Икономист: Радев надминава Виденов, който се опита да контролира търговията с ограничен кръг стоки и услуги. Румен Радев иска да одобрява всяка промяна на цената
И идната седмица се обрисува да мине под знака на битката с високите цени с второто четене на плановете, с които се вкарват необясними и за търговците, и за икономистите термини и похвати, с които съгласно ръководещите ще се овладее инфлацията. Много се изговори за регулацията в изискванията на пазарна стопанска система. " Дори Жан Виденов си дава сметка, че свободната пазарна стопанска система е правилото, а държавното контролиране на цените е изключението ", написа в собствен разбор по тематиката основният икономист на Института за пазарна стопанска система. Zonanews го разгласява.
" Септември, 1995 година, учениците таман са почнали образователната година. Няколко месеца по-рано " Левски " е станал първенец на България по футбол, а националният тим обръща Германия в квалификацията за Евро`96 с 3:2. Пет години след началото на прехода приватизацията е мъчителна и мудна, само че въпреки всичко с някои първи триумфи - най-големите пивоварни към този момент са частни. Междувременно, инфлацията от началото на годината е 17% - наподобява доста, само че е сериозен спад от достигнатия ритъм от 120% за 1994 година. В този миг ръководството на Жан Виденов, съумяло да завоюва солидно болшинство от 125 депутата, се захваща с надзор върху цените.
Много от нас помнят по какъв начин приключи това - банкрут на на практика цялата финансова система, левът се обезценява по отношение на $ 42 пъти, а инфлацията през 1996 година и 1997 година доближава 312% и 548%. Но не това е значимото в тази ситуация. Ако отворите Закона за цените, признат от борците с инфлацията, ще прочетете, че " цените на стоките и услугите се образуват в сходство с търсенето и предлагането на вътрешния пазар ", че " цените на стоките и услугите се договарят свободно ", и че единствено " за реализиране на пазарно равновесие страната контролира цените на стеснен кръг артикули и услуги ". Дори Жан Виденов си дава сметка, че свободната пазарна стопанска система е правилото, а държавното контролиране на цените е изключението.
Три десетилетия по-късно даже по-голямо парламентарно болшинство на новата групировка на премиера Румен Радев отива самоуверено надалеч по-напред, реабилитирайки всеобхватно централното обмисляне. В препоръчаните нови текстове в Закона за отбрана на потребителите откриваме, че се не разрешава увеличение на цените, в случай че не е стопански обосновано. Жан Виденов опита да управлява търговията с стеснен кръг артикули и услуги, днешните ръководещи желаят да утвърждават всяка смяна на цената на всяка стока и услуга. Как тъкмо - ще стане ясно от бъдеща методика, направена от държавното управление. Но занапред прозира философията на контрола - държавни чиновници ще вадят калкулаторите и ще опитат да остойностят всяка стопанска интервенция и всеки разход, който се прави от бизнеса, след това ще би трябвало да ги разпределят на хиляди и милиони артикули, ще проучват и разпореждат какви и какъв брой вложения са нужни на всяко дружество, а най-после ще би трябвало да измислят и каква би трябвало да е допустимата за чиновника-експерт облага.
Но упоритостта не свършва тук. Управляващите оферират и доста нови регулации в Закона за защита на конкуренцията, всяко от които постанова обилни разноски по съобразяването, усилва непредвидимостта за предприятията и лимитира свободната самодейност до степен, която на практика не разрешава необятен кръг действия за бизнеса, съществуващи от епохи в страните с одобрена пазарна стопанска система.
Създава се така наречен специфичен режим на бистрота, който изисква от търговци над избран мащаб да дават всекидневно данни за структурата на цените и да съхраняват данни за ценообразуването не по-малко от пет години. Това постанова спомагателен административен разход за всички, попаднали в обсега на наредбата. Отделно, тази информация без подозрение е комерсиална загадка, и нарушаването ѝ с бланкетна норма основава сериозен риск от злоупотреби. Но по-важно - самата дефиниция разкрива, че създателите радикално не знаят по какъв начин действа пазарът и каква е ролята на цените; в техните глави цената се дефинира с формула, основана на осъществени в предишното разноски. Дори хората на Жан Виденов в Закона за цените признават, че цените са разследване от търсене и предложение, това допуска независимост на договаряне, потребителски избор и динамично произвеждане и доставка, движени от упованията за облага на бизнесмените.
Подобен опит да се унищожи същинската пазарна конкуренция е новият централен указател за проследимост на доставките. Обхватът е на процедура цялостен и се отнася до всяка договорка с храни и селскостопански първични материали. За да създадат нещата още по-вредни, е добавено " и други " - т.е., условията в някакъв миг може да се разпрострат върху всичко по преценка на ръководещите. Задължението за отчетност постанова директен разход върху всички наранени, още веднъж поражда подозрение за съхранението и потреблението на сензитивна комерсиална информация. А по-важното е, че в действителност този указател е изначално неправилен - и сега приходната администрация получава данни за покупко-продажбите в страната и при импорт, както и финалната реализация в търговията на дребно; каквото няма - Комисията за защита на конкуренцията може да изиска и ще получи.
Въвежда се ново разбиране - взаимно господстващо състояние. Това се прави, с цел да се забрани на предприятия, които дружно имат пазарна мощ, която хипотетично им разрешава да попречват конкуренцията на даден пазар, да постановат " прекалено високи цени ". Отново прозира вярата, че чиновникът-експерт би трябвало да реши коя цена е допустима и коя - " прекалено висока ". За всичко това се чака Комисия за защита на конкуренцията да прави разбори по методика и индикатори, които в бъдеще ще бъдат признати от държавното управление. Аргументацията е елементарна - тъй като доста мъчно се потвърждава картел, по-лесно е да приемем, че подобен има, нищо, че няма никакви доказателства за взаимно договаряне и опит за препятстване на конкуренцията. И, надлежно, да контролираме комерсиалната процедура на такива предприятия, като оставим търговците сами да потвърждават, че няма картел.
Така написана обаче, тази наредба разрешава на Комисия за защита на конкуренцията да я разпростре върху съвсем всички - разгледайте всеки бранш на търговия, услуги или произвеждане и ще откриете, че съвсем на всички места няколко (със сигурност под 10, а постоянно 3-4) компании имат забележителен пазарен дял. С други думи - по новия закон по съмнение за взаимно господстващо състояние ще се поставя таван на цените на практика на всички места. Или, по-точно - там, където Комисия за защита на конкуренцията реши да се задейства.
Тези разпореждания основават чувство, че са писани с мисъл против комерсиалните вериги. Още по-силно дава това чувство забележителното разширение на кръга на считаните за нелоялни търговски практики. В закона са планувани нови 20 практики, при допустима делегация за дописване на листата от държавното управление, т.е. без да минават за утвърждение от законодателната власт. Ако всяка от тези забрани се приложи както е написана, това би върнало търговията половин век обратно - доста от дейностите и опциите, от които се възползват потребителите, няма да бъдат позволени. Впрочем, доста от производителите снабдители на веригите, които и сега печелят, влагат и уголемяват бизнеса си, ще изгубят.
В същото време, да не пропущаме, че потребителят има избор - над 50% от търговията с храни се реализира в дребни и самостоятелни магазини, отвън огромните търговски вериги. Който избира техния бизнес модел, в това число цени, улеснение, качество и подбор на стоките, е свободен да купува от тях. Но може би най-същественото е, че законът обръща доказателствената тежест - Комисия за защита на конкуренцията афишира дадена процедура на търговец за нелоялна и неразрешена, а предприятието би трябвало да потвърди, че не е. Органите по конкуренцията по тази причина съществуват, имат запаси и получават финансиране от налозите на всички - точно с цел да проверяват и потвърждават кой нарушава конкуренцията; противоположното е произвол.
Цялата акция демонстрира надълбоко недоумение за същността на пазара и ролята на свободното договаряне на цените. Централното обмисляне, на което се основава социалистическата стопанска система, допуска взимане на решения от всезнаещ орган, самобитен основен мозък, който има цялата информация за потребностите и опциите на милиони хора във всеки един миг, за наличните запаси и технологии за всеки обособен бизнес развой и така нататък Но, както написа Хайек преди близо век, знанието в обществото е разпръснато, настрана то се трансформира непрекъснато и няма по какъв начин да бъде събрано вкупом по този начин, че да насочва дейно ресурсите.
Каква е алтернативата, колкото и да е мъчно да се схване от захласнатите от вярата в човешкия разсъдък и изчислителните машини, работещи с данни? Нарича се свободен пазар - съгласуваност на избори и дейности на милиони човеци, които като производители или консуматори показват потребностите, желанията и качествата си в взаимоотношение с другите. Какво насочва и контролира решенията им тогава - точно цените, които са сигналният механизъм на пазарното стопанство. Ако в даден миг предлагането на една стока е ниско, а търсенето високо - цената се подвига, това дава тласък на повече бизнесмени да стартират да оферират стоката в бъдеще, а дружно с това лимитират потреблението й. Впрочем, това е ролята на облагите - точно те са моторът на предприемаческата интензивност и склонността за вдишване на риск. Когато на избран пазар, без значение дали географски или продуктов, има висока облага, това притегля нови играчи; първоначално те печелят повече, последователно конкуренцията понижава облагите и по този начин до идната ниша, която притегля вложителите.
На всичкото от горната страна, целият ентусиазъм за връщане на централното обмисляне и смачкване на свободата е резултат най-вече от медийна нервност. На фона на изцепки като " галопиращи цени " и " всичко стана от лев в евро ", т.е. удвои се, ето какви са обстоятелствата. За 12 месеца от април 2025 година цените са се повишили приблизително с 6.8%. Ако разгледаме в подробност, ще забележим, че за артикули и услуги, представляващи 11% от кошницата, цените в действителност са паднали, за над 51% от тежестта на кошницата цените са се нараснали с сред 0 и 5%, за още 16% - с сред 5 и 10%. Ако гледаме единствено храните, там за 2/3 от кошницата цените са се нараснали с сред 0 и 5%, към 13% от кошницата с храни поевтинява, а също толкоз нараства с над 10%. Тук не е мястото да разясняваме резултата на цените на петрола; по този начин или другояче, инфлацията е висока, само че надалеч от апокалиптичните картини, които се чертаят.
Все отново има още време здравият разсъдък и стопанската логичност да надделеят. Ако икономическите причини не са чути, дано най-малко воюващите с пазара прочетат какво написа в Конституцията. Според нея, както написа Конституционният съд в свое решение още през 1993 година, " Частната благосъстоятелност е основа на всяко пазарно стопанство. С настоящата Конституция Република България е дала израз на устрема си да построи сходно стопанство и това ясно проличава от член 19, алинея 1[1], където е планувано, че стопанската система на страната се основава на свободната стопанска самодейност ". А другояче от времето на император Диоклециан преди 17 века опитът за ценови надзор приключва с икономическа злополука.
Визитка
Главен икономист в Института за пазарна стопанска система от юни 2019 година Завършил е Софийската математическа гимназия и Университета за национално и международно стопанство. Във фокуса на изследователската му работа са макроикономическата политика, обществените финанси, данъчната система и пазара на труда. Автор е на редица разбори, подкрепящи промени и начинания за увеличение на икономическата независимост, унищожаване на регулации и възстановяване на капиталовия климат. Работил е като съветник по планове за преструктуриране и възстановяване на успеваемостта в обществения бранш в България и други страни от района. През 2004 година е един от основателите на изследователска и консултантска компания Индъстри Уоч.
" Септември, 1995 година, учениците таман са почнали образователната година. Няколко месеца по-рано " Левски " е станал първенец на България по футбол, а националният тим обръща Германия в квалификацията за Евро`96 с 3:2. Пет години след началото на прехода приватизацията е мъчителна и мудна, само че въпреки всичко с някои първи триумфи - най-големите пивоварни към този момент са частни. Междувременно, инфлацията от началото на годината е 17% - наподобява доста, само че е сериозен спад от достигнатия ритъм от 120% за 1994 година. В този миг ръководството на Жан Виденов, съумяло да завоюва солидно болшинство от 125 депутата, се захваща с надзор върху цените.
Много от нас помнят по какъв начин приключи това - банкрут на на практика цялата финансова система, левът се обезценява по отношение на $ 42 пъти, а инфлацията през 1996 година и 1997 година доближава 312% и 548%. Но не това е значимото в тази ситуация. Ако отворите Закона за цените, признат от борците с инфлацията, ще прочетете, че " цените на стоките и услугите се образуват в сходство с търсенето и предлагането на вътрешния пазар ", че " цените на стоките и услугите се договарят свободно ", и че единствено " за реализиране на пазарно равновесие страната контролира цените на стеснен кръг артикули и услуги ". Дори Жан Виденов си дава сметка, че свободната пазарна стопанска система е правилото, а държавното контролиране на цените е изключението.
Три десетилетия по-късно даже по-голямо парламентарно болшинство на новата групировка на премиера Румен Радев отива самоуверено надалеч по-напред, реабилитирайки всеобхватно централното обмисляне. В препоръчаните нови текстове в Закона за отбрана на потребителите откриваме, че се не разрешава увеличение на цените, в случай че не е стопански обосновано. Жан Виденов опита да управлява търговията с стеснен кръг артикули и услуги, днешните ръководещи желаят да утвърждават всяка смяна на цената на всяка стока и услуга. Как тъкмо - ще стане ясно от бъдеща методика, направена от държавното управление. Но занапред прозира философията на контрола - държавни чиновници ще вадят калкулаторите и ще опитат да остойностят всяка стопанска интервенция и всеки разход, който се прави от бизнеса, след това ще би трябвало да ги разпределят на хиляди и милиони артикули, ще проучват и разпореждат какви и какъв брой вложения са нужни на всяко дружество, а най-после ще би трябвало да измислят и каква би трябвало да е допустимата за чиновника-експерт облага.
Но упоритостта не свършва тук. Управляващите оферират и доста нови регулации в Закона за защита на конкуренцията, всяко от които постанова обилни разноски по съобразяването, усилва непредвидимостта за предприятията и лимитира свободната самодейност до степен, която на практика не разрешава необятен кръг действия за бизнеса, съществуващи от епохи в страните с одобрена пазарна стопанска система.
Създава се така наречен специфичен режим на бистрота, който изисква от търговци над избран мащаб да дават всекидневно данни за структурата на цените и да съхраняват данни за ценообразуването не по-малко от пет години. Това постанова спомагателен административен разход за всички, попаднали в обсега на наредбата. Отделно, тази информация без подозрение е комерсиална загадка, и нарушаването ѝ с бланкетна норма основава сериозен риск от злоупотреби. Но по-важно - самата дефиниция разкрива, че създателите радикално не знаят по какъв начин действа пазарът и каква е ролята на цените; в техните глави цената се дефинира с формула, основана на осъществени в предишното разноски. Дори хората на Жан Виденов в Закона за цените признават, че цените са разследване от търсене и предложение, това допуска независимост на договаряне, потребителски избор и динамично произвеждане и доставка, движени от упованията за облага на бизнесмените.
Подобен опит да се унищожи същинската пазарна конкуренция е новият централен указател за проследимост на доставките. Обхватът е на процедура цялостен и се отнася до всяка договорка с храни и селскостопански първични материали. За да създадат нещата още по-вредни, е добавено " и други " - т.е., условията в някакъв миг може да се разпрострат върху всичко по преценка на ръководещите. Задължението за отчетност постанова директен разход върху всички наранени, още веднъж поражда подозрение за съхранението и потреблението на сензитивна комерсиална информация. А по-важното е, че в действителност този указател е изначално неправилен - и сега приходната администрация получава данни за покупко-продажбите в страната и при импорт, както и финалната реализация в търговията на дребно; каквото няма - Комисията за защита на конкуренцията може да изиска и ще получи.
Въвежда се ново разбиране - взаимно господстващо състояние. Това се прави, с цел да се забрани на предприятия, които дружно имат пазарна мощ, която хипотетично им разрешава да попречват конкуренцията на даден пазар, да постановат " прекалено високи цени ". Отново прозира вярата, че чиновникът-експерт би трябвало да реши коя цена е допустима и коя - " прекалено висока ". За всичко това се чака Комисия за защита на конкуренцията да прави разбори по методика и индикатори, които в бъдеще ще бъдат признати от държавното управление. Аргументацията е елементарна - тъй като доста мъчно се потвърждава картел, по-лесно е да приемем, че подобен има, нищо, че няма никакви доказателства за взаимно договаряне и опит за препятстване на конкуренцията. И, надлежно, да контролираме комерсиалната процедура на такива предприятия, като оставим търговците сами да потвърждават, че няма картел.
Така написана обаче, тази наредба разрешава на Комисия за защита на конкуренцията да я разпростре върху съвсем всички - разгледайте всеки бранш на търговия, услуги или произвеждане и ще откриете, че съвсем на всички места няколко (със сигурност под 10, а постоянно 3-4) компании имат забележителен пазарен дял. С други думи - по новия закон по съмнение за взаимно господстващо състояние ще се поставя таван на цените на практика на всички места. Или, по-точно - там, където Комисия за защита на конкуренцията реши да се задейства.
Тези разпореждания основават чувство, че са писани с мисъл против комерсиалните вериги. Още по-силно дава това чувство забележителното разширение на кръга на считаните за нелоялни търговски практики. В закона са планувани нови 20 практики, при допустима делегация за дописване на листата от държавното управление, т.е. без да минават за утвърждение от законодателната власт. Ако всяка от тези забрани се приложи както е написана, това би върнало търговията половин век обратно - доста от дейностите и опциите, от които се възползват потребителите, няма да бъдат позволени. Впрочем, доста от производителите снабдители на веригите, които и сега печелят, влагат и уголемяват бизнеса си, ще изгубят.
В същото време, да не пропущаме, че потребителят има избор - над 50% от търговията с храни се реализира в дребни и самостоятелни магазини, отвън огромните търговски вериги. Който избира техния бизнес модел, в това число цени, улеснение, качество и подбор на стоките, е свободен да купува от тях. Но може би най-същественото е, че законът обръща доказателствената тежест - Комисия за защита на конкуренцията афишира дадена процедура на търговец за нелоялна и неразрешена, а предприятието би трябвало да потвърди, че не е. Органите по конкуренцията по тази причина съществуват, имат запаси и получават финансиране от налозите на всички - точно с цел да проверяват и потвърждават кой нарушава конкуренцията; противоположното е произвол.
Цялата акция демонстрира надълбоко недоумение за същността на пазара и ролята на свободното договаряне на цените. Централното обмисляне, на което се основава социалистическата стопанска система, допуска взимане на решения от всезнаещ орган, самобитен основен мозък, който има цялата информация за потребностите и опциите на милиони хора във всеки един миг, за наличните запаси и технологии за всеки обособен бизнес развой и така нататък Но, както написа Хайек преди близо век, знанието в обществото е разпръснато, настрана то се трансформира непрекъснато и няма по какъв начин да бъде събрано вкупом по този начин, че да насочва дейно ресурсите.
Каква е алтернативата, колкото и да е мъчно да се схване от захласнатите от вярата в човешкия разсъдък и изчислителните машини, работещи с данни? Нарича се свободен пазар - съгласуваност на избори и дейности на милиони човеци, които като производители или консуматори показват потребностите, желанията и качествата си в взаимоотношение с другите. Какво насочва и контролира решенията им тогава - точно цените, които са сигналният механизъм на пазарното стопанство. Ако в даден миг предлагането на една стока е ниско, а търсенето високо - цената се подвига, това дава тласък на повече бизнесмени да стартират да оферират стоката в бъдеще, а дружно с това лимитират потреблението й. Впрочем, това е ролята на облагите - точно те са моторът на предприемаческата интензивност и склонността за вдишване на риск. Когато на избран пазар, без значение дали географски или продуктов, има висока облага, това притегля нови играчи; първоначално те печелят повече, последователно конкуренцията понижава облагите и по този начин до идната ниша, която притегля вложителите.
На всичкото от горната страна, целият ентусиазъм за връщане на централното обмисляне и смачкване на свободата е резултат най-вече от медийна нервност. На фона на изцепки като " галопиращи цени " и " всичко стана от лев в евро ", т.е. удвои се, ето какви са обстоятелствата. За 12 месеца от април 2025 година цените са се повишили приблизително с 6.8%. Ако разгледаме в подробност, ще забележим, че за артикули и услуги, представляващи 11% от кошницата, цените в действителност са паднали, за над 51% от тежестта на кошницата цените са се нараснали с сред 0 и 5%, за още 16% - с сред 5 и 10%. Ако гледаме единствено храните, там за 2/3 от кошницата цените са се нараснали с сред 0 и 5%, към 13% от кошницата с храни поевтинява, а също толкоз нараства с над 10%. Тук не е мястото да разясняваме резултата на цените на петрола; по този начин или другояче, инфлацията е висока, само че надалеч от апокалиптичните картини, които се чертаят.
Все отново има още време здравият разсъдък и стопанската логичност да надделеят. Ако икономическите причини не са чути, дано най-малко воюващите с пазара прочетат какво написа в Конституцията. Според нея, както написа Конституционният съд в свое решение още през 1993 година, " Частната благосъстоятелност е основа на всяко пазарно стопанство. С настоящата Конституция Република България е дала израз на устрема си да построи сходно стопанство и това ясно проличава от член 19, алинея 1[1], където е планувано, че стопанската система на страната се основава на свободната стопанска самодейност ". А другояче от времето на император Диоклециан преди 17 века опитът за ценови надзор приключва с икономическа злополука.
Визитка
Главен икономист в Института за пазарна стопанска система от юни 2019 година Завършил е Софийската математическа гимназия и Университета за национално и международно стопанство. Във фокуса на изследователската му работа са макроикономическата политика, обществените финанси, данъчната система и пазара на труда. Автор е на редица разбори, подкрепящи промени и начинания за увеличение на икономическата независимост, унищожаване на регулации и възстановяване на капиталовия климат. Работил е като съветник по планове за преструктуриране и възстановяване на успеваемостта в обществения бранш в България и други страни от района. През 2004 година е един от основателите на изследователска и консултантска компания Индъстри Уоч.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ