КНСБ иска преструктуриране на цялата данъчна система у нас
Данъчната система в България е една от най-несправедливите в Европейски Съюз, където косвените налози са към две трети от общите доходи в бюджета. Това сподели президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на журналистически семинар " Жизненият стандарт - във фокуса на медиите ", който се състоя в Белчински бани. По думите му по този метод главната данъчна тежест се понася от потребителите.
Според КНСБ е належащо преструктуриране на цялата данъчна система, с цел да има повече правдивост за хората с по-ниски приходи, т.е. всички субекти да се таксуват съгласно техния принос в Брутният вътрешен продукт на страната. Това допуска поетапна и постепенна смяна на цялата данъчна философия в България, добави основният помощник и лекар по стопанска система към КНСБ Любослав Костов.
Затова от синдиката като първо и главно предложение обявиха, че упорстват за въвеждане на необлагаем най-малко, който да подхожда на откритата минимална работна заплата /МРЗ/ за страната. Доходите, които надвишават откритата МРЗ, да бъдат облагани с досегашната ставка от 10 % като данъчната основа се образува от разликата сред получаваната работна заплата и откритата минимална работна заплата. По този метод се образува двустепенна система на данъчно облагане (0 и 10 процента), което е добра основа за провеждането на обществена и икономическа политика от страна на държавното управление през детайлите на данъчния инструментариум.
В Европейски Съюз има общо 16 страни-членки, в които има въведен необлагаем най-малко или някаква форма на приспадане на данъчна основа. Това са Австрия, Франция, Германия, Испания, Англия, Гърция, Исландия, Кипър, Ирландия, Италия, Малта, Нидерландия, Дания, Полша, Словакия и Швеция. В същото време, в страни като Белгия, Хърватия, Чехия, Литва, Люксембург, Португалия и Словения няма необлагаем най-малко, само че там няма и пропорционална система на облагане. Единствените страни, в които има настоящ " плосък налог " без необлагаем най-малко, са България, Естония, Унгария, Латвия и Румъния, добави Костов.
Второто предложение е за поетапно увеличение на оптималния застрахователен приход до сума, равна на 10 пъти откритата МРЗ за страната. Колкото повече работната заплата нараства над избрания оптимален застрахователен приход (3000 лева.), толкоз повече делът на данъчноосигурителните вноски клони към 10 на 100 и толкоз повече се усилва прихода, върху който не се заплащат осигуровки. Това значи, че лицата с високи приходи не са ангажирани със обществената система, както останалите. Тук е значимо да се означи, че повишаването на осигурителния приход не значи повишаване на налозите на хората, а в противен случай - този растеж се показва допълнително права за компенсации при безработица, по-високи пенсии и по-високи равнища на възнаграждение за майчинство, означиха от КНСБ. Тази цел би трябвало да се извършва поетапно. В тази връзка, предлагането на КНСБ е повишаването на оптималния застрахователен приход да се пресмята посредством съответна методика, а точно така наречен швейцарско предписание, при което се употребяват 50 % от повишаването на междинния застрахователен приход и 50 на 100 от смяната на Идеологически подривни центрове през миналата календарна година. Този метод ще обезпечи с изключение на автоматизъм, само че и бистрота.
Следващото предложение е за консолидиране на детайли на фамилно подоходно облагане като повсеместен модел на използване в данъчната политика. Този метод на облагане финансово би подтикнал фамилиите и би насърчил раждаемостта и развъждането на деца. По този метод могат да се подкрепят фамилиите като се усили техния наличен месечен общ приход, а също така сходни ограничения биха имали мощно влияние върху демографската характерност на популацията.
Конкретна мярка в тази тенденция би могла да бъде необлагаем най-малък първичен приход за млади фамилии. По този метод ще се подтиква сключването на цивилен брак, раждаемостта и потреблението. Примерно, в случай че бъде въведен най-малък първичен общ приход на семейство от 24 000 лева с струпване, то това би коствало към 50 млн. лева на държавния бюджет, са пресметнали от синдиката.
Към това предложение е и концепцията за данъчни заеми за фамилии на млади работещи хора до избрана възраст (35 г.), с застрахователен стаж най-малко 7 година, родили най-малко едно дете до 20 месеца след брака. Кредитът да се диференцира според от нивото на трудовото заплащане и броя на децата, като се следват правилата - заемът се дава на единия от родителите; 100 % от импортирания годишен налог се възвръща с струпване при 3 деца, като диференциацията от първо до трето дете е 45 на 100 за първо, 75 при второ и 25 при трето; процентът на възобновяване според от заплатата на родителя е с падащ дял от 100 до 15 на 100, а оптималната сума, до която се възвръща платеният годишен ДОД е равна на 6 МРЗ за страната (за 2020 г.); при положение, че първото дете се роди преди да се е осъществила мярката по 3.1, фамилията има право да избере, кой от двата тласъка желае да употребява. Данъчният заем се дава до навършване на 16-годишна възраст на детето/децата. На лицата, отговарящи на изискванията (възраст, застрахователен стаж, брак, дете/деца), се дава безлихвен заем за покупка или обзавеждане на жилище, при изискване, че двамата съпрузи поемат ангажимент да живеят и работят в страната най-малко 15 години след приемане на заема.
От КНСБ оферират и въвеждане на налог " благосъстояние " във връзка с спомагателни жилища, скъпи коли, скъпи вили, яхти и други Подобна форма на облагане съществува в множеството развити европейски стопански системи.
Въвеждане на налог върху финансовите транзакции, който да бъде еднакъв на 0,1 % при обмяната на акции и облигации и 0,01 % за контракти на дериватни принадлежности, в случай че една от финансовите институции е в страна-членка на Европейски Съюз е шестото предложение на синдиката. Според КНСБ подобен данък съществува в редица страни от Европейски Съюз като Гърция, Полша, Италия, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Италия, Португалия, Словакия, Словения и Испания, съобщи Българска телеграфна агенция Подобен налог би повишил в допълнение доверието във финансовите институции.
Предлага се и повишение на налога върху приходите от дивиденти от 5 на 10 %, с цел да може да се следва идентична логичност с тази на корпоративното облагане. По този метод би се постигнало по-ефективно преразпределяне на средства във финансовия бранш, поради големите облаги и неналичието на реинвестиция, означиха от синдиката. В досегашната система на облагане на бизнеса, доста постоянно облагата се разпределя под формата на дял в края на годината и ставката в България е едвам 5 %, споделиха от КНСБ. Това е една от най-ниските ставки на налог върху приходите от дивиденти в целия Европейски Съюз (Чехия - 15 %, Естония - 20 %, Финландия - сред 25 и 27 %, Франция - 30 %, Германия - 25 %, Италия - 26 %, Полша - 19 % и т.н.), показаха от синдиката.
Въвеждане на правила на данъчно облагане за цифрово наличие или така наречен цифров налог е друго предложение на синдиката. Според КНСБ единният пазар на Европейски Съюз, от който е част и България, се нуждае от постоянна данъчна рамка, която да е в крайник с цифровите бизнес модели.
КНСБ предлага въвеждането на спомагателни данъчни тласъци, което да става през детайлите на директното данъчно облагане. При съществуването на важен развой в тази посока предлагането е 10 % от корпоративния налог за бизнеса и 10 на 100 от подоходния налог за жителите да бъде приспадан.
" Считаме, че потребителската данъчна тежест все още е прекомерно висока, а общата такава е непропорционално разпределена ", допълниха от КНСБ. Затова синдикатът желае промени, ориентирани към възобновяване на справедливостта и атакуване на бедността. Според КНСБ във връзка с Данък добавена стойност единствената вярна стъпка в тази посока е понижение на общата ставка, а не неговото диференциране.
Изчисленията на КНСБ сочат, че реализацията на предлаганите ограничения ще коства на държавния бюджет 1,6 милиарда лева
Очакваните общи спомагателни доходи от другите типове фискални принадлежности, които предлага КНСБ, са в размер на 2,05 милиарда лева Това ще компенсира напълно отрицателния резултат от препоръчаните данъчни промени и ще генерира спомагателни 450 млн. лева отвън планувания машинален растеж в държавния бюджет вследствие от повишаването на действителния Брутният вътрешен продукт. Освен по-справедливо преразпределяне, предлаганите ограничения ще подобрят съотношението сред директните и косвените налози като доходи в държавния бюджет, прибавиха още от КНСБ.
Според КНСБ е належащо преструктуриране на цялата данъчна система, с цел да има повече правдивост за хората с по-ниски приходи, т.е. всички субекти да се таксуват съгласно техния принос в Брутният вътрешен продукт на страната. Това допуска поетапна и постепенна смяна на цялата данъчна философия в България, добави основният помощник и лекар по стопанска система към КНСБ Любослав Костов.
Затова от синдиката като първо и главно предложение обявиха, че упорстват за въвеждане на необлагаем най-малко, който да подхожда на откритата минимална работна заплата /МРЗ/ за страната. Доходите, които надвишават откритата МРЗ, да бъдат облагани с досегашната ставка от 10 % като данъчната основа се образува от разликата сред получаваната работна заплата и откритата минимална работна заплата. По този метод се образува двустепенна система на данъчно облагане (0 и 10 процента), което е добра основа за провеждането на обществена и икономическа политика от страна на държавното управление през детайлите на данъчния инструментариум.
В Европейски Съюз има общо 16 страни-членки, в които има въведен необлагаем най-малко или някаква форма на приспадане на данъчна основа. Това са Австрия, Франция, Германия, Испания, Англия, Гърция, Исландия, Кипър, Ирландия, Италия, Малта, Нидерландия, Дания, Полша, Словакия и Швеция. В същото време, в страни като Белгия, Хърватия, Чехия, Литва, Люксембург, Португалия и Словения няма необлагаем най-малко, само че там няма и пропорционална система на облагане. Единствените страни, в които има настоящ " плосък налог " без необлагаем най-малко, са България, Естония, Унгария, Латвия и Румъния, добави Костов.
Второто предложение е за поетапно увеличение на оптималния застрахователен приход до сума, равна на 10 пъти откритата МРЗ за страната. Колкото повече работната заплата нараства над избрания оптимален застрахователен приход (3000 лева.), толкоз повече делът на данъчноосигурителните вноски клони към 10 на 100 и толкоз повече се усилва прихода, върху който не се заплащат осигуровки. Това значи, че лицата с високи приходи не са ангажирани със обществената система, както останалите. Тук е значимо да се означи, че повишаването на осигурителния приход не значи повишаване на налозите на хората, а в противен случай - този растеж се показва допълнително права за компенсации при безработица, по-високи пенсии и по-високи равнища на възнаграждение за майчинство, означиха от КНСБ. Тази цел би трябвало да се извършва поетапно. В тази връзка, предлагането на КНСБ е повишаването на оптималния застрахователен приход да се пресмята посредством съответна методика, а точно така наречен швейцарско предписание, при което се употребяват 50 % от повишаването на междинния застрахователен приход и 50 на 100 от смяната на Идеологически подривни центрове през миналата календарна година. Този метод ще обезпечи с изключение на автоматизъм, само че и бистрота.
Следващото предложение е за консолидиране на детайли на фамилно подоходно облагане като повсеместен модел на използване в данъчната политика. Този метод на облагане финансово би подтикнал фамилиите и би насърчил раждаемостта и развъждането на деца. По този метод могат да се подкрепят фамилиите като се усили техния наличен месечен общ приход, а също така сходни ограничения биха имали мощно влияние върху демографската характерност на популацията.
Конкретна мярка в тази тенденция би могла да бъде необлагаем най-малък първичен приход за млади фамилии. По този метод ще се подтиква сключването на цивилен брак, раждаемостта и потреблението. Примерно, в случай че бъде въведен най-малък първичен общ приход на семейство от 24 000 лева с струпване, то това би коствало към 50 млн. лева на държавния бюджет, са пресметнали от синдиката.
Към това предложение е и концепцията за данъчни заеми за фамилии на млади работещи хора до избрана възраст (35 г.), с застрахователен стаж най-малко 7 година, родили най-малко едно дете до 20 месеца след брака. Кредитът да се диференцира според от нивото на трудовото заплащане и броя на децата, като се следват правилата - заемът се дава на единия от родителите; 100 % от импортирания годишен налог се възвръща с струпване при 3 деца, като диференциацията от първо до трето дете е 45 на 100 за първо, 75 при второ и 25 при трето; процентът на възобновяване според от заплатата на родителя е с падащ дял от 100 до 15 на 100, а оптималната сума, до която се възвръща платеният годишен ДОД е равна на 6 МРЗ за страната (за 2020 г.); при положение, че първото дете се роди преди да се е осъществила мярката по 3.1, фамилията има право да избере, кой от двата тласъка желае да употребява. Данъчният заем се дава до навършване на 16-годишна възраст на детето/децата. На лицата, отговарящи на изискванията (възраст, застрахователен стаж, брак, дете/деца), се дава безлихвен заем за покупка или обзавеждане на жилище, при изискване, че двамата съпрузи поемат ангажимент да живеят и работят в страната най-малко 15 години след приемане на заема.
От КНСБ оферират и въвеждане на налог " благосъстояние " във връзка с спомагателни жилища, скъпи коли, скъпи вили, яхти и други Подобна форма на облагане съществува в множеството развити европейски стопански системи.
Въвеждане на налог върху финансовите транзакции, който да бъде еднакъв на 0,1 % при обмяната на акции и облигации и 0,01 % за контракти на дериватни принадлежности, в случай че една от финансовите институции е в страна-членка на Европейски Съюз е шестото предложение на синдиката. Според КНСБ подобен данък съществува в редица страни от Европейски Съюз като Гърция, Полша, Италия, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Италия, Португалия, Словакия, Словения и Испания, съобщи Българска телеграфна агенция Подобен налог би повишил в допълнение доверието във финансовите институции.
Предлага се и повишение на налога върху приходите от дивиденти от 5 на 10 %, с цел да може да се следва идентична логичност с тази на корпоративното облагане. По този метод би се постигнало по-ефективно преразпределяне на средства във финансовия бранш, поради големите облаги и неналичието на реинвестиция, означиха от синдиката. В досегашната система на облагане на бизнеса, доста постоянно облагата се разпределя под формата на дял в края на годината и ставката в България е едвам 5 %, споделиха от КНСБ. Това е една от най-ниските ставки на налог върху приходите от дивиденти в целия Европейски Съюз (Чехия - 15 %, Естония - 20 %, Финландия - сред 25 и 27 %, Франция - 30 %, Германия - 25 %, Италия - 26 %, Полша - 19 % и т.н.), показаха от синдиката.
Въвеждане на правила на данъчно облагане за цифрово наличие или така наречен цифров налог е друго предложение на синдиката. Според КНСБ единният пазар на Европейски Съюз, от който е част и България, се нуждае от постоянна данъчна рамка, която да е в крайник с цифровите бизнес модели.
КНСБ предлага въвеждането на спомагателни данъчни тласъци, което да става през детайлите на директното данъчно облагане. При съществуването на важен развой в тази посока предлагането е 10 % от корпоративния налог за бизнеса и 10 на 100 от подоходния налог за жителите да бъде приспадан.
" Считаме, че потребителската данъчна тежест все още е прекомерно висока, а общата такава е непропорционално разпределена ", допълниха от КНСБ. Затова синдикатът желае промени, ориентирани към възобновяване на справедливостта и атакуване на бедността. Според КНСБ във връзка с Данък добавена стойност единствената вярна стъпка в тази посока е понижение на общата ставка, а не неговото диференциране.
Изчисленията на КНСБ сочат, че реализацията на предлаганите ограничения ще коства на държавния бюджет 1,6 милиарда лева
Очакваните общи спомагателни доходи от другите типове фискални принадлежности, които предлага КНСБ, са в размер на 2,05 милиарда лева Това ще компенсира напълно отрицателния резултат от препоръчаните данъчни промени и ще генерира спомагателни 450 млн. лева отвън планувания машинален растеж в държавния бюджет вследствие от повишаването на действителния Брутният вътрешен продукт. Освен по-справедливо преразпределяне, предлаганите ограничения ще подобрят съотношението сред директните и косвените налози като доходи в държавния бюджет, прибавиха още от КНСБ.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ