Могат ли да свършат звездите във Вселената?Нищо не трае вечно

Могат ли да свършат звездите във Вселената?

Нищо не трае постоянно — даже нашата Вселена

През последните две десетилетия астрономите все по-често откриват признаци, че Kосмосът евентуално към този момент е минал пика на своето развиване, разяснява Би Би Си.
Един от тези тревожни сигнали е все по-малкият брой новородени звезди.
Не става въпрос, че във Вселената свършват звездите.
Според оценки, те могат да бъдат до един септилион — т.е. единица с 24 нули.
Астрономите обаче считат, че процесът на формиране на нови звезди последователно се забавя.

Звездата се ражда… и умира 

Според актуалния теоретичен консенсус, възрастта на Вселената е към 13,8 милиарда години.
Първите звезди са се образували скоро след Големия гърмеж.
Миналата година галактическият телескоп „ Джеймс Уеб “ откри в нашата вселена Млечния път три звезди, чиято възраст се смята, че надвишава даже 13 милиарда години.

Звездите по своята същина са великански топки от нагорещен газ и всички те стартират живота си по един и същи метод.
Те се образуват в големи облаци от галактически прахуляк и газ.
Под действието на гравитацията газовите скупчвания се свиват, последователно се нагряват и се трансформират в зараждаща се звезда – протозвезда.

Когато ядрото на звездата се нагрява до милиони градуси, водородните атоми в него се свиват и се сплотяват, образувайки хелий.
Този развой се назовава нуклеарен синтез.
При това се отделят светлина и топлота, и звездата навлиза в постоянна фаза, наречена „ основна поредност ”.

Според оценките на астрономите, звездите от основната поредност, в това число нашето Слънце, съставляват към 90% от всички звезди във Вселената.
Тяхната маса варира от една десета до 200 маси на Слънцето.
С течение на времето такива звезди изчерпват горивото си и пътят им към загиване може да се развива по разнообразни способи.
Звездите с дребна маса, като Слънцето, угасват последователно, в продължение на милиарди години.
А при по-масивните звезди, чиято маса е минимум осем пъти по-голяма от слънчевата, финалът е доста по-драматичен: те избухват в грандиозна детонация, наречена супернова.

Старите звезди преобладават

През 2013 година интернационална гру

па астрономи, учещи трендовете в звездообразуването, съобщи, че 95% от всички звезди, които в миналото ще съществуват, към този момент са се родили.
„ Явно живеем във Вселената, където преобладават старите звезди “,
сподели водещият създател на това изследване Дейвид Собрал в публикация, оповестена на уеб страницата на телескопа „ Субару “.
Ако погледнем времевата канара на Вселената, пикът на звездообразуването, по всяка възможност, е настъпил преди към 10 милиарда години –
интервал, прочут като „ галактическа среднощ “. „ Галактиките трансформират газа в звезди, само че го вършат с все по-малка скорост “, споделя професор Дъглас Скот, космолог от Университета на Британска Колумбия в Канада.

Професор Скот е съавтор на проучването, което сега минава процедура на научно рецензиране и в което са оценени данни от телескопите „ Евклид “ и „ Хершел “ на Европейската галактическа организация.

Той и интернационална група откриватели съумяха по едно и също време да изучат над 2,6 милиона галактики — това стана допустимо с помощта на задачата „ Евклид “ за основаване на голяма триизмерна карта на Вселената.
Астрономите се интересуваха изключително от топлината, предавана от звездния прахуляк.
В галактиките с по-висок ритъм на звездообразуване прахът нормално е по-горещ, защото в тях има по-големи и по-горещи звезди.

Според професор Скот, екипът е разкрил, че температурите на галактиките последователно понижават в продължение на няколко милиарда години.

„ Отдавна сме минали пика на звездообразуването и с всяко ново потомство ще се раждат все по-малко и по-малко звезди “, споделя той.

Голям спад? 

Вярно е, че гибелта на старите звезди може да докара до образуването на нови от същото вещество, само че нещата не са толкоз елементарни.
Да си представим, че имаме купчина строителни материали, от които сме построили къща.
Ако желаеме да построим нова, несъмнено, можем да опитаме да преработим остарялата постройка, само че надалеч не всичко ще се окаже потребно.
„ Това значи, че ще можем да построим единствено по-малка къща.
Всеки път, когато я разглобяваме, подобаващият материал става все по-малко, до момента в който в даден миг той стане непълен за градеж на нова къща въобще “, изяснява професор Скот.
Приблизително същото се случва и със звездите.
„ Всяко потомство звезди има все по-малко гориво за горене и в последна сметка то ще стане незадоволително, с цел да може въобще да се образува звезда “, споделя космологът.

„ Вече знаем, че звездите с дребна маса във Вселената се срещат доста по-често от солидните “, продължава той.
Учените от дълго време допускат, че някой ден Вселената ще стигне до своя край.
Въпреки това, те не могат да кажат сигурно по какъв начин тъкмо и по кое време ще се случи това.

Една от най-признатите теории към днешна дата е термичната гибел на Вселената.
Тя се назовава още „ Голямото заледяване ”.
Според тази догадка, с разширението на Вселената силата ще се разсейва от ден на ден, до момента в който в последна сметка стане прекомерно студено, с цел да се поддържа живот.

Звездите ще се отдалечават една от друга, ще изчерпват горивото си, а нови звезди към този момент няма да се раждат.
„ Количеството наличната сила във Вселената е лимитирано “, изяснява професор Скот.
Множество нули 

Но преди да погледнем меланхолично към небето, би трябвало да помним: изгарянето на звездите ще отнеме астрономически дълъг интервал от време.

Професор Скот смята, че нови звезди ще продължат да се появяват още в продължение на 10–100 трилиона години — доста откакто нашето Слънце, най-вероятно, ще престане да съществува.

Що се отнася до „ Голямото заледяване “, то може да отнеме още повече време: по-рано тази година астрономи от нидерландския университет Радбуд пресметнаха, че окончателният край ще настъпи почти след един квинвигинтилион години – това е единица с 78 нули.

Така че има задоволително време, с цел да се насладите умерено на звездите в нощното небе идната ясна вечер.