Тийнейджърът не се учи да управлява пари от лекция на

...
Тийнейджърът не се учи да управлява пари от лекция на
Коментари Харесай

Как да научим тийнейджъра да управлява парите си

Тийнейджърът не се учи да ръководи пари от лекция на масата. Учи се, когато би трябвало да избере: нови слушалки в този момент или икономисване за телефон по-късно; поръчка на храна за трети път тази седмица или пари за кино; абонамент за игра или дреха, която от дълго време желае.

Точно в тези дребни решения стартира персоналната финансова просветеност. Не когато детето стане на 25 години и към този момент има заплата, наем, заем и сметки за заплащане. А доста по-рано — до момента в който сумите са дребни, грешките са поправими и родителят към момента може да бъде спокоен навигатор, а не незабавен избавител.

Голямата цел не е младежът в никакъв случай да не харчи за нелепости. Това няма да стане, а и не е нужно. Целта е да разбере, че всяко харчене има цена: освен в евро, а и в пропусната опция. Парите, изхарчени през днешния ден, към този момент не могат да работят за по-голяма цел на следващия ден.

Започнете не с надзор, а с изясненост

Първата неточност на доста родители е, че приказват за пари единствено когато има проблем: „ Пак ли похарчи всичко? ", „ За какво ти беше това? ", „ Нямаш никаква визия от пари ". Така тематиката бързо става обвиняване, а не умеене.

По-полезният метод е противоположният: още преди да има спор, направете парите забележими. Не като разпит, а като карта на терена.

Седнете дружно и разделете нормалните разноски на младежа на три групи: ежедневни разноски, стремежи и по-големи цели. Ежедневните са превоз, храна на открито, дребни покупки към учебно заведение. Желанията са игри, облекла, козметика, излизания. По-големите цели са телефон, преносим компютър, концерт, състезателен лагер, курс или пътешестване.

Само това упражнение постоянно отваря очите. Детето може да открие, че „ нищо не закупувам " в действителност значи няколко дребни заплащания всеки ден. А родителят може да разбере, че част от „ безсмислените " разноски не са каприз, а обществен живот — кафе с другари, подарък за рожден ден, обща поръчка за храна.

Тук няма потребност от морализиране. Достатъчно е да се зададе верният въпрос: „ Кое от тези неща искаш да можеш да си позволиш постоянно, и кое е окей да отпадне, когато парите не стигат? " Това към този момент е бюджетиране, само че без скучната дума.

Джобните не са подарък, а първият бюджет

Джобните постоянно се дават безредно: малко през днешния ден, още малко на следващия ден, в допълнение в събота, след това отново „ за нещо значимо ". Така детето не ръководи бюджет, а се научава да желае добавка, когато парите свършат.

По-добре е да има явен темп. За по-малък младеж може да е седмичен. За по-голям — двуседмичен или месечен. Колкото по-дълъг е интервалът, толкоз повече наподобява на действителния живот, в който заплатата идва един път месечно, а желанията идват всеки ден.

Уговорката би трябвало да е ясна: какво покриват джобните и какво остава отговорност на родителя. Например родителят заплаща учебници, медицински потребности, спортна такса и наложителни разноски, само че джобните покриват излизанията, дребните покупки, игрите и импулсивните стремежи. Ако това не е изговорено, всеки спор ще стартира изначало.

Има и един значим подробност: не допълвайте автоматизирано сумата при първото привършване. Ако младежът похарчи всичко в първите дни, това е моментът на урока. Не наказване, не лекция, а последица. Може да му помогнете да измисли по какъв начин да изкара до идващото заплащане — да отсрочи покупка, да избере по-евтин вид, да употребява нещо, което към този момент има. Но в случай че всякога „ спасявате ситуацията ", бюджетът се трансформира в спектакъл.

 istock istock

Картата: независимост, само че с предели

Дебитната карта може да бъде доста потребен инструмент за младеж, стига да не се даде като знак на цялостна независимост без правила. Тя учи на неща, които кешът не демонстрира толкоз ясно: история на заплащанията, предели, вести, онлайн покупки, такси, блокирани суми, абонаменти.

В България има банкови артикули за деца и младежи — всекидневно за по-малките картата е обвързвана със сметка на родител, а за младежи над 14 години банките оферират юношески сметки или карти със единодушие на родител. Условията се разграничават доста, по тази причина не избирайте по реклама, а по контролите, които действително ще употребявате.

Примери от пазара: измежду продуктите за деца и младежи могат да се видят ДСК Старт и ДСК Тийн, #ProjectYOUth на Пощенска банка, Debit Mastercard Teens на УниКредит Булбанк, както и финтех приложения с детски профили и наставнически надзор. Разликите са значими: при едни картата е обвързвана със сметка на родител, при други младежът има лична младежка сметка, нормално със единодушие на родител. Различават се и лимитите, известията, мобилното банкиране, таксите и контролът върху онлайн заплащанията. Затова не гледайте единствено дали „ има детска карта ", а какво действително разрешава и лимитира съответният артикул.

Какво да сравните преди избор: възрастови условия, наставнически надзор, предели за заплащане и изтегляне, такси, мобилно приложение, условия за онлайн заплащания, такси за изтегляне от банкомат, условия при изгубена карта, опция за обособяване на спестявания и вести при всяко заплащане.

Преди да издадете карта, проверете четири неща: месечни такси, такси за изтегляне от банкомат, предели за заплащане и изтегляне, надзор върху онлайн заплащанията. В началото ниският предел е потребен — не е съмнение, а защитна мрежа.

Добра процедура е родителят и младежът дружно да настроят разпоредбите: вести при заплащане, обособен предел за онлайн покупки, диалог за онлайн заплащания, игри, абонаменти и уеб сайтове, в които картата въобще не би трябвало да се вкарва. Най-опасното при картата не е еднократната покупка — рискови са дребните автоматизирани заплащания, които се повтарят и съвсем не се усещат.
Източник: pariteni.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР