Damnatio memoriae – когато римляните изтриваха хора от историята
Damnatio memoriae (осъждане на паметта) е особено наказване, което римляните употребяват върху хора, които желаят да обезчестят по една или друга причина. То включва да се унищожат всички записи, документи и изобщо писмени доказателства, че индивидът в миналото е съществувал.
Разбира се, историците не могат да посочат никой, към който това наказване е прибавен сполучливо, защото в случай че можеха, то то нямаше да е приложено успешно… Те обаче са осведомени с редица случаи на хора, които са наказани на damnatio memoriae, само че по някакъв метод съумяват да го оцелеят въпреки и единствено в известна степен.
Преди да продължим с историята, дано да обсъдим в какво съответно се показва самото damnatio memoriae и какво би трябвало да направи човек, с цел да си заслужи такова наказване. С Damnatio memoriae най-често се третират хора като политици, сенатори и императори, чиито дейности не са се отразили добре на Рим, или пък хора, които са направили държавна измяна или някакво друго доста тежко и непростимо закононарушение. Но най-много жестоките или тиранични императори.
Методите, употребявани за отнемане на бъдещите генерации от информация за въпросния субект, включваха зачеркване на името му от всички публични документи, изземване на имуществото му, а всичко, което припомня на тях или носи тяхното име, лик или информация (статуи, фрески, дневници и др.), се унищожаваше. За да му го натрият в действителност както би трябвало, в случай че индивидът, който е трябвало да бъде отстранен от историята, е бил мъртъв по време на осъществяване на наказването, което прочее се случвало постоянно, наследството им ще бъде анулирано и гробът им опозорен и премахнат.
Разбира се, цялостното унищожаване на някои от тези високопоставени хора – като императорите – от историята се оказва извънредно мъчно и макар старателните старания на римляните, най-малко за част от хората, които са претърпели Damnatio memoria като наказване, към момента имаме информация в историческите книги.
Друг римски държател, който е, много изненадващо, избавен от тази орис, беше известният вманиачен император Калигула. Когато Калигула е погубен през 41 година сл. Хр., неговият правоприемник, Клавдий незабавно анулира опитите на Сената да отстрани паметта на племенника си от историята. Това е изключително незабравим случай, защото е известно, че решението за изтриване на Калигула от историята е мощно повлияно от публичното мнение, което допуска, че мнението на обществото играе роля при вземането на решение кой да санкционира с damnatio memoriae.
Публий Септимий Гета
Може би един от по-мрачните случаи на damnatio memoriae е историята на Публий Септимий Гета, който беше погубен в ръцете на майка си по заповед на по-големия си брат, Каракала. След убийството на брат си, Каракала афишира damnatio memoriae върху името му и както е тръгнал, екзекутира и още 20 000 души, които не харесва изключително.
Явно заповедта на Каракала е много остра и изчерпателна, за какво до наши дни са оживели малко изображения на брат му Гета. Имаше обаче едно нещо, от което Каракала не можеше да се отърве толкоз елементарно – милионите монети, изсечени с лицето на брат му върху тях, които циркулираха свободно в цялата империята. И поради тази известност на Гета измежду хората на Рим, Каракала беше заставен да му провежда охолно заравяне.
Damnatio memoriae към момента се практикува понякога от разнообразни хора и групи под една или друга форма. Например, Сталин е бил прочут с изтриването на хора, които не е харесвал, от фотоси и публични документи, като на фотографията горе.
Изчезналият мъж е Николай Ежов, в един миг много могъщ началник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (Народен комисариат за вътрешни работи). От този си пост той управлява многочислени изтезания и всеобщи изтезания по време на по този начин наречената Голяма чистка, само че по-късно губи благосклонностите на властта и самият той е малтретиран, до момента в който не признава, че е изменник, след което е погубен. Така „ Изчезващият комисар “ и всичката информация за него, в това число и фотографии, внезапно се изпаряват (или както виждаме, той е премахнат от тях), което единствено по себе си не е дребен героизъм поради високата позиция, която Ежов заема.
