Президентът Радев наложи вето върху измененията в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход
Държавният глава Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание разпореждания от признатия на 7 ноември т.г. Закон за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис.
Президентът смята, че измененията в закона водят до подкопаване на правовия ред в страната, опонират на съществени европейски правни правила и пораждат висок риск за обществените финанси.
Президентът напомня, че институтът на особения търговски шеф (ОТУ) е организиран с признат още през 2023 година закон, в който са планувани и редица гаранции против възможни злоупотреби и произвол, признати и в други европейски страни със подобен проблем за минимизиране на риска от бъдещи финансови искове към страната.
С измененията в закона от 7 ноември т.г. тези гаранции отпадат без каквито и да е претекстове. Освен това законът вкарва и редица нови положения: Организационно-техническо управление на ДС ще има право да се разпорежда безкрайно с акции и дялове от капитала на засегнатите предприятия, ще може да продава тяхно имущество, а договорите, сключвани от Организационно-техническо управление на ДС и актовете на държавните органи по глава Четвърта „ а “ от закона, са сложени отвън административен и правосъден надзор.
Необосновано и рисково е разширено приложното поле на закона, като след промените Организационно-техническо управление на ДС може да бъде назначаван в случаен брой предприятия отвън сериозната инфраструктура на страната. Разгледани в своята цялост, измененията в закона от 7 ноември т.г. на процедура плануват непряко одържавяване на активите на засегнатите предприятия и опция за тяхното прекачване по-късно към неустановен кръг от трети лица.
По този метод се отваря необятно вратата за произвол и злоупотреби. Погазват се съществени конституционни правила като правото на отбрана, правилото за правосъден надзор над актовете на администрацията, неприкосновеността на частната благосъстоятелност, свободната стопанска самодейност и закрилата на вложенията, която обгръща стопанската активност както на българските, по този начин и на задграничните жители и юридически лица. Освен това, законът вкарва положения, които са в прорез с одобрени интернационалните и европейски правни правила.
Ако законодателят смята за оправдано при избрани хипотези ръководените от Организационно-техническо управление на ДС предприятия да бъдат одържавени, то това следва да стане на категорично планувани в закона учредения и механизми за отбрана на публичния интерес.
Законовите промени подкопават върховенството на правото, нанасят репутационни вреди на страната и утежняват капиталовия климат. Те пораждат и висок риск за обществените финанси, защото против страната могат да бъдат предявени правни искове с искания за значими парични компенсации.
Следва цялостният текст на претекстовете:
***
М О Т И В И
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД, ПРИЕТ ОТ 51-ВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 7 НОЕМВРИ 2025 ГОДИНА
Уважаеми народни представители,
В началото на 2023 година 48-ото Народно заседание вкара фигурата на особения търговски шеф (ОТУ) в Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис. Според претекстовете на законодателя (вх. № 48-254-01-84/02.12.2022 г.) Организационно-техническо управление на ДС би трябвало да работи като необикновен представител на страната, който се назначава в условия на необходимост при зародила опасност за националната сигурност или други категорично посочени опасности от сходно естество и е претрупан да поеме краткотрайно оперативното ръководство на дружество, което е част от сериозната инфраструктура на страната.
Тъй като посредством Организационно-техническо управление на ДС страната работи в изискванията на необходимост и нарушава правата на притежателите на засегнатите предприятия, рестриктивните мерки са възможни единствено в случай че са наложени със закон и са пропорционални по отношение на преследваната от страната цел. Именно от тази позиция законът от 2023 година вкарва по едно и също време с Организационно-техническо управление на ДС и редица гаранции за отбрана на правата на засегнатите лица, най-важните измежду които са: законово избран период на деяние на Организационно-техническо управление на ДС, опция единствено за еднократно удължение на периода, правосъден надзор върху относимите актове на държавните органи, експлицитна възбрана Организационно-техническо управление на ДС да реализира избрани покупко-продажби с активи на поверените му за ръководство предприятия.
След измененията в закона от 2023 година стана ясно, че с цел да може институтът на Организационно-техническо управление на ДС да проработи на процедура, е належащо законодателната рамка да се развие, добави и усъвършенства. Вместо това, признатият на 7 ноември 2025 година Закон за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, по неприемлив метод уголемява пълномощията на Организационно-техническо управление на ДС и обезсилва на процедура всички представени нагоре гаранции за отбрана на правата на юридическите и физическите лица, които може да бъдат евентуално наранени от неговата активност.
Всичко това рискува да нанесе както репутационни, по този начин и обилни финансови вреди на страната, против която могат да се насочат искове за обезщетение от евентуално засегнатите предприятия.
В тази връзка, посрамвам следните претекстове, които сочат към нуждата обособени разпореждания от признатия на 7 ноември 2025 година Закон за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, да бъдат върнати за ново разглеждане в Народно заседание:
1. По § 1 и § 4, т. 2 (относно новата алинея 9 в член 27в) от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис
Посредством § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, се основава нова редакция на алинея 3 от член 4 на закона и се планува, че актовете на министъра на стопанската система и промишлеността по глава Четвърта „ а “ няма да подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Новата алинея 9 на член 27в постановява, че всички административни актове по глава Четвърта „ а “ от закона и всички подписани от Организационно-техническо управление на ДС контракти „ не подлежат на прекъсване, както и на административен и правосъден надзор “.
Назначаването на Организационно-техническо управление на ДС е изключителна мярка, която не следва да се трансформира в индулгенция за произвол. Управителят, въпреки и представител на страната, е претрупан с ръководството на частно дружество, при което е привързан от настоящите закони и административни актове в същата степен, както и частният притежател.
Административният и правосъдният надзор върху актовете по глава Четвърта „ а “ от закона и върху договорите, сключвани от Организационно-техническо управление на ДС, съставляват съществени конституционни гаранции за отбрана на правата на юридическите и на физическите лица, които може да бъдат наранени от активността на Организационно-техническо управление на ДС и от актовете на способените държавни органи по глава Четвърта „ а “ от закона. Тези гаранции са категорично планувани при въвеждането на фигурата на Организационно-техническо управление на ДС през 2023 година, а поначало те са и присъщи на правовата страна. Като анулират административния и правосъдния надзор върху актовете на длъжностните лица и върху договорите, сключвани от Организационно-техническо управление на ДС, оспорените тук разпореждания от закона накърняват по неприемлив метод конституционното право на отбрана (чл. 56 и член 122, алинея 1 от Конституцията), както и правилото за правосъден надзор над актовете на администрацията (чл. 120, ал.1 от Конституцията). Нарушен е и член 6 § 1 от Европейската спогодба за правата на индивида, който планува, че всяко лице има право на достъп до съд при решаването на юридически спор по отношение на неговите цивилен права и отговорности.
Освен всичко друго, изключването на правосъдния и на административния надзор върху дейностите на Организационно-техническо управление на ДС и на държавните органи по реда на глава Четвърта „ а “ от закона е голословно, т.е. не е ясно заради каква причина се постановат тези изключения и предвид на постигането на какви цели. Мотивите на вносителите на законопроекта с вх. № 51-554-01.214/7.11.2025 година не съдържат каквото и да е напътствие в тази връзка.
2. По § 4, т. 2-4 (относно новата редакция на алинея 3 и 4 и новите алинея 5-8 от член 27в) от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис
Съгласно § 4, т. 2-4 от закона законодателят уголемява доста пълномощията на Организационно-техническо управление на ДС и му разрешава да встъпва в правата на притежателите на предприятието, в което е назначен единствено за шеф. Новата редакция на член 27в, алинея 4-6 позволява Организационно-техническо управление на ДС да прави разпоредителни покупко-продажби с акции или дялове в капитала на предприятието, а съгласно член 27в, алинея 10 Организационно-техническо управление на ДС ще може да се разпорежда или да отчуждава имущество на сдружението, във връзка с което реализира действен надзор. В последната догадка Организационно-техническо управление на ДС ще може да работи единствено при съществуването на авансово утвърждение от страна на Министерския съвет. Извън това изискване, в закона липсват каквито и да е други ограничавания в пълномощията на Организационно-техническо управление на ДС: не е планувано при съществуването на какви предпоставки той ще може да прави разпоредителни покупко-продажби с акции, с дялове от капитала или с имущество на предприятието, за чието ръководство дава отговор, каква процедура ще следва, няма никакви ограничавания по отношение на лицата, с които ще договаря сходни разпоредителни покупко-продажби.
Възлагането на Организационно-техническо управление на ДС на пълномощия да прави разпоредителни покупко-продажби с акции или дялове от капитала на предприятието, както и да се разпорежда или да отчуждава имущество на сдружението съставлява непряко одържавяване на предприятието. Това одържавяване може да се окаже и единствено краткотрайно, тъй като § 4, т. 2-4 разрешават на Организационно-техническо управление на ДС след това да трансферира активите към случаен кръг от други юридически лица.
С тези нови пълномощия фигурата на Организационно-техническо управление на ДС по българското право към този момент значително се разграничава от положителните европейски практики, които са употребявани като модел за нейното основаване.
Посредством § 4, т. 2-4 от закона Народното събрание нарушава конституционно обезпеченото право на частна благосъстоятелност (чл. 17, алинея 3 от Конституцията) и правилото за свободна стопанска самодейност (чл. 19, алинея 1 от Конституцията). Нарушено е и конституционното обвързване законът да закриля вложенията и стопанската активност на български и задгранични жители и юридически лица (чл. 19, алинея 3 от Конституцията).
Ако законодателят смята за оправдано при избрани хипотези предприятията, които се ръководят от Организационно-техническо управление на ДС, да бъдат одържавени, това следва да стане на категорично планувани в закона съображение и механизми за отбрана на публичния интерес.
Иначе, съществуването на такива разпореждания в националното законодателство основава предпоставки за задълбочаване на корупцията в държавното ръководство и е несъмнено средство за отбиване на евентуални непознати вложители с опит и с добра известност в бранша на производството и доставките на петрол и нефтени артикули.
Буди неразбиране и събитието, че на Министерския съвет се вменява пълномощие да издава предварителни утвърждения за осъществяването на разпоредителни покупко-продажби с имуществото на предприятия, които се ръководят от Организационно-техническо управление на ДС. От една страна, Министерският съвет няма конституционно пълномощие, което да му разрешава да се намесва директно в реализирането на разпоредителни покупко-продажби на предприятия, които са частна благосъстоятелност. От друга страна, не е ясно за какво утвърждението ще се дава от Министерския съвет като групов орган, а не от отрасловия министър на стопанската система и промишлеността. Само този министър разполага с предметната подготвеност да преценя осъществяването на разпоредителни покупко-продажби от позиция на тяхната целенасоченост, от позиция на тяхното сходство с нормалната комерсиална процедура или с правото. Министерският съвет не може да бъде употребен за заслон, зад който да се прикрива групова безнаказаност.
3. По § 2 и по § 4, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис
Посредством § 2 от закона Народното събрание значително уголемява кръга от предприятия, в които евентуално може да бъде назначен Организационно-техническо управление на ДС, като прибавя към настоящата редакция на първото изречение на член 27а, алинея 3 думите: „ както и в лице, извършващо запазване, превоз или търговия на едро и дребно с петрол и артикули от нефтен генезис “. Тъй като тези думи се прибавят след изискването Организационно-техническо управление на ДС да бъде назначаван само в лица, опериращи обекти от сериозната инфраструктура по смисъла на член 25а от закона, новата редакция на първото изречение на член 27а, ал.3 разрешава на Съвета по сигурността към Министерския съвет да предлага назначението на Организационно-техническо управление на ДС и в предприятия, които не са част от сериозната инфраструктура на страната и правят посочените в допълнението действия.
Подобно разширение на приложното поле на института на Организационно-техническо управление на ДС е голословно и рисково, доколкото може да засегне случайно огромен брой предприятия, които са отвън сериозната инфраструктура на страната.
4. По § 3, т. 1 и т. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис
Посредством § 3, т. 1 и т. 3 от закона Народното събрание анулира алинея 2 и алинея 4 на член 27б от Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис. Тези текстове обаче съдържат значими ограничавания по отношение на активността на Организационно-техническо управление на ДС: анулираната алинея 2 постановява, че Организационно-техническо управление на ДС се назначава за период до 6 месеца, с опция за еднократно удължение на периода, а анулираната алинея 4 планува, че за Организационно-техническо управление на ДС може да бъдат назначени по едно и също време до три лица, които следва да вземат решения единомислещо.
Според претекстовете на вносителите на законопроекта, въз основа на който през 2023 година фигурата на Организационно-техническо управление на ДС е въведена в националното законодателство, това е мярка, която се ползва в изискванията на необходимост. Тя разрешава засягането на необятен кръг права на притежателите на предприятия от сериозната инфраструктура на страната и точно заради това тя може да бъде съвместима с изискванията на правовата страна само като краткотрайна мярка.
Отпадането на периода на деяние на Организационно-техническо управление на ДС на процедура разрешава на страната да назначава непрекъснати Организационно-техническо управление на ДС в предприятия, които са частна благосъстоятелност, а това, както към този момент беше посочено нагоре, съставлява скрита форма на одържавяване и нарушава както конституционния принцип за цялост на частната благосъстоятелност, по този начин и правната сигурност като част от понятието за правова страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията).
Отпадането на ограничаването на броя лица, които могат да бъдат назначавани по едно и също време като Организационно-техническо управление на ДС, основава предпоставки в качеството на Организационно-техническо управление на ДС да бъдат определяни три и повече лица, а законът не съдържа правила по отношение на метода за групово взимане на решения. Освен това, назначението на групов орган за Организационно-техническо управление на ДС съставлява и средство за размиване на отговорността, както към този момент е неведнъж изтъквано, Организационно-техническо управление на ДС е мярка от ексклузивен темперамент, която изисква решенията за ръководство на предприятието да се вземат бързо и умело и за тях да се носи ясна отговорност.
5. Относно приложената от Народното събрание законодателна процедура
Законопроектът, въз основа на който е признат обсъжданият тук Закон за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис (вх. № 51-554-01-214/7.11.2025 г.), е регистриран в деловодството на Народното събрание на 7.11.2025 година в 08.28 ч сутринта, а в ранния следобяд на същия ден към този момент е признат след две гласувания в пленарна зала.
Законопроектът е прегледан от водещата Комисия по енергетика в нейно изключително съвещание, което е извършено половин час след постъпване на законопроекта в Народното събрание и съгласно видеозаписа на уеб страницата на самото Народно заседание е траяло по-малко от половин минута.
На съвещанието на водещата комисия са участвали само представители на ръководещата коалиция, а по законопроекта не е провеждано публично разискване, липсва финансова аргументация, няма никакви експертни мнения, нито мнения на заинтригувани лица. Приложената към законопроекта предварителна оценка на неговото влияние не подхожда на наличието, с което това разбиране е употребявано в Закона за нормативните актове, нито на методологията за осъществяване на такива оценки. По смисъла на член 70, алинея 3 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание, законопроектите на народните представители следва да бъдат съпроводени от предварителна оценка на въздействието, която да е осъществена по одобрената за задачата методология.
Мотивите към законопроекта са напълно къси и повърхностни. Те не изясняват нито за какво се постанова приемането на такива основни промени, нито какви съответни цели преследва законодателят с тях. Това е изключително проблематично от позиция на смяната, която планува изключването от правосъден и административен надзор на договорите, сключвани от Организационно-техническо управление на ДС, както и на актовете на министъра на стопанската система и промишлеността и на Министерския съвет, издавани по глава Четвърта „ а “ от закона. Законът лимитира конституционни права на жителите и юридическите лица, а при неналичието на претекстове на законодателя не може въобще да се реши дали тези ограничавания се отнасят към преследването на законни цели и дали са пропорционални по отношение на тях.
Уважаеми народни представители,
Налагането на наказания по отношение на компания – притежател на обекти от сериозната инфраструктура на страната безспорно изисква от държавното управление да предприеме бързи ограничения, с цел да подсигурява, че снабдяването на страната с петрол и нефтопродукти няма да пострада. Това обаче не може да служи за опрощение Народното събрание да приема закони, с които се погазват Конституцията и законите на страната.
Последиците ще се показват както в подкопаване на върховенството на правото, по този начин и в безразсъдно висок риск за обществените финанси, защото против страната евентуално могат да бъдат предявени правни искове с искания за значими парични компенсации.
По изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание наредбите на § 1, § 2, § 3, т. 1 и т. 3 и § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, признат от 51-вото Народно заседание на 7 ноември 2025 година.
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Президентът смята, че измененията в закона водят до подкопаване на правовия ред в страната, опонират на съществени европейски правни правила и пораждат висок риск за обществените финанси.
Президентът напомня, че институтът на особения търговски шеф (ОТУ) е организиран с признат още през 2023 година закон, в който са планувани и редица гаранции против възможни злоупотреби и произвол, признати и в други европейски страни със подобен проблем за минимизиране на риска от бъдещи финансови искове към страната.
С измененията в закона от 7 ноември т.г. тези гаранции отпадат без каквито и да е претекстове. Освен това законът вкарва и редица нови положения: Организационно-техническо управление на ДС ще има право да се разпорежда безкрайно с акции и дялове от капитала на засегнатите предприятия, ще може да продава тяхно имущество, а договорите, сключвани от Организационно-техническо управление на ДС и актовете на държавните органи по глава Четвърта „ а “ от закона, са сложени отвън административен и правосъден надзор.
Необосновано и рисково е разширено приложното поле на закона, като след промените Организационно-техническо управление на ДС може да бъде назначаван в случаен брой предприятия отвън сериозната инфраструктура на страната. Разгледани в своята цялост, измененията в закона от 7 ноември т.г. на процедура плануват непряко одържавяване на активите на засегнатите предприятия и опция за тяхното прекачване по-късно към неустановен кръг от трети лица.
По този метод се отваря необятно вратата за произвол и злоупотреби. Погазват се съществени конституционни правила като правото на отбрана, правилото за правосъден надзор над актовете на администрацията, неприкосновеността на частната благосъстоятелност, свободната стопанска самодейност и закрилата на вложенията, която обгръща стопанската активност както на българските, по този начин и на задграничните жители и юридически лица. Освен това, законът вкарва положения, които са в прорез с одобрени интернационалните и европейски правни правила.
Ако законодателят смята за оправдано при избрани хипотези ръководените от Организационно-техническо управление на ДС предприятия да бъдат одържавени, то това следва да стане на категорично планувани в закона учредения и механизми за отбрана на публичния интерес.
Законовите промени подкопават върховенството на правото, нанасят репутационни вреди на страната и утежняват капиталовия климат. Те пораждат и висок риск за обществените финанси, защото против страната могат да бъдат предявени правни искове с искания за значими парични компенсации.
Следва цялостният текст на претекстовете:
***
М О Т И В И
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД, ПРИЕТ ОТ 51-ВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 7 НОЕМВРИ 2025 ГОДИНА
Уважаеми народни представители,
В началото на 2023 година 48-ото Народно заседание вкара фигурата на особения търговски шеф (ОТУ) в Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис. Според претекстовете на законодателя (вх. № 48-254-01-84/02.12.2022 г.) Организационно-техническо управление на ДС би трябвало да работи като необикновен представител на страната, който се назначава в условия на необходимост при зародила опасност за националната сигурност или други категорично посочени опасности от сходно естество и е претрупан да поеме краткотрайно оперативното ръководство на дружество, което е част от сериозната инфраструктура на страната.
Тъй като посредством Организационно-техническо управление на ДС страната работи в изискванията на необходимост и нарушава правата на притежателите на засегнатите предприятия, рестриктивните мерки са възможни единствено в случай че са наложени със закон и са пропорционални по отношение на преследваната от страната цел. Именно от тази позиция законът от 2023 година вкарва по едно и също време с Организационно-техническо управление на ДС и редица гаранции за отбрана на правата на засегнатите лица, най-важните измежду които са: законово избран период на деяние на Организационно-техническо управление на ДС, опция единствено за еднократно удължение на периода, правосъден надзор върху относимите актове на държавните органи, експлицитна възбрана Организационно-техническо управление на ДС да реализира избрани покупко-продажби с активи на поверените му за ръководство предприятия.
След измененията в закона от 2023 година стана ясно, че с цел да може институтът на Организационно-техническо управление на ДС да проработи на процедура, е належащо законодателната рамка да се развие, добави и усъвършенства. Вместо това, признатият на 7 ноември 2025 година Закон за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, по неприемлив метод уголемява пълномощията на Организационно-техническо управление на ДС и обезсилва на процедура всички представени нагоре гаранции за отбрана на правата на юридическите и физическите лица, които може да бъдат евентуално наранени от неговата активност.
Всичко това рискува да нанесе както репутационни, по този начин и обилни финансови вреди на страната, против която могат да се насочат искове за обезщетение от евентуално засегнатите предприятия.
В тази връзка, посрамвам следните претекстове, които сочат към нуждата обособени разпореждания от признатия на 7 ноември 2025 година Закон за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, да бъдат върнати за ново разглеждане в Народно заседание:
1. По § 1 и § 4, т. 2 (относно новата алинея 9 в член 27в) от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис
Посредством § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, се основава нова редакция на алинея 3 от член 4 на закона и се планува, че актовете на министъра на стопанската система и промишлеността по глава Четвърта „ а “ няма да подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Новата алинея 9 на член 27в постановява, че всички административни актове по глава Четвърта „ а “ от закона и всички подписани от Организационно-техническо управление на ДС контракти „ не подлежат на прекъсване, както и на административен и правосъден надзор “.
Назначаването на Организационно-техническо управление на ДС е изключителна мярка, която не следва да се трансформира в индулгенция за произвол. Управителят, въпреки и представител на страната, е претрупан с ръководството на частно дружество, при което е привързан от настоящите закони и административни актове в същата степен, както и частният притежател.
Административният и правосъдният надзор върху актовете по глава Четвърта „ а “ от закона и върху договорите, сключвани от Организационно-техническо управление на ДС, съставляват съществени конституционни гаранции за отбрана на правата на юридическите и на физическите лица, които може да бъдат наранени от активността на Организационно-техническо управление на ДС и от актовете на способените държавни органи по глава Четвърта „ а “ от закона. Тези гаранции са категорично планувани при въвеждането на фигурата на Организационно-техническо управление на ДС през 2023 година, а поначало те са и присъщи на правовата страна. Като анулират административния и правосъдния надзор върху актовете на длъжностните лица и върху договорите, сключвани от Организационно-техническо управление на ДС, оспорените тук разпореждания от закона накърняват по неприемлив метод конституционното право на отбрана (чл. 56 и член 122, алинея 1 от Конституцията), както и правилото за правосъден надзор над актовете на администрацията (чл. 120, ал.1 от Конституцията). Нарушен е и член 6 § 1 от Европейската спогодба за правата на индивида, който планува, че всяко лице има право на достъп до съд при решаването на юридически спор по отношение на неговите цивилен права и отговорности.
Освен всичко друго, изключването на правосъдния и на административния надзор върху дейностите на Организационно-техническо управление на ДС и на държавните органи по реда на глава Четвърта „ а “ от закона е голословно, т.е. не е ясно заради каква причина се постановат тези изключения и предвид на постигането на какви цели. Мотивите на вносителите на законопроекта с вх. № 51-554-01.214/7.11.2025 година не съдържат каквото и да е напътствие в тази връзка.
2. По § 4, т. 2-4 (относно новата редакция на алинея 3 и 4 и новите алинея 5-8 от член 27в) от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис
Съгласно § 4, т. 2-4 от закона законодателят уголемява доста пълномощията на Организационно-техническо управление на ДС и му разрешава да встъпва в правата на притежателите на предприятието, в което е назначен единствено за шеф. Новата редакция на член 27в, алинея 4-6 позволява Организационно-техническо управление на ДС да прави разпоредителни покупко-продажби с акции или дялове в капитала на предприятието, а съгласно член 27в, алинея 10 Организационно-техническо управление на ДС ще може да се разпорежда или да отчуждава имущество на сдружението, във връзка с което реализира действен надзор. В последната догадка Организационно-техническо управление на ДС ще може да работи единствено при съществуването на авансово утвърждение от страна на Министерския съвет. Извън това изискване, в закона липсват каквито и да е други ограничавания в пълномощията на Организационно-техническо управление на ДС: не е планувано при съществуването на какви предпоставки той ще може да прави разпоредителни покупко-продажби с акции, с дялове от капитала или с имущество на предприятието, за чието ръководство дава отговор, каква процедура ще следва, няма никакви ограничавания по отношение на лицата, с които ще договаря сходни разпоредителни покупко-продажби.
Възлагането на Организационно-техническо управление на ДС на пълномощия да прави разпоредителни покупко-продажби с акции или дялове от капитала на предприятието, както и да се разпорежда или да отчуждава имущество на сдружението съставлява непряко одържавяване на предприятието. Това одържавяване може да се окаже и единствено краткотрайно, тъй като § 4, т. 2-4 разрешават на Организационно-техническо управление на ДС след това да трансферира активите към случаен кръг от други юридически лица.
С тези нови пълномощия фигурата на Организационно-техническо управление на ДС по българското право към този момент значително се разграничава от положителните европейски практики, които са употребявани като модел за нейното основаване.
Посредством § 4, т. 2-4 от закона Народното събрание нарушава конституционно обезпеченото право на частна благосъстоятелност (чл. 17, алинея 3 от Конституцията) и правилото за свободна стопанска самодейност (чл. 19, алинея 1 от Конституцията). Нарушено е и конституционното обвързване законът да закриля вложенията и стопанската активност на български и задгранични жители и юридически лица (чл. 19, алинея 3 от Конституцията).
Ако законодателят смята за оправдано при избрани хипотези предприятията, които се ръководят от Организационно-техническо управление на ДС, да бъдат одържавени, това следва да стане на категорично планувани в закона съображение и механизми за отбрана на публичния интерес.
Иначе, съществуването на такива разпореждания в националното законодателство основава предпоставки за задълбочаване на корупцията в държавното ръководство и е несъмнено средство за отбиване на евентуални непознати вложители с опит и с добра известност в бранша на производството и доставките на петрол и нефтени артикули.
Буди неразбиране и събитието, че на Министерския съвет се вменява пълномощие да издава предварителни утвърждения за осъществяването на разпоредителни покупко-продажби с имуществото на предприятия, които се ръководят от Организационно-техническо управление на ДС. От една страна, Министерският съвет няма конституционно пълномощие, което да му разрешава да се намесва директно в реализирането на разпоредителни покупко-продажби на предприятия, които са частна благосъстоятелност. От друга страна, не е ясно за какво утвърждението ще се дава от Министерския съвет като групов орган, а не от отрасловия министър на стопанската система и промишлеността. Само този министър разполага с предметната подготвеност да преценя осъществяването на разпоредителни покупко-продажби от позиция на тяхната целенасоченост, от позиция на тяхното сходство с нормалната комерсиална процедура или с правото. Министерският съвет не може да бъде употребен за заслон, зад който да се прикрива групова безнаказаност.
3. По § 2 и по § 4, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис
Посредством § 2 от закона Народното събрание значително уголемява кръга от предприятия, в които евентуално може да бъде назначен Организационно-техническо управление на ДС, като прибавя към настоящата редакция на първото изречение на член 27а, алинея 3 думите: „ както и в лице, извършващо запазване, превоз или търговия на едро и дребно с петрол и артикули от нефтен генезис “. Тъй като тези думи се прибавят след изискването Организационно-техническо управление на ДС да бъде назначаван само в лица, опериращи обекти от сериозната инфраструктура по смисъла на член 25а от закона, новата редакция на първото изречение на член 27а, ал.3 разрешава на Съвета по сигурността към Министерския съвет да предлага назначението на Организационно-техническо управление на ДС и в предприятия, които не са част от сериозната инфраструктура на страната и правят посочените в допълнението действия.
Подобно разширение на приложното поле на института на Организационно-техническо управление на ДС е голословно и рисково, доколкото може да засегне случайно огромен брой предприятия, които са отвън сериозната инфраструктура на страната.
4. По § 3, т. 1 и т. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис
Посредством § 3, т. 1 и т. 3 от закона Народното събрание анулира алинея 2 и алинея 4 на член 27б от Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис. Тези текстове обаче съдържат значими ограничавания по отношение на активността на Организационно-техническо управление на ДС: анулираната алинея 2 постановява, че Организационно-техническо управление на ДС се назначава за период до 6 месеца, с опция за еднократно удължение на периода, а анулираната алинея 4 планува, че за Организационно-техническо управление на ДС може да бъдат назначени по едно и също време до три лица, които следва да вземат решения единомислещо.
Според претекстовете на вносителите на законопроекта, въз основа на който през 2023 година фигурата на Организационно-техническо управление на ДС е въведена в националното законодателство, това е мярка, която се ползва в изискванията на необходимост. Тя разрешава засягането на необятен кръг права на притежателите на предприятия от сериозната инфраструктура на страната и точно заради това тя може да бъде съвместима с изискванията на правовата страна само като краткотрайна мярка.
Отпадането на периода на деяние на Организационно-техническо управление на ДС на процедура разрешава на страната да назначава непрекъснати Организационно-техническо управление на ДС в предприятия, които са частна благосъстоятелност, а това, както към този момент беше посочено нагоре, съставлява скрита форма на одържавяване и нарушава както конституционния принцип за цялост на частната благосъстоятелност, по този начин и правната сигурност като част от понятието за правова страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията).
Отпадането на ограничаването на броя лица, които могат да бъдат назначавани по едно и също време като Организационно-техническо управление на ДС, основава предпоставки в качеството на Организационно-техническо управление на ДС да бъдат определяни три и повече лица, а законът не съдържа правила по отношение на метода за групово взимане на решения. Освен това, назначението на групов орган за Организационно-техническо управление на ДС съставлява и средство за размиване на отговорността, както към този момент е неведнъж изтъквано, Организационно-техническо управление на ДС е мярка от ексклузивен темперамент, която изисква решенията за ръководство на предприятието да се вземат бързо и умело и за тях да се носи ясна отговорност.
5. Относно приложената от Народното събрание законодателна процедура
Законопроектът, въз основа на който е признат обсъжданият тук Закон за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис (вх. № 51-554-01-214/7.11.2025 г.), е регистриран в деловодството на Народното събрание на 7.11.2025 година в 08.28 ч сутринта, а в ранния следобяд на същия ден към този момент е признат след две гласувания в пленарна зала.
Законопроектът е прегледан от водещата Комисия по енергетика в нейно изключително съвещание, което е извършено половин час след постъпване на законопроекта в Народното събрание и съгласно видеозаписа на уеб страницата на самото Народно заседание е траяло по-малко от половин минута.
На съвещанието на водещата комисия са участвали само представители на ръководещата коалиция, а по законопроекта не е провеждано публично разискване, липсва финансова аргументация, няма никакви експертни мнения, нито мнения на заинтригувани лица. Приложената към законопроекта предварителна оценка на неговото влияние не подхожда на наличието, с което това разбиране е употребявано в Закона за нормативните актове, нито на методологията за осъществяване на такива оценки. По смисъла на член 70, алинея 3 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание, законопроектите на народните представители следва да бъдат съпроводени от предварителна оценка на въздействието, която да е осъществена по одобрената за задачата методология.
Мотивите към законопроекта са напълно къси и повърхностни. Те не изясняват нито за какво се постанова приемането на такива основни промени, нито какви съответни цели преследва законодателят с тях. Това е изключително проблематично от позиция на смяната, която планува изключването от правосъден и административен надзор на договорите, сключвани от Организационно-техническо управление на ДС, както и на актовете на министъра на стопанската система и промишлеността и на Министерския съвет, издавани по глава Четвърта „ а “ от закона. Законът лимитира конституционни права на жителите и юридическите лица, а при неналичието на претекстове на законодателя не може въобще да се реши дали тези ограничавания се отнасят към преследването на законни цели и дали са пропорционални по отношение на тях.
Уважаеми народни представители,
Налагането на наказания по отношение на компания – притежател на обекти от сериозната инфраструктура на страната безспорно изисква от държавното управление да предприеме бързи ограничения, с цел да подсигурява, че снабдяването на страната с петрол и нефтопродукти няма да пострада. Това обаче не може да служи за опрощение Народното събрание да приема закони, с които се погазват Конституцията и законите на страната.
Последиците ще се показват както в подкопаване на върховенството на правото, по този начин и в безразсъдно висок риск за обществените финанси, защото против страната евентуално могат да бъдат предявени правни искове с искания за значими парични компенсации.
По изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание наредбите на § 1, § 2, § 3, т. 1 и т. 3 и § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, признат от 51-вото Народно заседание на 7 ноември 2025 година.
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ