Баща на загинало в катастрофа момиче: Когато убиецът е на свобода, а детето ти - в гроба, справедливост няма
Данаил Тодоров е татко на починало при злополука дете преди 7 години. Той написа отворено писмо в соцалните мрежи, с което да потърси отговор и правдивост " с голяма болежка в сърцето от загубата на щерка му ".
На 21 май 2018 година в Хасково, 15-годишната Божидара Тодорова и сестра ѝ София, дружно с тяхна другарка, се качват в автомобил, ръководен от познато момче. Вместо да ги закара до дома им, той съзнателно кара с над 110 км/ч при ограничаване 50 км/ч. Момичетата го молят да понижи, изплашени. Той им се смее и споделя: „ Ще ви трябват памперси ", и усилва скоростта, описа бащата на Божидара.
Минути по-късно - преден удар в кола, извършваща неразрешен завой, а по-късно - в железен дирек. От силата на удара Божидара удря главата си, счупва три шийни прешлена и остава изцяло парализирана. В шока и болката си, тя поглежда към сестра си София и споделя: „ Софи, поисквам ти прекрасен живот. "
" После, в болничното заведение, на леглото, съвсем без глас, тя ми прошепна: " Тате... тате... нищо не усещам... А аз ѝ споделих: „ Спокойно, тате... всичко ще е наред. " Дадох ѝ заричане. Но какво зависеше от мен? Откарана в болница „ Св. Георги " в Пловдив, Божидара претърпява незабавна интервенция, само че 25 дни по-късно умира от контузиите - несъвместими с живота. Детето ми умря, тъй като някой реши, че животът е смешка и скоростта е за развлечение ", сподели още с огрочма болежка бащата Данаил.
" Днес, седем години по-късно, към момента чакаме правдивост. Делото мина през Окръжен съд и Апелативен съд - Пловдив. Наложена беше присъда 1 година и половина отнемане от независимост и 4 години без брошура. След обжалване във Върховния касационен съд, делото беше върнато още веднъж в Пловдив. А ние чакаме. И чакаме. Същият човек, единствено година след злополуката, е заловен да кара под влияние на опиати. Прокуратурата не му лиши книжката, макар нашите многократни претенции още в досъдебната фаза. Осъден е условно, получава С категория и през днешния ден е професионален водач. Това ли е страната, която пази децата си ", попита той.
А какво стана със фамилията ни? Сестрата на Божидара - София, година след нещастието, ни помоли да ѝ издадем пълномощие да напусне страната. Тя не устоя. Виждаше по какъв начин в България отговорните не заплащат. Днес живее и работи в Англия и отхвърля да се върне. Обръщам се към вас - медиите, жителите, хората с морал и съвест. Ние не търсим сензация. Търсим правдивост. За Божидара. За всички деца. За бъдещето. Не позволявайте тази история да бъде заглушена. Помогнете ни да я разкажем. Защото, когато килърът е на независимост, а детето ти е в гроба, правдивост няма ", приключи поста си във фейсбук почерненият Данаил Тодоров.
На 21 май 2018 година в Хасково, 15-годишната Божидара Тодорова и сестра ѝ София, дружно с тяхна другарка, се качват в автомобил, ръководен от познато момче. Вместо да ги закара до дома им, той съзнателно кара с над 110 км/ч при ограничаване 50 км/ч. Момичетата го молят да понижи, изплашени. Той им се смее и споделя: „ Ще ви трябват памперси ", и усилва скоростта, описа бащата на Божидара.
Минути по-късно - преден удар в кола, извършваща неразрешен завой, а по-късно - в железен дирек. От силата на удара Божидара удря главата си, счупва три шийни прешлена и остава изцяло парализирана. В шока и болката си, тя поглежда към сестра си София и споделя: „ Софи, поисквам ти прекрасен живот. "
" После, в болничното заведение, на леглото, съвсем без глас, тя ми прошепна: " Тате... тате... нищо не усещам... А аз ѝ споделих: „ Спокойно, тате... всичко ще е наред. " Дадох ѝ заричане. Но какво зависеше от мен? Откарана в болница „ Св. Георги " в Пловдив, Божидара претърпява незабавна интервенция, само че 25 дни по-късно умира от контузиите - несъвместими с живота. Детето ми умря, тъй като някой реши, че животът е смешка и скоростта е за развлечение ", сподели още с огрочма болежка бащата Данаил.
" Днес, седем години по-късно, към момента чакаме правдивост. Делото мина през Окръжен съд и Апелативен съд - Пловдив. Наложена беше присъда 1 година и половина отнемане от независимост и 4 години без брошура. След обжалване във Върховния касационен съд, делото беше върнато още веднъж в Пловдив. А ние чакаме. И чакаме. Същият човек, единствено година след злополуката, е заловен да кара под влияние на опиати. Прокуратурата не му лиши книжката, макар нашите многократни претенции още в досъдебната фаза. Осъден е условно, получава С категория и през днешния ден е професионален водач. Това ли е страната, която пази децата си ", попита той.
А какво стана със фамилията ни? Сестрата на Божидара - София, година след нещастието, ни помоли да ѝ издадем пълномощие да напусне страната. Тя не устоя. Виждаше по какъв начин в България отговорните не заплащат. Днес живее и работи в Англия и отхвърля да се върне. Обръщам се към вас - медиите, жителите, хората с морал и съвест. Ние не търсим сензация. Търсим правдивост. За Божидара. За всички деца. За бъдещето. Не позволявайте тази история да бъде заглушена. Помогнете ни да я разкажем. Защото, когато килърът е на независимост, а детето ти е в гроба, правдивост няма ", приключи поста си във фейсбук почерненият Данаил Тодоров.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ