Христина Христова: Част от бизнеса формира свръхпечалбите си от държавната помощ за ток
" Държавата даде прекалено много средства, близо 6 милиарда, с цел да компенсира цената на електрическата енергия за бизнеса. Но беше обещано не на който има потребност, а на всички, в това число и на тези от бизнеса, които на основата на тези помощи образуваха своите свръхпечалби ".Това стана ясно от думите на някогашния обществен министър Христина Христова пред Радио " Фокус " в отговор на въпроса за какво предходната година страната обилно раздаде пари " на калпак ", а в този момент си ги търси назад с нов налог " свръхпечалба " от 33%.
" Не е всекидневно времето, в което живеем, не е умерено, не са положителни прогнозите за инфлацията.В такова извънредно време не може с нормални ограничения. Очевидно би трябвало да се вземат ограничения, само че страната би постъпил добре, в случай че не разходва държавните пари да дава на калпак на всеки, на всяка компания в България ", сподели още Христова, като посочи, че те все пък са изиграли своята роля: " Започнала е да се успокоява цената на енергоносителите и от тези пари задоволително доста ще спести страната ".
Относно концепцията за облагане на свръхпечалбите, Христова сподели: " Аз не знам какъв брой ще се отчетат свръхпечалби. Може би някъде, където се възползваха от инфлацията образуваха свръхпечалби и някои страни към този момент направиха това еднократно - за обстановката, в която се намираме, поради инфлацията. Предполагам, че занапред ще се подлага на спор във финансовия и стопански екип на държавното управление и в съответните комисии в новото Народно заседание този въпрос. "
" Това, което би трябвало да се направи и което не беше направено в предходното Народно заседание е да се засегне приходната част на бюджета. Много изявления имаше, все свързани с разноските, три пъти бяха увеличавани пенсиите, не че те са огромни, само че това е социално-финансова система, при която би трябвало да се търси резистентност на финансите. През 2022 година 15 милиарда бяха дадени за пенсии, в този момент се обрисуват през 2023 година - 19 милиарда, тъй че и тук би трябвало да се търси някакъв баланс ", безапелационна е Христова.
" Не е всекидневно времето, в което живеем, не е умерено, не са положителни прогнозите за инфлацията.В такова извънредно време не може с нормални ограничения. Очевидно би трябвало да се вземат ограничения, само че страната би постъпил добре, в случай че не разходва държавните пари да дава на калпак на всеки, на всяка компания в България ", сподели още Христова, като посочи, че те все пък са изиграли своята роля: " Започнала е да се успокоява цената на енергоносителите и от тези пари задоволително доста ще спести страната ".
Относно концепцията за облагане на свръхпечалбите, Христова сподели: " Аз не знам какъв брой ще се отчетат свръхпечалби. Може би някъде, където се възползваха от инфлацията образуваха свръхпечалби и някои страни към този момент направиха това еднократно - за обстановката, в която се намираме, поради инфлацията. Предполагам, че занапред ще се подлага на спор във финансовия и стопански екип на държавното управление и в съответните комисии в новото Народно заседание този въпрос. "
" Това, което би трябвало да се направи и което не беше направено в предходното Народно заседание е да се засегне приходната част на бюджета. Много изявления имаше, все свързани с разноските, три пъти бяха увеличавани пенсиите, не че те са огромни, само че това е социално-финансова система, при която би трябвало да се търси резистентност на финансите. През 2022 година 15 милиарда бяха дадени за пенсии, в този момент се обрисуват през 2023 година - 19 милиарда, тъй че и тук би трябвало да се търси някакъв баланс ", безапелационна е Христова.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ