Предлагат по-високи акцизи върху алкохола
Държавата има механизма да понижи използването на алкохол, и по този метод смъртността, посредством увеличение на извънредно ниските акцизи върху алкохола в страната. Това се споделя в разбор на Института за пазарна стопанска система. Според икономистите използването на алкохол в България измежду възрастните жители, само че и измежду децата, бива подтиквана от доста ниските акцизи върху алкохолни питиета, които са на най-ниското равнище в Европейски Съюз.
България е измежду водачите по консумация на алкохол в Европа и в света. През 2022 по данни на СЗО в България междинната консумация на човек от популацията над 15 години измерено в еквивалент на чист алкохол е 11,2 литра годишно. От тях 4,7 литра се падат на бирата, 1,2 литра на виновността, 5,1 – питиета с висок алкохолен %, и 0,2 са различен тип алкохол. Докато за много хора това е нещо обикновено и дори мотив за горделивост, проблемите, до които потреблението на алкохол води, са постоянно пренебрегнати и подценявани.
От ИПИ обобщават главните последствия от сходно високо равнище на ползване на алкохол.
На пръв взор числата на годишното алкохолно ползване нe звучат изключително притеснителни, единствено че потреблението в този случай е измерено в литри чист алкохол, а не в брой питиета. За илюстрация, 4,7 литра чист алкохол от бирени питиета се равняват на 188 общоприети бирени бутилки от 500 мл. с 5% наличие на алкохол. При виното 1,2 литра чист алкохол е еквивалент на 13,3 бутилки от 750 мл. с 12% алкохолно наличие. И най-после – 5,1 литра чист алкохол при напитките с високо алкохолно наличие се равняват на 18,2 бутилки спиртни питиета с размер 700 мл. и 40% алкохолно наличие.
Тези цифри значат, че приблизително за една година българинът (и то – всеки над 15 годишна възраст) пие по едно бутилка бира (500 мл.) всеки втори ден, по една чаша вино (150 мл) всеки четвърти ден и по една дребна чаша (50 мл.) екстракт всеки два от три дни. Тази оценка в действителност е консервативна. Нивото на потреблението на виновност и дестилиран алкохол в България е по-високо от данните на СЗО, защото тяхното проучване употребява данни за публично регистрираното произвеждане и продажби на алкохол и сигурно съществено подценяват фактически създадените в домашни условия.
Българинът харчи над 30% от приходите си за храна
В допълнение към междинната консумация измежду популацията от голяма важност е и броят на хората, които постоянно използват алкохолни питиета. По данни на СЗО за 2025 година делът на лицата над 15 години, които са тежки хронични пиячи (heavy continuous drinkers) е 9,1%, като при мъжете този % е 16,6, а при дамите – 2,1. Като такива се дефинират хора, които пият на ден над 60 мл. чист алкохол, което се равнява на 1,2 литра бира, 500 мл. вино или 150 мл. дестилиран алкохол.
Това равнище на ползване в България води до притеснителни резултати. На първо място, количеството употребяван алкохол в България води до 6,4 години живот, прекарани в болест (DALYs), по данни на СЗО за 2019 година за популацията над 15 години. За мъжете това число е 9,5, а за дамите – 2,7. Този знак мери броят изгубени години в положително здраве заради претърпяно заболяване или преждевременна гибел. Това значи, че българите губят приблизително над 6 години в положително здраве заради използването на алкохол.
istock
В допълнение към тази статистика възрастово поправеният брой на смъртни случаи на 100 000 индивида за 2019 заради използването на алкохол е 38,9, като при мъжете още веднъж е по-висок (70,3), в сравнение с при жените (13). Коефициентът на смъртност на 100 000 индивида от популацията над 15-годишна възраст от рак заради потреблението на алкохол е 10,7- 18,9 при мъжете и 4,3 при дамите. Смъртността от чернодробна цироза е 15,7 – 27,5 за мъжете, и 5 за жените; а при трагичните случаи на автомобилни произшествия процентът е 4,1 при общото население, 6,8 при мъжете, и 1,4 при дамите. Статистика предстоящо удостоверява, че вредите от несъразмерната приложимост на алкохол се понасят в доста по-висока степен от мъжете, показва анализът.
Според икономистите е значимо да се означи, че казусът визира всички възрасти. По данни на Европейски учебен проучвателен план за алкохол и друга опиати (ESPAD) повече от 40% от българските възпитаници през 2024 са били изпили първата си чаша алкохол на възраст под 13 години, а над 14% от тях за първи път са се напили на възраст под 13 години. Освен това близо 25% от учениците са изпивали най-малко по една алкохолна напитка допълнително от 10 случая през 2024 година, а над 25% – в 3 до 9 случая. Над 73% от българските възпитаници считат, че за тях би било елементарно да се снабдят с бира, при виното този дял надвишава 62%, а при дестилираният алкохол е над 56%. Това демонстрира, че контролът над покупката на алкохолни питиета от малолетни не е ефикасен макар експлицитната възбрана в закона.
Накрая би трябвало да отчетем и резултата на акцизите върху алкохолните питиета, които са с най-ниски размери измежду страните в Европейски Съюз. В момента акцизът за общоприет кен бира с 5% алкохолно наличие е на равнище от приблизително 9,6 стотинки, а за дестилирания алкохол тази сума е приблизително 3,08 лв. на бутилка от 700 мл с алкохолно наличие от 40%. Виното в България не се полза с данък, като подобен е казусът и в 9 други страни в Европейски Съюз. В средносрочен и дълготраен проект, тласъците за ползване или ограничение са и финансови, и в този смисъл дебатът за бъдещо повишение на равнищата на акцизите стои отворен, показват от ИПИ.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
По тематаКолко литра бира можем да си произведем без да изискуем данък
България е измежду водачите по консумация на алкохол в Европа и в света. През 2022 по данни на СЗО в България междинната консумация на човек от популацията над 15 години измерено в еквивалент на чист алкохол е 11,2 литра годишно. От тях 4,7 литра се падат на бирата, 1,2 литра на виновността, 5,1 – питиета с висок алкохолен %, и 0,2 са различен тип алкохол. Докато за много хора това е нещо обикновено и дори мотив за горделивост, проблемите, до които потреблението на алкохол води, са постоянно пренебрегнати и подценявани.
От ИПИ обобщават главните последствия от сходно високо равнище на ползване на алкохол.
На пръв взор числата на годишното алкохолно ползване нe звучат изключително притеснителни, единствено че потреблението в този случай е измерено в литри чист алкохол, а не в брой питиета. За илюстрация, 4,7 литра чист алкохол от бирени питиета се равняват на 188 общоприети бирени бутилки от 500 мл. с 5% наличие на алкохол. При виното 1,2 литра чист алкохол е еквивалент на 13,3 бутилки от 750 мл. с 12% алкохолно наличие. И най-после – 5,1 литра чист алкохол при напитките с високо алкохолно наличие се равняват на 18,2 бутилки спиртни питиета с размер 700 мл. и 40% алкохолно наличие.
Тези цифри значат, че приблизително за една година българинът (и то – всеки над 15 годишна възраст) пие по едно бутилка бира (500 мл.) всеки втори ден, по една чаша вино (150 мл) всеки четвърти ден и по една дребна чаша (50 мл.) екстракт всеки два от три дни. Тази оценка в действителност е консервативна. Нивото на потреблението на виновност и дестилиран алкохол в България е по-високо от данните на СЗО, защото тяхното проучване употребява данни за публично регистрираното произвеждане и продажби на алкохол и сигурно съществено подценяват фактически създадените в домашни условия.
Българинът харчи над 30% от приходите си за храна
В допълнение към междинната консумация измежду популацията от голяма важност е и броят на хората, които постоянно използват алкохолни питиета. По данни на СЗО за 2025 година делът на лицата над 15 години, които са тежки хронични пиячи (heavy continuous drinkers) е 9,1%, като при мъжете този % е 16,6, а при дамите – 2,1. Като такива се дефинират хора, които пият на ден над 60 мл. чист алкохол, което се равнява на 1,2 литра бира, 500 мл. вино или 150 мл. дестилиран алкохол.
Това равнище на ползване в България води до притеснителни резултати. На първо място, количеството употребяван алкохол в България води до 6,4 години живот, прекарани в болест (DALYs), по данни на СЗО за 2019 година за популацията над 15 години. За мъжете това число е 9,5, а за дамите – 2,7. Този знак мери броят изгубени години в положително здраве заради претърпяно заболяване или преждевременна гибел. Това значи, че българите губят приблизително над 6 години в положително здраве заради използването на алкохол.
istock В допълнение към тази статистика възрастово поправеният брой на смъртни случаи на 100 000 индивида за 2019 заради използването на алкохол е 38,9, като при мъжете още веднъж е по-висок (70,3), в сравнение с при жените (13). Коефициентът на смъртност на 100 000 индивида от популацията над 15-годишна възраст от рак заради потреблението на алкохол е 10,7- 18,9 при мъжете и 4,3 при дамите. Смъртността от чернодробна цироза е 15,7 – 27,5 за мъжете, и 5 за жените; а при трагичните случаи на автомобилни произшествия процентът е 4,1 при общото население, 6,8 при мъжете, и 1,4 при дамите. Статистика предстоящо удостоверява, че вредите от несъразмерната приложимост на алкохол се понасят в доста по-висока степен от мъжете, показва анализът.
Според икономистите е значимо да се означи, че казусът визира всички възрасти. По данни на Европейски учебен проучвателен план за алкохол и друга опиати (ESPAD) повече от 40% от българските възпитаници през 2024 са били изпили първата си чаша алкохол на възраст под 13 години, а над 14% от тях за първи път са се напили на възраст под 13 години. Освен това близо 25% от учениците са изпивали най-малко по една алкохолна напитка допълнително от 10 случая през 2024 година, а над 25% – в 3 до 9 случая. Над 73% от българските възпитаници считат, че за тях би било елементарно да се снабдят с бира, при виното този дял надвишава 62%, а при дестилираният алкохол е над 56%. Това демонстрира, че контролът над покупката на алкохолни питиета от малолетни не е ефикасен макар експлицитната възбрана в закона.
Накрая би трябвало да отчетем и резултата на акцизите върху алкохолните питиета, които са с най-ниски размери измежду страните в Европейски Съюз. В момента акцизът за общоприет кен бира с 5% алкохолно наличие е на равнище от приблизително 9,6 стотинки, а за дестилирания алкохол тази сума е приблизително 3,08 лв. на бутилка от 700 мл с алкохолно наличие от 40%. Виното в България не се полза с данък, като подобен е казусът и в 9 други страни в Европейски Съюз. В средносрочен и дълготраен проект, тласъците за ползване или ограничение са и финансови, и в този смисъл дебатът за бъдещо повишение на равнищата на акцизите стои отворен, показват от ИПИ.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
По тематаКолко литра бира можем да си произведем без да изискуем данък
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ