Защо политическите убийства ще станат по-чести?
Дан Ханън, Washington Examiner
Това е като вест от началото на ХХ век: автократичен министър-председател, убит от стихотворец в някакъв далечен град в Централна Европа. Но колкото повече преглеждаме покушението против Роберт Фицо, толкоз по-съвременно наподобява то.
Самият Фицо е творение на модерната ера, някогашен комунистически апаратчик, който се издигна на власт, като се разгласи против икономическия демократизъм, а в последно време се включи в културните войни на Тръмп. Опитът за ликвидиране е артикул на тези културни войни, в които всяко политическо разграничение катастрофира.
Когато на 1 януари 1993 година се ражда Словашката република, се счита, че политическите убийства са останали в предишното. Разделянето на Чехословакия беше станало по взаимно единодушие и Словакия, исторически по-бедният сътрудник, стартира бързо да се издига към западноевропейския стандарт на живот.
Така правеха страните по това време. Те се движеха, въпреки и мъчно и нестабилно, към обществото, което хората в Северна Америка и Западна Европа одобряват за даденост. По всички индикатори светът през 90-те години на ХХ век стана по-мирен, по-демократичен и по-правен. В онази зора беше самодоволство да си жив, само че да си млад беше същински парадайс.
Какво се промени?
Защо след седем десетилетия на непрекъснат прогрес демократичната народна власт стартира да отстъпва след 2012 година? Защо страна като Словакия, учебникарски образец за изгодите от глобализацията и демократизацията, избра путинист с фино прикрити властнически трендове?
И за какво други страни вършат същото? Дори в Съединените щати табуто, забраняващо да се заплашва разделянето на управляващите и да се отхвърля признание на резултатите от демократични избори, е отслабнало рисково.
Има три вероятни пояснения за това какво се е объркало. Първо, международната финансова рецесия делегитимира пазарната система. Семействата с ниски и междинни приходи бяха наранени от налози, с цел да бъдат избавени богатите банкери и облигационери. За пръв и единствен път в историята марксистката рецензия на капиталистическата система изглеждаше оправдана всъщност. Богатите в действителност използваха държавната власт, с цел да запазят благосъстоянието си. Избирателите не са не запомнили.
Второ, невиждано набъбна световната миграция, която се дължи на софтуерния прогрес. Разпространението на смарт телефоните разрешава на хората да трансферират информация и заеми, което прави вероятни пътувания, за които техните баби и дядовци не са могли и да помислят.
Бързите демографски промени са притеснителни. Ние сме териториален тип и когато хората се движат без позволение в това, което считаме за наше пространство, реагираме. Словакия не прави изключение. Като изключим украинските бежанци, през предходната година противозаконната имиграция в страната се е нараснала девет пъти. " Само един Бог знае какъв брой от тях са терористи или какъв брой имат инфекциозни заболявания ", съобщи Фицо по време на предизборната акция с привкус на Тръмп, по време на която той беше върнат на поста.
Смартфоните ни водят към
третото пояснение
Казано по-просто, екраните са увредили съзнанието ни, скъсили са продължителността на вниманието ни, сложили са ни в политически изолираност и са ни създали по-мрачни. Джонатан Хайдт е написал завладяваща книга, наречена " Тревожното потомство ", в която демонстрира по какъв начин смарт телефоните са създали младежите по-плахи, по-доверчиви, по-нещастни и по-глупави. От 2012 година насам във всяка развита страна психологичното здраве на младежите се утежнява, усилват се случаите на самонараняване и самоубийства, а резултатите от тестванията се намаляват. Няма друго пояснение, което да подхожда на хронологията.
Интересът на Хайдт е ориентиран към децата под 16-годишна възраст, чиито мозъци са по-пластични и затова по-уязвими. Но за какво да одобряваме, че възрастните са ваксинирани? Всички виждаме по какъв начин пристрастяването към екрана е направило хората по-малко заинтригувани от нюансите, по-склонни да разсъждават назад на желаните от тях изводи и по-склонни към теории на конспирацията. Не имам вяра, че безумните и значително лишени от обстоятелства разногласия за изборите през 2020 година щяха да се развихрят в по-ранна възраст.
" Там, където народът е добре осведомен, може да му се повери личното му държавно управление ", написа Томас Джеферсън. След написването на тези думи хората стават все по-информирани, защото грамотността се популяризира, цената на печата пада, а с времето се появява и интернет.
Но може би сме достигнали точката на засищане? Пишат се и се четат повече думи от когато и да било, само че ние ставаме все по-мързеливи да прилагаме филтрите на правдоподобността, последователността и здравия разсъдък. Подобно на нашите предграмотни и предпросвещенски предшественици, започнахме да одобряваме, че тези, които не са съгласни с нас, са просто неприятни хора.
Когато Путин и Си приказват, както направиха на срещата си на върха тази седмица, за подмяна на западния международен ред, те имат съображение да бъдат уверени. Този ред, демократичният ред, който се наложи от XVIII в. и господства след 1945 година, зависи от табиет на мислене, който ние губим. В света, който ще го наследи, политическите убийства ще бъдат най-малката ни грижа./БГНЕС
Това е като вест от началото на ХХ век: автократичен министър-председател, убит от стихотворец в някакъв далечен град в Централна Европа. Но колкото повече преглеждаме покушението против Роберт Фицо, толкоз по-съвременно наподобява то.
Самият Фицо е творение на модерната ера, някогашен комунистически апаратчик, който се издигна на власт, като се разгласи против икономическия демократизъм, а в последно време се включи в културните войни на Тръмп. Опитът за ликвидиране е артикул на тези културни войни, в които всяко политическо разграничение катастрофира.
Когато на 1 януари 1993 година се ражда Словашката република, се счита, че политическите убийства са останали в предишното. Разделянето на Чехословакия беше станало по взаимно единодушие и Словакия, исторически по-бедният сътрудник, стартира бързо да се издига към западноевропейския стандарт на живот.
Така правеха страните по това време. Те се движеха, въпреки и мъчно и нестабилно, към обществото, което хората в Северна Америка и Западна Европа одобряват за даденост. По всички индикатори светът през 90-те години на ХХ век стана по-мирен, по-демократичен и по-правен. В онази зора беше самодоволство да си жив, само че да си млад беше същински парадайс.
Какво се промени?
Защо след седем десетилетия на непрекъснат прогрес демократичната народна власт стартира да отстъпва след 2012 година? Защо страна като Словакия, учебникарски образец за изгодите от глобализацията и демократизацията, избра путинист с фино прикрити властнически трендове?
И за какво други страни вършат същото? Дори в Съединените щати табуто, забраняващо да се заплашва разделянето на управляващите и да се отхвърля признание на резултатите от демократични избори, е отслабнало рисково.
Има три вероятни пояснения за това какво се е объркало. Първо, международната финансова рецесия делегитимира пазарната система. Семействата с ниски и междинни приходи бяха наранени от налози, с цел да бъдат избавени богатите банкери и облигационери. За пръв и единствен път в историята марксистката рецензия на капиталистическата система изглеждаше оправдана всъщност. Богатите в действителност използваха държавната власт, с цел да запазят благосъстоянието си. Избирателите не са не запомнили.
Второ, невиждано набъбна световната миграция, която се дължи на софтуерния прогрес. Разпространението на смарт телефоните разрешава на хората да трансферират информация и заеми, което прави вероятни пътувания, за които техните баби и дядовци не са могли и да помислят.
Бързите демографски промени са притеснителни. Ние сме териториален тип и когато хората се движат без позволение в това, което считаме за наше пространство, реагираме. Словакия не прави изключение. Като изключим украинските бежанци, през предходната година противозаконната имиграция в страната се е нараснала девет пъти. " Само един Бог знае какъв брой от тях са терористи или какъв брой имат инфекциозни заболявания ", съобщи Фицо по време на предизборната акция с привкус на Тръмп, по време на която той беше върнат на поста.
Смартфоните ни водят към
третото пояснение
Казано по-просто, екраните са увредили съзнанието ни, скъсили са продължителността на вниманието ни, сложили са ни в политически изолираност и са ни създали по-мрачни. Джонатан Хайдт е написал завладяваща книга, наречена " Тревожното потомство ", в която демонстрира по какъв начин смарт телефоните са създали младежите по-плахи, по-доверчиви, по-нещастни и по-глупави. От 2012 година насам във всяка развита страна психологичното здраве на младежите се утежнява, усилват се случаите на самонараняване и самоубийства, а резултатите от тестванията се намаляват. Няма друго пояснение, което да подхожда на хронологията.
Интересът на Хайдт е ориентиран към децата под 16-годишна възраст, чиито мозъци са по-пластични и затова по-уязвими. Но за какво да одобряваме, че възрастните са ваксинирани? Всички виждаме по какъв начин пристрастяването към екрана е направило хората по-малко заинтригувани от нюансите, по-склонни да разсъждават назад на желаните от тях изводи и по-склонни към теории на конспирацията. Не имам вяра, че безумните и значително лишени от обстоятелства разногласия за изборите през 2020 година щяха да се развихрят в по-ранна възраст.
" Там, където народът е добре осведомен, може да му се повери личното му държавно управление ", написа Томас Джеферсън. След написването на тези думи хората стават все по-информирани, защото грамотността се популяризира, цената на печата пада, а с времето се появява и интернет.
Но може би сме достигнали точката на засищане? Пишат се и се четат повече думи от когато и да било, само че ние ставаме все по-мързеливи да прилагаме филтрите на правдоподобността, последователността и здравия разсъдък. Подобно на нашите предграмотни и предпросвещенски предшественици, започнахме да одобряваме, че тези, които не са съгласни с нас, са просто неприятни хора.
Когато Путин и Си приказват, както направиха на срещата си на върха тази седмица, за подмяна на западния международен ред, те имат съображение да бъдат уверени. Този ред, демократичният ред, който се наложи от XVIII в. и господства след 1945 година, зависи от табиет на мислене, който ние губим. В света, който ще го наследи, политическите убийства ще бъдат най-малката ни грижа./БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ