Георги Заркин: „Изчезна българският дух, потиснат под ботушите на поробителите“
Даниела Горчева
На 7 август 1977 в килията си в Пазарджишкия затвор по изключително непосилен метод е погубен журналистът, поетът и политически пандизчия Георги Заркин.
Кой е Георги Заркин?
На 15 юли 1968 година Георги Заркин, 28-годишен политически пандизчия, написа остро разобличително писмо до Тодор Живков:
" Ако Данте беше жив и живееше в модерна България при изискванията, в които живеем ние, служащите и селяните, той би схванал, че картините, които е описал в неговия „ Ад ”, са същински парадайс спрямо днешната горчива комунистическа реалност.
Преследват се всички ония, които в битка за издигане на нацията разголват робската реалност. Как може един български жител да пази своя народ, когато няма право на лично мнение, независимост на словото и печата?
Зад фасадата на „ демокрацията ” в България е основан един диктаторски режим със система от закони и съдилища, задушаващи осеммилионния народ.
Защо откакто ръководителите на българското държавно управление са подписали Общата декларация за правата на индивида в Организация на обединените нации на 10.XII.1948 година и в този момент се празнува Двадесетгодишнината от подписването й, не спазвате нито един от 30-те члена, залегнали в нея? "
С това писмо - изключителна демонстрация на храброст и на достолепие, Георги Заркин афишира гладна стачка като митинг против суровия режим в пандизите и ненамаляването на присъдите след приемането на нов углавен кодекс.
Потъпкването на Пражката пролет
През есента на 1968 след смазването на Пражката пролет, Заркин отхвърля да работи и изпраща митинга си документално до заместител началника на Старозагорския затвор:
„ Изчезна българският дух, подтиснат под ботушите на поробителите.
Ако би трябвало да имам вяра, че Русия е „ избавител ” на България, то все едно да допускам, че вълкът е тревопасен.
От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия?
Да! Те в действителност я освободиха от Свободата ”.
За тези митинги и за стиховете си, писани в пандиза, Заркин получава вътрешна присъда от 5 години затвор.
След още една вътрешна присъда от 1974 година той е изместен в „ прославения ” с убийствата на политически пандизчии Пазарджишки затвор.
Мъката на майката
Всяка заран по изгрев слънце майката на Георги Заркин непроменяемо заставала с взор в посока към Черната канара, където дружно с други почтени българи е хвърлен и злокобно погубен брачният партньор й Атанас на 1 октомври 1944 година и нареждала:
" Атанасе, ти знам, че няма да си дойдеш... ".
И след това повтаряла в захлас като проклинание:
" Георги, най-малко ти си ела, сине, изгладила съм ти ризите, очаквам те, вардя ти мед, очаквам те "...
Не го дочаква жив благата му майчица. Не й дават даже тялото му - с цел да не се види и разчуе за садизма, с който е погубен синът й.
Баба Гена погребва затворническите облекла на сина си под овошката до чешмата и там му пали кандилце, до момента в който е жива.
В писмо до майка си, Георги Заркин написа:
" За мен достойнството и достолепието са по-скъпи от всичко друго. Знам, че ти не би се съгласила да стана лукавец, само че все се молиш да мина сред капките. А това може да стане, в случай че съм по-дребен от самите капки... "
Заркин не е бил малък, бил е нравствен колос
Достойнството му и куражът му вбесяват комунистическите палачи и те го погубват по най-мъчителен метод в килията му в Пазарджишкия затвор.
Малкият му наследник остава без татко. Неописуема е тъгата на двете му сестри, на брат му и на майка му.
Как се стига до убийството му?
През пролетта на 1975 Георги Заркин би трябвало да бъде освободен, само че за Държавна сигурност е ясно, че не е пречупен.
На 9 март 1974 ръководителят на Комитета за държавна сигурност ген. Григор Шопов дава напътствие:
" Със Заркин следва да се проведат съществени мероприятия. Очертава се като върл зложелател и безвъзвратен престъпник. " Държавна сигурност стартира разработка, която да докара до нова вътрешна присъда. През юли 1974 Заркин отхвърля следващия опит на началника на пандиза да го вербува за сътрудник на Държавна сигурност. В края на август след обиск на персоналния багаж на Заркин, при който в цигарена кутия са открити негови стихотворения, Държавна сигурност стартира разследване. Заркин е упрекнат за това, че е основал в пандиза контрареволюционна група и е разпространявал своите стихотворения.
Пред съда прокурорът прави книжовен разбор на стихотворението " Присъда ":
" Какво приказва и написа Заркин, приятели съдии?
Той написа, че " Русия ни докара до милостиня "...
А белким този стих на Заркин не приказва за известни и избрани антинародни връзки към известни политически трендове? А народът на Съюз на съветските социалистически републики ни оказва помощ и неслучайно Георги Димитров е споделил, че: " Дружбата ни със Съветския съюз е така жизненонеобходима, както слънцето и въздуха за всяко живо създание. "
На 23 декември 1974 старозагорският съд осъжда Георги Заркин на още 8 години отнемане от независимост.
В началото на 1975 по искане на Шесто ръководство на Държавна сигурност Георги Заркин е изместен в Пазарджишкия затвор.
Първоначално е в V отряд, а от юни 1975 по докладна на началника на пандиза Ангел Топкаров е строго изолиран в единична килия, в която имат достъп единствено избрани от Топкаров надзиратели.
В тази килия е садистично погубен на 7 август 1977.
Едва 37- годишен...
Присъда
Георги Заркин
Бих предпочел най-страшен звяр да бъда,
само че в никакъв случай, о хора, болшевик.
По-страшна няма, зная, от това присъда
да ме назовават болшевик.
Привет, о братска нам Русия,
що ни докара до милостиня.
1968, Старозагорският затвор
*
...
”Нам нужни са ни храбреци -
...
Поне станете, вие, мъртъвци,
тъй като живите са мъртви… “
На 7 август 1977 в килията си в Пазарджишкия затвор по изключително непосилен метод е погубен журналистът, поетът и политически пандизчия Георги Заркин.
Кой е Георги Заркин?
На 15 юли 1968 година Георги Заркин, 28-годишен политически пандизчия, написа остро разобличително писмо до Тодор Живков:
" Ако Данте беше жив и живееше в модерна България при изискванията, в които живеем ние, служащите и селяните, той би схванал, че картините, които е описал в неговия „ Ад ”, са същински парадайс спрямо днешната горчива комунистическа реалност.
Преследват се всички ония, които в битка за издигане на нацията разголват робската реалност. Как може един български жител да пази своя народ, когато няма право на лично мнение, независимост на словото и печата?
Зад фасадата на „ демокрацията ” в България е основан един диктаторски режим със система от закони и съдилища, задушаващи осеммилионния народ.
Защо откакто ръководителите на българското държавно управление са подписали Общата декларация за правата на индивида в Организация на обединените нации на 10.XII.1948 година и в този момент се празнува Двадесетгодишнината от подписването й, не спазвате нито един от 30-те члена, залегнали в нея? "
С това писмо - изключителна демонстрация на храброст и на достолепие, Георги Заркин афишира гладна стачка като митинг против суровия режим в пандизите и ненамаляването на присъдите след приемането на нов углавен кодекс.
Потъпкването на Пражката пролет
През есента на 1968 след смазването на Пражката пролет, Заркин отхвърля да работи и изпраща митинга си документално до заместител началника на Старозагорския затвор:
„ Изчезна българският дух, подтиснат под ботушите на поробителите.
Ако би трябвало да имам вяра, че Русия е „ избавител ” на България, то все едно да допускам, че вълкът е тревопасен.
От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия?
Да! Те в действителност я освободиха от Свободата ”.
За тези митинги и за стиховете си, писани в пандиза, Заркин получава вътрешна присъда от 5 години затвор.
След още една вътрешна присъда от 1974 година той е изместен в „ прославения ” с убийствата на политически пандизчии Пазарджишки затвор.
Мъката на майката
Всяка заран по изгрев слънце майката на Георги Заркин непроменяемо заставала с взор в посока към Черната канара, където дружно с други почтени българи е хвърлен и злокобно погубен брачният партньор й Атанас на 1 октомври 1944 година и нареждала:
" Атанасе, ти знам, че няма да си дойдеш... ".
И след това повтаряла в захлас като проклинание:
" Георги, най-малко ти си ела, сине, изгладила съм ти ризите, очаквам те, вардя ти мед, очаквам те "...
Не го дочаква жив благата му майчица. Не й дават даже тялото му - с цел да не се види и разчуе за садизма, с който е погубен синът й.
Баба Гена погребва затворническите облекла на сина си под овошката до чешмата и там му пали кандилце, до момента в който е жива.
В писмо до майка си, Георги Заркин написа:
" За мен достойнството и достолепието са по-скъпи от всичко друго. Знам, че ти не би се съгласила да стана лукавец, само че все се молиш да мина сред капките. А това може да стане, в случай че съм по-дребен от самите капки... "
Заркин не е бил малък, бил е нравствен колос
Достойнството му и куражът му вбесяват комунистическите палачи и те го погубват по най-мъчителен метод в килията му в Пазарджишкия затвор.
Малкият му наследник остава без татко. Неописуема е тъгата на двете му сестри, на брат му и на майка му.
Как се стига до убийството му?
През пролетта на 1975 Георги Заркин би трябвало да бъде освободен, само че за Държавна сигурност е ясно, че не е пречупен.
На 9 март 1974 ръководителят на Комитета за държавна сигурност ген. Григор Шопов дава напътствие:
" Със Заркин следва да се проведат съществени мероприятия. Очертава се като върл зложелател и безвъзвратен престъпник. " Държавна сигурност стартира разработка, която да докара до нова вътрешна присъда. През юли 1974 Заркин отхвърля следващия опит на началника на пандиза да го вербува за сътрудник на Държавна сигурност. В края на август след обиск на персоналния багаж на Заркин, при който в цигарена кутия са открити негови стихотворения, Държавна сигурност стартира разследване. Заркин е упрекнат за това, че е основал в пандиза контрареволюционна група и е разпространявал своите стихотворения.
Пред съда прокурорът прави книжовен разбор на стихотворението " Присъда ":
" Какво приказва и написа Заркин, приятели съдии?
Той написа, че " Русия ни докара до милостиня "...
А белким този стих на Заркин не приказва за известни и избрани антинародни връзки към известни политически трендове? А народът на Съюз на съветските социалистически републики ни оказва помощ и неслучайно Георги Димитров е споделил, че: " Дружбата ни със Съветския съюз е така жизненонеобходима, както слънцето и въздуха за всяко живо създание. "
На 23 декември 1974 старозагорският съд осъжда Георги Заркин на още 8 години отнемане от независимост.
В началото на 1975 по искане на Шесто ръководство на Държавна сигурност Георги Заркин е изместен в Пазарджишкия затвор.
Първоначално е в V отряд, а от юни 1975 по докладна на началника на пандиза Ангел Топкаров е строго изолиран в единична килия, в която имат достъп единствено избрани от Топкаров надзиратели.
В тази килия е садистично погубен на 7 август 1977.
Едва 37- годишен...
Присъда
Георги Заркин
Бих предпочел най-страшен звяр да бъда,
само че в никакъв случай, о хора, болшевик.
По-страшна няма, зная, от това присъда
да ме назовават болшевик.
Привет, о братска нам Русия,
що ни докара до милостиня.
1968, Старозагорският затвор
*
...
”Нам нужни са ни храбреци -
...
Поне станете, вие, мъртъвци,
тъй като живите са мъртви… “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ