Дарението може да се смята за един от най-благородните актове,

Дарителските компании, които не случиха на организатори

Дарението може да се счита за един от най-благородните актове, които съществуват и потвърждават съществуването на морал и други човешки полезности. Разглеждайки главната концепция на положителното, освен това през призмата на логиката на психиката, може да стигнем до едно забавно умозаключение. Според редица учебници, логиката на психиката на положителното е обвързана с концепцията, че всеки човек го прави, с цел да изкупи своите грехове в предишното или за да получи същото положително в бъдеще.

До известна степен за това образование и очакване дава отговор възпитанието, както и църквата. Едва ли някой може да осъди човек, който се пробва да оказва помощ безплатно, само че тук има една забавна детайлност. Много постоянно сме чували, че парите могат да развращават, а статистиката ни демонстрира, че колкото по-високи са сумите, толкоз по-жестоки могат да бъдат злоупотребите. С оглед на това, можем да видим, че не всеки е толкоз безвъзмезден, колкото желаеме да бъде. Историята може да ни покаже доста съществени случаи на корист, освен това от най-ниското до най-високото допустимо равнище.

Защо обаче се стига до там. Първо би трябвало да си напомним един от главните закони на вечерните вести – най-хубавата вест е постоянно неприятната. Въпреки това можем да забележим, че всеки човек носи до известна степен съчувствие в себе си, затова с появяването на най-различни дарителски акции, можем да открием задоволително хора, които да набират средства защо ли не. Много постоянно оповестените дела са налудничави и от време на време фантастични, а и както виждаме, изключително елементарно е да стартират да се търсят средства за безусловно всичко.

Специалистите постоянно припомнят, че преди да се поддържат е належащо да се разгласяват документи, чиято съществена задача е да покажат, че въпросният потърпевш в действителност има потребност от този тип средства. Но дано не забравяме, че забавните злоупотреби могат да се открият безусловно на всички места. На едно доста високо равнище можем да видим злоупотребата на Ватикана с фонда „ Петровият пенс “. Същият може да се преглежда като институция на почти X века. Въвежда се от саксонците, които оферират такса от един пенс за здраве, същата се превежда на година.

Снимка: By Giuseppe Nogari – Web Gallery of Art: Image Info about artwork, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1660915

Фондът носи името на Свети Петър

В следствие сумите нарастват и можем да видим, че формалната и дефинитивна акредитация става в края на XIX век и продължава и до през днешния ден. През 2010 година можем да видим, че събраната сума от дарения е близо 68 милиона $. Идеята е, че насъбраният фонд може да разреши на водача на Католическата черква да избере разнообразни дела, които да финансира. По хипотеза би трябвало да обърнем внимание на една забавна статистика от предходната година, която слага под доста сериозен въпрос дейностите на Католическата черква.

Според Уолстрийт Журнал, през предходната година постъпилата сума в сметката на „ Петровия пенс “ е близо 55 милиона $. Колко тогава са отишли особено за подкрепяне? Отговорът е едвам 10% от сумата. Къде са отишли останалите суми? Според Ватикана, парите били нужни за попълването на бюджета на църквата, както и запълването на някои съществени дупки. По-важното е, че съгласно църковния закон, точно водачът има правото да избере къде тъкмо да се насочи този фонд и защо да се изразходват средствата.

Откакто папа Франциск е на поста, сумата се е понижила фрапантно и от 775 милиона е спаднала на 665 милиона $. Междувременно дефицитът на годишния бюджет на църквата също се е удвоил и сега към този момент е от 76 милиона $. Къде отиват парите, бихте се зачудили? Финансовият скандал на Ватикана, както и доста други забавни грехове, които са известни, само че сега не са тематика на този материал, разкриват някои доста съществени прегрешения стартират да слагат под въпрос съответните решения на същата черква.

Снимка: By Jeffrey Bruno from New York City, United States – This file has been extracted from another file: Canonization 2014- The Canonization of Saint John XXIII and Saint John Paul II (14036966124).jpg, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=80315466

По същото време, когато „ Петровият пенс “ се оказа доста непретенциозен в годишните дарения, папа Франциск побърза да приключи връзки с кардинал Джовани Анджело Бечу. Същият губи и правото да гласоподава за идващ папа. Рене Брулхарт, получил поста за финансист на Ватикана, също се разделя със своята позиция. Що се отнася до кардинала, същият е бил вторият най-съществен човек, занимаващ се с касата на Ватикана. Джовани Бечу е освободен тъкмо седмица, преди италианското издание L’Espresso да показа своите разкрития по тематиката.

Оказва се, че Джовани отклонявал фондове към неправителствена организация, ръководена от брат му в Сардиния. Същият кардинал, явно за потребностите на църквата, закупува жилище в безценен квартал на Лондон. Финансовите вложения на църквата доближават сумата от 200 милиона $, които идват най-вече от дарения. Сумите от заможните миряни, доста се редуцират, до момента в който минат през всички медиатори. Папа Франциск поема поста през 2013 година и дава обещание, че една от дилемите му ще бъде да се разправи с всички измами, които върлуват на територията на Ватикана.

Тепърва ще забележим какви средства от въпросния фонд ще бъдат пуснати за подаяние, откакто през декември нормално се избират акциите за подкрепяне. Миналата година са поканени и банкови инспектори, които да се занимаят с един по-сериозен одит в това отношение. В това отношение папата припомня на своите жители, че човек не може да служи на Бог и на парите по едно и също време. На 7 октомври предходната година, юрист на покварения кардинал отхвърля и още едно изказване, че суми били насочвани към разнообразни хедж фондове.

Когато кардинал Пел е назначен през 2014 година, с цел да се занимава с финансите, споделя, че е разкрил втора сметка, която съдържа милиони евро, само че въобще не попада в формалните данни. 3 години по-късно същият кардинал е упрекнат в полово посягане над малолетни в своята родна Австралия. И до през днешния ден може да се счита за един от най-високите и наказани постове в Католическата черква.

По-важното е, че ресурсите за подаяние не стигат до вярната дестинация. Но можем да бъдем сигурни, че Ватикана никога не са единствените, въпросът е, че не всички съумяват да получат толкоз съществени суми, а и по-известните измамници в това отношение още не са имали достъп до обществени мрежи. Уилям Арамони е един тъкмо подобен човек. Управлявайки благотворителното сдружение United Ways of America повече от 22 години, можем да видим, че същият основава едно необикновено добро име в това отношение.

Някои от неговите практики се употребяват и до ден сегашен в редица други благотворителни сдружения, само че след дългото ръководство се оказва, че през 1992 година е обект на следствие и преди да гръмне балонът, същият господин бърза мигновено да напусне позицията си. Оказва се, че е съумял да отклони към 1.2 милиона $ за своите персонални потребности, закупил си е първокласно жилище в Ню Йорк и също по този начин реновирал дома си във Флорида. Покрай другите вложения, господинът даже съумява да си хване 17-годишна другарка, въпреки и той самият да е на 59 години.

Благодарение на Арамони, редица добротворци към този момент преглеждат изключително съществено всяка една акция и търсят сметка за всяка една изхарчена стотинка, най-малко в Съединени американски щати. Докато през днешния ден мнозина се изненадват от някои скандални практики към добротворството, можем да видим, че същите са известни преди повече от 30 години в Съединени американски щати. Филантропът Джон Бенет младши взема решение да сътвори една нова епоха на филантропията и тъкмо по този начин кръщава своята организация. Предложението му е много самоуверено и бързо набира известност.

Филантропът предлага следното на своите вложители. Те дават избрана сума, която би трябвало да престои пет години и половина в касата, а когато това време мине, същата се удвоява и връща на индивидът, който е решил да влага. Удвояването идва от неизвестен донор. Не звучи като неприятна концепция, само че действително е цялостна машинация, която даже Бърни Мадоф ще употребява години по-късно. Практически НПО-то е една сериозна въртележка за пари и новите вложители заплащат сумите на старите, а действително парите не отиват на никое място.

От време на време се теглят заеми от банка, с цел да се запълнят дупките и с това завършва цялата история. Когато през 1995 година банките вземат решение да потърсят своите пари, незабавно се афишира неплатежоспособност. Жертвите губят сумата от близо 135 милиона $. Същевременно филантропът заплаща седмична заплата от близо 26 785 $ за себе си. През 1998 година е наказан на 12 години затвор за закононарушенията си, а обвиняванията са към 82. За времето, в което дава обещание и подсигурява, че парите отиват в организации като Червения Кръст, само че за цялото време е дарил едвам 7 милиона $.

Една забавна наклонност демонстрира, че значително безусловно всеки може да събира дарения. Роджър Чапин е тъкмо подобен добротворец. За интервала от 2004 до 2006 година той събира благотворителни средства за ветераните в Съединени американски щати. Разследване на Американския конгрес обаче демонстрира нещо напълно друго. Събраните 168 милиона потъват някъде другаде и едвам 25% са открити в вярната посока.

В този интервал обаче Роджър и жена му получават отплата от близо 1.5 милиона $ (всеки), покриват се ресторантски сметки от 340 000 $, а 446 000 $ отиват за закупуването на жилище. Собственикът на организцията имал толкоз доста работа, че наема компанията на другар, който да дава отговор за събраните средства, като добър самарянин, сътрудникът е получил още 14 милиона $ в границите на две години.

До огромна степен Роджър успявал да покрие следите, наемайки известни персони, които самоуверено да приканват и други да подаряват. Парите по този начин и не са открити, само че през 2009 година Роджър съумява да заплати 2.5 милиона $ за провинението си и по-късно да бъде оставен свободно. Да не забравяме и една още по-интересна и сполучлива скица, която стимулира мнозина да превеждат пари за заболели животни, които по някаква причина постоянно се озовават при едни и същи хора. Стига се до там, че сдружения даже от чужбина са подготвени да превеждат средства. Нека обаче не забравяме и главната мотивация, която подтиква към положително и да напомним кой тъкмо път е осян с положителни планове.