Данните на НСИ за естествения прираст показват, че през 2022

...
Данните на НСИ за естествения прираст показват, че през 2022
Коментари Харесай

Четири общини отбелязват положителен естествен прираст през 2022 г.

Данните на Национален статистически институт за естествения приръст демонстрират, че през 2022 година България е изгубила 62,2 хиляди души от популацията си. Като безспорен брой най-вече са намалели хората в Столична община – с 4,3 хиляди души, следвана от общините Русе и Варна с по над 1,5 хиляди души. Над хиляда души население за изгубили и общините Пловдив, Стара Загора, Бургас, Перник и Плевен. Между 500 и 1000 души в резултат на естествения приръст са изгубили още 19 общини, а сред 100 и 500 души – 139 общини. Под 100 души понижение на популацията има в 95 общини.

Единствено в четири общини естественият приръст е позитивен, въпреки да става въпрос за общо 57 души. Населението на община Твърдица нараства с 39 души, на Гърмен – с 13, на Николаево – с 4 и на Кайнарджа – единствено с един човек.

Четирите общини са в разнообразни области, тъй че в тази ситуация не можем да приказваме за раздвижване в по-голям регион. Все отново естественият растеж на популацията в тези общини е добра вест, поради че в данните за 2021 година негативният натурален приръст е всеобщ.

Спрямо популацията на общините през 2022 година, естественият приръст е най-нисък в община Бойница със стойност от -56,3‰. Освен Бойница, и община Ковачевци има натурален приръст от под -50‰. В 56 общини коефициентът е сред -50‰ и -20‰. Още 55 са общините с негативен натурален приръст над -10‰.

Сред регионалните центрове относително удобен е естественият приръст в Столична община (-3,4‰), Пловдив (-4,2‰) и Варна (-4,9‰), а мощно влошен – в общините Габрово (-18,4‰), Видин (-17,5‰), Кюстендил (-16,8‰) и Силистра (-15,1‰).

Като цяло в общините около Дунав и по западната граница на страница коефициентът на натурален приръст е съвсем непроменяемо мощно негативен.

Бързото естествено понижение на популацията води след себе си редица стопански и обществени последици. От една страна, дефицитът на човешки капитал и работоспособно население лимитира развиването на стопанската система и вложенията на локално равнище. От друга страна, застаряващото население натоварва пенсионната и обществената системи, в това число потребността от обилни вложения в обществени услуги и грижа за възрастни хора, постоянно с влошаващ се здравен статус.

Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР