Държането под арест на екс-министъра Нено Димов е всъщност форма

Държането под арест на екс-министъра Нено Димов е в действителност форма на жертвоприношение, което цели да успокои духовете и да уталожи желанието за отмъщение. Прокуратурата е в правото си да търси наказателна виновност по проблема " Перник ", само че не е ясно за какво един човек би трябвало да прекарва дните си в пандиза, до момента в който тя прави тази работа. Има други ограничения - подписка, гаранция и така нататък, които биха били задоволително поръчителство за осъществяването на нужните следствени дейности. Специализираният съд обаче е решил друго, въпреки че основанията за неговото решение остават неразбираеми. Нито е евентуално Димов да извърши ново закононарушение, нито пък може да повлияе на следствието, защото към този момент беше отхвърлен от поста си. В последна сметка става дума за член на обществото, в чиято биография няма нищо, което да допуска такава строга мярка за неотклонение.

Сложен проблем

Още повече, че въпросът " Нено Димов " е много комплициран. Той е упрекнат в умишлена занемареност за това, че е давал позволение за промишлено прилагане на води от язовир " Студена ", въпреки да е имал информация за сериозното понижаване на равнището му. Да, това сигурно е сериозна политическа и управническа неточност. Както виждаме, да оставиш огромен град без питейна вода е и причина за политическа рецесия. Но политическата отговорност е по принцип групова - тя се споделя освен от министъра, само че и от целия кабинет и парламентарното болшинство, което го поддържа.

В кабинета " Борисов 3 " Нено Димов стана знак на една особена политика във връзка с околната среда - политика, която даваше приоритет на бизнес ползите. В съвсем всички случаи министърът заставаше точно на страната на бизнеса (справка: " Банско " ). Точно тази политика катастрофира в Перник и в други градове, тъй като се оказва, че държавното управление е трябвало да бъде загрижено повече за опазването на водните и питейни запаси, в сравнение с за ползите на промишлеността и на множеството частни ВЕЦ-ове. Но политическата отговорност за този неуспех не може да се ограничи до Нено Димов. Тя визира и премиера, и държавното управление, и ръководещото болшинство.

Наказателната отговорност е нещо друго. Тя е самостоятелна и не се носи за осъществяване на избрана политика, а за съответни нарушавания на закона. И до момента в който политическата отговорност се поема посредством оставки, демократични процедури и избори, наказателната се търси от органите на правосъдната власт. По закон (чл. 62 (1) от Закона за водите) Нено Димов е бил задължен да вземе поради следните условия и фактори, когато е давал позволение за водоползване: