по член 25з, алинея 2 от ЗИД ЗЗЛД приключва с общата дефиниция на точка 10. Демонстрираната неуверена позиция е източник на вътрешна несъгласуваност в законовата уредба в прорез с условията за поредност и предвидимост.
Ролята на българския законодател в процеса на реализиране задачите на Регламента е да сътвори подобаваща нормативна среда, която да направи допустимо уравновесяването на отбраната на персоналните данни и свободата на изложение и информация. Самият баланс обаче постоянно е съответна големина, която допуска гъвкава самостоятелна преценка, съобразена с особеностите на всеки обособен случай. В този смисъл свръхрегулацията не способства за реализиране на мечтаното равновесие и парадоксално се явява несъразмерна, небалансирана мярка. Тя затиска и задушава главните права в разгръщането на техния капацитет. В случая свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция или колизия на тези две права, резултира в мощно наклоняване на везните в интерес на правото на отбрана на персоналните данни, като „ се жертва “ свободата на изложение и информация. Търсеният баланс е убегнал на законодателя, защото стремежът да се даде подготвена нереална формула за уравновесена преценка не сдобрява, а генерира в допълнение напрежение сред отбраната на персоналните данни и свободата на изложение и информация.
Подобна уредба не е в услуга и на конституционното обвързване да се обезпечи свободно от държавна интервенция пространство за разрастване на личността (чл. 4, алинея 2 от Конституцията). Това, несъмнено, не изключва регулация, без която страната не би могла да се погрижи положително за правата. Въпросът е за мярата, защото всяка регулация, когато е допълнително, е отричане на същността на персоналните съществени права, която е защита против навлизането на обществената власт в непокътнатата персонална сфера (Решение № 2 от 2006 година на Конституционния съд).
Свободата на изложение на мнение и информация, както и правото на отбрана на персоналните данни, са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова страна. Като главно право свободата да се показват отзиви е провъзгласена както в член 39, алинея 1 от Конституцията, по този начин и в член 19 от Всеобщата декларация за правата на индивида, член 10, алинея 1 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи и член 11 от Хартата на главните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 година, изразяването на мнение е израз на свободата на разбиране и е преди всичко самостоятелно право на личността, което Конституцията дава на " всеки ". Всеки има право да търси, получава и популяризира информация (чл. 41 от Конституцията). Що се отнася до правото на отбрана на персоналните данни, то е належащо проявяване на неприкосновеността на персоналната сфера на индивида, провъзгласена в член 32-34 от Конституцията, член 8 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи и член 12 от Всеобщата декларация за правата на индивида. Съгласно член 8, пар. 1 от Хартата на главните права на Европейския съюз всеки има право на отбрана на неговите персонални данни.
Както бе посочено, в член 85, пар. 1 от Регламента категорично се повелява на страните членки на Европейския съюз посредством закон да реализират сдобряване на правото на отбрана на персоналните данни с правото на изложение и информация, включително при работата на публицисти, писатели и учени. В Регламента обаче не се съдържа, нито се предлага като кардинално състояние да има превес и превъзходство в упражняването на едното право над другото, т.е. отбраната на персоналните данни в избрани хипотези да е за сметка на свободата на изложение и информация. Регламентът планува салдото да се реализира чрез необятен боеприпас от законови механизми, а признатият закон не съдържа задоволително гаранции, че едното право няма да е за сметка на другото, изключително когато залогът е свободата на словото.
Налага се изводът, че възприетият законодателен метод с изброяване на критериите по член 25з, алинея 2, от които т. 10 обезсмисля посочването на предходните, не реализира предписаното координиране сред двете конкуриращи се съществени права, като несъразмерно лимитира упражняването на свободата на изложение и информация. Принципно състояние, спазвано при превъзмогване на конкуренция или колизия на главните права, включително в практиката на българския Конституционен съд (Решение № 3 от 2002 г.), е тяхното балансиране да се прави по най-щадящ метод. В случая условието да се извършват написаните в 10-те точки критерии, даже и поотделно, съставлява ограничаване, което визира същностното ядро на свободата на изложение и информация като главно право, прието още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от наличие и неговото практикуване губи смисъл. Конституционната процедура възразява кардинално по отношение на подобен метод (Решение № 15 от 2010 г.), който се отклонява същностно от откритите начала и стандарти на актуалната народна власт, и е неприемлив.
Вероятно с по този начин въведените критерии се е целяло „ улеснение “ на надзорния орган, съдилищата и даже на лицата, които обработват персонални данни, като се сътвори предвидимост и сигурност при преценката за правомерност на обработването на данни. Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за пропорционалност на отбраната на персоналните данни се прикриват законови ограничавания на съществени конституционни свободи. Реалният публичен резултат от по този начин законово регламентирания лист би рефлектирал върху титулярите на свободата на изложение на мнение и информация, без значение дали държанието им ще бъде предмет на административно или правосъдно произвеждане. Това би направило държанието на журналиста, писателя и учения прекомерно предвидимо и предстоящо евентуално съгласно закона, само че не постоянно в полза на истината. В последна сметка пострадало от възприетото законодателно позволение ще бъде цялото общество. Неслучайно в своята процедура Конституционният съд е откроил смисъла на правото свободно да се показва мнение като един от фундаменталните правила, върху които се гради всяко демократично общество и като главно изискване за неговия прогрес и за развиването на всеки човек (Решение № 7 от 1996 г.).
Очаквам Народното събрание да извърши конституционното си обвързване и задълбочено да организира ново разискване, което в този случай е изключително значимо. Не единствено тъй като се отнася до салдото сред две съществени права, само че и тъй като би трябвало да се разсеят подозренията, че европейското законодателство се употребява като фасада за пробутване на неприемливи ограничения, които ерозират доверието на българските жители в европейските полезности.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 26 по отношение на член 25з, алинея 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбрана на персоналните данни, признат от 44-то Народно заседание на 24 януари 2019 година
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ