Финансистът Димитър Чобанов: Вдигането на пенсии и заплати изисква пускането на нов дълг
Данните за Брутният вътрешен продукт постоянно са предстоящи с огромен интерес, защото дават подробна визия какво се е случило през избран интервал от време и разрешават образуването на упования за бъдещото развиване. През 2022 година Брутният вътрешен продукт по настоящи цени доближава рекордните 165,4 милиарда лева, като нараства с съвсем 26,4 милиарда лева (също рекордна стойност). Така номиналният напредък е 19%. Съществен принос за това има повишението на цените, до момента в който в действително изражение (произведените количества артикули и услуги за извънредно потребление) темпът на напредък е съвсем 3,4%.
Няколко съществени фактора дефинират това развиване. Възстановяването на световно ниво от рецесията, провокирана от COVID-19 и ограниченията за попречване на разпространяването му, беше осъществено посредством солидни парични и фискални тласъци от съвсем всички централни банки и държавни управления. Те обаче бяха предшествани от сходна политика през последното десетилетие. Така съчетаването на висока ликвидност, ниски и даже негативни номинални лихвени проценти (в Еврозоната), бързото повишаване на държавните задължения за финансиране на големи настоящи дефицити сътвориха предпоставки за бърз напредък на цените. Той се случи с известно закъснение, което докара до процъфтяването на теории, съгласно които сходна политика е устойчива и не води до висока инфлация. Междувременно те подхранваха други несъответствия и надуваха балони в цените на финансовите принадлежности, недвижимите парцели, крипто активите и така нататък В последна сметка процесът стана забележим и при потребителските цени.
Принос за растежа на цените имаха и други фактори като политиката на Европейския съюз за потребление на възобновими енергийни източници за сметка на изкопаемите горива, без да са налични технологиите, позволяващи пълноценното заменяне. Заедно с оскъпяването на квотите за излъчвания на въглероден диоксид (CO2) тя трайно покачва цените на електрическата енергия от изкопаеми горива, които при по-благоприятно време и по-ниско търсене стават нерентабилни. От друга страна обаче тези източници могат да бъдат ръководени и мощността им да се контролира според от нужните търсени количества.
Нарушаването на веригите на доставки представляваше отрицателен потрес върху предлагането, който краткосрочно също повлия в посока повдигане на цените. Към тези проблеми при започване на 2022 година се добави войната в Украйна, в следствие от която стопанските системи на страните от Европейски Съюз се пренасочиха от импорт на съветски енергийни и други първични материали към такива от различни източници за ограничение и унищожаване на зависимостта от Русия. От друга страна през 2022 година бяха отстранени рестриктивните мерки по отношение на пандемията и беше възобновена практиката да се провеждат събития с аудитория, което подкрепя естественото действие на спортни, културни и развлекателни събития, както и пътуванията. Проблемите с интернационалната търговия също бяха съвсем изгладени.
Местен фактор, който влияеше отрицателно през годината, беше продължаващата политическа неустановеност. След образуването на държавното управление на четворната коалиция в края на 2021 година още в средата на 2022 година стана ясно, че неговата поддръжка не е задоволителна и отдръпването на един от сътрудниците предреши края му. Преди разпускането на националното заседание обаче беше гласувана актуализация на държавния бюджет, която представляваше в действителност завършек на провежданата от въвеждането на валутния ръб консервативна фискална политика. Повишаването на пенсиите и заплати в бюджетния бранш, раздаването на великодушни дотации за бизнеса за електрическа енергия и въвеждането на намалени данъчни ставки за някои действия доведоха до доста разширение на предстоящите дефицити и нуждата от излъчвания на задължения през 2022 година и идващите след нея. Заедно с политическата неустановеност това повлия отрицателно и върху капиталовата интензивност.
Резултати
По-краткосрочната динамичност на Брутният вътрешен продукт демонстрира, че през всички тримесечия на 2022 година е осъществен позитивен напредък на годишна база. След последното тримесечие на 2021 година, когато съгласно наличните данни е регистриран най-високият напредък (10,2%) е налице внезапно закъснение, което се случва през цялата 2022 година, като от 4,4% темпът спада до 2,6% през последното тримесечие. Това се дължи най-много на външния бранш на стопанската система, чийто принос е по-малък. За разлика от него крайното ползване и вложенията, измерени посредством бруто образуването на главен капитал, записват най-високи растежи точно тогава. Подобно развиване евентуално е обвързвано с по-топлата зима и по-ниските сметки за дома при семействата и получаваните дотации за цената на електрическата сила за бизнеса, които са дали спомагателен запас. Освен това лихвените проценти по заемите през този интервал не са се повишили значително макар стягането на паричната политика на Европейската централна банка, което също може да способства за това развиване. Разбира се, съществува и опцията дефлаторите на посочените индикатори да са по-ниски от действителните, което би дало подобен резултат.
Търсене
Основният съставен елемент на вътрешното търсене – крайното ползване (реален напредък от 5,2%) беше движено от няколко фактора през годината. Повишаващите се цени влияха отрицателно върху покупателната дарба. Официалната прогноза на държавното управление при започване на годината мощно подцени инфлацията, като тя към момента беше обсъждана като краткотрайно събитие. Бумът на пазара на парцели беше подхранван от бързия напредък на цените им и от евтините ипотечни заеми от позиция на негативните действителни лихвени проценти по тях.
Очакванията измежду популацията и бизнеса изтеглиха напред във времето някои покупки и доведоха до струпване на ресурси от първични материали като застраховка против повишението на цените и против несигурността на доставките. Това се отразява в данните за повишаването на запасите, което доближава рекорден размер от 8,9 милиарда лева през 2022 година и способства за съвсем 1/3 от общото повишаване на Брутният вътрешен продукт. Разбира се, този връх е вероятен резултат от потреблението на разнообразни източници на информация при съставянето на данните за Брутният вътрешен продукт и запасите да са признати за остатъчна големина, с цел да се минимизира статистическата неточност.
Очертава се отрицателна наклонност за спад в действително изражение на вложенията (бруто формиране на главен капитал) за втора поредна година (-4,3% през 2022 г.). По този метод в действително изражение техният размер е идентичен с този от 2012 година Относително ниският дял на бруто образуването на главен капитал в Брутният вътрешен продукт (едва 15,4%) демонстрира незадоволително основаване на физически капитал в стопанската система, което лимитира евентуалния напредък в бъдеще. Така вложенията в технологии и в човешки капитал евентуално способстват в по-голяма степен за общия напредък, само че за тях липсват публични данни.
Показатели за българската стопанска система през 2021-2022 година Източник: Национален статистически институт
Износът на артикули и услуги се показа впечатляващо през 2022 година, като размерът му за пръв път надвиши 100 милиарда лева (113,4 милиарда лева.). Принос за това имат нарасналото външно търсене, високите цени на електрическата енергия на европейските пазари и войната в Украйна. Един от изнасяните артикули в огромни измерения и с висока добавена стойност беше електрическата сила, която даде значителен принос за осъществения напредък от 33% през 2022 година Растежът на вноса по настоящи цени (35,1%) леко изпревари този на износа, само че въпреки всичко приносът на външния бранш към Брутният вътрешен продукт е позитивен.
Производство
Реалният напредък на брутната добавена стойност през 2022 година е 3,4%, до момента в който в стойностно изражение тя доближи 145,6 милиарда лева Най-голям принос за това има индустрията (добивна и преработваща) като тя за пръв път изпреварва търговията като дял в БДС на страната. Това се дължи както на сериозния напредък на цените (най-вече на енергийните ресурси) по този начин и на увеличеното произвеждане, огромна част от което е за експорт. През посочената година България осъществя експорт на лигнитни въглища, а главен принос за износа на електрическа енергия имаха централите от комплекса " Марица Изток ". Така в действително изражение добавената стойност в индустрията набъбна с 14,4% и беше главният мотор на растежа на производството.
Положителен, само че доста по-нисък ритъм на действителен напредък се осъществя в съвсем всички стопански действия като се изключи селското стопанство, строителството и интервенциите с недвижими парцели. Данните за селското стопанство биха могли да се обяснят с повишаването на торовете и горивата и заради засиления конкурентен напън от украинска продукция на локалния пазар. При строителството цените на материалите и на горивата също въздействат отрицателно, както и най-много по-малкият размер на осъществени действия. При недвижимите парцели се следи условен застой в цените на жилищата, до момента в който броят на покупко-продажбите през втората половина на годината понижава. И в трите посочени действия на посочените резултати въздейства и неофициалната стопанска система, като част от действителните обороти евентуално не са регистрирани публично.
Според данните за Брутният вътрешен продукт междинният брой заети лица през 2022 година е малко над 3,5 млн. индивида и нараства с 1,2% на годишна база. Най-голям брой от тях (882,5 хил.) са в търговията (растеж от 2,8%), индустрията (676,7 хил.), където заетостта спада с 0,5%, в бранша на държавно ръководство (587,4 хил.) при ритъм на напредък от 1,2% и в селското стопанство (546,1 хил.) с условен спад от 2,4%. Най-голям напредък на заетостта се осъществя в интервенциите с недвижими парцели и в осведомителните и информационните технологии, до момента в който спад е налице в индустрията и селското стопанство. Въпреки позитивните данни броят на заетите лица към момента не е достигнал този от преди пандемията през 2019 година
Производителността на труда, измерена посредством действителната брутна добавена стойност на заето лице, се покачва с 2,2% общо за стопанската система през 2022 година Двигателят на растежа и тук е индустрията, където индикаторът нараства с 15%, позитивен напредък на продуктивността се осъществя още в селското стопанство, във финансовия бранш и в държавното ръководство. В останалите стопански действия продуктивността на един ангажиран се намалява, като най-силно това е в интервенциите с недвижими парцели, в строителството и при осведомителните и информационните технологии.
Източник: Труд
Няколко съществени фактора дефинират това развиване. Възстановяването на световно ниво от рецесията, провокирана от COVID-19 и ограниченията за попречване на разпространяването му, беше осъществено посредством солидни парични и фискални тласъци от съвсем всички централни банки и държавни управления. Те обаче бяха предшествани от сходна политика през последното десетилетие. Така съчетаването на висока ликвидност, ниски и даже негативни номинални лихвени проценти (в Еврозоната), бързото повишаване на държавните задължения за финансиране на големи настоящи дефицити сътвориха предпоставки за бърз напредък на цените. Той се случи с известно закъснение, което докара до процъфтяването на теории, съгласно които сходна политика е устойчива и не води до висока инфлация. Междувременно те подхранваха други несъответствия и надуваха балони в цените на финансовите принадлежности, недвижимите парцели, крипто активите и така нататък В последна сметка процесът стана забележим и при потребителските цени.
Принос за растежа на цените имаха и други фактори като политиката на Европейския съюз за потребление на възобновими енергийни източници за сметка на изкопаемите горива, без да са налични технологиите, позволяващи пълноценното заменяне. Заедно с оскъпяването на квотите за излъчвания на въглероден диоксид (CO2) тя трайно покачва цените на електрическата енергия от изкопаеми горива, които при по-благоприятно време и по-ниско търсене стават нерентабилни. От друга страна обаче тези източници могат да бъдат ръководени и мощността им да се контролира според от нужните търсени количества.
Нарушаването на веригите на доставки представляваше отрицателен потрес върху предлагането, който краткосрочно също повлия в посока повдигане на цените. Към тези проблеми при започване на 2022 година се добави войната в Украйна, в следствие от която стопанските системи на страните от Европейски Съюз се пренасочиха от импорт на съветски енергийни и други първични материали към такива от различни източници за ограничение и унищожаване на зависимостта от Русия. От друга страна през 2022 година бяха отстранени рестриктивните мерки по отношение на пандемията и беше възобновена практиката да се провеждат събития с аудитория, което подкрепя естественото действие на спортни, културни и развлекателни събития, както и пътуванията. Проблемите с интернационалната търговия също бяха съвсем изгладени.
Местен фактор, който влияеше отрицателно през годината, беше продължаващата политическа неустановеност. След образуването на държавното управление на четворната коалиция в края на 2021 година още в средата на 2022 година стана ясно, че неговата поддръжка не е задоволителна и отдръпването на един от сътрудниците предреши края му. Преди разпускането на националното заседание обаче беше гласувана актуализация на държавния бюджет, която представляваше в действителност завършек на провежданата от въвеждането на валутния ръб консервативна фискална политика. Повишаването на пенсиите и заплати в бюджетния бранш, раздаването на великодушни дотации за бизнеса за електрическа енергия и въвеждането на намалени данъчни ставки за някои действия доведоха до доста разширение на предстоящите дефицити и нуждата от излъчвания на задължения през 2022 година и идващите след нея. Заедно с политическата неустановеност това повлия отрицателно и върху капиталовата интензивност.
Резултати
По-краткосрочната динамичност на Брутният вътрешен продукт демонстрира, че през всички тримесечия на 2022 година е осъществен позитивен напредък на годишна база. След последното тримесечие на 2021 година, когато съгласно наличните данни е регистриран най-високият напредък (10,2%) е налице внезапно закъснение, което се случва през цялата 2022 година, като от 4,4% темпът спада до 2,6% през последното тримесечие. Това се дължи най-много на външния бранш на стопанската система, чийто принос е по-малък. За разлика от него крайното ползване и вложенията, измерени посредством бруто образуването на главен капитал, записват най-високи растежи точно тогава. Подобно развиване евентуално е обвързвано с по-топлата зима и по-ниските сметки за дома при семействата и получаваните дотации за цената на електрическата сила за бизнеса, които са дали спомагателен запас. Освен това лихвените проценти по заемите през този интервал не са се повишили значително макар стягането на паричната политика на Европейската централна банка, което също може да способства за това развиване. Разбира се, съществува и опцията дефлаторите на посочените индикатори да са по-ниски от действителните, което би дало подобен резултат.
Търсене
Основният съставен елемент на вътрешното търсене – крайното ползване (реален напредък от 5,2%) беше движено от няколко фактора през годината. Повишаващите се цени влияха отрицателно върху покупателната дарба. Официалната прогноза на държавното управление при започване на годината мощно подцени инфлацията, като тя към момента беше обсъждана като краткотрайно събитие. Бумът на пазара на парцели беше подхранван от бързия напредък на цените им и от евтините ипотечни заеми от позиция на негативните действителни лихвени проценти по тях.
Очакванията измежду популацията и бизнеса изтеглиха напред във времето някои покупки и доведоха до струпване на ресурси от първични материали като застраховка против повишението на цените и против несигурността на доставките. Това се отразява в данните за повишаването на запасите, което доближава рекорден размер от 8,9 милиарда лева през 2022 година и способства за съвсем 1/3 от общото повишаване на Брутният вътрешен продукт. Разбира се, този връх е вероятен резултат от потреблението на разнообразни източници на информация при съставянето на данните за Брутният вътрешен продукт и запасите да са признати за остатъчна големина, с цел да се минимизира статистическата неточност.
Очертава се отрицателна наклонност за спад в действително изражение на вложенията (бруто формиране на главен капитал) за втора поредна година (-4,3% през 2022 г.). По този метод в действително изражение техният размер е идентичен с този от 2012 година Относително ниският дял на бруто образуването на главен капитал в Брутният вътрешен продукт (едва 15,4%) демонстрира незадоволително основаване на физически капитал в стопанската система, което лимитира евентуалния напредък в бъдеще. Така вложенията в технологии и в човешки капитал евентуално способстват в по-голяма степен за общия напредък, само че за тях липсват публични данни.
Показатели за българската стопанска система през 2021-2022 година Източник: Национален статистически институт Износът на артикули и услуги се показа впечатляващо през 2022 година, като размерът му за пръв път надвиши 100 милиарда лева (113,4 милиарда лева.). Принос за това имат нарасналото външно търсене, високите цени на електрическата енергия на европейските пазари и войната в Украйна. Един от изнасяните артикули в огромни измерения и с висока добавена стойност беше електрическата сила, която даде значителен принос за осъществения напредък от 33% през 2022 година Растежът на вноса по настоящи цени (35,1%) леко изпревари този на износа, само че въпреки всичко приносът на външния бранш към Брутният вътрешен продукт е позитивен.
Производство
Реалният напредък на брутната добавена стойност през 2022 година е 3,4%, до момента в който в стойностно изражение тя доближи 145,6 милиарда лева Най-голям принос за това има индустрията (добивна и преработваща) като тя за пръв път изпреварва търговията като дял в БДС на страната. Това се дължи както на сериозния напредък на цените (най-вече на енергийните ресурси) по този начин и на увеличеното произвеждане, огромна част от което е за експорт. През посочената година България осъществя експорт на лигнитни въглища, а главен принос за износа на електрическа енергия имаха централите от комплекса " Марица Изток ". Така в действително изражение добавената стойност в индустрията набъбна с 14,4% и беше главният мотор на растежа на производството.
Положителен, само че доста по-нисък ритъм на действителен напредък се осъществя в съвсем всички стопански действия като се изключи селското стопанство, строителството и интервенциите с недвижими парцели. Данните за селското стопанство биха могли да се обяснят с повишаването на торовете и горивата и заради засиления конкурентен напън от украинска продукция на локалния пазар. При строителството цените на материалите и на горивата също въздействат отрицателно, както и най-много по-малкият размер на осъществени действия. При недвижимите парцели се следи условен застой в цените на жилищата, до момента в който броят на покупко-продажбите през втората половина на годината понижава. И в трите посочени действия на посочените резултати въздейства и неофициалната стопанска система, като част от действителните обороти евентуално не са регистрирани публично.
Според данните за Брутният вътрешен продукт междинният брой заети лица през 2022 година е малко над 3,5 млн. индивида и нараства с 1,2% на годишна база. Най-голям брой от тях (882,5 хил.) са в търговията (растеж от 2,8%), индустрията (676,7 хил.), където заетостта спада с 0,5%, в бранша на държавно ръководство (587,4 хил.) при ритъм на напредък от 1,2% и в селското стопанство (546,1 хил.) с условен спад от 2,4%. Най-голям напредък на заетостта се осъществя в интервенциите с недвижими парцели и в осведомителните и информационните технологии, до момента в който спад е налице в индустрията и селското стопанство. Въпреки позитивните данни броят на заетите лица към момента не е достигнал този от преди пандемията през 2019 година
Производителността на труда, измерена посредством действителната брутна добавена стойност на заето лице, се покачва с 2,2% общо за стопанската система през 2022 година Двигателят на растежа и тук е индустрията, където индикаторът нараства с 15%, позитивен напредък на продуктивността се осъществя още в селското стопанство, във финансовия бранш и в държавното ръководство. В останалите стопански действия продуктивността на един ангажиран се намалява, като най-силно това е в интервенциите с недвижими парцели, в строителството и при осведомителните и информационните технологии.
Източник: Труд
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ