Трогателното писмо на бащата на героя за Нюкасъл от финала с...
Дан Бърн е въплъщение на приказната победа на Нюкасъл. Родом от Северна Англия, артикул на школата на клуба, почитател от дете, само че се скита из долните лиги съвсем през цялата си кариера и се причислява към своя желан тим едвам в навечерието на 30-ия си рожден ден, когато множеството футболисти към този момент се сбогуват с сходни фантазии. Той излезе титуляр на терена във финала за Купата на лигата, вкара първия гол и стана най-хубавият състезател на мача.
Преди две години Дан Бърн към този момент беше играл на финала на този шампионат на “Уембли ”. В навечерието на този мач против Манчестър Юнайтед Еди Хау постави на скрийнсейвъра на всички монитори на подготвителната база на Нюкасъл надпис: „ Не сме печелили народен трофей от 67 години “. Но северняците изгубиха и съвсем цяла Англия беше тъжна с тях...
В навечерието на този край бащата на Дан разгласява отворено писмо за сина си. Трогателно и покъртително. По това време то остана неусетно. Но се оказа, че времето му просто не е пристигнало. Две години по-късно, след финала в Ливърпул, наподобява не просто подходящо, само че и пророческо. Ето го:
„ Скъпи Дан,
Когато вървях по “Уембли Уей ” с теб, седемгодишно момче, на раменете ми по пътя към полуфинала за ФА Къп с Челси през 2000 година, кой можеше да планува, че идващия път, когато Нюкасъл се състезава за трофей на този стадион, аз ще бъда на трибуните и ще виждам по какъв начин сина ми играе в това превъзходно черно-бяло?
За теб постоянно това е бил клубът!
Вие с брат ти Джак споделяхте сезонен билет за Източната естрада, тъй че теглихте имената на листчета от шапката ми, с цел да решите кой на кой мач ще отиде. Дербита на Tyne and Wear, борби за първото място и вечери в Шампионската лига - видяхте всичко под управлението на сър Боби Робсън.
Що се отнася до твоето лично футболно пътешестване, това беше Blyth Town - към момента не разбирам за какво избра да си вратар - и по-късно Spartans. Първо беше ляв бек - допускам, че в този момент си се върнал към началото, по-късно централен бранител и завоюва всичко, което можеше да се завоюва.
Твоите две години в младежкия тим на Нюкасъл съответстваха с интервал на напредък, когато се бореше да се адаптираш към изменящото се тяло. Това писмо в навечерието на Коледа, с което те осведоми, че си изхвърлен от тима на 14-годишна възраст, беше сърцераздирателно.
Но това в никакъв случай не те е спирало. Ти направи всичко, с цел да успееш. Ти буташе колички със стока в супермаркет “Asda ” и играеше аматьорски футбол с Дарлингтън, преди Евертън и Фулъм да се обадят. Казах ти преди медицинския обзор: Трябва да изглеждаш съвършено! Поглеждайки обратно, обличането на костюм не беше най-хубавата концепция, като се има поради, че е трябвало да го свалиш към 15 пъти. След това беше в Йовил - помни, сине, ти си печелил и вкарвал гол на “Уембли ” (Дан вкара победния гол против Брентфорд във финала на плейофите на Лига 1) преди! След това бяха Бирмингам и Уигън.
Извън футбола - ти се ожени за първата си обич, Роз,
и създадохте прелестно семейство, единствено с цел да се преместите на другия завършек на страната в Брайтън!
Когато новите притежатели поеха ръководството, ти ми сподели: " Това е, баща! Те в никакъв случай няма да подпишат с Дан Бърн от Брайтън ".
Вечерта, когато се върна, стоях до теб в заседателната зала и в очите ми имаше сълзи. Твоят дебют против Астън Вила беше върховата точка. Няколкото твои минути с лентата против Брентфорд бeше нещо нереално.
И тогава на четвъртфинала… Бях толкоз горделив, че мъчно мога да го опиша с думи.
Все още не мога да допускам, че не бях там, вместо това гледах от бар в Испания, само че това не лишава от смисъла на момента. Начинът, по който влезе в наказателното поле отляво и вкара топката в мрежата с десния си крайник на “Gallowgate End ” по метод, който би предиздвикал Алън Шиърър да се гордее, гледал съм този миг стотици пъти от този момент и към момента не мога да допускам. Беше просто необикновено.
Има доста пъти от този момент - когато ще съм на открито, и внезапно ще се усмихна и ще съм благополучен, тъй като мисля за този гол.
Нюкасъл те върна вкъщи и ти го заслужи. Все още си същият човек; най-хубавият татко, брачен партньор, брат и наследник, който всички бихме желали. Нищо не те е трансформирало. Все още си същият Дан от Блайт, със същите другари, които са останали до теб през целия път, и всеки може да го види.
Твоята резистентност, твоята непримиримост би трябвало да бъдат ентусиазъм за всеки младеж в Североизтока. Ти не си Питър Биърдсли (легенда на Нюкасъл от 80-те и 90-те години на предишния век, член на Залата на славата на британския футбол), само че сподели, че решителността и упоритата работа могат да доведат до триумф. Точно както нашите почитатели пеят: " Никога, в никакъв случай няма да надиграеш Дан Бърн! ".
Ти живееш фантазията на мнозина
и разбираш тази отговорност.
Седнал на раменете ми преди 23 години, ти беше разчувствуван и въодушевен, до момента в който вървяхме по “Уембли Уей ”. Този път е мой ред. На трибуните ще нося твоята фланелка от четвъртфинала, тази, която резервира особено за мен. Вече стартирам да избърсвам сълзите единствено при мисълта за момента, в който излизаш на терена...
Моят наследник, моят Дан, ще покаже на света кой е той - популярен футболист и още по-велик човек.
Иска ми се да мога да уловя това възприятие, което ме превзема, тъй като, в случай че можеше да бъде осезаемо, щеше да коства милиони. Толкова се гордея с теб, синко!
С обич, баща "
Две години по-късно Дейвид Бърн следи по какъв начин синът му Дан вкарва първия гол, с цел да даде на Нюкасъл първия домакински трофей от седем десетилетия.
Кариерата на Дан Бърн е невероятна:
- Изключен е от Академията на Нюкасъл като ученик;
- Загубил безименния си пръст и не съумял да продължи вратарската си кариера;
- Работил в Asda (верига супермаркети за хранителни артикули в Обединеното кралство);
- Премина от пета дивизия във Висшата лига;
- Подписа с Нюкасъл на 29;
- Вкара гол в Шампионската лига на 31;
- Получава първата си повиквателна за Англия на 32;
- Откри резултата в победния край на " Уембли " ;
- Спечели премията “Играч на мача ” във финала с Ливърпул.
Преди две години Дан Бърн към този момент беше играл на финала на този шампионат на “Уембли ”. В навечерието на този мач против Манчестър Юнайтед Еди Хау постави на скрийнсейвъра на всички монитори на подготвителната база на Нюкасъл надпис: „ Не сме печелили народен трофей от 67 години “. Но северняците изгубиха и съвсем цяла Англия беше тъжна с тях...
В навечерието на този край бащата на Дан разгласява отворено писмо за сина си. Трогателно и покъртително. По това време то остана неусетно. Но се оказа, че времето му просто не е пристигнало. Две години по-късно, след финала в Ливърпул, наподобява не просто подходящо, само че и пророческо. Ето го:
„ Скъпи Дан,
Когато вървях по “Уембли Уей ” с теб, седемгодишно момче, на раменете ми по пътя към полуфинала за ФА Къп с Челси през 2000 година, кой можеше да планува, че идващия път, когато Нюкасъл се състезава за трофей на този стадион, аз ще бъда на трибуните и ще виждам по какъв начин сина ми играе в това превъзходно черно-бяло?
За теб постоянно това е бил клубът!
Вие с брат ти Джак споделяхте сезонен билет за Източната естрада, тъй че теглихте имената на листчета от шапката ми, с цел да решите кой на кой мач ще отиде. Дербита на Tyne and Wear, борби за първото място и вечери в Шампионската лига - видяхте всичко под управлението на сър Боби Робсън.
Що се отнася до твоето лично футболно пътешестване, това беше Blyth Town - към момента не разбирам за какво избра да си вратар - и по-късно Spartans. Първо беше ляв бек - допускам, че в този момент си се върнал към началото, по-късно централен бранител и завоюва всичко, което можеше да се завоюва.
Твоите две години в младежкия тим на Нюкасъл съответстваха с интервал на напредък, когато се бореше да се адаптираш към изменящото се тяло. Това писмо в навечерието на Коледа, с което те осведоми, че си изхвърлен от тима на 14-годишна възраст, беше сърцераздирателно.
Но това в никакъв случай не те е спирало. Ти направи всичко, с цел да успееш. Ти буташе колички със стока в супермаркет “Asda ” и играеше аматьорски футбол с Дарлингтън, преди Евертън и Фулъм да се обадят. Казах ти преди медицинския обзор: Трябва да изглеждаш съвършено! Поглеждайки обратно, обличането на костюм не беше най-хубавата концепция, като се има поради, че е трябвало да го свалиш към 15 пъти. След това беше в Йовил - помни, сине, ти си печелил и вкарвал гол на “Уембли ” (Дан вкара победния гол против Брентфорд във финала на плейофите на Лига 1) преди! След това бяха Бирмингам и Уигън.
Извън футбола - ти се ожени за първата си обич, Роз,
и създадохте прелестно семейство, единствено с цел да се преместите на другия завършек на страната в Брайтън!
Когато новите притежатели поеха ръководството, ти ми сподели: " Това е, баща! Те в никакъв случай няма да подпишат с Дан Бърн от Брайтън ".
Вечерта, когато се върна, стоях до теб в заседателната зала и в очите ми имаше сълзи. Твоят дебют против Астън Вила беше върховата точка. Няколкото твои минути с лентата против Брентфорд бeше нещо нереално.
И тогава на четвъртфинала… Бях толкоз горделив, че мъчно мога да го опиша с думи.
Все още не мога да допускам, че не бях там, вместо това гледах от бар в Испания, само че това не лишава от смисъла на момента. Начинът, по който влезе в наказателното поле отляво и вкара топката в мрежата с десния си крайник на “Gallowgate End ” по метод, който би предиздвикал Алън Шиърър да се гордее, гледал съм този миг стотици пъти от този момент и към момента не мога да допускам. Беше просто необикновено.
Има доста пъти от този момент - когато ще съм на открито, и внезапно ще се усмихна и ще съм благополучен, тъй като мисля за този гол.
Нюкасъл те върна вкъщи и ти го заслужи. Все още си същият човек; най-хубавият татко, брачен партньор, брат и наследник, който всички бихме желали. Нищо не те е трансформирало. Все още си същият Дан от Блайт, със същите другари, които са останали до теб през целия път, и всеки може да го види.
Твоята резистентност, твоята непримиримост би трябвало да бъдат ентусиазъм за всеки младеж в Североизтока. Ти не си Питър Биърдсли (легенда на Нюкасъл от 80-те и 90-те години на предишния век, член на Залата на славата на британския футбол), само че сподели, че решителността и упоритата работа могат да доведат до триумф. Точно както нашите почитатели пеят: " Никога, в никакъв случай няма да надиграеш Дан Бърн! ".
Ти живееш фантазията на мнозина
и разбираш тази отговорност.
Седнал на раменете ми преди 23 години, ти беше разчувствуван и въодушевен, до момента в който вървяхме по “Уембли Уей ”. Този път е мой ред. На трибуните ще нося твоята фланелка от четвъртфинала, тази, която резервира особено за мен. Вече стартирам да избърсвам сълзите единствено при мисълта за момента, в който излизаш на терена...
Моят наследник, моят Дан, ще покаже на света кой е той - популярен футболист и още по-велик човек.
Иска ми се да мога да уловя това възприятие, което ме превзема, тъй като, в случай че можеше да бъде осезаемо, щеше да коства милиони. Толкова се гордея с теб, синко!
С обич, баща "
Две години по-късно Дейвид Бърн следи по какъв начин синът му Дан вкарва първия гол, с цел да даде на Нюкасъл първия домакински трофей от седем десетилетия.
Кариерата на Дан Бърн е невероятна:
- Изключен е от Академията на Нюкасъл като ученик;
- Загубил безименния си пръст и не съумял да продължи вратарската си кариера;
- Работил в Asda (верига супермаркети за хранителни артикули в Обединеното кралство);
- Премина от пета дивизия във Висшата лига;
- Подписа с Нюкасъл на 29;
- Вкара гол в Шампионската лига на 31;
- Получава първата си повиквателна за Англия на 32;
- Откри резултата в победния край на " Уембли " ;
- Спечели премията “Играч на мача ” във финала с Ливърпул.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ