Сега ясно ли ви е защо стадионът в Скопие се казва Тодор Пр...
Дано в никакъв случай не ми се наложи да схвана какво е чувството твои хора да освиркват химна на дядовците и бабите ти. Това видяхме в понеделник на стадион " Тодор Проески " в Скопие. Агитка от изгубили се в безвремието северномакедонци си разреши да дюдюка и попържа по време на осъществяването на " Мила родино ". Определено на футболните почитатели в тази северна територия им липсват първите седем години, че и часовете по история в идващите 12.
Като се замисля, за всичко това е отговорно държавното управление на Иван Костов, което през 1999 година реши да подари на Македония 100 танка Т-55 и 100 буксирни гаубици Д-20, диаметър 122 мм.
Ако тогава, вместо тези пусти танкове, бяхме пратили по едно патриотично букварче (б.а. - имаше един пловдивски кмет Славчо Атанасов, който раздаваше безплатно по едно на първокласниците) тези " Делии Север " щяха да са наясно, че да освиркваш химна на България е като сватбите сред братовчеди след втора линия във Англия. Законно, само че някак ненормално, нали!
Тези, които не схващат защо им го пиша, то ето един куплет от песента на Тоше Проески " Ko Ti to Grize Obraze " (изпята шест години след танковете ни):
" Отново се връщаш на сцената.
Но това е последната работа за всеки апаш.
Ти попадаш в личния си капан.
Поне си го признай на глас.
И не се хващай за сламки ".
Като приказваме за танкове, то в случката със стотачката на Иван Костов имаше доста премеждия.
Тогава македонските специалисти държаха да носят боята за боядисване на танковете от Македония, тъй като сякаш била антирадарна, направена по стелт технология. Което не беше правилно. Искаха и да им преведем техническата документи за бойните машини на македонски. Поради тази причина породи известно напрежение сред двете делегации.
" Бай Илия Гльозев - 90-годишен дъртак, сподвижник на Гоце Делчев, Даме Груев, Ванче Михайлов, тогава бе консултант на техния министър на защитата Никола Клюсев, събра своите хора и ги смъмри: „ С българите пишем с едни букви, имаме една писменост, приказваме на един език, за какво ви е превод? “, спомня си полковникът от запаса Христо Станимиров, който е управлявал предаването на техниката от българска страна.
И този обичан на македонците Тоше Проески от същата ария:
" Кой те хапе по бузите?
Чий белег криеш на врата си?
При кого отиват ръцете ти?
Изневеряваш ми, скъпа, по какъв начин смееш?
На кого се даде обещание?
Открадна от мен, на него даде.
Мила, за какъв брой ме продаде? ".
Апропо, като приказваме за изневери, преди няколко месеца македонското държавно управление прати в помощ на Украйна няколко танка Т-72. Тогава бе конкретизирано, че македонската войска има на въоръжение 31 танка от този вид. Танковете са предоставени на управляващите в Скопие от Русия през 2000 година
Уж Елмаз, сякаш от Наполи пък не знае, че не се съблича туй, що не си обличал!
Сигурно се чудите за какво толкоз постоянно загатвам артиста Тоше Проески? Има за какво - Националната сцена, на която нашите футболисти победиха Северна Македония с 1:0 в понеделник, е кръстена " Тодор Проески ". Честно казано, като видях какво играят избраниците на Благоя Милевски, разбрах, че футболът не им е мощна страна. То по тази причина и стадионът е кръстен на най-известния артист в Северна Македония, а не на някой футболист. То и на кого ли - Елиф Елмаз, Енис Барди, Висар Муслиу, Адон Елизи или Енис Фезлегич?
И въпреки всичко, не е обикновено футболен стадион да е кръстен на артист. Това е като на някого да му щукне да именува Колежа в Пловдив - Арена " Лили Иванова ". Впрочем, до завършването му може, примерно, новоизлюпеният национал на България Никола Илиев да навърти стотина мача за " трикольорите " и да кръстим оборудването на него.
Иначе, мачът на " Тодор Проески " беше доста любопитен. От едната страна бяха гостите на селекционера Младен Кръстаич - млади и надъхани момчета, които ме накараха да си напомня позабравените страсти в мач с присъединяване на български тим.
Правилното знаме и химн на " Тодор Проески " в понеделник вечер, факт!
Тези момчета са нещо, за което в бъдеще ще се приказва, повярвайте ми. Рядко греша в преценката си за опциите на футболисти. Тези, с белите екипи, в понеделник в Скопие бяха момчета с готовност и пристрастеност. Показаха, че не им е безразлично по какъв начин ще приключи мачът. Нямаше ТикТок звезди, татини хрантутници и чак толкоз протежета на мениджърите.
Срещу тях бяха едни пренавити футболисти, които бъркат политиката с футбола. Имаше моменти, в които имах възприятието, че против нас бяха нашите Т-55, които подарихме. Футболът не е война и по тази причина успеха бе за България.
По македонския въпрос ще кажа единствено, че състезател от Симитли центрира към футболист от Кресна, който прати топката в мрежата зад вратар от Куманово. С две думи, Пиринска Македония завоюва с 1:0. Прилича май на вътрешнозаводска контрола - завод 1 против завод 2, нали? Айде, няма смисъл!
Като се замисля, за всичко това е отговорно държавното управление на Иван Костов, което през 1999 година реши да подари на Македония 100 танка Т-55 и 100 буксирни гаубици Д-20, диаметър 122 мм.
Ако тогава, вместо тези пусти танкове, бяхме пратили по едно патриотично букварче (б.а. - имаше един пловдивски кмет Славчо Атанасов, който раздаваше безплатно по едно на първокласниците) тези " Делии Север " щяха да са наясно, че да освиркваш химна на България е като сватбите сред братовчеди след втора линия във Англия. Законно, само че някак ненормално, нали!
Тези, които не схващат защо им го пиша, то ето един куплет от песента на Тоше Проески " Ko Ti to Grize Obraze " (изпята шест години след танковете ни):
" Отново се връщаш на сцената.
Но това е последната работа за всеки апаш.
Ти попадаш в личния си капан.
Поне си го признай на глас.
И не се хващай за сламки ".
Като приказваме за танкове, то в случката със стотачката на Иван Костов имаше доста премеждия.
Тогава македонските специалисти държаха да носят боята за боядисване на танковете от Македония, тъй като сякаш била антирадарна, направена по стелт технология. Което не беше правилно. Искаха и да им преведем техническата документи за бойните машини на македонски. Поради тази причина породи известно напрежение сред двете делегации.
" Бай Илия Гльозев - 90-годишен дъртак, сподвижник на Гоце Делчев, Даме Груев, Ванче Михайлов, тогава бе консултант на техния министър на защитата Никола Клюсев, събра своите хора и ги смъмри: „ С българите пишем с едни букви, имаме една писменост, приказваме на един език, за какво ви е превод? “, спомня си полковникът от запаса Христо Станимиров, който е управлявал предаването на техниката от българска страна.
И този обичан на македонците Тоше Проески от същата ария:
" Кой те хапе по бузите?
Чий белег криеш на врата си?
При кого отиват ръцете ти?
Изневеряваш ми, скъпа, по какъв начин смееш?
На кого се даде обещание?
Открадна от мен, на него даде.
Мила, за какъв брой ме продаде? ".
Апропо, като приказваме за изневери, преди няколко месеца македонското държавно управление прати в помощ на Украйна няколко танка Т-72. Тогава бе конкретизирано, че македонската войска има на въоръжение 31 танка от този вид. Танковете са предоставени на управляващите в Скопие от Русия през 2000 година
Уж Елмаз, сякаш от Наполи пък не знае, че не се съблича туй, що не си обличал!
Сигурно се чудите за какво толкоз постоянно загатвам артиста Тоше Проески? Има за какво - Националната сцена, на която нашите футболисти победиха Северна Македония с 1:0 в понеделник, е кръстена " Тодор Проески ". Честно казано, като видях какво играят избраниците на Благоя Милевски, разбрах, че футболът не им е мощна страна. То по тази причина и стадионът е кръстен на най-известния артист в Северна Македония, а не на някой футболист. То и на кого ли - Елиф Елмаз, Енис Барди, Висар Муслиу, Адон Елизи или Енис Фезлегич?
И въпреки всичко, не е обикновено футболен стадион да е кръстен на артист. Това е като на някого да му щукне да именува Колежа в Пловдив - Арена " Лили Иванова ". Впрочем, до завършването му може, примерно, новоизлюпеният национал на България Никола Илиев да навърти стотина мача за " трикольорите " и да кръстим оборудването на него.
Иначе, мачът на " Тодор Проески " беше доста любопитен. От едната страна бяха гостите на селекционера Младен Кръстаич - млади и надъхани момчета, които ме накараха да си напомня позабравените страсти в мач с присъединяване на български тим.
Правилното знаме и химн на " Тодор Проески " в понеделник вечер, факт!
Тези момчета са нещо, за което в бъдеще ще се приказва, повярвайте ми. Рядко греша в преценката си за опциите на футболисти. Тези, с белите екипи, в понеделник в Скопие бяха момчета с готовност и пристрастеност. Показаха, че не им е безразлично по какъв начин ще приключи мачът. Нямаше ТикТок звезди, татини хрантутници и чак толкоз протежета на мениджърите.
Срещу тях бяха едни пренавити футболисти, които бъркат политиката с футбола. Имаше моменти, в които имах възприятието, че против нас бяха нашите Т-55, които подарихме. Футболът не е война и по тази причина успеха бе за България.
По македонския въпрос ще кажа единствено, че състезател от Симитли центрира към футболист от Кресна, който прати топката в мрежата зад вратар от Куманово. С две думи, Пиринска Македония завоюва с 1:0. Прилича май на вътрешнозаводска контрола - завод 1 против завод 2, нали? Айде, няма смисъл!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ