Частните болници изпреварват държавните по ръст на пазарния дял и качеството на услугите
Държавните лечебни заведения понижават пазарния си дял, дават услуги с по-ниско качество от частните и имат съществени финансови проблеми. За разлика от тях частните лечебни заведения означават сериозен средногодишен растеж на постъпленията от НЗОК, вследствие на което усилват пазарния си дял и оказват услуги с по-високо качество на пациентите. Това сочи анализът на проф. доктор Спартак Керемидчиев от Института за стопански проучвания при Българската академия на науките, показан на интернационална научна конференция на тематика: „ Икономическо развиване и политики: действителности и вероятности. Предизвикателства и опасности в изискванията на наслагващи се рецесии “.
По данни на Национален статистически институт в страната има 341 лечебни заведения за болнична помощ, от които държавните лечебни заведения са 63, общинските – 120, а останалите 158 – частни. Макар и преобладаващи по брой, за интервала 2019-2021 година частните лечебни заведения имат 34% пазарен дял, изчислен въз основата на осъществени, регистрирани и платени действия от НЗОК. Това демонстрира, че частните лечебни заведения са по-малки по мярка от държавните. Като цяло обаче те се оправят по-добре от държавните, имат по-гъвкави системи за ръководство и финансиране на личния състав, счита проф. Керемидчиев.
Доказателство за това е динамичността на пазарния дял по типове благосъстоятелност – въпреки и с малко, тя демонстрира годишно увеличение на платените услуги на частните лечебни заведения за сметка на спад на приходите на държавните. Така, частните лечебни заведения от 33% през 2019 г. усилват пазарния си дял през 2021 година на 35%. В противоположната посока се движи този индикатор при държавните лечебни заведения - техният пазарен дял се свива от 52 на 50%. Най-стабилни позиции имат общинските лечебни заведения, чиито пазарен дял понижава единствено с 1 п.п. за интервала – от 16% на 15%, акцентира икономистът.
Освен по условен дял значима е и динамичността на безспорните стойности на финансиране, сочи анализът на проф. Керемидчиев. Според него за интервала, който съответствува с развиването на COVID-19 пандемията, финансирането на държавните лечебни заведения нараства с 11%, на общинските лечебни заведения – с 9%, а на частните – със 17%, при приблизително повишаване на всички средства с 13%. Пресметнати като средногодишен ритъм на приръст най-бързо порастват частните лечебни заведения – с по 10%, следвани от общинските – с по 4%, и най-после държавните лечебни заведения - с по 3 на 100.
Частните лечебни заведения изпреварват държавните и от позиция на качеството на предоставяните услуги. С особена мощ това се отнася за нивото на информираността на пациентите и по-конкретно за техните права и отговорности. В поддръжка на тезата си проф. Керемидчиев цитира едно проучване от 2019 година, съгласно което в частните лечебни заведения то е 45%, а в държавните – 40 на 100. Информираността за новите лекарства общо е 47%, а за страничните резултати от тях - 76% при частните и 72% - при пациентите на държавните лечебни заведения.
Изследването сочи още, че частните лечебни заведения се оправят по-добре и с грижите за пациентите си. Според него 45% от пациентите в частните лечебни заведения постоянно получават обезболяващи, до момента в който в държавните техният дял е 39%. Отделно, 22 на 100 от пациентите на държавните лечебни заведения рапортуват за липса на бутон система, до момента в който при частните лечебни заведения те са 15%.
Въпреки че са сложени при идентични условия на конкуренция, в частните лечебни заведения се ползва система, която подтиква оказването на качествени медицински услуги, което не се случва в държавните лечебни заведения. В този смисъл за тях е уместно да се създаде съответна методика, която да обвърже заплащането на медицинския личен състав с изпълняваните действия и приходите, получени от тях. Така държавните лечебни заведения биха приели пазарна и мощно мотивираща система на възнаграждение, която към този момент се употребява в частните лечебни заведения и биха станали по-конкурентоспособни, поучава икономистът.
По данни на Национален статистически институт в страната има 341 лечебни заведения за болнична помощ, от които държавните лечебни заведения са 63, общинските – 120, а останалите 158 – частни. Макар и преобладаващи по брой, за интервала 2019-2021 година частните лечебни заведения имат 34% пазарен дял, изчислен въз основата на осъществени, регистрирани и платени действия от НЗОК. Това демонстрира, че частните лечебни заведения са по-малки по мярка от държавните. Като цяло обаче те се оправят по-добре от държавните, имат по-гъвкави системи за ръководство и финансиране на личния състав, счита проф. Керемидчиев.
Доказателство за това е динамичността на пазарния дял по типове благосъстоятелност – въпреки и с малко, тя демонстрира годишно увеличение на платените услуги на частните лечебни заведения за сметка на спад на приходите на държавните. Така, частните лечебни заведения от 33% през 2019 г. усилват пазарния си дял през 2021 година на 35%. В противоположната посока се движи този индикатор при държавните лечебни заведения - техният пазарен дял се свива от 52 на 50%. Най-стабилни позиции имат общинските лечебни заведения, чиито пазарен дял понижава единствено с 1 п.п. за интервала – от 16% на 15%, акцентира икономистът.
Освен по условен дял значима е и динамичността на безспорните стойности на финансиране, сочи анализът на проф. Керемидчиев. Според него за интервала, който съответствува с развиването на COVID-19 пандемията, финансирането на държавните лечебни заведения нараства с 11%, на общинските лечебни заведения – с 9%, а на частните – със 17%, при приблизително повишаване на всички средства с 13%. Пресметнати като средногодишен ритъм на приръст най-бързо порастват частните лечебни заведения – с по 10%, следвани от общинските – с по 4%, и най-после държавните лечебни заведения - с по 3 на 100.
Частните лечебни заведения изпреварват държавните и от позиция на качеството на предоставяните услуги. С особена мощ това се отнася за нивото на информираността на пациентите и по-конкретно за техните права и отговорности. В поддръжка на тезата си проф. Керемидчиев цитира едно проучване от 2019 година, съгласно което в частните лечебни заведения то е 45%, а в държавните – 40 на 100. Информираността за новите лекарства общо е 47%, а за страничните резултати от тях - 76% при частните и 72% - при пациентите на държавните лечебни заведения.
Изследването сочи още, че частните лечебни заведения се оправят по-добре и с грижите за пациентите си. Според него 45% от пациентите в частните лечебни заведения постоянно получават обезболяващи, до момента в който в държавните техният дял е 39%. Отделно, 22 на 100 от пациентите на държавните лечебни заведения рапортуват за липса на бутон система, до момента в който при частните лечебни заведения те са 15%.
Въпреки че са сложени при идентични условия на конкуренция, в частните лечебни заведения се ползва система, която подтиква оказването на качествени медицински услуги, което не се случва в държавните лечебни заведения. В този смисъл за тях е уместно да се създаде съответна методика, която да обвърже заплащането на медицинския личен състав с изпълняваните действия и приходите, получени от тях. Така държавните лечебни заведения биха приели пазарна и мощно мотивираща система на възнаграждение, която към този момент се употребява в частните лечебни заведения и биха станали по-конкурентоспособни, поучава икономистът.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ