Село от Северозапада отваря библиотека за внуците
Дарителите пращали книгите си по пощата с прочувствени писма
Повечето дребни села в България през последните десетилетия постепенно гаснат. Хората в тях понижават, учебни заведения и читалища затварят порти, рухват къщи и цели махали потъват в треви и храсти… Село Комарево със 70 жители- сред Монтана и Берковица, обаче върви в противоположна посока. Всяка заран над 100 индивида от региона се стичат в издигнат посред селото цех, откакто епохи нямали черква, локалните хора трансформирали запустялото си учебно заведение в храм, а тази година се заели да отворят и читалище. Затова събират книги за библиотеката от цяла България – с позвънявания до другари, апели във Facebook и медиите.
Хиляди томове към този момент са пристигнали в Комарево и се препълнили стаите на кметството. „ От заран до вечер разказвам книги, читалището още не е отворило публично порти, само че към този момент имаме и читатели! “, радва се кметската наместничка Цвета Йорданова. Идеята за читалище с библиотека е дългогодишна фантазия на цялото село, прецизира локалната управничка. „ Хората от дълго време приказват за това. Възрастните са привикнали още от младите си години да четат и в този момент на старини желаят да прекарват свястно времето си. Грижата им обаче е повече за децата – през лятото доста внуци и правнуци идват в селото, само че нямат какво да вършат. Ако има читалище с книги и компютри, гостенчетата ще имат занимания и ще остават по-дълго при бабите и дядовците! “, споделя кметицата. Затова, когато поела поста си преди няколко месеца, Цвета решила на първо време да се заеме с възобновяване на читалището.
Стара снимка е запечатала строителството на тогавашното читалище преди повече от 50 години.
В Комарево през предишния век читалище имало, спомнят си пенсионерите. Някъде в средата на XX век локалните хора събрали пари и сами вдигнали културен дом в центъра на селото. В двуетажната постройка подредили библиотека, оборудвали лекарски кабинет, а в една от стаите до входа настанили кмета. Големият салон на първия етаж пък приютил кино и сцена за представления. „ Беше доста хубаво! По няколко пъти в седмицата идваше кино, децата помагахме на кинооператора да мъкне ролките, след това гледахме, стаили мирис, приключенията на опънатото платно. По празниците в салона изнасяха концерти разнообразни сформира, а в събота и неделя опъвахме маси и се подвигаха многолюдни сватби! “, спомнят си жителите на Комарево. Тогава обаче единствено децата в селото били повече от сегашните поданици.
След рухването на комунизма читалището останало без средства и последователно запустяло. Киномашините изчезнали, част от книгите също, останалите томове потънали в прахуляк и ги загризали мишки. Единствено населен от цялата постройка останал кметският кабинет. „ Като влязох в кабинета, се заех да почистя и цялата постройка. Тонове отпадъци изхвърлихме с другари. Намерихме и част от книгите, само че са малко и в много неприятно положение! “, споделя кметицата. Заела се със задачата да възроди читалището, тя прочела Закона за публичните библиотеки и схванала,че за регистрация са нужни най-малко 3500 книги. И се зачудила от кое място да откри толкоз литература. Споделила за казуса с познати и близки. И в края на предходната година приятелите й Маринела Николова и Владимир Иванов от София, пуснали във Facebook апел, че селото в Северозапада търси книги за библиотека.
Само след часове лавина от искащи да дарят книги засипала основателите на акцията. „ Звъняха обособени хора, фамилии, фирми… Над 10 пъти ходихме с коли до столицата да товарим томове! И още не сме докарали всичко! “, описват радостни Цвета и брачният партньор й Богдан Йорданов. Част от донорите пращали книгите си по пощата с прочувствени писма. „ Направихте ме извънредно щастлива с вашата самодейност. От сърце ви поисквам – на вас и цялото село доста здраве и топлота в сърцата, душите и домовете ви! “, написала Ваня Смоленска. Професор Банков от Софийския университет пратил собствен прочут да изследва на място самодейността и когато се убедил,че хората в селото в действителност желаят да четат – изпратил пакет книги и учебници.
Най-неочаквано в Комарево дошъл и огромен кашон от Рилския манастир. Оказало се, че монасите видели в Интернет самодейността на предбалканското село и дарили над 30 книги с църковна тема – Библии, катехизиси и жития на светци. Клисарката на локалния храм стрина Божура незабавно се заела с четене на религиозните сборници. „ Вече събрахме над 3500 тома и можем да записваме библиотеката, а идват и още книги! “, радват се кметицата и съидейниците й. Най-отявлените радетели за отваряне на читалището към този момент са образували настоятелство, приели са правилник и са подготвили документи за регистрацията му.
Бюрократични пречки обаче се оказали по-трудни от събирането на томовете. Чиновници ги препънали с обяснението, че липсват нужните формуляри, само че комаревчани сами ги набавили. После поискали куп книжа, отлагали дати. Но запалянковците не се отказали. „ Събрали сме всички документи и се надяваме до март читалището да е изцяло законно “, споделя кметицата Йорданова. През това време благодарение на община Берковица и майсторлъка на брачна половинка на наместничката Богдан селяните считат да ремонтират и обзаведат празните и цялостни с паяжини пространства. От община Берковица са дали обещание три компютъра, само че огромен проблем към момента е свързването с Интернет. В селото има единствено мобилен сигнал, кабелните оператори към този момент отхвърлят да свържат Комарево с световната мрежа. Но кметицата и поддръжниците й не стопират да ги нападат и се надяват още през лятната почивка обновената постройка да е цялостна с деца, вперили взор в мониторите. И прелистващи книгите и списанията в библиотеката.
Културните първенци на Комарево към този момент са избрали и име на читалището „ Николай Фол – 2018 година “. „ Николай Фол е прочут, само че за жалост пропуснат публицист, драматург и режисьор. Роден е в Берковица и е съвременник и другар на Елин Пелин, Смирненски и Гео Милев. Баща е на известния ни историк и траколог проф. Александър Фол “, изяснява Цвета Йорданова. Самата тя също е приключила история, живяла е години наред в столицата, само че преди 3 години решила да се върне в родното село на майка си. „ Тук природата е прелестна, хората са доста положителни и работни, а покрайнината е цялостна с остатъци от замъци и антични селища. Стига човек да желае да работи има голямо поле за изява “, споделя кметицата. „ Похвална и прелестна е самодейността на хората в Комарево. Много села, изгубили читалищата в хаоса на прехода, в този момент ги отварят, с цел да възродят духа на селищата си. Но бих ги посъветвал да запазят старите им имена, с цел да не прекъсват традициите, а и да употребяват по-лесно финансиране! “, съобщи ръководителят на Съюза на националните читалища Николай Дойнов.
След като в Комарово открият читалището, кметицата Цвета възнамерява да се заеме и с други общополезни начинания. Смята с локалните стопани да провеждат в Комарово районен, а по-късно, може би, и народен празник на пипера. „ Смлените червени чушки са обичайната българска фалшификация, част от кулинарната просвета, само че и знак на самобитната душа на българина. Може да стане доста забавен празник, а около него ще съберем в читалището и Етнографска колекция, с цел да не не помнят децата ни корените си “, споделя Цвета Йорданова.
Повечето дребни села в България през последните десетилетия постепенно гаснат. Хората в тях понижават, учебни заведения и читалища затварят порти, рухват къщи и цели махали потъват в треви и храсти… Село Комарево със 70 жители- сред Монтана и Берковица, обаче върви в противоположна посока. Всяка заран над 100 индивида от региона се стичат в издигнат посред селото цех, откакто епохи нямали черква, локалните хора трансформирали запустялото си учебно заведение в храм, а тази година се заели да отворят и читалище. Затова събират книги за библиотеката от цяла България – с позвънявания до другари, апели във Facebook и медиите.
Хиляди томове към този момент са пристигнали в Комарево и се препълнили стаите на кметството. „ От заран до вечер разказвам книги, читалището още не е отворило публично порти, само че към този момент имаме и читатели! “, радва се кметската наместничка Цвета Йорданова. Идеята за читалище с библиотека е дългогодишна фантазия на цялото село, прецизира локалната управничка. „ Хората от дълго време приказват за това. Възрастните са привикнали още от младите си години да четат и в този момент на старини желаят да прекарват свястно времето си. Грижата им обаче е повече за децата – през лятото доста внуци и правнуци идват в селото, само че нямат какво да вършат. Ако има читалище с книги и компютри, гостенчетата ще имат занимания и ще остават по-дълго при бабите и дядовците! “, споделя кметицата. Затова, когато поела поста си преди няколко месеца, Цвета решила на първо време да се заеме с възобновяване на читалището.
Стара снимка е запечатала строителството на тогавашното читалище преди повече от 50 години. В Комарево през предишния век читалище имало, спомнят си пенсионерите. Някъде в средата на XX век локалните хора събрали пари и сами вдигнали културен дом в центъра на селото. В двуетажната постройка подредили библиотека, оборудвали лекарски кабинет, а в една от стаите до входа настанили кмета. Големият салон на първия етаж пък приютил кино и сцена за представления. „ Беше доста хубаво! По няколко пъти в седмицата идваше кино, децата помагахме на кинооператора да мъкне ролките, след това гледахме, стаили мирис, приключенията на опънатото платно. По празниците в салона изнасяха концерти разнообразни сформира, а в събота и неделя опъвахме маси и се подвигаха многолюдни сватби! “, спомнят си жителите на Комарево. Тогава обаче единствено децата в селото били повече от сегашните поданици.
След рухването на комунизма читалището останало без средства и последователно запустяло. Киномашините изчезнали, част от книгите също, останалите томове потънали в прахуляк и ги загризали мишки. Единствено населен от цялата постройка останал кметският кабинет. „ Като влязох в кабинета, се заех да почистя и цялата постройка. Тонове отпадъци изхвърлихме с другари. Намерихме и част от книгите, само че са малко и в много неприятно положение! “, споделя кметицата. Заела се със задачата да възроди читалището, тя прочела Закона за публичните библиотеки и схванала,че за регистрация са нужни най-малко 3500 книги. И се зачудила от кое място да откри толкоз литература. Споделила за казуса с познати и близки. И в края на предходната година приятелите й Маринела Николова и Владимир Иванов от София, пуснали във Facebook апел, че селото в Северозапада търси книги за библиотека.
Само след часове лавина от искащи да дарят книги засипала основателите на акцията. „ Звъняха обособени хора, фамилии, фирми… Над 10 пъти ходихме с коли до столицата да товарим томове! И още не сме докарали всичко! “, описват радостни Цвета и брачният партньор й Богдан Йорданов. Част от донорите пращали книгите си по пощата с прочувствени писма. „ Направихте ме извънредно щастлива с вашата самодейност. От сърце ви поисквам – на вас и цялото село доста здраве и топлота в сърцата, душите и домовете ви! “, написала Ваня Смоленска. Професор Банков от Софийския университет пратил собствен прочут да изследва на място самодейността и когато се убедил,че хората в селото в действителност желаят да четат – изпратил пакет книги и учебници.
Най-неочаквано в Комарево дошъл и огромен кашон от Рилския манастир. Оказало се, че монасите видели в Интернет самодейността на предбалканското село и дарили над 30 книги с църковна тема – Библии, катехизиси и жития на светци. Клисарката на локалния храм стрина Божура незабавно се заела с четене на религиозните сборници. „ Вече събрахме над 3500 тома и можем да записваме библиотеката, а идват и още книги! “, радват се кметицата и съидейниците й. Най-отявлените радетели за отваряне на читалището към този момент са образували настоятелство, приели са правилник и са подготвили документи за регистрацията му.
Бюрократични пречки обаче се оказали по-трудни от събирането на томовете. Чиновници ги препънали с обяснението, че липсват нужните формуляри, само че комаревчани сами ги набавили. После поискали куп книжа, отлагали дати. Но запалянковците не се отказали. „ Събрали сме всички документи и се надяваме до март читалището да е изцяло законно “, споделя кметицата Йорданова. През това време благодарение на община Берковица и майсторлъка на брачна половинка на наместничката Богдан селяните считат да ремонтират и обзаведат празните и цялостни с паяжини пространства. От община Берковица са дали обещание три компютъра, само че огромен проблем към момента е свързването с Интернет. В селото има единствено мобилен сигнал, кабелните оператори към този момент отхвърлят да свържат Комарево с световната мрежа. Но кметицата и поддръжниците й не стопират да ги нападат и се надяват още през лятната почивка обновената постройка да е цялостна с деца, вперили взор в мониторите. И прелистващи книгите и списанията в библиотеката.
Културните първенци на Комарево към този момент са избрали и име на читалището „ Николай Фол – 2018 година “. „ Николай Фол е прочут, само че за жалост пропуснат публицист, драматург и режисьор. Роден е в Берковица и е съвременник и другар на Елин Пелин, Смирненски и Гео Милев. Баща е на известния ни историк и траколог проф. Александър Фол “, изяснява Цвета Йорданова. Самата тя също е приключила история, живяла е години наред в столицата, само че преди 3 години решила да се върне в родното село на майка си. „ Тук природата е прелестна, хората са доста положителни и работни, а покрайнината е цялостна с остатъци от замъци и антични селища. Стига човек да желае да работи има голямо поле за изява “, споделя кметицата. „ Похвална и прелестна е самодейността на хората в Комарево. Много села, изгубили читалищата в хаоса на прехода, в този момент ги отварят, с цел да възродят духа на селищата си. Но бих ги посъветвал да запазят старите им имена, с цел да не прекъсват традициите, а и да употребяват по-лесно финансиране! “, съобщи ръководителят на Съюза на националните читалища Николай Дойнов.
След като в Комарово открият читалището, кметицата Цвета възнамерява да се заеме и с други общополезни начинания. Смята с локалните стопани да провеждат в Комарово районен, а по-късно, може би, и народен празник на пипера. „ Смлените червени чушки са обичайната българска фалшификация, част от кулинарната просвета, само че и знак на самобитната душа на българина. Може да стане доста забавен празник, а около него ще съберем в читалището и Етнографска колекция, с цел да не не помнят децата ни корените си “, споделя Цвета Йорданова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ