Данаил Кирилов - виртуозът на лобисткото законодателство
Данаил Кирилов, който натрупа мощно открояваща се биография като ръководител на правната комисия и е разпознаван като емблематично лице на лобисткото и конюнктурно законодателство, е бъдещият министър на правораздаването.
Премиерът, който персонално заяви новината, изясни избора на Кирилов с нуждата да се отговори на условията на Европейската комисия да бъдат изпълнени всички рекомендации по мониторинговия отчет за правораздаването и вътрешния ред, и съответно - да бъдат включени за инспекция общинските съветници в обсега на антикорупционния закон.Мотивът на премиера буди неразбиране по две аргументи: първата е, че точно Кирилов дружно със заместника си в правната комисия Християн Митев (Обединени патриоти) беше вносителят през януари т.г. на смяната да бъдат извадени общинските съветници от обсега на закона. И втората - че за осъществяване на условията на Европейска комисия първостепенна е законодателната работа, още повече че рекомендациите обгръщат надалеч по-широк периметър, като да вземем за пример да се сътвори законов механизъм за търсене на отговорност от основния прокурор при данни за нарушавания. Изискване, чието осъществяване малко по малко замря и няма изгледи да се съживи.Новината е изненадваща за тези, които са следили съвещанията на ръководената от Кирилов комисия и го намират незаместим в осъществяването на съмнителни законодателни задания, които белязаха и трите ръководства на ГЕРБ. Забележително със своята искреност е негово изказване във връзка противоречивите промени на Наказателно-процесуалния кодекс от 2017 година, от което проличава същинската му роля като юридическо острие на ГЕРБ:
" Поел съм грижата да бъда предложител на тези хрумвания "
съобщи тогава Кирилов - очевидно нагърбил се с отговорност пред субекти ползи, които желаят да държат според правосъдната власт.Сред достиженията му се откроява това, която стана емблема на Кирилов: Днес да прокарва едни законодателни разпореждания и да ги аргументира, на следващия ден да предлага диаметрално противоположни, и също да ги аргументира. При това с индиферентно успокоение той се наема да стимулира всевъзможни хрумвания колкото и да е явно, че са подбудени от заинтересувани кръгове.
Кирилов утвърди практиката да се внасят законопроекти от депутати, заобикаляйки по този метод експертните работни групи в Министерството на правораздаването. (Той постъпи по този начин и напълно неотдавна, с приемането на последните промени в Закона за правосъдната власт на 27 март, препоръчани от него и група депутати, изпреварвайки плана на работната група в правосъдното министерство, която готви повсеместен пакет от промени.)
Забележителни бяха съвещанията на комисията и изключително среднощното на Народното събрание на 14 февруари тази година, ръководени от него, на които беше на процедура отстранено преференциалното гласоподаване. Данаил Кирилов беше неуморният представител на небходимостта от тази смяна и с най-убеждаващ тип отхвърляше да е подбудена от Движение за права и свободи след сделки за взаимни законотворчески услуги с ГЕРБ. След митинги на опозицията Бойко Борисов реши да бъде анулирана анулацията на преференциите и Данаил Кирилов се появи, още веднъж забележително спокоен, в утринните блокове на малките екрани да изясни нуждата на връщането на остарелия преференциален предел.
Дали тази бърза рефлективност във всяка обстановка е в характера на Кирилов, или става дума за рационално-прагматична оценка на съответната ситауция, като се има поради изменчивостта на политическите му благосклонности (той стартира кариерата си на политическата сцена като член на Българска социалистическа партия, а откакто Бойко Борисов става кмет на София напуща лявата партия и влиза в новата ГЕРБ). Какъвто и да е отговорът, той не трансформира картината, която гледаме от пет години:
Всички противоречиви и спорни законодателни решения от 2014 година насам минаха през правната комисия под управлението на Данаил Кирилов
Едни от тях нарушиха тактиката за правосъдна промяна в полза на прокуратурата и основния прокурор и техни партньорски кръгове; други сътвориха условия за прахосване (и разграбване) на активите на КТБ след банкрута й; трети обслужиха ползи на бизнеслобита в строителството и околната среда...
Заради лекотата, с която той прокарваше плановете през правната комисия, тогавашният народен представител Георги Кадиев го оприличи на магьосник от парламентарната естрада. Тогава изглеждаше да е преувеличен епитетът на Кадиев, подбуден от вземането на решения в комисията при очевидно изчезнал кворум. Сега - преди десетина дни - на 26 март, Кирилов удостовери определението на Кадиев. Той обявяваше за признати текст след текст на второ четене на измененията в Закона за правосъдната власт в комисия с нужните 13 гласа при очевидно наличие в залата на не повече от 7 депутати. И това - пред очите на публицистите.
На същото съвещание Кирилов се прояви и като отличен актьор: с цел да приключи разногласието с гостуващите магистрати, които с експертна изчерпателност възразяваха на въвеждането на кариерен бонус за напускащ предварително основен правосъден контрольор и членове на Инспектората на Висш съдебен съвет, той разгласи за неприета наредбата за свръхбонуса, препоръчана от него и от Емил Димитров Ревизоро преди второто четене. И медиите благосклонно излязоха със заглавия, че Кирилов се отказал от възмутителната за правосъдната общественост смяна. На другия ден той вкара в пленарната зала наредбата и тя тихомълком беше гласувана. Там нито имаше кой да възразява, нито медиите му обърнаха внимание, защото бяха вторачени в гръмотевичното идването на Цветанов от Съединени американски щати. Завидно уцелване на момента.
Данаил Кирилов откровеничи пред публицисти, оставяйки смесени усеща
Той си разрешава в частен диалог с публицисти да се произнася с оценки най-вече отрицателни за събития, за политици, адвокатски адвокатски фирми, представители на бизнеса, които съгласно неговата визия са се проявявали враждебно по отношение на него и по отношение на публичния интерес. Любопитен е въпросът - в случай че не е направена ангажимента посред им, че диалогът е частен, и журналистът изнесе обществено неговите думи, дали Кирилов би отрекъл. И изобщо по какъв начин би постъпил. Мисля, че не би отрекъл. Той е кадърен да изнамери всякаква интерпретация на думите си и изобщо няма да се тревожи дали тя наподобява правдоподобна.
Такова успокоение и искреност, граничещи с непукизъм по какъв начин е възприеман един политик, не се среща постоянно. И то е изключително скъпо на законодателния терен, подобен какъвто е българският през днешния ден, където се постанова да аргументираш от време на време незащитими тези, очевидно подбудени от лобита и кръгове, на които би трябвало да се придаде видимо задоволително пояснение.
В този смисъл Данаил Кирилов е незаместим на парламентарния терен и мъчно ще му бъде открит правоприемник. Затова и изтеглянето му оттова и изпращането му на министерския стол, на който можеше да седне и някой от заместниците на Цецка Цачева, буди въпроси, които занапред ще получават отговори.
Премиерът, който персонално заяви новината, изясни избора на Кирилов с нуждата да се отговори на условията на Европейската комисия да бъдат изпълнени всички рекомендации по мониторинговия отчет за правораздаването и вътрешния ред, и съответно - да бъдат включени за инспекция общинските съветници в обсега на антикорупционния закон.Мотивът на премиера буди неразбиране по две аргументи: първата е, че точно Кирилов дружно със заместника си в правната комисия Християн Митев (Обединени патриоти) беше вносителят през януари т.г. на смяната да бъдат извадени общинските съветници от обсега на закона. И втората - че за осъществяване на условията на Европейска комисия първостепенна е законодателната работа, още повече че рекомендациите обгръщат надалеч по-широк периметър, като да вземем за пример да се сътвори законов механизъм за търсене на отговорност от основния прокурор при данни за нарушавания. Изискване, чието осъществяване малко по малко замря и няма изгледи да се съживи.Новината е изненадваща за тези, които са следили съвещанията на ръководената от Кирилов комисия и го намират незаместим в осъществяването на съмнителни законодателни задания, които белязаха и трите ръководства на ГЕРБ. Забележително със своята искреност е негово изказване във връзка противоречивите промени на Наказателно-процесуалния кодекс от 2017 година, от което проличава същинската му роля като юридическо острие на ГЕРБ:
" Поел съм грижата да бъда предложител на тези хрумвания "
съобщи тогава Кирилов - очевидно нагърбил се с отговорност пред субекти ползи, които желаят да държат според правосъдната власт.Сред достиженията му се откроява това, която стана емблема на Кирилов: Днес да прокарва едни законодателни разпореждания и да ги аргументира, на следващия ден да предлага диаметрално противоположни, и също да ги аргументира. При това с индиферентно успокоение той се наема да стимулира всевъзможни хрумвания колкото и да е явно, че са подбудени от заинтересувани кръгове.
Кирилов утвърди практиката да се внасят законопроекти от депутати, заобикаляйки по този метод експертните работни групи в Министерството на правораздаването. (Той постъпи по този начин и напълно неотдавна, с приемането на последните промени в Закона за правосъдната власт на 27 март, препоръчани от него и група депутати, изпреварвайки плана на работната група в правосъдното министерство, която готви повсеместен пакет от промени.)
Забележителни бяха съвещанията на комисията и изключително среднощното на Народното събрание на 14 февруари тази година, ръководени от него, на които беше на процедура отстранено преференциалното гласоподаване. Данаил Кирилов беше неуморният представител на небходимостта от тази смяна и с най-убеждаващ тип отхвърляше да е подбудена от Движение за права и свободи след сделки за взаимни законотворчески услуги с ГЕРБ. След митинги на опозицията Бойко Борисов реши да бъде анулирана анулацията на преференциите и Данаил Кирилов се появи, още веднъж забележително спокоен, в утринните блокове на малките екрани да изясни нуждата на връщането на остарелия преференциален предел.
Дали тази бърза рефлективност във всяка обстановка е в характера на Кирилов, или става дума за рационално-прагматична оценка на съответната ситауция, като се има поради изменчивостта на политическите му благосклонности (той стартира кариерата си на политическата сцена като член на Българска социалистическа партия, а откакто Бойко Борисов става кмет на София напуща лявата партия и влиза в новата ГЕРБ). Какъвто и да е отговорът, той не трансформира картината, която гледаме от пет години:
Всички противоречиви и спорни законодателни решения от 2014 година насам минаха през правната комисия под управлението на Данаил Кирилов
Едни от тях нарушиха тактиката за правосъдна промяна в полза на прокуратурата и основния прокурор и техни партньорски кръгове; други сътвориха условия за прахосване (и разграбване) на активите на КТБ след банкрута й; трети обслужиха ползи на бизнеслобита в строителството и околната среда...
Заради лекотата, с която той прокарваше плановете през правната комисия, тогавашният народен представител Георги Кадиев го оприличи на магьосник от парламентарната естрада. Тогава изглеждаше да е преувеличен епитетът на Кадиев, подбуден от вземането на решения в комисията при очевидно изчезнал кворум. Сега - преди десетина дни - на 26 март, Кирилов удостовери определението на Кадиев. Той обявяваше за признати текст след текст на второ четене на измененията в Закона за правосъдната власт в комисия с нужните 13 гласа при очевидно наличие в залата на не повече от 7 депутати. И това - пред очите на публицистите.
На същото съвещание Кирилов се прояви и като отличен актьор: с цел да приключи разногласието с гостуващите магистрати, които с експертна изчерпателност възразяваха на въвеждането на кариерен бонус за напускащ предварително основен правосъден контрольор и членове на Инспектората на Висш съдебен съвет, той разгласи за неприета наредбата за свръхбонуса, препоръчана от него и от Емил Димитров Ревизоро преди второто четене. И медиите благосклонно излязоха със заглавия, че Кирилов се отказал от възмутителната за правосъдната общественост смяна. На другия ден той вкара в пленарната зала наредбата и тя тихомълком беше гласувана. Там нито имаше кой да възразява, нито медиите му обърнаха внимание, защото бяха вторачени в гръмотевичното идването на Цветанов от Съединени американски щати. Завидно уцелване на момента.
Данаил Кирилов откровеничи пред публицисти, оставяйки смесени усеща
Той си разрешава в частен диалог с публицисти да се произнася с оценки най-вече отрицателни за събития, за политици, адвокатски адвокатски фирми, представители на бизнеса, които съгласно неговата визия са се проявявали враждебно по отношение на него и по отношение на публичния интерес. Любопитен е въпросът - в случай че не е направена ангажимента посред им, че диалогът е частен, и журналистът изнесе обществено неговите думи, дали Кирилов би отрекъл. И изобщо по какъв начин би постъпил. Мисля, че не би отрекъл. Той е кадърен да изнамери всякаква интерпретация на думите си и изобщо няма да се тревожи дали тя наподобява правдоподобна.
Такова успокоение и искреност, граничещи с непукизъм по какъв начин е възприеман един политик, не се среща постоянно. И то е изключително скъпо на законодателния терен, подобен какъвто е българският през днешния ден, където се постанова да аргументираш от време на време незащитими тези, очевидно подбудени от лобита и кръгове, на които би трябвало да се придаде видимо задоволително пояснение.
В този смисъл Данаил Кирилов е незаместим на парламентарния терен и мъчно ще му бъде открит правоприемник. Затова и изтеглянето му оттова и изпращането му на министерския стол, на който можеше да седне и някой от заместниците на Цецка Цачева, буди въпроси, които занапред ще получават отговори.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ