Вижте мотивите на Радев за ветото
Държавният глава Румен Радев 
Румен Георгиев Радев е български боен, генерал-майор от запаса. Бивш пълководец на наложи несъгласие на разпореждания от признатия от Народното събрание Закон за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние.
Всичко по тематиката:Епидемията ковид (COVID-19) 1891
Това оповестиха от прессекретариата на Президентството. Ето цялостният текст на претекстовете:
Радев постанова несъгласие на част от новия ексклузивен закон
"М О Т И В И
за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година,
признат от 44-то Народно заседание на 20 март 2020 година
Уважаеми народни представители,
Споделям нуждата от бързо приемане на законодателни промени в условия на изключително състояние, регламентират активността на институциите в сериозни обстановки и да запазят правата на жителите. Призовах за повсеместен метод, който да преодолее дефицитите в правната уредба, изключително в условия, които изискват взаимните старания на всички институции. Убеден съм, че напъните би трябвало да бъдат ориентирани освен към неотложните ограничения и дейности за попречване на разпространяването на ковид, само че и към грижата, която законодателят поставя за предпазване на капацитета на българската нация. Критерий за това са пропорционалните на опасността ограничавания при упражняването на правата на жителите и техните организации, както и рационалните условия, които се основават за поддържане на стопанската система в подготвеност да се оправи с неразбираемите провокации.
За късите периоди, в които беше направен и признат Законът за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, той съумя да обхване разнородни публични връзки, да се концентрира към голям брой ограничения в най-различен набор, да промени голям брой други закони. Някои от ограниченията, обаче, трансформират трайно уредбата в други закони и ще бъдат прилагани освен в изискванията на изключително състояние, само че и след неговата анулация.
1. Не мога да подмина опасенията за свободата на словото, с които се свързват промените в Наказателния кодекс, съдържащи се в § 3, т. 2, б. „ а “ от признатия закон. Отстояването на високи стандарти за отбрана на главните права на жителите, даже в условия на рецесия, е непроменяемо изискване на демократичната и правовата страна, каквато е и нашата страна. С изменението на член 326, алинея 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно действие предаването на „ погрешна информация за разпространяването на заразна болест “. Този текст директно визира свободата на изложение и на разпространяване на информация, което постанова някои разяснения от становище на интернационалните стандарти по правата на индивида в изискванията на изключително състояние.
Конституционната уредба на изключителното състояние дава отговор на въпросите „ кой “ и „ по кое време “ е оправомощен да разгласи изключително състояние, само че оставя основни въпроси за контролиране на законово ниво. Уредбата на ограниченията при изключително състояние следва да е съобразена с интернационалните контракти, по които Република България е страна. Релевантни правила и стандарти за оповестяване на изключително състояние и за дерогация на съществени права се съдържат на първо място в Международния пакт за гражданските и политически права (МПГПП), Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ), в практиката на Съда в Страсбург и редица интернационалните документи с целесъобразно значение, като Принципите от Сиракуза по отношение на наредбите за ограничение и дерогация в МПГПП и Парижките минимални стандарти по отношение на нормите за правата на индивида при изключително състояние. Венецианската комисия за народна власт посредством право сочи, че изключителните ограничения и ограничавания на права могат да се ползват единствено краткотрайно и прецизно в границите на интервала, в който работи изключителното състояние (Opinion 359/2005 on the protection of human rights in emergency situations).
В Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1659 (2009) категорично се акцентира, че свободата на изложение и публикуването на информация в никакъв случай не би трябвало да се интерпретира като опасност за националната сигурност, с изключение на в категорично и ясно избрани в закона случаи. Ограниченията би трябвало да са нужни в едно демократично общество с оглед отбраната на законни ползи, свързани с националната сигурност, и да са пропорционални на заплахата, за чието превъзмогване са нужни изключителните ограничения. Ограниченията би трябвало да са ясно и непротиворечиво дефинирани и да не препятстват достъпа на жителите до самостоятелните медии.
Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Насоки - Guidelines on protecting freedom of expression and information in times of crisis (приети на 26.09.2007 г.). В този документ категорично се показва, че страните не би трябвало да употребяват неразбираем и прекомерно общ език и терминология, когато формулират ограничавания за свободата на изложение и на разпространяване на информация по време на изключителни обстановки. Важен акцент, който се слага в тези документи, е нуждата от наказателни и административни наказания за длъжностните лица, които популяризират погрешна и заблуждаваща информация.
Предвид условията, които произтичат от МПГПП и Европейска конвенция за правата на човека, признатото от Народното събрание изменение в член 326, алинея 1 от Наказателния кодекс следва да се дефинира като несъответстваща на правозащитните стандарти. Текстът „ погрешна информация за разпространяването на заразна болест “ е общо и неразбираемо дефиниран. Липсва съответен аршин за установяване на една информация като „ погрешна “. Не се държи сметка, че същността и особеностите на ковид и неговото разпространяване към момента са предмет на научна полемика. Експертното и публично схващане за пандемията с COVID-19 се развива динамично и това, което доскоро се е считало за правилно, може да бъде отречено от научните проучвания през днешния ден или на следващия ден. Примери от последните седмици демонстрират смяна в разбирането за пандемията и значи ли това, че е популяризирана „ погрешна информация “? Не, само че от становище на новата корекция в Наказателен кодекс, в случай че това се случи в този момент, би било наказуемо, което е неприемливо. Тази неразбираема и обща дефиниция дава необятни дискреционни права на преценка на правоохранителните органи, което ще сътвори така наречен „ вцепеняващ резултат " за свободата на изложение и разпространяване на информация. Експерти, публицисти, жители под боязън от наказателна отговорност за действие, което е неразбираемо дефинирано в закона, ще си постановат автоцензура. Отварят се необятно вратите и за заплашване и тормоз от страна на органите на властта.
Въпросната корекция в Наказателния кодекс нарушава условието за прецизно краткотраен темперамент на изключителните ограничения и рестриктивните мерки на съществени права – в гласувания текст не е посочено, че това ограничаване се отнася единствено за интервала на изключителното състояние, както категорично е посочено в други разпореждания от признатия закон за изключителното състояние, с които се променят други закони.
Свободата на изложение на мнение и информация са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова страна. Като главно право свободата да се показват отзиви е провъзгласена както в член 39, алинея 1 от Конституцията, по този начин и в член 19 от Всеобщата декларация за правата на индивида, член 10, алинея 1 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи и член 11 от Хартата на главните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 година, изразяването на мнение е израз на свободата на разбиране и е на първо място самостоятелно право на личността, което Конституцията дава на "всеки ". Всеки има право да търси, получава и популяризира информация (чл. 41 от Конституцията).
Налага се изводът, че възприетият законодателен метод с включване на неразбираемия углавен състав „ погрешна информация за разпространяването на заразна болест " и значително завишаване на глобата не реализира заложеното в заглавието на закона – ограниченията и дейностите на изключителното състояние, оповестено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 година Очаквам Народното събрание да организира ново разискване и прецизиране, което в този случай е изключително значимо, с цел да се разсеят подозренията, че изключителното законодателство се употребява като фасада за пробутване на неприемливи ограничения, които ерозират доверието на българските жители в европейските полезности.
2. С т. 1 на § 12а от признатия закон се основава нова т. 9 на член 1, алинея 2 на Закона за отбрана на потребителите, като към задачите на закона се прибавя и „ право на отбрана от голословно високи цени по време на изключително състояние и бедствия “. Споделям нуждата от такава отбрана и считам, че такива ограничения би трябвало да има, само че в признатия си тип законът не дава легална формулировка на понятието „ голословно високи цени “. Липсва и нормативна основа за разграничение на голословно високите цени във време, когато не е оповестено изключително състояние и когато е оповестено такова. Няма и разграничаване във връзка с стоките и услугите, чиито цени не следва да бъдат голословно високи. Подобен метод основава правна неустановеност у задължените субекти, позволява индивидуалност на преценката на контролните органи и основава предпоставки за административен произвол. С т. 2 на § 12а от признатия закон се основава нова Глава осма „ а “ с член 177а и 177б в Закона за отбрана на потребителите. Алинея 1 на член 177б императивно задължава всички икономически субекти „ да дават на популацията предлаганите от тях артикули и услуги на цени равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях артикули и услуги през последните три месеца “ преди оповестяването на изключително състояние или настъпването на злополучие по смисъла на Закона за отбрана при бедствия. Законът не държи сметка, че обособените икономически субекти имат и са имали в посочения 3-месечен референтен интервал лична комерсиална, ценова и маркетингова политика, както и разнообразни взаимоотношения с комерсиалните си сътрудници. Редица сдружения, регистрирани в България, са дъщерни или част от икономическа група с компании-майки, чието седалище е в друга държава-членка и ползват цялостна тактика за реализация на стоките или услугите, които дават в границите на Съюза.
В признатата редакция член 177б, алинея 1 не се вкарва предел, а се планува фиксиране на всички цени в стопанската система. Това е несъразмерно по отношение на задачите на закона за отбягване на голословно високи цени. Невъзможността цените да реагират на измененията в интернационалните пазари, разноските за произвеждане и сезонните фактори може да доведат до недостиг на редица артикули. Създава се риск артикули, които са поскъпнали на интернационалните пазари, в това число животоспасяващи лекарства изобщо да не се внасят в България, в случай че закрепените цени тук са по-ниски от разноските за импорт. Това ще ограничи достъпа на семействата до редица артикули от първа нужда, които не се създават в България. Това нарушава и разпоредбите за свободно придвижване на артикули в границите на Единния европейски пазар.
Задълженията, въведени с член 177б, са скрепени с имуществена глоба в размер на 5% от оборота за миналата година (нов член чл. 225е). Размерът на тези наказания основават предпоставки редица търговци да преустановят превантивно част от активността си, с цел да не се слагат в риск от налагане на наказания, заплащането на които може да ги докара до банкрут, изключително в интервал на изключително състояние, внезапно влошена икономическа среда и неналичието настоящи тласъци за превъзмогване на икономическите последици на пандемията.
На Живо: Борисов: Изненадан съм от президента,
Свободата на стопанска самодейност е прокламирана и в член 16 на Хартата на главните права на Европейския съюз. Според практиката на Съда на Европейски Съюз, правото на свободна стопанска самодейност включва независимост на договаряне и независимост на конкуренция. То може да бъде ограничавано „ при съблюдаване на правилото на пропорция “ и единствено доколкото рестриктивните мерки са „ нужни и в случай че фактически дават отговор на приети от Съюза цели от общ интерес или на нуждата да се защитят правата и свободите на други хора “ (чл. 52, пар. 1 от Хартата на главните права на Европейския съюз).
Текстовете на § 12а, т. 2 и 3 не кореспондират с член 19, алинея 1 на Конституцията, който е главно конституционно начало и според който стопанската система на България се основава на свободната стопанска самодейност. Може да зародят спънки пред свободното придвижване на артикули и услуги в границите на Европейския съюз и не се преодоляват опасенията за прекаленост и нарушаване на правилото за пропорция.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване наредбите на § 3, т. 2, б. „ а “ и § 12а от Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, признат от 44-то Народно заседание на 20 март 2020 година
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 1891 
Китай инжектира първата ваксина против COVID-19 на доброволци 
Младоженци си споделиха заветното " Да " с защитни маски 
Заради неприятна дисциплинираност Сърбия стегна полицейския час
Повече за Коронавирус
най-ново: Вижте последните вести лесни стъпки: Как да се предпазим? просто управление: Какви са признаците? eпидемия: Коронавирус в България
Румен Георгиев Радев е български боен, генерал-майор от запаса. Бивш пълководец на наложи несъгласие на разпореждания от признатия от Народното събрание Закон за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние. Всичко по тематиката:Епидемията ковид (COVID-19) 1891
Това оповестиха от прессекретариата на Президентството. Ето цялостният текст на претекстовете:
"М О Т И В И
за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година,
признат от 44-то Народно заседание на 20 март 2020 година
Уважаеми народни представители,
Споделям нуждата от бързо приемане на законодателни промени в условия на изключително състояние, регламентират активността на институциите в сериозни обстановки и да запазят правата на жителите. Призовах за повсеместен метод, който да преодолее дефицитите в правната уредба, изключително в условия, които изискват взаимните старания на всички институции. Убеден съм, че напъните би трябвало да бъдат ориентирани освен към неотложните ограничения и дейности за попречване на разпространяването на ковид, само че и към грижата, която законодателят поставя за предпазване на капацитета на българската нация. Критерий за това са пропорционалните на опасността ограничавания при упражняването на правата на жителите и техните организации, както и рационалните условия, които се основават за поддържане на стопанската система в подготвеност да се оправи с неразбираемите провокации.
За късите периоди, в които беше направен и признат Законът за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, той съумя да обхване разнородни публични връзки, да се концентрира към голям брой ограничения в най-различен набор, да промени голям брой други закони. Някои от ограниченията, обаче, трансформират трайно уредбата в други закони и ще бъдат прилагани освен в изискванията на изключително състояние, само че и след неговата анулация.
1. Не мога да подмина опасенията за свободата на словото, с които се свързват промените в Наказателния кодекс, съдържащи се в § 3, т. 2, б. „ а “ от признатия закон. Отстояването на високи стандарти за отбрана на главните права на жителите, даже в условия на рецесия, е непроменяемо изискване на демократичната и правовата страна, каквато е и нашата страна. С изменението на член 326, алинея 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно действие предаването на „ погрешна информация за разпространяването на заразна болест “. Този текст директно визира свободата на изложение и на разпространяване на информация, което постанова някои разяснения от становище на интернационалните стандарти по правата на индивида в изискванията на изключително състояние.
Конституционната уредба на изключителното състояние дава отговор на въпросите „ кой “ и „ по кое време “ е оправомощен да разгласи изключително състояние, само че оставя основни въпроси за контролиране на законово ниво. Уредбата на ограниченията при изключително състояние следва да е съобразена с интернационалните контракти, по които Република България е страна. Релевантни правила и стандарти за оповестяване на изключително състояние и за дерогация на съществени права се съдържат на първо място в Международния пакт за гражданските и политически права (МПГПП), Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ), в практиката на Съда в Страсбург и редица интернационалните документи с целесъобразно значение, като Принципите от Сиракуза по отношение на наредбите за ограничение и дерогация в МПГПП и Парижките минимални стандарти по отношение на нормите за правата на индивида при изключително състояние. Венецианската комисия за народна власт посредством право сочи, че изключителните ограничения и ограничавания на права могат да се ползват единствено краткотрайно и прецизно в границите на интервала, в който работи изключителното състояние (Opinion 359/2005 on the protection of human rights in emergency situations).
В Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1659 (2009) категорично се акцентира, че свободата на изложение и публикуването на информация в никакъв случай не би трябвало да се интерпретира като опасност за националната сигурност, с изключение на в категорично и ясно избрани в закона случаи. Ограниченията би трябвало да са нужни в едно демократично общество с оглед отбраната на законни ползи, свързани с националната сигурност, и да са пропорционални на заплахата, за чието превъзмогване са нужни изключителните ограничения. Ограниченията би трябвало да са ясно и непротиворечиво дефинирани и да не препятстват достъпа на жителите до самостоятелните медии.
Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Насоки - Guidelines on protecting freedom of expression and information in times of crisis (приети на 26.09.2007 г.). В този документ категорично се показва, че страните не би трябвало да употребяват неразбираем и прекомерно общ език и терминология, когато формулират ограничавания за свободата на изложение и на разпространяване на информация по време на изключителни обстановки. Важен акцент, който се слага в тези документи, е нуждата от наказателни и административни наказания за длъжностните лица, които популяризират погрешна и заблуждаваща информация.
Предвид условията, които произтичат от МПГПП и Европейска конвенция за правата на човека, признатото от Народното събрание изменение в член 326, алинея 1 от Наказателния кодекс следва да се дефинира като несъответстваща на правозащитните стандарти. Текстът „ погрешна информация за разпространяването на заразна болест “ е общо и неразбираемо дефиниран. Липсва съответен аршин за установяване на една информация като „ погрешна “. Не се държи сметка, че същността и особеностите на ковид и неговото разпространяване към момента са предмет на научна полемика. Експертното и публично схващане за пандемията с COVID-19 се развива динамично и това, което доскоро се е считало за правилно, може да бъде отречено от научните проучвания през днешния ден или на следващия ден. Примери от последните седмици демонстрират смяна в разбирането за пандемията и значи ли това, че е популяризирана „ погрешна информация “? Не, само че от становище на новата корекция в Наказателен кодекс, в случай че това се случи в този момент, би било наказуемо, което е неприемливо. Тази неразбираема и обща дефиниция дава необятни дискреционни права на преценка на правоохранителните органи, което ще сътвори така наречен „ вцепеняващ резултат " за свободата на изложение и разпространяване на информация. Експерти, публицисти, жители под боязън от наказателна отговорност за действие, което е неразбираемо дефинирано в закона, ще си постановат автоцензура. Отварят се необятно вратите и за заплашване и тормоз от страна на органите на властта.
Въпросната корекция в Наказателния кодекс нарушава условието за прецизно краткотраен темперамент на изключителните ограничения и рестриктивните мерки на съществени права – в гласувания текст не е посочено, че това ограничаване се отнася единствено за интервала на изключителното състояние, както категорично е посочено в други разпореждания от признатия закон за изключителното състояние, с които се променят други закони.
Свободата на изложение на мнение и информация са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова страна. Като главно право свободата да се показват отзиви е провъзгласена както в член 39, алинея 1 от Конституцията, по този начин и в член 19 от Всеобщата декларация за правата на индивида, член 10, алинея 1 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи и член 11 от Хартата на главните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 година, изразяването на мнение е израз на свободата на разбиране и е на първо място самостоятелно право на личността, което Конституцията дава на "всеки ". Всеки има право да търси, получава и популяризира информация (чл. 41 от Конституцията).
Налага се изводът, че възприетият законодателен метод с включване на неразбираемия углавен състав „ погрешна информация за разпространяването на заразна болест " и значително завишаване на глобата не реализира заложеното в заглавието на закона – ограниченията и дейностите на изключителното състояние, оповестено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 година Очаквам Народното събрание да организира ново разискване и прецизиране, което в този случай е изключително значимо, с цел да се разсеят подозренията, че изключителното законодателство се употребява като фасада за пробутване на неприемливи ограничения, които ерозират доверието на българските жители в европейските полезности.
2. С т. 1 на § 12а от признатия закон се основава нова т. 9 на член 1, алинея 2 на Закона за отбрана на потребителите, като към задачите на закона се прибавя и „ право на отбрана от голословно високи цени по време на изключително състояние и бедствия “. Споделям нуждата от такава отбрана и считам, че такива ограничения би трябвало да има, само че в признатия си тип законът не дава легална формулировка на понятието „ голословно високи цени “. Липсва и нормативна основа за разграничение на голословно високите цени във време, когато не е оповестено изключително състояние и когато е оповестено такова. Няма и разграничаване във връзка с стоките и услугите, чиито цени не следва да бъдат голословно високи. Подобен метод основава правна неустановеност у задължените субекти, позволява индивидуалност на преценката на контролните органи и основава предпоставки за административен произвол. С т. 2 на § 12а от признатия закон се основава нова Глава осма „ а “ с член 177а и 177б в Закона за отбрана на потребителите. Алинея 1 на член 177б императивно задължава всички икономически субекти „ да дават на популацията предлаганите от тях артикули и услуги на цени равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях артикули и услуги през последните три месеца “ преди оповестяването на изключително състояние или настъпването на злополучие по смисъла на Закона за отбрана при бедствия. Законът не държи сметка, че обособените икономически субекти имат и са имали в посочения 3-месечен референтен интервал лична комерсиална, ценова и маркетингова политика, както и разнообразни взаимоотношения с комерсиалните си сътрудници. Редица сдружения, регистрирани в България, са дъщерни или част от икономическа група с компании-майки, чието седалище е в друга държава-членка и ползват цялостна тактика за реализация на стоките или услугите, които дават в границите на Съюза.
В признатата редакция член 177б, алинея 1 не се вкарва предел, а се планува фиксиране на всички цени в стопанската система. Това е несъразмерно по отношение на задачите на закона за отбягване на голословно високи цени. Невъзможността цените да реагират на измененията в интернационалните пазари, разноските за произвеждане и сезонните фактори може да доведат до недостиг на редица артикули. Създава се риск артикули, които са поскъпнали на интернационалните пазари, в това число животоспасяващи лекарства изобщо да не се внасят в България, в случай че закрепените цени тук са по-ниски от разноските за импорт. Това ще ограничи достъпа на семействата до редица артикули от първа нужда, които не се създават в България. Това нарушава и разпоредбите за свободно придвижване на артикули в границите на Единния европейски пазар.
Задълженията, въведени с член 177б, са скрепени с имуществена глоба в размер на 5% от оборота за миналата година (нов член чл. 225е). Размерът на тези наказания основават предпоставки редица търговци да преустановят превантивно част от активността си, с цел да не се слагат в риск от налагане на наказания, заплащането на които може да ги докара до банкрут, изключително в интервал на изключително състояние, внезапно влошена икономическа среда и неналичието настоящи тласъци за превъзмогване на икономическите последици на пандемията.
Свободата на стопанска самодейност е прокламирана и в член 16 на Хартата на главните права на Европейския съюз. Според практиката на Съда на Европейски Съюз, правото на свободна стопанска самодейност включва независимост на договаряне и независимост на конкуренция. То може да бъде ограничавано „ при съблюдаване на правилото на пропорция “ и единствено доколкото рестриктивните мерки са „ нужни и в случай че фактически дават отговор на приети от Съюза цели от общ интерес или на нуждата да се защитят правата и свободите на други хора “ (чл. 52, пар. 1 от Хартата на главните права на Европейския съюз).
Текстовете на § 12а, т. 2 и 3 не кореспондират с член 19, алинея 1 на Конституцията, който е главно конституционно начало и според който стопанската система на България се основава на свободната стопанска самодейност. Може да зародят спънки пред свободното придвижване на артикули и услуги в границите на Европейския съюз и не се преодоляват опасенията за прекаленост и нарушаване на правилото за пропорция.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване наредбите на § 3, т. 2, б. „ а “ и § 12а от Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, признат от 44-то Народно заседание на 20 март 2020 година
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 1891
Повече за Коронавирус
най-ново: Вижте последните вести лесни стъпки: Как да се предпазим? просто управление: Какви са признаците? eпидемия: Коронавирус в България Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ